Подсъзнанието може всичко 34 /Линкове за всички техники има на първа стр./

Мили феи, едно добро начало на годината Споделям с вас един чудесен материал, за сродни души

Много от вас търсят мир и вътрешна цялостност.
Повечето осъзнават, че мирът се изгражда вътре във вас,
а външния свят е едно символично представяне на това, което носите в себе си.
Има различни пътища и възможности да живееш на планетарно ниво.
Има път на Волята, път на Борбата, но и път на Радостта и Съчувствието.

Радостта е като вътрешна песен, която звучи във вас през целия ден.
Какво внася радост в живота ви? Знаете ли? Осъзнавате ли нещата, които ви правят щастлива? Или сте дотолкова заети с изпълнението на ежедневните си задължения, че отлагате това, което би ви донесло радост за неопределеното бъдеще?
Пътят на радостта се отнася до настоящото, не до бъдещето.

Много от вас в ежедневието си запълват времето си с активности, определени от личността, а не от душата. Сигурно сте възпитавани, че с постоянната си заетост ще развиете себеуважението си. Но има два аспекта на заетост. Ориентираната към личността активност често почива на "трябва" и не служи на по-висша цел, докато ориентираната съобразно душевната нагласа активност винаги изпълнява едновременно и една по-висша цел.
Истинската радост се създава когато действате съобразно вашето вътрешно чувство и осъзнавате кой сте.

Може да има множество причини защо не можете веднага да промените живота си.
Но ако не си изградите основанията - как и защо можете да го постигнете, промяната винаги ще си остане визия за бъдещето и вие никога няма наистина да прекрачите пътя на радостта.
Голямото предизвикателство е да намерите своя баланс и да привлечете към себе си онези неща, които са в съзвучие с вътрешната ви същност.
Дали не сте изградили живота си така, че другите да ви "дърпат и разкъсват", с което времето ви е изпълнено, но не с нещата, с които вие бихте искали?
Имате силата да се справите с тази драма.
Просто проявете съчувствие с истинската си вътрешна същност и с чувството си за вътрешна свобода.
Много от вас са си "осигурили" един, наистина лишен от радост живот, защото се чувстват "длъжни" на другите; защото смятат, че на тях самите им е необходимо да се чувстват "потребни" на другите или защото се мислят за жертви на една или друга ситуация.

Предизвикателството в Пътя на радостта се състои в това, да си подсигуриш свободата.

Всеки е свободен. Може да сте започнали дейност на широко поле и сте направили живота си зависим от определени успехи и форми. Но по пътя на радостта не трябва да допускате тези форми, ваши собствени постижения, да ви дърпат назад, трябва чрез тях да съумявате да израствате.

Ако нещо, което сте създали - работа, лични отношения или нещо друго - вече не ви доставя удоволствие, обърнете се навътре към себе си и се попитайте, защо смятате че трябва да поддържате нещо, което не ви носи радост?

Често смятате, че не заслужавате нещо, което вътрешно много искате. Няма такова нещо като "не заслужавам". Всеки има активна възможнаст да си представи нещата. Тези представи формират изхода от положението в което се намирате в момента. Тези представи могат да бъдат врата към страданието, но и врата към радостта, ако така искате.

Слушате ли дългите оплаквания и истории, които отслабват енергиите ви, въпреки че ви се иска да ги прекъснете? Срещате ли се с хора "защото трябва"?

Пътят на съчувствието не ви задължава да обичате всеки, независимо от това което той върши, или което той е. Той учи да виждаш всеки в неговата истинност и да признаваш всичките му проявления; учи те да се запиташ би ли могъл да помогнеш с нещо или да го излекуваш - ако не можеш, то времето с този човек само ще отслабва енергията ти. Някои от вас помагат на другите винаги и изпитват при това само раздразнение. Може би се чувстват длъжни да правят това. Като че ли няма друг изход освен да слушат сърцераздирателните им истории и желания да напреднат. Ако помагате някому и няма напредък, трябва сериозно да се замислите дали наистина му помагате и дали този човек въобще е в състояние да приеме помощта ви.

Към Пътя на радостта принадлежи и способността да приемаш.
Можете да се обградите с любов и внимателни, мили приятели и да имате здраво, жизнено тяло, ако това искате. Има толкова много ценности, за които човек трябва да е благодарен.
За да получаваш повече, първо трябва да оцениш и да благодариш за това, което вече имаш.
Радвайте се и на най-семплите неща - на цветята, на стоплящата сърцето детска усмивка, и ще установите, че вселената ще ви дарява с все повече радост.

За онези от вас, които имат парични проблеми или искат да си намерят работа, която да вършат с любов - бяхте ли готови да поемете риска, за да вършите това, което ви доставя радост? Бяхте ли готови да се доверите на вселената, че тя ще ви даде шанс? И още по-важно - бихте ли могли правилно да се разпоредите с парите, тогава, когато те дойдат? Бихте ли имали чувството, че сте компетентни за това?

Пътят на радостта изисква да се научите да цените самите себе си и да обръщате внимание на това, с какво запълвате времето си.
Ако всеки един би употребявал своето време така, че самият той, и човекът, с когото е, да могат да извлекат от него най-доброто, само за един ден светът би изглеждал по коренно различен начин. Важно е да прекарвате времето си по начин, който служи на вашето най-висше добро. А ако нещо не благоприятства най-висшето ви добро, то гарантирано не способства за развитието и добруването нито на останалите хора, нито на планетата.

Може да се запитате какво бихте могли да направите тук, което би ви донесло радост. Всеки от вас върши някои неща с голямо удоволствие. Няма човек, който да не прави поне едно нещо наистина с удоволствие.

Чрез нещата, които извършвате с удоволствие Вашият Висш Аз ви показва за какво сте тук.

Сега може би си мислите че вие обичате да си четете и медитирате, но не това е пътят, по който ще си изкарате прехраната. Но ако веднаж си позволите да се успокоите, да почетете и помедитирате, пред вас би се открил път. Много често вие се съпротивлявате точно на това, което бихте правили с най-голямо удоволствие. Всеки в духа си чува нежните наставления за следващата крачка. Може да е и нещо много просто, като например да позвъните на някого или да прочетете някоя книга. Може да е нещо много конкретно, светско, което не изглежда свързано с по-висшите ви визии.
Не забравяйте, че следващата стъпка винаги ви е показана.
Когато дойде мисълта за това, то винаги е нещо просто, нещо очевидно, което ще ви достави удоволствие.

Всеки от вас знае какво би правил утре с удоволствие.
Като се събуждате, попитайте се как бихте искали да изградите този ден, за да бъде той радостен и красив.Станете с усмивка, вместо с мисълта, че ще трябва да издържите още един ден.
Не се концентрирайте върху проблеми, които стоят за разрешаване.

Ще изживеете радост само тогава, когато се концентрирате върху радостта
и не се задоволявате с нещо по-малко.

Как изглежда по-висшата ви визия и как ще я откриете в живота си?
Повечето от вас се оставят ненужно да бъдат отвличани от нея.
Ако отделяте само по пет минути дневно, за да се запитате какво ви носи всяка среща, всяка личност или всеки телефонен разговор и дали те наистина отговарят на вашите собствени по-висши цели или само ви крадат от времето, след месец ще бъдете на на пътя на вашето предназначение и ще ви се разкрият възможности да удвоите приходите си.
Естествено, важно е да следвате и действате само съобразно собствените си разбирания.

Ако не познавате пътя си, може да си изградите един символ за този път. Представете си го като топка от светлина, която държите в ръцете си.
Поднесете я към сърдечната си чакра, след това към коронната чакра на върха на черепа и я изпратете по-нататък към душата си.
Символът скоро ще приеме форма. Ще установите, че дори само с мисълта за вашата по-висша цел започвате по магично-магнетичен път да преструктурирате деня си. Изведнъж приятели, заемали до момента голяма част от времето ви, вече няма да са ви интересни, тъй като ще се появят нови приятели и ще се променят отношенията със старите познати.

Съчувствие означава да уважаваш и зачиташ себе си и да цениш времето си. Вие никому не дължите вашето време. Ако поемете отговорността за себе си и установите, че сте изключителен и прекрасен човек, светът ще ви потвърди същото.

За всеки човек има смисъл и цел да бъде на тази Земя

Вие не сте тук за да извършите само едно дело. Всичко, което постигнете ще бъде от своя страна част от една крачка, въвеждаща следващото стъпало на еволюцията. Всяка опитност се интегрира в предишните опитности. Много от вас се намират на странични пътища и се пробват в нови, привидно несвързани дела, за да могат, пътувайки нагоре да се усъвършенствуват, придобивайки допълнителни умения. Други намират точно определена форма, в която да извършват работата си. Трети са тук, за да развият визията си за вътрешен мир и осъзнават това като своя задача.

Не оценявайте смисъла съгласно разбиранията на другите, респективно - съгласно изградените от обществото норми. Може да сте тук, за да развиете вътрешен мир и да излъчвате точно това качество, за да стане то достъпно и на други. Може да сте тук, за да изследвате света на интелекта или този на търговските отношения, за да подпомогнете мисловните форми за земята на това ниво. Съчувствието е отвъд всеки опит за оценка. То означава просто да можеш да приемаш. То е способността да оцениш Аз-а си и да обичаш, да следваш по-висшето си предопределение, както и да се представя то.

Всъщност почти непрекъснато в света има напрежения, но за този, който се стреми към позитивното и е готов да поема отговорността за това, което прави, се разкриват невероятни възможности. Всички онези, които действат по интуиция, които влияят оздравяващо и се намират на пътя на радостта разполагат с енергия. С тази енергия се открива и възможността сега да се живее в един свят на радост и пълнота.
Много от вас в момента правят огромни крачки. Изживяват ускорено развитие, за да могат да учат и лекуват другите, които ги следват. Някои, например авторите и писателите са изпреварили с години колективната мисъл-форма, тъй като е важно книгите им да отговарят на духа на времето тогава, когато излязат от печат.

Всеки, четящ тези редове, е пионер,
Тъй като тази информация не би ви привличала,
Ако не бяхте изпреварили времето си.

Може би усещате промяната в енергията на планетата. Който е готов да се обърне нагоре и там да намери своята визия, ще установи още по-голямо ускорение в живота си. Ако сте на мнение, че и сега това, което вършите ви е много - внимавайте! Нещата ще се развиват още по-бързо и мъдростта и дарбата да отличаваш нещата ще стават все по-важни за вас. Осмисляйте всеки един ден точно и преценявайте дали е преминал съобразно вашите по-високи цели.
Понякога е особено трудно да кажеш "не" на някого, който има нужда от помощ. Но ако на хора, намиращи се в криза им оказвате постоянно внимание, с това само им потвърждавате, че винаги, когато те предизвикат криза, ще получават неизменно вашата подкрепа. Искате ли останалите да уважават и ценят вашето време, дайте им да разберат това. Възнаградете ги, когато те се съобразяват с това.
Светът в момента преживява дълбока промяна и нещата се ускоряват непрекъснато. Може би вече го усещате. Хората, които не са ориентирани към своя по-висш Аз, ще срещат големи проблеми. Други ще определят този период като най-щастливия в живота си, а на някои той ще се стори най-тежкият. Ако сте от тези, които усещат периода като най-добър, грижете се за останалите от Вашето обкръжение. Вместо да съдите или да се отдалечавате от тези, които имат проблеми, може да им изпратите любов и после просто да отпуснете.
Ако с други - било то чужди, или с любим партньор, попаднете в борба за власт, обърнете се към по-висшия си Аз. Задръжте за миг, вдишайте дълбоко и не се оставяйте да бъдете повлиян от желанието на другия за стълкновение. Спомнете си, че това е неговото, а не вашето желание.
В тези времена на увеличаващите се вибрации трябва да се научим да не се оставяме да бъдем въвличани чрез третата чакра -соларплексуса, в енергиите на други хора. Много от това, което хората възприемат от другите идва от соларплексуса, център на властта и емоциите. Много от предизвикателствата по пътя на радостта ще се състоят в това да избягваш борбите за надмощие и да действаш от дълбоко съчувствие. Ако някой от приятелите ви реагира остро или неприязнено, зъдръжте за миг и се опитайте да почувствате с него и да видите живота от неговия ъгъл. Може би тогава ще разберете неговата умора и отбранително поведение, които нямат нищо общо със самия вас, тъй като вие сте просто една допълнителна фигура в неговата пиеса. Колкото повече ви се удава да наблюдавате отвън нещата и да не се впускате в борби, толкова повече мир и пълнота ще изпитате в живота си и толкова по-бързо ще ви се удаде да лекувате други, действайки съчувствено от вашето сърце.

Обърнете се за миг навътре и се попитайте какво бихте могли да направите още утре, за да прибавите радост в живота си. Попитайте се как можете да отстраните от живота си някоя от борбите за надмощие или други, крадящи енергията ви неща. Какво можете да направите, за да е възможно още утре да разполагате с малко повече време за достигане на вътрешния мир?

Има толкова много неща, за които може да бъдете благодарни - буден дух и неограничен потенциал. Имате способността да осъществите наистина всичко, което искате. Единствените граници са тези, които сами си поставяте. Сутрин, когато се събуждате, си спомнете за вашата свобода! Запазете по-висшите си визии и живейте най-щастливия живот, който можете да си представите!


Мая ГАЙДАРОВА
източник


--------------------------------------------------------------------------------

Мили момичета,благодаря ви за отговорите.Радвам се че ви има,в трудни моменти ми подавате ръка и думите ви ме успокояват.Ще се опитам да не плача повече,въпреки че е много трудно.Довечера ще говоря пак с Висшия му Аз,дано има ефект.Не мога да си обясня как сутринта си весел,усмихнат,а след няколко часа ставаш най-лошия на света.Той много държи на детето и на родителите ми и затова ми е много странно,че дори и на тях не се обажда.Вътрешно в себе си съм убедена,че все още ме обича и че няма друга жена на моето място.Според сестра ми става въпрос за голям инат.Преди година се разсърди за невероятна глупост и се покри няколко дена - пак ми отказваше разговорите,но сега не сме се карали и телефоните му са нон стоп изключени,а майка му отказва да говори с мен - като ми чуе гласът казва че има грешка.Ще чакам
2010 беше успешна и за мен в много отношения
- успях да си направя нова кухня,вярно беше много трудно,но се преборих сама
- детето ми се промени  и мога гордо да кажа че нямам никакви проблеми с 15 годишния тинейджър
- един от най-щастливите ми дни беше когато взех епикризата на татко и видях че резултатите са добри
- изкарах една невероятна почивка  - племенницата ми /която много обичам,но виждам 1-2 дена в годината/ се върна в България и прекарахме няколко дена заедно,цялата фамилия - беше страхотно
 - запознах се с много нови хора
Мога да изреждам още и още.....

Свети,  я пак прочети поста на Abies !       Написала ти го е повече от прекрасно и супер ясно !   Аз абсолютно я подкрепям
Нова Година, Нов късмет ! Не искам да съм лош пророк, ама ти не виждаш ли, че този момък няма да се оправи.... За мъжете на 50 , мене питай !    Нещата ще стават само по -зле и по- зле.... Не искам да те заболи, ама по-добре сега се спасявай,че по -нататък ще ти е много по-трудно...   Казвам ти го , защото ми се иска да спреш да страдаш, имаш детенце ,което е тиин, и не си мисли,че не вижда какво става и не страда заради теб !   -направи необходимото заради детето си и заради себе си. Желая ти от сърце,  2011 да бъде за теб Годината на Свободата и Собственото ти достойнство ! 
Дано не съм била груба  в твоите очи , с нищо не искам да нараня душата и чувствата ти..Голяма прегръдка от мен, знам,че хич не е лесно....

ЧЕСТИТА НОВАТА 2011!
НЕКА СЪУМЕЕМ ДА ЗАПАЗИМ МАГИЯТА НА КОЛЕДНИЯ ДУХ И ПРАЗНИЧНОТО НАСТРОЕНИЕ ПРЕЗ ЦЯЛАТА ГОДИНА, ЗА ДА БЪДЕМ ПО-ДОБРИ, ДА СЕ ОБИЧАМЕ ПОВЕЧЕ И ДА СЪТВОРЯВАМЕ ПО ЕДНО МАЛКО ЧУДО ВСЕКИ ДЕН - ЕДНА УСМИВКА, ЕДНО ДОБРО ДЕЛО, ЕДИН ТОПЪЛ ЖЕСТ!
ОБИЧАМ ВИ! БЛАГО-ДАРЯ, ЧЕ СТЕ ЧАСТ ОТ МОЯТА ВСЕЛЕНА!




Притча за магарето


Веднъж магарето на един селянин паднало в кладенеца. Докато стопанинът му мислел как да постъпи, животното часове наред издавало жалостиви звуци. Най-накрая селянинът взел решение. Помислил си, че магарето е вече много старо, а кладенецът все едно трябвало да бъде затрупан. Просто не си струвало да се хвърлят усилия, за да измъкне старото магаре. Той извикал съседите си да му помогнат да затрупа кладенеца. Всички дружно грабнали лопати и се заели да хвърлят пръст в кладенеца.

Магарето веднага разбрало накъде вървят нещата и започнало да реве оглушително. После за всеобщо учудване притихнало. След като хвърлили няколко лопати пръст, селянинът решил да погледне и да провери какво е положението там, вътре. Бил изумен от това, което видял. С всяка лопата пръст, падаща върху гърба му, магаренцето правело нещо невероятно. То изтръсквало пръстта от гърба си и стъпвало върху хвърлената пръст.

Докато съседите на селянина продължавали да хвърлят земя в кладенеца, всеки път животното се отърсвало и стъпвало върху насипаната пръст. Много скоро всички се изненадали, защото видели как магаренцето се показало над кладенеца, прескочило горния му край и с всички сили се понесло напред!

В живота си всеки ще се среща с много всякаква мръсотия и всеки път животът ще му изпраща все нови и нови порции. Всеки път, когато върху теб падне буца кал, отърси се и тръгни нагоре и само така ще можеш да се измъкнеш от кладенеца.

Всеки възникнал проблем е като камъка, върху който ако стъпим, ще преминем през ручея. Ако не се спираме и не се предаваме, можем да се измъкнем дори от най-дълбокия кладенец.

Pinkito, на всеки от нас е дадена свободата на избора - понякога избираме да страдаме. Да страдаш също е твое право, докато ти харесва. Когато престане да й харесва, сама ще поиска да промени живота си.

Лени, много хубава притча!    

Светли, не посмях да ти го кажа така , както го направи Abies. Права е Pinkitoпрочети поста й пак. Искрено ти желая да се справиш с по-малко разход на ценна енергия. Знам,че не ти е лесно. Преди една година се разделих с такъв човек- но с много повече достойнство, без да му звъня, просто като разбрах отрязах нишката. Получи се много хубаво, защото  преди не можех да го постигна, а сега аз уважавам себе си повече, самият той също ме уважава повече. Много е хубаво, повярвай ми, да зарежеш един човек ,който очаква да му хленцаш, както са го правили много други преди теб. Струва си само за да видиш учудването му, реакцията му и как не може да повярва- забавно е. И след това наистина си по-силна- защото си съхранила енергията си.
успех!  

Светли, кризите на господина ще зачестяват и ще се задълбочават. Възрастта му е такава, че просто това е неговото решение на проблемите - затваряне и игнор.
В младостта си сме едни, в зрелостта - други, в старостта - трети. Основното, обаче, е характерът, който не търпи кардинални трансформации, а само надгражда. Ако не осъзнаваме собствените си недостатъци и не работим за отстраняването им, с възрастта просто ги задълбочаваме. Явно твоят човек винаги е бил склонен да се затваря в себе си и просто да бяга. Излишно е да коментирам възпитанието. Всеки човек има своето. И ако за мен е неприемливо да си изключа телефоните и да се покрия, когато близък мой човек дава ясни индикации, че иска да ме чуе, то за някои хора си е съвсем в реда на нещата.
Разговорите с висшия Аз са добра идея, но личните ми наблюдения сочат, че ако отсрещната страна не е отворена за тях, няма да се получи нищо.
Остави нещата такива, каквито са. Това е моят съвет, който аз самата много трудно бих спазила. Но пък от опит мога да кажа, че това е най-добрият вариант. Ти си опитала, дала си знак, не е приет. Просто остави нещата така и приеми, че това е положението. Освободи се от всякакви надежди, очаквания и страдания. И всичко ще си дойде по местата. НЕ изключвам възможността в живота ти да е дошло време за разчистване на пространство, в което да се настани друга емоция, друг човек.
По-добре се концентрирай върху разговори със собствената си душа, вместо с неговата. Чуй какво има тя да ти каже. Връзките от разстояние не са особено благодатна почва за щастливи преживявания, особено когато не говорим за някакви младежки изживявания. В зрелостта си всеки човек има нужда от пълноценно общуване, което далеч не се изчерпва с въздишки и обяснения колко си липсваме. Имаме нужда от подкрепа, присъствие, разговори, интимност, съпреживяване.
Отпусни се, за да видиш какво е подготвил животът за теб в този момент. Ако не се отпуснеш, може да го пропуснеш. Просто се усмихни и чакай подаръка си. Усещам, че той идва. А пощальонът на Вселената може и да не звънне два пъти.

 

  Хайде сега пък възрастта - и аз съм на 50  
Възрастта е удобно извинение за много неща - винаги можеш да кажеш,че вече не си в първа младост за това или онова   Дали обаче духът мисли така ?


Научих,
- че напълно непознат може да ти помогне в нужда, при това безкористно;
- че да казваш "Не" е много лесно нещо и спестява много нерви и тревоги;
- че да се опитваш да даваш съвети на хора, които ги искат само, за да ти досаждат със своите проблеми, е напълно безсмислена работа;
- че, ако някой не желае да промени живота си и хиляди страници да изчете и мнаго ритуали да извърши, няма да го направи;
- че, ако нещо ти липсва в битието/духа, давайки от същото, автоматично го получаваш умножено /просто си разчистил житейския си хард диск/;
- че думата "приятел" има много значения;
- че "Фейсбук" може да те "срещне" с интересни хора и мисли;
- да живея тук и сега с благодарност;
- че в другия живот искам отново същите хора за  родители и семейство ;

Abies,  

obsi, започни да обичаш себе си и прости, където и комуто е нужно!

Честита Нова Година, дами и момче!

Пожелавам ви година изпълнена с щастие и хармония, с любов и разбирателство, сбъднати мечти и нови такива!

Лично  мен отминалата година ме научи да живея тук и сега, а не да чакам и да се безпокоя за бъдещи събития.

Усещам, че новата година е ''моята'' година - за нови начинания, нови умения и нови постижения.

Вокс, специално ти благодаря за тези песни – докоснаха ме.
Таня24, и от мен честито! Нека момиченцето да изживее живота си в радост и в съответствие с божествената си цел и предназначение!!!
Клеми, пускам целия твой цитат, защото много, ама много хубаво си го казала! Някои неща харесах особено, оцветила съм ги.
И аз открих, че в името на хората, които обичам, съм способна на неща, които иначе не съм вярвала, че мога да направя. Благодаря на Бог, че моята мила майчица се пребори с рака и все още е с нас, звучи толкова позитивно и ентусиазирана да живее, независимо от това, което й се случи.

Установих, че в доста случаи в миналото си съм се побояла да поема риск – а може би си е струвало – някои от най-хубавите неща в живота ми са се случили точно, защото съм поела риск.  Надявам се през тази година да успея да слушам интуицията си повече и на ниво ДЕЙСТВИЕ, а не само на ниво ЗНАНИЕ.

Отново открих, че бедняшкото мислене ме е налегнало (прекрасно откритие – мога да променя нещата! ) и за да го прогоня, направих дарения, повече от обикновено – което ми помогна да съм доволна от себе си отново.

Абиес, много кураж ти пожелавам – и пращам позитивна енергия както на баба ти, така и на майка ти – бях в нейното положение септември и знам какво е. Нека баба ти премине през това изпитание по най-добрия за нея начин! На теб също специално изпращам енергия, защото явно притеснението си взима своето. Ако мъжът ти не дърпа от теб – значи няма нужда в момента, не се притеснявай за това. Запомни, че ти далеч не си единственият източник за енергия за тези хора, всъщност всички сме само канал за енергия, доколкото го знаем и можем да позволим енергията да протича свободно през нас и да я насочваме там, където тя е приета и желана.

Оbsi, чувствала съм се точно като теб, мисля, че беше и на възраст около твоята. Много права е Абиес, дала ти е и хубави линкове. Тогава бях стигнала до лекарства, за да изляза от депресията, но най-много ми помогна един лекар, който ми каза буквално – сега сме те закрепили с лекарства. Не можеш да разчиташ на тях, обаче, цял живот, ще ги намаляваме постепенно, докато ги спрем. Имаш да направиш един голям избор – дали ще осъзнаеш отговорността си към живота си и ще промениш нещата така, че никога вече да не се оказваш в такова състояние – или ще продължиш да правиш всичко така, както си го правила досега – и пак може да дойдеш при нас...
 
След като всичко отмина, осъзнах, че изобщо не е било необходимо да стигам дотам. Обаче, наистина трябва да ПОИСКАШ да бъдеш щастлива и да вземеш решение да го направиш. Да осъзнаеш, че ти градиш щастието си, на първо място, със взетото решение да бъдеш щастлива. Ако поемеш тази отговорност, ще изплуваш много по-лесно. Ако предпочиташ да вярваш, че нещата просто ти се случват на късмет и че щастието ти е като листо, което вятърът може да духне накъдето си поиска – на практика отдаваш силата си на външни обстоятелства и не можеш да направиш много. Знам колко ти е трудно в  момента и те прегръщам много.  Можеш да го направиш. Успех!

Момичета, благодаря на всички, не мога да изредя всички поименно - толкова е зареждащо да се чете темичката напоследък - с всичките пожелания и открития, които сме направили - благодаря ви, че ви има!  

Лени, възрастта си е супер, просто е трудно човек да се променя на 50. Светли казва, че човекът е "инат". За мен инатът е положително качество, което обаче не откривам у него в описаното от Светли поведение. По-скоро виждам човек, който решава проблемите си с изключване, без диалог, без мисъл за отсрещната страна, без опит да се осмисли ситуацията от другата гледна точка, без отговорност към чувствата на партньора. Това са качества, които възрастта задълбочава, ако съзнателно не се опитваме да ги обмислим и тушираме. Затова и такива хора логично задълбочават "инатливата" си натура. В този смисъл го казах. И не, възрастта не е оправдание, тя е логика. Ако цял живот си бил жизнерадостен, обичащ, грижовен, с възрастта ставаш все по-спокоен, уравновесен, всеотдаен, все по-желана е твоята компания от околните, ако си бил от другия тип, обаче, просто ставаш все по-голям темерут, все повече си неудовлетворен, все повече другите и обстоятелствата са ти виновни и нещата излизат съвсем от релсите. Това са мои лични наблюдения. Разбира се, винаги човек може да преосмисли живота, поведението и ценностите си и да преоткрие света и хората, както и своето място сред тях.
Ако цял живот си бил радостен от това, което имаш, колкото и да е било то, с възрастта ставаш все по-щастлив, защото все повече виждаш, че времето ни е дадено да му се радваме. Ако цял живот си се чувствал прецакан, с възрастта ставаш все по-заядлив и озлобен. Изобщо, възрастта засилва и положителните, и отрицателните ни качества. Така ги виждам аз нещата.

lenny_pld,       



Права си... 


svetli333, около мен повечето хора са около 50-тата си година, включително споменатата ми най-добра приятелка японка, съпругът ми (55) и други, и други.... Възрастта не е оправдание за липсата на възпитание или егоцентричния характер. Винаги е бил такъв, сега явно го демонстрира повече, преди го е прикривал... нищо ново под слънцето.

Мъчно ми е за теб, но докато те влече мазохистично да го търпиш, никой не може да ти помогне. Той няма да се промени или не преди ти да се промениш. Спри да му играеш по свирката. Не твърдя, че не те "обича" или че си пада по "друга". Твърдя, че не те уважава и му харесва да те тормози психически, като по този начин компенсира собствените си комплекси и мании. Въпросът не е какво чувства или от какво има нужда той, а ти. Къде си ти в целия този цирк? В ролята на маймунката, която търпи всичко и прощава всичко? За какво ти е да си съсипваш здравето и нервите и да си пропиляваш времето?! Щом го намираш за ценно, естествено, е твое право да продължиш, но си дай сметка, че това "страдание" всъщност ти харесва и ти избираш всеки ден да продължаваш да участваш в тази постановка. Циркът ще свърши едва когато откажеш да участваш повече, докато търпиш, ще е все по старо му, че и по-зле, нали трябва да има разнообразие и за него. Пък и на мъжете им харесва, както и на децата, да изпробват докъде могат да стигнат. А явно с теб може да стигне до големи "висоти" в психическия тормоз, очевидно и маминката му партнира.

Не ми се искаше да ти разказвам лични истории, но ще спомена две:

1. Бившият ми съпруг - 11 години невероятен физически и психически тормоз. Търпях, защото му съчувствах, че страда (винаги имаше някаква причина да е дълбоко пострадал и ощетен от несправедливия свят, най-много защото не можеше да има деца според докторите). Бях адски удобна, дори когато ми накипеше и поисках да си тръгна - един букет цветя (ОГРОМЕН!), една вечеря в ресторант и прощавах всичко. Намерих лекар, който го излекува, родих му дъщеря. Той продължи дори още повече задълбочи тормоза - барове, клубове, приятели... харчеше моите пари (докторантска стипендия плюс майчинство), похарчи 12 000, които роднини ни дадоха за жилище, третираше ме като амеба.... Никога не ми е изневерявал, но ме пребиваше ако не съм му сервирала вечерята в 18 часа (независимо, че можеше да се прибере и в 3 през нощта), ако някой ме заговори по какъвто и да е повод, ако е вкиснат в работата... Следеше ме, командваше ме, манипулираше хората около мен, лъжеше ме за какво ли не (но наистина не ми е изневерявал)... Не знам откъде ми дойде кураж, може би заради бебето, което не беше длъжно да живее при такива условия и сложих край. Разведох се. Опитай се да си представиш какъв ад стана живота ми след това, преби ме, изпочупи останалата покъщина след неговото изнасяне, злепоставяше ме пред роднини и познати, настрои приятелите срещу мен, ходех с охрана да му водя детето да го вижда, а той не идваше на срещите или не уговаряше среща, а после звънеше по хората за казва как не съм му завела детето.... Благодаря на Господ и на съветите на момичетата в тази тема, един от хората, с които постигнах голям напредък е той. Простих му, научих се да говоря спокойно с него, въпреки провокациите му. В момента продължава да ме "обича" (смени някоя и друга приятелка след развода ни, но и те го изритаха заради ексцентричния му характер, че и в съдебни дела се забърка, а вече ме нямаше да му спасявам задника). Звъни ми да ме поздрави за рождения ден и за разни празници, но отказва да говори с дъщеря си (защото това му причинявало страдание). Усуква се около сестра ми, защото знае, че сме близки, кани я на кафе (в един ден два пъти го е видяла), а на мен ми пише по скайп, че е болен, повръща и не може да преглъща, та затова не иска да говори с дъщеря си... Изобщо по всякакъв начин ми демонстрира внимание към мен. Според теб, това любов ли е? Или просто му липсва удобството да ме мачка и тормози, както беше свикнал? Съсипа живота на майка си, жената лятото й откриха рак, а беше здрава и силна, работеше денонощно като за десет. Рухна за броени месеци от тормоза, който пренасочи от мен към нея (според него тя е виновна за развода ни, интересно защо с нея се уважаваме).

Твоят сладур не те обича, удобна си му. Като аз на моя бивш. Има хора, на които им харесва да тормозят, физически или психически. Въпросът е ти докога ще позволяваш и ще си съгласна да участваш в театъра им.

2. След развода имах около година връзка с един странен тип, който твърдеше, че е търговски представител и затова пътува непрекъснато из Българията по бизнес. Появяваше се изненадващо, преспиваше у нас, понякога оставаше за няколко дни, и после изненадващо изчезваше. Понякога ми вдигаше телефона, понякога не. Но се сърдеше ако аз не му вдигам, заради него дори в банята влизах да се къпя с телефон до мен. Историята в някакъв момент се разкри, че той живее с друга жена, която има бизнес и с нейните пари обикаля Българията. Че във всеки град има поне по една, а в някои градове и по няколко "сериозни" приятелки, на които е обещал брак, някои дори и бременности са имали от него или се е опитвал да им направи деца... (Пропуснах да отбележа и затова коригирам: Всяка от нас е водил на гости на майка си и всяка от нас тя е посрещала като мечтаната бъдеща снаха!!!! Голяма работа са майките на такива мъже!!!) Запознах се с някои от тези жени. И въпреки че ни видя заедно, въпреки че му влязохме в профила в Елмаз и написахме на всички жени, които омайваше там, какъв човек е (лично си сложих мои снимки с него като доказателство), въпреки че скъсахме едновременно с него и му погодихме един куп други номера... продължи да звъни на всяка от нас, да я уверява, че обича само нея, да търси начин да се вмъкне отново в леглото й, продължи да лъже, че иска брак и деца, че другите нямат значение за него, че е скъсал с останалите и т.н. Когато скъсах с него, се започна едно денонощно звънене през няколко минути, гостувах на бившата ми свекърва за Коледа и стигнах до там, че тя да му отговаря да ме остави на мира... Продължи да ми звъни дори две години след тази история, дори когато вече имах сериозни намерения за брак със сегашния ми съпруг и бях в Италия. Последно получих SMS от жената, при която живееше, че се е самоубил (скочил е от терасата на свой приятел в навечерието на Коледа или Нова година, знам ли дали не са му и помогнали да скочи...). Не ме е тормозил, но странните му появявания и изчезвания, сърденето му с дни, невдигането на телефона... всичко това ми се отразяваше страшно зле. Не съжалявам нито за миг, че се отървах от него, въпреки че бях много влюбена (както и всички останали жени, и идея си нямаш с какви любовни писма е е засипвал, какви нежни думи използваше, колко мил и внимателен беше...).

Та защо ти ги разказвам тези стари истории. Защото между "Отело" и "Казанова" има цяла палитра от мъже с техните характери - добри/лош, верни/неверни, обичащи/не обичащи.... Познавам женени мъже, които имат любовница(и) и са прекрасни съпрузи, както и верни съпрузи, които са истинска напаст за горките им потърпевши жени. А познай на кои жените им живеят по-щастливо. В твоя случай няма никакво значение какво чувства/мисли/желае/демонстрира/обича/мрази и прочие твоя "приятел" (всъщност поведението му не е нито любезно, нито приятелско, камо ли любовно!!!!). Има значение какво чувстваш ти, и ако страдаш, значи тази връзка не е за теб. Той може да е най-прекрасния човек на света, но очевидно не е за теб. Иначе щом ти харесва, си го чакай, угаждай си му, търпи си го. Няма да си единствената в света. Нито си най-потърпевшата в света, както казах, има къде къде по-големи изроди. Твоят си е истинско цвете, само дето на теб демонстрира основно бодлите си. И от време на време ти показва и цвят, че да не вземеш да си размислиш. Ако бях аз, бих го поставила на мястото му. Щом не ми вдига веднъж, два пъти - край, няма да се унижавам да му звъня. Щом не се обажда седмица, две - край, има и други мъже. Ще излизам, ще се забавлявам, ще си организирам празници с приятели, ще се грижа за детето си... Както и други са ти написали, синът ти не е сляп, вижда и чувства страданието ти. Защо му го причиняваш? Мислиш ли че му харесва някой да унижава майка му? Мислиш ли, че му харесва да те гледа как страдаш? Или на сестра ти? Мислиш ли, че одобрява ситуацията? Или просто е прекалено любезна, за да ти каже да го разкараш? Понякога не смеем да кажем на най-близките си истината, за да не ги нараним. Уж за тяхно добро. Но обикновено доброто стои и чака в страни, докато те зорлем се бутат към лошото. Не искам да те назидавам. Знам, че няма да послушаш никого, защото ти харесва да се самозаблуждаваш. И аз бях така. И с двамата описани мъже. Единствения, с когото не съм си затваряла очите и съм се бунтувала срещу всяка несправедливост, която си е позволил спрямо мен, сега ми е съпруг. И с него имах недоразумения, и той ми правеше сцени (и сега от време на време се опитва). Но повярвай ми, не съм се унижавала, не съм търпяла, не съм поддавала на натиска му да ме смачка. И сега живеем добре и спокойно. Бъди себе си, обичай се и ако това е твоят мъж, ще се адаптира към теб, спри да се опитваш да му се харесаш, унищожавайки себе си. Ако не е той, ще дойде друг. Това и друг път съм го писала във форума. Като дете баща ми винаги ми е повтарял, че съм дебела и грозна и добре, че съм умничка, та белким някой се прежали да се ожени за мен. Ожених се за първия срещнат селянин, който ми предложи, още на 18. Разведох се на 29 и си мислех, че край - никой вече няма да ме погледне. Нищо подобно - почнаха да никнат като гъби ухажори, по няколко предложения за брак на ден получавах, и до ден днешен ми пишат, че ако размисля, да напусна италианеца, ме чакат... ще си почакат.... Повярвай ми, без мъж няма да хартишеш, само имаш шанс да намериш по-добър (ако си отваряш очите, де). 


*Мила*,    

Светли, не зная истинската причина за това, което се случва с мъжа в живота ти. Всъщност, по-правилно е да кажа – за това, което се случва в твоя живот.  Но съм съгласна с всички други, че е по-добре за теб да спреш да му звъниш – и на майка му. Остави му пространство, въздух. Ако бях на твое място - знам адреса, бих му написала му писмо, в което му казвам, че се безпокоя за него, че бих искала да му помогна, и че ако поиска – знае как да ме намери, независимо какво става или какво е станало в живота му. Че ще го обичам, независимо от всичко (ако това е така, разбира се). И бих го оставила на мира.

Той преживява нещо в момента, в което предпочита да е сам. Колкото и да се притеснявам, бих го оставила да го изживее, както е избрал – това е негов избор и щом го обичам, е добре да го уважа. А за себе си бих намери други неща, които да правя и за които да мисля. Но бих помислила и над това – защо всъщност плача? Защото не става на моето, т.е. искам да говоря с него сега, а той не иска? Явно сме на различни мнения по този въпрос. Дали заради това си струва да плача?

Това беше една посока на мислене – ето ти още една, да имаш избор – ако съм сигурна, че с мъжа не се случва нещо, което го възпрепятства да ми се обади...  е добре да си дам сметка, защо го прави, прекрасно знаейки, че аз страдам ужасно и бавно полудявам... Ако той прави това, знаейки как се чувствам... дали това е мъжът, който всъщност ме прави щастлива? Може би заслужавам мъж, който ще иска да съм щастлива, а не плачеща и нещастна и ще избърсва всяка моя сълза, вместо да ме кара да проливам нови?

Успех, да преминеш през този труден период с най-малко енергийни загуби и скоро усмивката да е пак на лицето ти!   

Корал 
Abies 

  Съвети за лекуване на разбито сърце 

Честита Нова година, дами!
Да сте здрави, щастливи, обичащи и обичани и мечтите ви да се сбъдват

За мен годината беше интересна. Надявам се да съм научила много неща. Не съм си правила равносметка все още, но имам напредък в една важна промяна на мен самата. Чакам още няколко мечти.

svetli 333, прочетох по диагонал твоята нишка в темата, опитай се да погледнеш леко отсрани, да си дадеш сама съвет и после още по-старателно се опитай да го последваш. Когато е в трудна ситуация човек е склонен да обвинява другите, и по-лошото и себе си, за минали неща. Това може да е смазващо. Виж хубавото в ситуация, така както би дала кураж на най-добрата си приятелка и после си бъди най-добрата приятелка и се слушай!