Мартенчета сладки чакат с нетърпение подаръци прекрасни!

   И аз се присъединявам към груповите благодарности към Кафе с мед за възможността да присъстваме на чудесното тържество по случай рождения ден на Софи.     
  Стана истински купон и всички деца много се забавляваха. Нямаше ревове и сръдни като изключим едно кратко спречкване между моя Дани и Марти и то не за какво да е, а за една детска метла тип четка. Какво да ги правиш сигурно ще станат мъже-мечта, които обичат домакинската работа. Всички дечица изглеждат много пораснали, дамите София и Рая, бяха очарователни със своите тоалети и раздаваха дяволити усмивки. Младежите се отличиха със завидни акробатични и катерачески умения. Тео на Вероники пък ми направи впечатление колко много говори и как правилно произнася думите. Присъединявам се и към мнението, че Тони изглежда много свежа и  подмладена. Макар и за кратко този успяхме да си поговорим с другите мами една идея по-спокойно. Сигурно след година или по-малко ще можем да седнем и в частта за възрастни да си пием питието и да се разговорим както си трябва.
  Присъединявам се и към стиснатите палци за Яна на Шу в очакване на добри новини  от първа ръка.
 

Браво на Яна,все така мъжки да преборва изпитанията на съдбата

Снимките са страхотни,даже малко ви завидях,но от вируси и настинки главата немога да си вдигна.

Момичета,на моя приятека детегледачката е останала без работа,Леля еми се казва.Страхотна е нейното момиченце,което гледаше до сега  замина за чужбина и сега си търси детенце за гледане.Ако на някой му трябват координати да свирка.

Здравейте мили момичета

Кафе с мед, да ти е жива и здрава прекрасната принцеса, много да ви радва и да има прекрасно детство! Извинявай за закъснялата честитка.

Момичета благодаря ви за подкрепата Току що дребната заспа и сядам да напиша няколко реда докато не се е събудила, че знае ли човек. В понеделник пристигнахме и понеже моя милост беше пропуснала да се обади в хотела, едвам ни настаниха. Но то било за добро, имаха само апартаменти и Яна можа да търчи цяла вечер. Самия хотел се намираше точно в центъра на Лондон, а като пресечеш уличката, беше входа на болницата. Яна едвам заспа към 12, но аз така и не успях. В 7 часа станахме, облякохме се и отидохме. Там почакахме около половин час, говорихме с 3-ма лекари, анестезиолог, сестри и кой ли още не. Накрая ни вкараха в една зала. Дадоха на Яна сиропче, с което да се успокои, за щастие го смесихме с нурофен (тя го обожава) и го изпи без зор. То я поуспокои, пуснаха и любимите предавания по ТВ и съвсем се кротна. След малко я съблякох и тръгнахме към операционната. Там ме отсрещна супер мил и усмихнат анестезиолога. Каза ми да седна и да си я гушна, подаде и маската, но тя се възпротиви и той само с маркучето я успа много бързо. Помогна ми да я сложим за кревата, каза да я целуна за чао и че била смело момиче и .... аз ревнах. Той се притесни и тръгна да ми казва нещо, но аз се хванах за сестрата и избягахме. Тя ме заведе на етажа, където щяхме да спим, оставих багажа и се обадих на мъжо. Него го изпратих да се оправя с колата, че в този Лондон много трудно се паркира, особено за толкова дълго. А и не ми трябваше и той да ми припада там. Намерихме се на рецепцията и хукнахме да се разхождаме. Операцията, ми казаха че ще е поне 3 часа и да изляза да се разходя, а те ще ми се обадят като е готова. Разхождахме се като лудите около болницата и към 13:00 се обадиха. На бегом стигнахме. Аз очаквах да си я видя ошаматена или направо спяща... нооо вместо това намерих едно зверче, което крещи с цяло гърло, бие, хапе, щипе и се мята голо само по памперс. Една сестра се опитваше да я гушне, друга да я завие, а трета да пази тръбичките, други три гледаха втрещено. Гушнах я но тя беше толкова ядосана че са и вързали ръката, че продължи да си хапе превръзката. Срещнах и доктора пред асансьора, но човека само каза, че не я боли и че всичко е минало прекрасно и каза, че ще мине, когато дзвера спре да се дере, че не можем да се чуем. Слязохме в стаята, горките хора там... Яна продължи да се дере още час. Накрая кротна, ама не съвсем. Реши, че иска да тича (гола) и че е гладна. Лелеее толкова храна погълна това дете. Държах я гола още няколко часа, завита в едно одеяло, но накрая просто не можех да я одържам, а сестрите не даваха да я обличам, че доктора не им бил казал. Извадих един цял гащеризон (абоката и беше на крака и нямаше как да и сложа чорап) отидох при сестрите за ножица, отрязах ръкава и я облякох. Заведох я в стаята с играчките и я пуснах да щурее. Голям купон, само дето хич не се пази това дете. Една сестра идваше на всеки 15 мин да ни пита как сме и да и носи храна, друга и мери пулс, температура и дишане. Яна като ги видеше и правеше една сърдита муцка и се опитваше да ги уплаши. Накрая пак ги плашеше но и м свикна и с едната си пляскаха ръцете за "дай 5". Страхотно отношение, със много добри специалисти и страхотна грижа. Единственото, което не ми хареса беше, че понеже имаше кухня с безплатна храна, едни лели (майки на други деца) непрекъснато ядяха, даже семейството до нас, имаха още 3 деца цял ден висяха и ядяха(цялото семейство), а по принцип храната е само за пациентите. Но това да са им проблемите. То всъщност аз се ядосах не за друго, ами моето зверче уж заспа към 7:30, но се събуди пак в 8:10 отново гладно и не беше останала и троха. А сутринта имаше малко мляко, което една сестра донесе за Яна и за друго дете ако иска и в момента в който аз и сипах в една чашка, те се метнаха и остатъка си го сипаха по кафетата, а има и други деца егати. Както и да е. Сутринта ми направи впечатление, че всеки пациент имаше отделна визитация с различни специалисти. При нас дойдоха 10 човека пластични хирурзи, плюс нашия. Само шефката не дойде, но с нея се видяхме в коридора и тя каза, че ме изпуснала вчера, но и тя каза че всичко е наред и ще е видим след 3 седмици. Та така, Яна, казаха, че вече имала идеален показалец + не толкова идеално кутре, но добре отделени.
След визитацията ни казаха, че можем да си ходим и аз се обадих на таткото да идва.
Него го бях изгонила, да не седи при нас, той се видя с консула и спа в посолството, но и той като мен не е спал грам.
Много съм благодарна на тази пуста Англия, за възможността, специалистите, грижите и отношението. При това всичко (и хотела) ни е безплатно.

Та така, може и още да има, но сега вече не се сещам, аз още не съм добре със здравето и от утре съм на антибиотик, защото се влача мнооого време. Остана ми едно жестоко главоболие с напрежение на челото и не се търпи,чак зъбите ме болят.

Шу, толкова се радвам, че всичко е наред! Целувки на малката героиня!

Шу, 

Шу, 
Героини сте - и ти, и най-вече Яна. 
С тоя стрес е нормално да се влачиш болна. Оправяй се бързо, поплачи си! Целувки на Яна 

'баси, отивам да се нарева, ако ме извините за поетичния израз   

А така, какво съм пропуснала, ти защо ще ревеш. Да не е станало нещо, притесних се.

Благодаря ви момичета, Яна се събуди и повтаря 'yes', ха да видим днес кога ще заспи

Шу, просто прекрасни новини, много съм щастлива, че всичко се оправи и отивам и аз да рева на рамото на колежката....Да нагушкаш от нас със Светланката Яна....

Шу, мъжки сте се държали всички! Новините са чудесни!
Между другото, като се поуспокоите, може да си прегледаш зъбите - мен често ме боли глава от един зъб. но още не мога да се реша на операция и си търпя.

Шу, 

Шу, толкова се радвам, че всичко е минало така успешно. И аз си поревах докато те четях. Верно сте големи герои и ти и Яна, много прегръдки и целувки от нас. 

Шу, браво за успешната операция. И за миг не се съмнявах, че всичко ще е наред. Браво на смелото момиче и на още по-смелата мама    бързо възстановяване и много спокойствие!

Шу,мила много се радвам че всичко е минало и детето е добре
Докато четох се разплаках.Ох,нз ще пиша по-касно.....дали тия хормони ми влияят....но много ми стана мъчно въпреки,че всичко е минало успешно

Шу, браво на героите! Радвам се, че всичко е минало благополучно и че сте били обект на такова добро отношение! Като се сетя аз какво изживях с двете операции на Криси (и то за едни тъпи сливици), си представям какво ти е било. Затова е много важно в такъв момент да имаш доверие в лекарите и да получаваш подкрепа и разбиране от персонала. А явно в това отношение сте имали късмет
Мен нещо ме хваща следпразничната депресия. След разнообразието на коледните и новогодишни тържества нещо не ме свърта в къщи и  започвам да чувствам нужда да променя познатото ежедневие от 2 г. насам. Иначе Симона е един малък бонбон и тия дни ми е направо кеф да си я гледам - без ревове, без инати, просто вече говорим на един и същи език
Бодливка, не знам дали ни четеш, но след честитката за празниците се надявах пак да се включваш при нас. Липсваш ми!

Ш'та плесна!!!    Развълнувах се за вас със Яна, затова ми се дорева, всичко е наред