Георги на мама Лони е МАЙско момченце за милиони!

Иван пише само И  

Ирка, и на твоя въпрос да отговоря - Ивко е домошар и трудно го извеждам през почивните дни. Така че ако не ми се излиза на мен изобщо не усеща че не съм го извела.

Добър вечер и от мен Отдавна се каня да се включа по всички въпроси,но нали съм много заета време йок

Велиска,дано нещата се развиват в добра посока за майка ти и всичко е поправимо,в което не се съмнявам.Утре ще те притесня по телефона

Ирка,съболезнования на Роси.Нека почива в мир татко й Много му се събра на това момиче,но скоро ще изгрее слънце и при нея/само дано не бъркам приятелките ти/

Сега по по прозаичните теми демек децата
У нас още от раждането на Божидара има установени правила,които не се променят почти при никакви  обстоятелства.Разхвърляни играчки няма,не се крещи никога и никога не се яде на различно място от масата в установените за това часове.Изглежда малко като в казарма,обаче е привидно.Както знаете съм дзвер голям,но като гледам няма травмирани деца у нас.
Последния пример,че това ,което съм посяла ще дадие резултати е,че в събота водих Божидара в един детски център и като си тръгваме тя поиска нещо от там.Там нещата са поне със 100% надценка,което е нормално и аз човешки обясних,че за тези пари,които ще дадем там за едно нещо ще купим две от магазина.Съгласи се  от раз.Другото нещо пратих я в магазина за две вафли за мен и нея и й казах да купи нещо за Мина.Тя купила солети.Вечерта отварям чантата да им дам каквто е купила и виждам един пакет със солети,питам къде е втория и тя каза,че те са за Мина и нали може само по едно нещо на ден да се купува и това е била вафлата.
В градината ми казаха,че няма конкуренция от другите деца/като похвала трябваше да го приема,защото го казали на Георги,ама той не реагирал и те решили поне мен да зарадват /
Тя ходи всеки ден на градина и през ум не й минава,че може и да не ходи щом съм у нас.Ставането и приготвянето за градина може да завиди всеки професионален войник.Ставане без мрънкане в 07.15,тоалетна,тоалет,обличане,сресване и та отива да си обува ботушите,якето,слага шал,шапка,ръкавици и чака баща си до вратата в 07.40.Върви се пеш да градината при всякакви обстоятелства.Няма време за излишните мрънканици и това тя го е научила за две години.
Закон Божи при нас т.е. Мина е излизането всеки ден,независимо от температурата вън.От едно заведение на центъра покрай ,което минаваме всеки ден в 10.00/тогава отваря детски клуб в който  я водя/ ме поздравява един господин Контрольорките в автобуса си мислеха,че я водя в поликлинката/да пази Бог/.
Да не дърпам дявола за опашката,но Божидара има почти 6 пълни месеза на градина като дори няма "градински сополи",а Мина в четвъртък вдигна 40 градуса Т.Аз много обичам такива Т,защото морят вируса.До вечерта си "изака" диагнозата и напавих супа "Моро" и на другия ден беше ок.маше пак Т,но това беше и на третия съвсем ок.
Дали защото доста ги калявам или защото Мина има ваксини,а Божидара няма трета сливица,но искам здравословно все така да са
Божидара никога не е  играла на компютъра,само е слушала песни.Това е.Телевизията е с нормално ползване.
Букви пише,ама аз нали съм неамбициозна майка не знам точно кои букви пише.Цялото си първо име може да го напише.Ходи на английски,но аз това го приемам като терапия за мен-ходя да пия кафе с приятелка
За да не си помислите,че нещо съм се побъркала и само я хваля да ви споделя,че до сега тя реве и иска шоколад.Естествено няма да го получи,защото знае,че като се реве нищо не се получава.А баща й ме предупреди,че ако аз и дам ще си имам после неприятности.Ние с него никога не си противоречим по отношение на децата.
Та аз малко ферман написах,но ще ме прощавате

Гале, като ви наближи визитата в Търново,ако имате желание,а ние сме в града може да вечеряме в Щастливеца/невероятна кухня и обстановка/ и най-важното има детски кът.Та интимната ми тънка мисъл е да се разберем,че да запазя места.

Софиянки,нали знаете,че много ви обичам през март ще идвам на фризьор и ако желаете да направим една сбирка

Това не знам дали ще има кой да го прочете
Писах на крейзи,че я засякох  продавалника,но та каза,че не е влизала от години,но обеща да пише

Ето ме и мен-отново.
Сисе,благодаря ти,не си объркала приятелките  
Поздравявам те за желязната дисциплина!
Ето и допълнение от нас:
Елла не обича да се подчинява на правила. Тя обича да се чувства равна и да разбира защо нещо не й е /е позволено. Разбира се,има установени такива,които спазва без да оспорва. Когато е наспана и нахранена е страхотна,изключително разбрана. Помага ми доста с Миа-през цялото време следи какво прави,прави й забележки,успокоява я,заиграва я или ме вика,когато не може да се справи.
Има дни,когато е невъзможна и преминава всички възможни граници. Забелязах,че такива дни са задължително училищните-ненаспана и изморена. Затова започнах да пускам телевизора след училище,успокоява се и отпочива. Също така гледам в 4 /когато се е прибрала,преоблякла и измила ръце/ да има винаги нещо за ядене.
Отстъпчива е,когато й се предложи вариант-примерът на Сиска с нещата в детския център се отнася и за нас.
Имахме проблем с "не",когато искаше да й се купи нещо. Една седмица беше на тренинг всеки ден по магазините и й отказвах абсолютно всичко. Тогава приключихме с проблема
МНого обича да прекарваме време заедно,но си играе и самичка.Напоследък са страхотна компания с Миа
Откакто разчистих 3 чувала с играчки и останаха наистина малко,има голямо желание да подрежда.По природа е разхвърляна обаче-хвърля си дрехите по пода в ужасно състояние. Виждам голям напредък обаче след разчистването и до този момент не е попитала за нито една играчка. Прие спокойно и когато и казах какво съм раздала.
Според мен детето знае много добре кое е наистина,наистина важно за родителя:абсолютно винаги си е сядала в столчето в колата,никога не би влязла с обувки вкъщи,не би пропуснала миенето на ръце след тоалетна,много е внимателна покрай коли и улици /пу-пу/ и никога не е късала книжки.
Напоследък реших,че животът е твърде кратък-на детските дрешки още повече И в момента има буквално 2-3,които не са позволени да се носят вкъщи.Писна ми да пазя тази красива рокля или онази хубава блуза за рожден ден или носене навън.Детето не може да им се нарадва и да си ги износи. Същото важи и за всичко останало. Мама имаше един прекрасен сервиз в синьо и бяло. Наистина красив с изобразени къщи и хора. Вадехме го на Коледа в общи линии. Един ден каза,че не иска вещите й да я надживеят и ще трябва да започне да го използва. Надживя я-здрав и в пълен комплект Татко имаше имен ден скоро /Иван / и аз го подредих на масата. Той каза,че не иска,защото му е спомен от мама. Мисля обаче, че точно затова тя би искала него на празничната маса. Спомените са онези истински ценни неща,които никога не бих искала да загубя. И когато погледна красивите чинии си мисля за нея,представям си,че е на масата с нас,но и съжалявам,че не си позволи повече красота в живота,за да го пази за нас. Като че ли всички сме толкова влюбени във вещите си,че забравяме за истински ценните неща. Красотата може да е в заобикалящата ни среда,но радостта е в това,което вършим,което изпитваме и преживяваме,нали? И ако онази рокля на цветя накара момиченцето ми да се завърти щастливо,не си ли заслужава червеното петно после? И момиченцето ми не я ли заслужава повече от приятелките ми? Пазим я за тях-за хората около нас-а си казваме,че я купуваме за детето си.Отказваме му радостта от това да поноси нещо любимо,за да го използваме като красива статуетка,с която да се гордеем навън.Звучи грозно,но истина в това има. Разбира се,че 5-годишната рожденичка ще е щастлива да духне тортата с розовата си пола и златна блузка. Но ще е също толкова щастлива да ги носи и в един обикновен ден-навън с приятелчета,а не да чака следващата торта.Пък ако не оцелее до тогава,поне ще е щастлива,че им се е порадвала. И ако мама е имала време,пак ще има снимки с нея Не е ли така?

Ирка разплака ме, имаш дар слово това вече съм го казвала, а и днес съм в меланхолично настроение и думите ти много ми въздействаха. Права си за дрехите и то колко си права само, аз съм същата, но не се бях замисляла за това, написаното от теб провокира силни емоции. Относно вещите също има много истини в думите ти, трябва да се научим да се радваме на малките неща тук и сега , защото всичко е толкова преходно.

Сиска браво за твоя режим, само така много обичам реда и точните неща. Мариса също е научена че може по едно нещо на ден. Играчките се подреждат преди лягане, но нещо напоследък спря да си играе, не знам защо, драска си нещо или се закача с нас и търси вниманието ни. Проблем е яденето иска да я храня, което хем ме дразни хем радва, защото ако я храня става по бързо, ако се заинатя и настоявам да се храни сама ме кара да седя с нея, а това отнема доооста време и следи от храна по дрехите й. Но когато не съм в къщи майка казва, че се храни сама, не знам защо го прави това. Усещам я че я е страх да не ме загуби, когато излизам ме гушка силно и ме кара да обещая че няма да се бавя, това ме стряска и съм ограничила излизанията си без нея до минимум. Явно изживява някакъв свой страх, че има само мен вече и не искам да го задълбочавам. Ох отплеснах се.
За буквите пише доста, нейната, моята, на тати, на баба, на вуйчо  така ги знае тя около 10 са, но като й покажеш някоя нова и е много интересно и пише ли пише, но не може да ги запомни както трябва все трябва с нещо да ги свързва. Така е и с цветовете не е зелено, а е като тревата...опитах какво ли не, но не се получава да ги запомни правилно 
Сиска живот и здраве ще сме в твоя град за две нощувки 3 и 4 все пак на 3 ще е шоуто, ако искаш да го направим на 4 март. А на 3 ще вечеряме, където има места и то по рано преди шоуто. Много благодаря за предложението и желанието да се видим. Много ще се радвам!
А за излизането ако е хубаво времето ми става виновно, но и аз не съм много по излизанията особено ако нямам компания - в това отношение съм ужасна.
Хайде стига толкова - хубав снежен ден от мен!

Ирка, аз защото имам момче ли, но до сега никога не съм му пазила някоя дреха за нова. Винаги го обличам с това което ми харесва. Ами хубавите му дрехи имат петна, защото с тях ходи на градина. Което се изпере - изпере. Не ми пука много. Така поне дрехата е оползотворена. За вещите и аз съм така, пазя си ги.  -- Сервиз за гости, сервиз за вкъщи. 

Здравейте, момичета,
Щом заетата Сиска се разписа е редно и аз като още по заета да го направя.
При нас нищо  ново - Стоян на градина, аз лежа в къщи. Единственото ми развлечение е да отида вечер да го взема.
Като четох за правилата у Сиска направо завидях, въпреки, че и Стоян е доста подреден и разбран някой неща са далеч от желаното. Много се разсейва и нещата стават за часове. Сутрин баща му го вдига към 7,3 той идва при мен да се гушка 5-10 мин. после тоалетна, баня, обличане, сеща се от време на време да хапне нещо - банан, парче сладкиш или соленка или мляко и тогава става страшно. Баща му препира за по бързо, Стоян яде ама много бавно и е само да ги слушаш. Всъщност проблемът винаги е бил с яденето - яде бавно и се разсейва с всичко, ако не е телевизора то е играчка или му се пишка и всичко за което се сети. Вечер яде повече от час и на всеки 2 хапки трябва да го подканяш. Като е при майка от време на време го храни, но аз не.
За писането - пише десетина букви основно на роднините му, но и той обръща понякога буквата.
За купуването - не купувам всеки ден нещо - понякога иска, понякога не и когато иска преценяваме двамата дали е удачно на този етап да го купим. Както каза преди Анна вече е голямо дете и е по-лесно да се разбирам с него. Аз винаги съм обяснявала и той разбира.
Сега много пита за бебето и пита постоянно за него - Ака ли, Как, Пишка ли, Как, Яде ли, Сладко ли му е, Харесва ли му това което яде, Каза ли ми чао? И други такива. Сега на всички казва, че ще си има братче.
На Велискината майка пожелавам скорошно оздравяване и да се радва на внуци и деца!  
Това е за днес
Лек Ден!

Добър ден и от мен!

Разчистих безбройните си ангажименти за деня - излежаване на дивана, зяпане безцелно в телевизора, също толкова безцелното ровене из нета и сядам да се изкажа. 

Аз както наскоро споделих с вас отмених военния режим.... Предпочитам детето ми да е щастливо, а не да ме гледа със страх в очите дали одобрявам това, което прави. Стигнахме до там, че като му се допишка ме пита дали може да отиде да пишка. Мисля, че това ще ви е достатъчно да добиете представа за правилата у дома и що за дзвер е майката на детето. Най-важното е да сме здрави - другото петна по дрехи и всякакви такива маловажни неща са си пълна суета, а суетата, както всички знаем, си е смъртен грях. 
Отмяната на военния режим не означава автоматично анархия, но смекчих доста правилата и изискванията.

И синът ми като Недкиния яде по 2 часа, реди си залците като вагони на влакове, после идват извънзенмни или демони и нападат храната му и така може да мине мноооооого време без да попадне и залък храна в устата му.

За писането: пише всички букви, но такъв "краснопис" не сте виждали и няма и да видите щото е много по-лесно да пише на клавиатурата, отколкото да прави усилия да държи молив и да го понатисне, че да възпроизведе нещо визуално

Избягаха ми мислите от главата, така че спирам до тук, пък ако ме споходят после пак ще пиша...

Ирка, напълно съм съгласна с теб за вещите и дрехите, никога не съм пазила дрехи само за празници - особено пък детски, които се израстват толкова бързо. 
За писането - Евка познава буквите, пише на всички ни имената, само брат си съкращава на Мони. Където види букви почва да ми ги изброява. С английският е много добре, особено ме изумява, как като слуша разни песни, после повтаря текста почти без грешка и то на напълно непознати думи. А като се сетя, колко бях скептична по отношение на ранното му изучаване. Може би защото Мони е на другият полюс - при него всичко идва след много учене и обясняване.
За режим - аз лично съм много зле с дисциплината. Така че, трудно ми е да налагам режими. Евка сутрин горе - долу е като Божа (часовото разсписание), с това допълнение, че задължително закусва и вкъщи. Иначе нито ядат под час, нито си лягат в твърдо установено време (е има някаква граница от 22.30, но не е задължителна, особено петък и събота).
Танче, Недке, приятна почивка, излежавайте се повече!

Ани, успокои ме. Мислех че само у нас е свободия. За режими е абсурдно да се говори, макар че преди (до около 3г) почти всичко беше под час.

Заповядайте на закуска и споделете какво толкова правихте от петък насам, че не ви остава време за любимата ви темичка!  

Аз съботата я прекарах навън от 11ч. с Мариса времето беше супер, после ходих на зумба да по подскачам малко. Неделята не ми беше ден нещо, нямах настроение, вечерта бях на театър на Хъшове, за съжаление милото не дойде с мен и отидох с майка и Мариса, та като изключа почти непрестанното шаване на Мариса постановката ми хареса.
Хайде лека къса работна седмица!

Аз бях болна и щях да умирам, но оцелях. Петък, събота и неделя прекарах в леглото. Вече съм по добре!

Здравейте момичета! 

Гале, благодаря за закуската.

Моя уикенд премина в готвене, посрещане на гости и чистене.
В събота правих пити за Ралица и Стефан и разни сладки, соленки, торти и гозби, защото в неделя от 10 и нещо правихме прощапулника на Стефан.
Момчето първо си отчупи от питката, хапна и после си избра, колата - татко му я нарече да стане автомобилен състезател, за мой ужас.
А след колата с другата рака си взе и гаечния ключ, да си я ремонтира. И най-интересното беше, че наистина почна да се опитва да и развърти гумите с ключа. А няма от къде да е видял, как се ремонтира кола. 
Мъжът ми е МНОГО доволен.
И така моя единия ден беше подчинен на готвенето, а другия на яденето и пиенето. Като заседнахме към 11 и нещо, чак към 6 или 7 станахме от масата.  Много тежко беше.

Ира, за играчките. Мисля да и връщам по една като награда за добро държание. Но поне 1 месец отказвах да и дам която и да е.  А там са и най-любимите. И всеки път и казвах, че тя е тази която каза да ги изхвърля.

Ох за възпитанието и режима, не ми се говори. Ралица е на вълната, говори ми не ми пречиш.
Е не е съвсем разхайтена де.
Сутрин си става сама за детската. Мие си зъбите сама, а аз през това време храня Стефан, след това избираме заедно дрехите и, защото ако не ги одобри, за да се наложа трябва да и се скарам или да я заплаша. Тя се облича сама, а аз обличам Стефан. Правим прическа и тръгваме за ДГ. Ставаме в 7 излизаме в 8 без 5. Мисля че с две деца си е добре като време.
Вечер си ляга в 9 през седмицата и 10ч. през почивните дни.  Понякога се мотае и се бави с лягането, но не е ежедневие.
Яденето е когато аз кажа, има си часове. Яде се само на масата и ако стане и се взема храната. Обикновено винаги има 2-3 предупреждения преди да стигна до взимането, защото тя е много разсеяна и лесно забравя, че не трябва да става. Играчки на масата не се допускат. Тя и без тях непрекъснато си бута водата. В нас напоследък е все мокро, ако не е Ралица, ще е Стефан.
Той сега е в апогея си. Прави беля след беля. Май ще надмине и кака си по беладжииство.
Уж е по внимателен, по съсредоточен в детайла, но като направи беля тя винаги е голяма.
Абе да са ми живи и здрави, къща се прави. Дрехи и т.н. не пазя.

Ох зарязвам ви че нещо пак дранчи от към кухнята, май е намерил чиниите, а сега не ми се купуват нови.
П.С.
Ани, какво ти имаше? Много се радвам, че вече си добре. Как е Оги?

Някакъв грип вероятно. Кашлях много, гърлото ме болеше, втрисаше ме, мускулите ме боляха, само ми се лежеше. Лекувах се без лекарства - с бабини рецепти само, чай, лимони и едни прополки смуках. Оги не се е оплаквал, рита си, но в събота се изплаших да не го родя рано рано. Както съм си легнала на леглото и Ивко да бяга от баща си (играят нещо) и ми скочи на корема с  все сила. Уплаших се да не ми изтекат водите и като ревнах, не толкова от болка , а от страх. До 5-10 мин като видях че нищо не тече , се успокоих че къщата му е още здрава, но той не помръдваше. Мислехме да ходим да чуем има ли тонове. Но след известно време и той се разшава и така се успокоих че всичко е наред. Ивко много се притесни нещо да не е направил на бебето. Аз още веднага го успокоих , че не е той виновен. Поне за сега е много грижовен.

Леле...  Ани какво си преживяла.
Мен това ми беше най големия страх. Моето диване нали си е доста буйно, все очаквах да ми се метне на корема, но ми се размина.
Представям си как си се уплашила.
Добре, че всичко е наред. Ходи ли на лекар за свое успокоение.
Аз нали съм си паника, ако ми се сучеше веднага щях да го посетя.

Забравих да ви споделя, че срещнах случайно Лале. Добре е има още едно момиченце. Кака Ани е пораснала много, а сестра и е копие на майка си.  Лале работи, изглеждаше много добре, беше много весела и щастлива. За 5 мин. в които се видяхме ме зарази с веселието си.

Хе хе Уна бях я забравила Лале,да са живи и здрави   
Браво на Стефан за Прощъпулника дано да прави по-малко бели.Направо се плаша като те чета,не че моите са писета ама 
Ани много стресиращо не ти стига грипа ами и това,отивай утре на видеозон и да кажеш после. 
При нас е кучи студ и събота не излязох дори навън,вчера за мъничко..Не стига ,че имам много работа ами 2 дни търча по организиране на почивката,но преведох парите ,уточняваме детайли. 
Жули нее  на градина,че я сърбеше гърлото,то и мина ама батко и ваканция и тя иска при него да стои та утре чак на градина заради Баба Марта