Подсъзнанието може всичко 34 /Линкове за всички техники има на първа стр./

Мила, желая ви и аз още много години на безрезервна любов! 

И на всички прекрасни хора, пишещи тук - весели празници, много здраве, щастие и успешно и приятно изкачване по пътя на себепознанието! 

-------------------------------------------------------------

Любов и страх



Любовта не задължава. Страхът е изпълнен със задължения. По пътя на страха, каквото и да правим, то е защото трябва да го направим и очакваме другите да направят нещо, защото трябва да го направят. Имаме задължението и веднага след като то се появи, ние започваме да му се съпротивляваме. Колкото повече съпротива оказваме, толкова повече страдаме. Рано или късно се опитваме да избягаме от задълженията. От друга страна, любовта не притежава съпротива. Каквото и да правим, то е защото искаме да го правим. То става удоволствие, то е подобно на игра и ние изпитваме удоволствие от него.
 
При любовта няма очаквания. Страхът е пълен с очаквания. Посредством страха ние правим нещата, защото трябва да ги направим и очакваме и другите да направят същото. Ето защо страхът наранява, а любовта не наранява. Ние очакваме нещо и ако то не се случи, се чувстваме наранени. Обвиняваме другите, че не изпълняват нашите очаквания. Когато обичаме, нямаме очаквания - правим нещо, защото така искаме и другите хора постъпват по определен начин по същата причина - защото така искат или не искат и в това няма нищо лично. Когато не очакваме нещо да се случи, ако нищо не се случи, това не е важно. Не се чувстваме наранени, защото всичко, което става е О.К. Ето защо почти нищо не ни наранява, когато обичаме. Ние не очакваме, че нашият любим трябва да направи нещо, и съответно нямаме задължения.

Любовта почива върху уважението. Страхът не уважава нищо, включително себе си. Ако аз съжалявам за вас, това означава, че не ви уважавам. Означава, че не можете да правите собствен избор. Когато трябва да правя изборите вместо вас, в тази позиция аз не ви уважавам. Ако не ви уважавам, тогава аз се опитвам да ви контролирам. През повечето време, когато казваме на децата си как да живеят техния си живот, това е защото не ги уважаваме. Съжаляваме ги и се опитваме да направим за тях това, което те самите трябва да направят за себе си. Когато не уважавам себе си, аз се съжалявам, струва ми се че не съм достатъчно добър за този живот. Как да разберете кога не уважавате себе си. Когато казвате: “Горкият аз, не съм достатъчно силен, достатъчно интелигентен, достатъчно красив, не мога да го направя.” Самосъжалението произтича от липсата на респект.

Любовта е безжалостна. Тя не изпитва съжаление към никой, но е състрадателна. Страхът е изпълнен със съжаление, той изпитва съжаление към всеки. Вие ме съжалявате, когато не ме уважавате, когато не смятате, че съм достатъчно силен за да се справя. От друга страна любовта респектира. Обичам те - зная, че можеш да се справиш. Зная, че си достатъчно силен, достатъчно добър и интелигентен, за да направиш свой собствен избор. Не е необходимо да правя избор вместо теб. Ти можеш да го направиш. Ако паднеш, аз ще ти подам своята ръка, мога да ти помогна да станеш. Мога да кажа: “Ти можеш, продължавай напред.” Това е състрадание, но то не е същото като да изпитваш съжаление. Състраданието произтича от уважението и любовта, а чувството на съжаление е резултат от страха и липсата на уважение.
 
Любовта е напълно отговорна. Страхът избягва отговорността, но това не означава, че няма отговорност. Като се опитваме да избегнем отговорността, ние правим една от най-големите грешки, защото всяко действие има последствие. Всичко, което мислим, всичко, което правим, има последствия. Когато правим избор, ние имаме резултат или реакция. Ако не направим избор, пак имаме резултат или реакция. Ние ще преживеем последствията от нашите действия по един или друг начин. Ето защо всяко човешко същество е напълно отговорно за своите действия, дори и да не иска да носи тази отговорност. Другите хора може да се опитват да платят за вашите грешки, но вие така или иначе ще си платите за грешките и тогава като цяло плащате двойно. Когато другите се опитват да поемат вашата отговорност, това само създава по-голяма драма.

Любовта винаги е мила, страхът не е. Поради страха ние сме изпълнени със задължения и очаквания, не проявяваме респект, избягваме отговорността и изпитваме съжаление. Как да се почувстваме добре, когато толкова ни е страх. Чувстваме се жертва на всичко. Чувстваме се ядосани, тъжни, ревниви или предадени.

Гневът не е нищо друго освен страх с маска. Тъгата, също е страх с маска, ревността също. С всички тези емоции, идващи от страха и предизвикващи страдание, ние само претендираме, че сме мили. Ние не сме мили, защото не се чувстваме добре, не сме щастливи. Ако вие сте на пътя на любовта, нямате задължения, нямате очаквания. Не съжалявате себе си или партньора си. Всичко върви добре за вас и затова усмивката е винаги на лицето ви. Чувствате се добре със себе си, и тъй като сте щастлив, вие сте мил. Любовта винаги е добра и тази доброта ви прави щедър и отваря всички врати. Страхът е егоистичен - това е само за мен. Егоизмът затваря всички врати.

Любовта е безусловна. Страхът изобилства от условия. На пътя на страха, аз ще те обичам, ако ми позволиш да те контролирам, ако си добър към мен, ако подхождаш на образа, който съм си изградил за теб. И понеже ти никога няма да постигнеш този образ, аз те осъждам за това и те обявявам за виновен. Много пъти аз дори се срамувам от теб, защото не си това, което искам. Ако не подхождаш на този образ, ти ме смущаваш, дразниш ме, не мога да проявявам никакво търпение към теб. Аз просто претендирам за доброта. На пътя на любовта няма ако, няма условия. Обичам те без причина, без никакви оправдания. Обичам те такъв какъвто си и ти давам свободата да бъдеш такъв. Ако не те обичам такъв, тогава по-добре да бъда с някой друг, който отговаря на моите изисквания. Нямаме право да променяме, когото и да било и никой няма право да променя нас. Ако решим да се променяме, това трябва да е защото ние така искаме, защото не желаем повече да страдаме.

Повечето хора изживяват целия си живот, вървейки по пътя на страха. Те се обвързват, защото чувстват че трябва да бъдат обвързани. В тази връзка проявяват всички свои очаквания към партньора си и към себе си. Цялата тази драма и страдание съществуват, защото ние използваме канали за комуникация, които са съществували още преди да се родим. Хората съдят и стават жертви, клюкарстват се взаимно, клюкарят с приятели, клюкарят в бара. Карат членовете на семейството да се мразят един друг. Натрупват емоционална отрова и я предават и на децата си. “ Виж баща си – какво ми направи. Не бъди като него. Всички мъже са такива, всички жени са такива.” Ето какво правим с хората, които обичаме толкова много – със собствените си деца, приятели и партньори.
 
На пътя на страха имаме толкова много условия, очаквания и задължения, че създаваме безброй правила да защитим себе си от емоционалната мъка. А истината е, че не бива да има никакви правила. Тези правила повлияват върху качеството на каналите за комуникация между нас, защото когато се страхуваме, ние лъжем. Ако ти имаш очаквания какъв да бъда, тогава аз се чувствам длъжен да бъда такъв. Истината е, че не съм това, което искаш. Когато съм честен и съм това, което съм, ти се чувстваш наранен, ти се ядосваш. Тогава аз те лъжа, защото се страхувам от твоята присъда. Страхувам се, че ще ме обвиниш, че ще ме осъдиш и ще ме накажеш. И всеки път, когато си спомниш, ти ме наказваш отново и отново за същата грешка.
 
На пътя на любовта има справедливост. Ако направите грешка, плащате само веднъж за нея и ако вие истински обичате себе си, вие се учите от тази грешка. На пътя на страха няма справедливост. Карате себе си да плащате хиляди пъти за една и съща грешка. Карате приятеля или партньора си да плаща хиляди пъти за същата грешка. Това създава чувство за несправедливост и отваря много емоционални рани. След това, разбира се, смятате, че си сте се провалили. Хората драматизират всичко, дори съвсем прости и дребни неща. Виждаме тези драми в обичайните взаимоотношения..., защото те са на пътя на страха...

Ето какво се случва, когато изхождаме от пътя на страха. Тъй като не те уважавам, аз действам сякаш ти не си достатъчно интелигентен, за да видиш какво е добро и какво не за теб. Допускам, че не си достатъчно силен да влезеш в определени ситуации и да се грижиш за себе си. Аз трябва да те контролирам и казвам: “Нека го направя вместо теб” или “Не прави това”. Опитвам се да потискам твоята половина от връзката и поемам контрола за всичко. Ако аз контролирам цялата връзка, тогава къде е твоята част? Тя не работи....
 
По пътя на любовта, вие давате повече отколкото взимате. И разбира се, обичате себе си достатъчно, че да позволявате на егоистични хора да се възползват от вас. Вие няма да си отмъщавате, но сте наясно във вашите общувания. Може да кажете: “Не харесвам, когато се опитваш да се възползваш от мен, когато не ме уважаваш, когато не си добър с мен. Не се нуждая от някой, който да злоупотребява с мен с думи, емоционално или физически. Нямам нужда да чувам ругатните ти през цялото време. И не, защото съм по-добър от теб, а защото обичам красотата. Обичам да се смея, обичам да се забавлявам, обичам да обичам. И не защото съм егоист, аз просто не искам голяма жертва край мен. Това не означава, че не те обичам, но аз не мога да поема отговорност за твоя сън. Ако имаш взаимоотношения с мен, ще бъде твърде тежко за твоя паразит, защото няма да реагирам на твоя боклук въобще.” Това не е егоизъм; това е любов към себе си. Егоизмът, контролът и страхът ще разрушат почти всяка връзка. Великодушието, свободата и любовта ще създадат най-красивата връзка: продължаваща любовна история....
 
Накрая, ако вие разберете, че никой друг не може да ви направи щастливи, и че щастието е резултат на любовта, която извира от вас, тогава сте овладели великото майсторство... Изкуството на Любовта...
 
Можем да говорим за любовта и да изпишем хиляди книги за нея, но любовта ще е различна за всеки от нас, защото трябва лично да я преживеем. Любовта няма нищо общо с представите, тя е свързана с действието. Любовта в действие може да донесе само щастие. Страхът в действие може да предизвика само страдания.


Единственият начин да овладеете любовта е да я практикувате. Не е необходимо да оправдавате любовта си, да я обяснявате, необходимо е само да се упражнявате в любов. Майсторството се изгражда с практика.

Из: "Овладяването на Любовта"- Дон Мигел Руиз

http://bg.netlog.com/groups/Positive_thinking_bg/forum/messageid=55437-

blaithy , това е страхотно! Благодаря ти, че сподели!  

Аз съм се зачела в новогодишни вярвания, гадания и ритуали. За настроение.   Засега запомних, че е хубаво и на елхата да й побаем малко - ако искаме любов, да я закичим с бонбони, сърчица; ако искаме пари - монетки, орехи в златисто фолио; ако искаме здраве - бели неща... Или всичко накуп.  

Прочетох също, че ако решим можем да напишем преди НОвата Година двете страни на един лист - от едната страна какво искаме през НОвата Година, но от другата страна с какво сме готови да се разделим. Принципът е да отворим място за новите неща, изхвърляйки стари. Може да са материални или емоционални.

Мила, честита годишнина! Нека винаги светлина озарява пътя ви напред. Желая ви да сте винаги влюбени и да гледате в една посока.

Мила, моите поздравления за годишнината ви - бъдете винаги озарени от любов, светлина и хармония!

Simplyaven,  това определено ще го направя...., има неща, които просто трябва да оставим назад и наистина да направим място за новото и светлото Нямам търпение за новата година..... имам усещането,че ще е по-блага и по-лека Не знам, другите какво мислите??? 

Мили момичета, благодаря ви от сърце за прекрасните пожелания - с всяко от тях, празникът в душата оживява отново и отново! Благодаря и от името на мъжа ми, той също е трогнат! Благодаря ви от сърце!!!

Весела Коледа и Щастлива Нова 2011 година Мили съфорумки!!!!
От сърце Ви пожелавам хиляди щастливи мигове през новата година, много здраве на вас и вашите семейства и всеки ден по една сбъдната мечта!!!

БЛАГОСЛОВЕН Е ТОЗИ, КОЙТО ДАВА!

Такъв брат…

Един човек  на име Пол получил автомобил като коледен подарък от брат си. На Бъдни вечер, когато Пол излязъл от офиса, заварил някакъв хлапак да се навърта около блестящата нова кола и да и се възхищава.
— Ваша ли е тази кола, господине? — попитал той.
Пол кимнал.
— Брат ми ми я подари за Коледа.
Момчето било поразено.
— Искате да кажете, че сте я получили от брат си, без да платите нито цент? О, Боже, бих искал... - и той се поколебал.
Пол, разбира се, знаел какво желаело момчето - да има такъв брат. Но онова, което младежът казал, разтърсило Пол до дън душа.
— Бих искал - продължило момчето, - да мога да бъда такъв брат!
Пол го погледнал изумен, след това импулсивно добавил:
— Искаш ли да те повозя в колата си?
— Да, разбира се!
След като се повозили малко, момчето се обърнало и с пламнал поглед казало:
— Господине, имате ли нещо против да ме закарате до вкъщи?
Пол леко се усмихнал. Помислил си, че знае какво всъщност иска младежът - да покаже на съседите си, че се прибира в къщи с голям автомобил. Но и този път моят приятел бил на погрешен път.
— Бихте ли спрели пред онези две стъпала? - запитало момчето.
Изтичало по стълбите и скоро след това Пол го чул да идва, но този път без да бърза. Носело на ръце недъгавото си братче. Оставило го на долното стъпало, след това го притиснало силно до гърдите си и посочило към колата.
— Ето я, Бъди, точно както ти казах горе. Виж, той не е похарчил нито цент за нея, защото това е подарък за Коледа от брат му. Някой ден и аз ще ти подаря една кола, същата като тази... Тогава сам ще видиш през прозорците всички коледни чудеса, за които се опитвам да ти разкажа.
Пол излязъл и пренесъл болното дете на предната седалка. По-големият му брат с блеснали очи се настанил до него и тримата се понесли в незабравимо празнично пътуване.

Рози     
Искам и аз да бъда такава Сестра.

Рози и рози, направо ме разплака.
И аз искам да съм такава сестра

Рози и рози, благодаря и аз. Имам нужда от някои уроци

 Много се трогнах и замислих...
 Рози,   

Момичета искам да напиша писмо до Кармичното ръководство и в тази връзка да ви попитам: хващам оригинала в долният десен ъгъл и го изгарям в банята. Нали така? Копието пазя 6 месеца. Та това копие как го правите на ксерокс, преписвате писмото или как?
И къде го пазите?
Извинявам се за глупавите въпроси, но никога не съм писала.
Сега се чувствам обхваната от Коледния дух. Искам да давам любов, да правя добри неща за хората около мен и да благодаря за всички онези дребни, но хубави неща.

Аз пиша под индиго. но не винаги, понякога и в един екземпляр само.Н0  винаги на 23 число...така беше дадено в диктовките на Микушина и от години го  спазвам така.
http://www.sirius1-bg.net/sirius/information/zapismata.html
 Ако пропусна датата,пиша следващия месец. Но ти щом го чувстваш така, напиши го сега.

Още за Новата година от руските сайтове:

- първо на масата сложете сладко нещо, не посудата или чашите, не салати, не плодове, а сладко - шоколад, сладки, бонбони и т.н.

- за тази година ползвайте сребристи, металически покривки, вази, украашения, гирлянди (за масата става въпрос), бели свещи или сребристи, или и двете;

- сложете на масата си ябълки, просо и рибни продукти;

- желаещите в 12 часа да слагат по едни пухкави бели ръкавички и да измяукат няколко пъти - гарантирано ще направите домакина на годината щастлив!  

- планиращите сериозни промени да се качат в полунощ нависоко - на стол, на маса, на легло, на покрив (ако ви е възможно) и да се огледат наоколо като от птичи поглед и да кажат: "Както котката не се бои от високото, както птиците не се боят, така и аз от прегради няма да съм спрян и все по-нависоко ще се изкачвам."

- преди 12 пишете желание, горите листа, пускате пепелта в чашата с шампанско и пиете - всичкото докато още е 12 часа, ако има часовник да бие наоколо, случайте ударите;

- няколко минути преди 12 часа седнете на едра банкнота, най-добре на пачка и си останете върху нея за малко и след 12 часа (ще казвате наздраве седнали  );

- всичките си скъпоценности сложете в джобовете преди 12 и посрещнете Новата Година с натежали джобове, най-добре в нещо ново и бяло облечени;

Симоронски ритуали  

Наричате метлата/четката вкъщи за метач на каквото ви е тровило в старата година и се развихряте. Децата също може да участват. С всяко движение наричайте какво махате, измитате от живота си.  
Като стигнете до миенето на пода, пускайте едри монети във водата, наричайте дома ви да е застлан с пари и благополучие и мийте смело.  

Още една възможност да махнем лошото - на бели свещи пишем какво искаме да оставим назад, палим свещите поне час преди 12 часа (да имат време да изгорят) и в полунощ сме изгорили лошото.

Преди 12 часа пишете на лист най-съкровените си желания за 2011, след полунощ (но преди 3 сутринта) залепяте листа с лицето навън на прозореца, тоест желанията гледат навън. Не го махате до 13 яануари, а в нощта на 13 срещу 14 януари (хубаво е около полунощ, но не задължително, поне да е тъмно), излизате и го изгаряте навън - най-добре на улицата, може и на балкона.


И моят любим Симорон - Да, Да, Да - не забравяйте да кажете голямо трикратно "Да!" на всичко, което си пожелавате. Това го има и при Луиз Хей и мен лично страхотно ме зарежда.  

Някой от тези съвети са хумористични. 

Не разбрах защо да се мяука с бели ръкавички.