Чувството за вина, когато си предприел ти крачката

Чета те и си мисля - прекалено много се втеляваш как те гледат приятели и роднини, как те сочели с пръст и тем подобни. Чувстваш се несигурна в себе си, във взетото решение и сама очакваш, че хората ще те гледат с насмешка и упрек. Дори и да не те гледат така - ти сама го търсиш в действията им и думите им. Че какво като си се разделила с някакъв мъж, да не е свършил света?

Покажи им че не ти пука (макар да не е така, някакси си прекалено зависима от хорското мнение), дръж се така сякаш животът от сега започва, не може да нямаш някаква мечта, която да не си успяла да сбъднеш по една или друга причина, докато си била с тоя човек. Постигни я, сбъдни я! Дори да не е нещо голямо, намери си цел и работи към нея. А по пътя към целта неизменно ще се отърсиш от зависимостта ти към тоя човек и страха, какво аджеба мислят другите. Повярвай ми, на другите не им пука чак толкова много, колкото си мислиш. Животът е твой, не е техен!

И да ти разкажа при мен как беше. След раздялата си с мъжо си направих фирма, разработих я и научих немски. Ако бях чакала на него да се случи нещо в живота ми, щях да си остана нереализирано, отчаяно, недоволно от себе си и другите мрънкало. Набелязах си цели, постигнах 3 от тях и продължавам - имам още 2.
От детската градина мечтая за мотор, що рев съм изривала и как съм гледала моторджиите по мотосъборите, не питай. Тази година обаче си купих и ... бях най- щастливия човек на света. Сбъднах си най- голямата и най- старата мечта. И го направих сама! Ако бях с нерешителния си и мързелив мъж, който денонощно отъпкваше пътека между хладилника, ПЦто и тоалетната - никога нямаше да го постигна!

Именно  . И наистина, Сънман, преди да напишеш нещо, премисли го още поне веднъж.

Sunman, момичетата хубаво са го казали.
Само да добавя, че в никакъв случай не смятам, че бракът е само цветя и рози, безгрижен живот без задължения.Няма как да стане просто.
Въпросът е, когато партньора упорито товари само теб с тях+грубост, неуважение, агресия = нещастни партньори в изкуствено поддържан брак
И като живееш в това 1,2,5....15г, и промяна няма.....и ти светва , че май трябва да избереш по-малката злина.

Дори да няма подобни крайни прояви, хората да са кротки и възпитани, пак е възможно до такава степен да охладнеят (единият или двамата), че съвместния живот нататък да бъде просто невъзможен. И не е добър вариянт, да си затваряме очите, да се правим, че нищо не се е случило и всичко е наред.Защото не е наред!

Аз лично,като жена бих искала да съм желана и уважавана от мъжа си, и ако не иска вече да бъде с мен, ако нищо не е останало между нас,бих го разбрала, под достойнството ми е да остава с мен по задължение. Има цивилизован начин да се разберем за всичко, за къщи, коли, пари, децата....., и не е нужно да се стига до батални сцени. Но е много важно той да застане мъжки и да бъде откровен.Да не се страхува да го направи.Дори да се страхува- пак да го направи. Има начин и от тази ситуация да излезем с вдигнати глави и без да се замеряме с прокиснали домати.

И няма свястна майка, която да не иска най-доброто за детето си, но понякога съжителството в кофти брак не е най-доброто за него.

Да добавя-ако един мъж ми направи две деца, след което престана да го "кефя", и той ме остави сама да се оправям с 200лв негово участие, какво всъщност предлагаш? Как мога да предотвратя това? Ако човекът е свестен, би намерил начин да полага някаква адекватна грижа, ако не е- и с топ неможеш да го поместиш. И унижението от живот с такъв човек не си струва нито секунда.
Но ти може би имаш предвид оцеляването на майка с две деца, когато е във финансова безизходица?

Историята познава и много примери за разцъфнали във всяко отношение след развода майки.Всичко си зависи от човека. Някой се примиряват, други не, някой се съмняват в себе си, други си знаят цената и възможностите, някои се страхуват, други имат кураж ...шарен свят, всеки прави своя избор.

milko i morko,  много много хубаво написано   

из решение на съд
"...Изложените обстоятелства налагат извода, че бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен. Същият не се характеризира с минимална наличност на изискваното от морала и закона съдържание за една нормална брачна връзка, което е основание съдът да приеме, че съществува формално и без възможност за възстановяване на нормални брачни отношения. Липсата на физическа и духовна взаимност между страните е довело да изпразване на съществуващата между тях брачна връзка от нормалното й съдържание – същата е престанала да изпълнява социалната си функция (чл. 13-15 и 17 СК) и е изцяло и окончателно разстроена. Семейната общност е разкъсана по необратим и непреодолим начин, брачната връзка съществува само формално, поради което не е полезна нито за съпрузите, нито за детето, нито за  обществото. Горното обуславя и крайния извод на съда, че бракът следва да бъде прекратен на основание чл.49, ал.1 от СК...."

С тоя пост нещо искаше да кажеш ли? Или трупаш бройка?

Да, представям си...ти понасяш тежестта като инициатор, въпреки че, както се шегуваха в "Стъпка по стъпка", той Адам вече със седмици броди из райската градина, мрънка "ядат ми се ябълки, ядат ми се ябълки...." пък после - защо ти си късала от дървото!  

Това в кръга на шегата. Ако изобщо мога аз да те посъветвам нещо (не съм капацитет), то е бъди умерена в речта си, когато говориш как и защо се разделяте, дръж се мъжки, защото след време човек съжалява за това че е бил открит с клюкари, за това, че е излагал преживяванията си на показ и изобщо за това че е позволил чужди хора да стават съдници. Умерен, "политически коректен" преразказ пред всички - и плач пред най-близките само   . За мен ти нямаш абсолютно никаква вина, постъпваш коректно.

и в тоя контекст:

това е най-грозното в една любов - некоректната раздяла. С всички мъже, с които съм се разделяла съм в добри отношения, освен с един, който стоеше и ме тровеше с отношението си, в неяснота, омаловажавайки общото ни минало, мълчейки по празници, троскайки се за всяко нещо, общувайки без старание - с мен стана нехаен и неблагодарен - изобщо - лишена от човещина и добро отношение раздяла. Сега, като има нова любов, ходи по психолози и ясновидци   за да разбере какво да прави и как да се справи, но за нас не си помръдна пръста и никога не се поинтересува аз как се чувствам, аз как преживявам нещата. А аз съм добър слушател, не съм агресивна и се смятам за консенсусен човек... това ми остана като най-смотаното преживяване и извод за разделите: Човек трябва да дава най-доброто в една връзка, да направи всичко, което е по силите му да разбере какво не е наред, да се опита да я спаси и да си тръгне почтено, когато разбере че няма да я бъде. Всяко недоизяснено положение е ненаучен урок по човечност.

Nesiha , 

 

Само, който не е бил инициатор на развод, той не знае какъв ужас е кварталното ОФ (обществените реакции). Цял живот съм се билав гърдите, че "данък обществено мнение не плащам", но,когато подадох молба, се оказа, че целият свят имам мнение по въпроса и държи да ми го каже. Тогава стана ясно, че плащам и още как... Разстройвах се,дразнех се... но - мина!

Мисълта ми е, че е нормално да се чувстваш така. Ще мине и това. Всяко чудо за три дни.    

Малко смяна на средата също няма да навреди.

Ами аз не съм точно като тук пишещите, тъй като ние с БНД не сме се разделяли напълно, тъй като на практика не сме били и заедно в пълния смисъл на думата. Дълго и отегчително е за обясняване, а и нямам желание да разказвам история, пред която всеки латино или турски сериал би изглеждал като предсмъртен напън на сенариста му Така или иначе, след 5 години чакане и вяра в празни приказки за промяна, взех окончателното решение тотално да го разкарам от живота си. Всъщност бях наясно, че това ще се случи още преди да забременея, но, въпреки това станах майка с ясното съзнание, че ще съм самотна такава. И все пак, у мен се таеше някаква надежда, че нещата ще се променят. Да, ама не. Родих сама, сама гушках и бебето си, сама съм и сега. Но съм щастлива. И никога, ама никога не ми е пукало за това кой какво щял да си каже или какво щял да си помисли. Не давам ухо на приказките и сега. На оттук-оттам дочути въпроси за БНД отговорът ми е един и същ - да, имаме си татко. А ако някой реши, че отговорът не го удовлетворява или нещо не му е ясно.... горкият той. Бива поставен на място на секундата и няма случай да е проявил неблагоразумието да ми зададе втори път подобен въпрос. Никой не ми е в къщата, никой не ми е сложил нищо на масата, никой не ми храни и облича детето, за да има правото да ми дава съвети, да ме упреква или да ми търси сметка за нещо. Включително родителите ми /на които съм изключитлно признатлна и благодарна/.
   По принцип имам себе си за изключително силен, амбициозен и прагматичен човек. С БНД-то обаче нещо "сгафих" с този принцип. Така или иначе, смятам, че по-добре, че минаха само 5 години, защото, като си представя, че можеха да са 10 ...... Яд ме е, че загубих толкова време в напразни надежди и илюзии. В момента обаче, в който започна да се самообвинявам за пропуснатите си години, поглеждам дъщеря си и ми минава - тя е моя живот
  За самообвинения - да, имаше в началото такива моменти, но много бързо напускаха съзнанието ми като си спомнех как съм с чувствала и колко компромиси съм направила.  А сега -..... наред е безразличието. Чакам го с нетърпение, защото в момента изпитвам други чувства към БНД, но дори и тях не заслужава. Чакам с нетърпение и този период да мине. Но аз, както казах и както се убедих, съм един много търпелив човек.... до мазохизъм....

Като те чета си мисля как любовта не е като приятелствата, където се сближаваме със сродни и сходни хора. И аз съм се чудила как прагматичните и материалистите като мен понякога се озовават с художник-мечтател -  да ни трови точността, желанието за ред и уюта на последователността. Но това е като че най-добрата конфигурация - нещо като Ин и Ян. Само дето понякога Ян не го разбира и тогава всичките ни различия се обръщат на проблеми.

Ех, ако мъжът и жената в една ин и ян връзка осъзнаваха колко градивна, интересна, пълна с преживявания можеше да бъде тя и как един друг биха се допълвали...вместо да правят обратното, да се чудят как може другия да е толкова различен и това да се изтъква като недостатък...
Така че според мен не те е подвело чисто женското ти чувство за заедност с подобен човек. Самия човек не те е оценил както подобава и не се е възползвал от шанса си да гради истински предизвикателна, но много пълноценна като преживявания връзка.

   Вече не ме вълнуват подобни въпроси. Отдавна не размишлявам върхутова какво можеше всъщност да се случи, ако си имах работа с ршителен, отговорен и възрастен човек. Оказа се обаче, че имам насреща си страхливец, нарцис и човек, който очаква някой друг да взима решенията вместо него и да носи отговорността за тях. А аз получих само обещания, а накрая дори и обвинения, че видиш ли, 5 години търпение и вяра в необозримото розово бъдеще не са достатъчни и аз съм виновната.
 Ами нека - така да е. Аз съм виновната за това, че сега съм щастлива и отново дишам

Тук вече напълно се доубедих за какъв мъж говорим.  . 
Това и очаквах, но не исках да те разпитвам в публичното пространство.
Бога ми, не знаеш какво удивително чувство за свобода ще те залее, когато тая връзка прекъсне и се озовеш в ръцете на един прекрасен тестостеронов мъж с много недостатъци... - и цялото ти минало ще ти се стори като лош сън. Пожелавам ти го от сърце!

Благодаря ти - първата част от цитата ти веч е факт - повече от година дори. За останалата част - нищо сериозно на хоризонта. То и желние за това нямам. Наистина не мога да допусна отново да отглеждам две деца

Това все едно аз съм го писала хубаво е когато човек се осъзнае. По-добре късно, отколкото никога
И все пак животът продължава. Ето, моят продължи и съм доволна за момента. Наскоро се намерихме с една майка, с която бутахме заедно колички с първото ми дете (за нея второ). И какво мислите - тя зарязала мъжа си, баща на 2те й деца (причини много, основната че думите му са в пъти над делата, ако има такива. Иначе - отговорен към децата) и заживяла с ученическата си любов, с който се срещнали случайно. След около 2 години заедно, тя чака трето  Решила да го остави и да рискува, макар че животът е шарен и дори и сега да се обичат, в един момент може да остане сама с 3 деца... Така че - всичко е пред нас Желая успешна 2011 и мислете му, защото всеки сам си кове съдбата