SUPERNATURAL - A Very Supernatural Christmas

А, да не си помислиш нещо определено, режесирана е салфетката 

- Ало? - вдигна му женски глас отсреща.
- Аз съм. - каза кратко Сам - Нямаше да ти се обаждам, ако не беше важно.
- Сам? Какво се е случило? Мислех, че никога повече няма да звъннеш, не и след последната ни среща...
- Ъм... обаждането ми може да ти прозвучи като знак за отчаяние, но не е така - започна колебливо той - трябва ми малко информация, която само ти можеш да ми дадеш.
- Леле, на какво дължа честта? И доверието, бих казала... - усмихна се пресилено жената отсреща.
- Брат ми е в беда. Не бих ти се обадил, ако нямах чувството, че някой от вашите отново ни крои капан. Руби... - тихо каза Сам - трябва да напуснеш прикритието си и да слезнеш в ада заради мен.
- Хахаха - изсмя се зловещо демонката - и защо да го правя, Сам? Защото не ме предаде? Защото с брат ти не се опитахте да ме убиете ли? Защото заради него се налага да стоя под прикритие и да се правя на мъртва и изчезнала вече повече от година? О, не ме разсмивай, човече, не на мене тези! Освен това с новия Крал на ада, когото, само да ви напомня, вие издигнахте на власт, просто няма начин да припаря там, адските хрътки ще ме надушат от километри...
- Руби, ти си последният ни шанс. Трябва да го направим, заради едно време... - каза Сам.
- Оправяйте се, момчета! - ехидно каза гласът и връзката прекъсна.

Сам разочарован сви устни и погледна все още неугасналото екранче на мобилния телефон. Само секунда по-късно уличната лампа над главата му примигна няколко пъти и угасна с глух пукот. Мигновено инстинктът на ловец го накара да посегне към колана си, където висеше ножът. Обърна се.
- Това няма да ти трябва, - каза жената , опряла се на стълба на електрическото осветление, небрежно скръстила ръце на гърдите си. - поне не засега. - довърши тя и тръгна към него. - Как си Сам? Мина доста време...
- Руби? - не можа да повярва на очите си той - Мислех, че няма да се появиш....
- Е? Стана ми интересно за какво ли може да ти е притрябвал демонът, с който премина през добро и зло... ха, каква ирония. - засмя се тя.
- Да забравим миналото, Руби. търся те само сега и след това отново забравяш, че съществувам, както и аз за теб... както беше досега. Предпочитам Дийн да не разбира за подновеното ни познанство.
- Колко типично за Уинчестър - засмя се тя и го изгледа надменно - помагаш им, а след това ти забиват нож в сърцето, буквално.
- Руби - нетърпеливо каза Сам и я погледна настойчиво - Дийн е в голяма беда, а дори не подозира. Краули се опитва да го върне в ада... отново.
- Уау! Това се казва новина! - повдигна вежди тя. - И ти какво точно смяташ, че ще направиш? И най-вече, за какво съм ти аз?

Сам издаде устни напред, а после ги прехапа от усилието да премълчи точно за какво си мислеше. Само разшири ноздри за да вдъхне любимия аромат от младата кожа и леко примижа от спомените, които му навя.

 Колко жени имаше след нея-десет или повече, и нито една не успя да разгори цялата му помитаща страст. Какво толкова имаше в Руби, дали тялото на малка и беззащитна жена, сякаш родена за да бъде прегръщана и пазена или демоничната същност, привличаща го неустоимо, като сладък, порочен, забранен плод.

Благодаря ти    за коледната вечеря, ама ти случайно да не си яла от нея ? Нещо втора, трета, n-та употреба ми изглежда: една такава... клюмнала, унила...

Кой, аз?  Никогаш! Само лека дегустация. Топи се в устата 

Импалка,
еее нали се познаваме, знем си предпочитанията  . А и наш Чък подхвърли, аз аз само продължавам и доразвивам идеята  .

Като виден енолог: отпиваш, усещаш всички вкусове, аромати и нотки, и не гълташ, а плюеш?

PS. Дам, една по една ... Едновременно само с едни двама наши познайници .

 
Беше неприлично прилично тук без теб 

Стич питаше преди време за още снимки от срещата, сега успях да ги кача. Не знам къде бляхме, та не се снимахме повече