Тегобите на една домакинА или най-честите признаци на изтрещяване - 2

това при мен не става, спи мнооооого леко 

ами за отмъщенията, не сте го прочели от мен (може и да съм писала по-назад, не помня вече), обаче 2 поредни години за първи април му врътнах по един номер  
първата година преди да се къпе, му сипах зелено степче в душа, реакцията беше невероятна  , а втората година реших да облепя тоалетната чиния с прозрачно домакинско фолио  , после сама се усетих, че АЗ трябва да мия банята, както винаги досега  

  ох не ще се гътна от смях  Това с фолиото е трепач...оБаче ако отиде по голяма нужда ще е супер сладко  И това си го записвам като спешъл отмъщение  Да вземем да отворим тема за сладки отмъщения...половинката офиЦиално ще ми наложи вето на форума 

Ей оправихте ми настроението!

Като стана въпрос за гадни номера и аз да се разпиша. С бившия ми приятел пътувахме за Пампорово и спряхме по пътя за n-ти път, че той пи*ае на всеки километър. Аз стоя в колата и ми хрумна да се преместя на неговото място, когато приближи запалих колата и потеглих. Още помня зяпналата му уста и ужаса в очите му. След стотина метра обърнах и се върнах де. Но до Пампорово стискаше момчето.... А аз от тогава винаги си взимам ключа като излизам от колата и оставям някой вътре, че нали всичко се връща......

Тъкмо отварям да пиша, че 3 пъти вадих яденето за да добавя сол и накрая ядохме безсолен гювеч  ама вие ме заслепихте. Моето си е жив тъпизъм пред вашите номерца. Давайте, давайте - 1 април наближава. Може и аз на моето златенце да му спретна някоя "безобидна"шегица 

За три дена два гафа... И двата...Срааааааам...

Пътувам с колата.Шофирам съответно без колан,защото ми натиска подплънката и ме боли .Гърдата ми е оперирана и затова.Та шофирам си аз така без колан,за найсти път от две години насам,и хоп...полиция! Вдига човека палката.Аз съответно спирам.Представя се полицая и ми иска документите.Подавам му ги ,той ги разглежда и се провежда следния диалог:
Полицаят:-Сега ще се глобяваме ли?!
Нарушителят,т.е. АЗ -Защо да се глобяваме?!
П:-Ами шофирате без колан.
Н:-Ами то е защото ми стяга...
П:- Стяга ли ви? И как точно ви стяга?!
Н:-Ами оперирана съм ,и коланът ми минава точно върху подплънката и ми пречи да се концентрирам над управлинието на автомобила.
П/хили се!/-Ееее,бяха ми се представяли за бременни за да карат без колан,ама до сега за силиконки не ми се бяха представяли.../Каза го с възможно най-присмехулният и мазен тон!/
Н:-Не ми вярвате ли?! Ами ето...
В този момент бъркам в деколтето си,вадя си подплънката и я пльосвам на таблото...
Онзи подскочи назад като ужилен и само дето не припадна...
П:-Извинете ,госпожо! Но карайте внимателно!
И си тръгна ...


Един ден по-късно,прибирам се от работа.Влизам в банята.Изкъпана и по хавлия отивам в спалнята да се преоблека,но ми идва идеята да направя едно следобедно теглене/Че нали съм на диета /.
Обличам си бикини и една тениска,и заминавам в кухнята да се тегля.Кантарът стои под шкафа с телевизора. И правя следната гимнастика-навеждам се да го извадя изпод шкафа и съответно от кутията.Качвам се на кантара да се претегля.Слизам от него и отново се навеждам за да го прибера в кутията и под шкафа.Прибирам го и се обръщам,и през прозореца ,който е зад мен,виждам съседа ...Стои си на терасата човека и ...ами си гледа...Щорите ми отворени,лампата свети...въобще като на кино екран...А аз по гащи и тениска...Щях да умра от ....а бе не от срам... Притесних се за човека,че ато тази гледка няма да може поне една седмица да спи спокойно нощем...

 Крайно време е да се запиша и аз в тази тема. Имам много изцепки, но ще се включа с една от снощи.
 Вечеряме, понеже ме мързеше да готвя съм извадила каквото има и м/у разните неща и една консерва с риба тон. Всеки си яде каквото му се яде, а аз наблягам на рибката, като поради гореспоменатия мързел си я хапвам направо от консервата. М/у временно съм се обърнала настани на стола, а не към масата и нещо говоря на мъжа ми, а през това време рибата стремително намалява докато накрая не остава основно сос с малки парченца риба, които аз се опитвам да ловя с вилицата. Та, така, говоря си аз, ловя си миниатюрни парченца рибка и уж всичко е ок, докато не установявам, че мъжът ми ме гледа странно.  А защо ме гледа така? Ми защото в стремежа си да си ловя парченцата риба аз накланям кутията и съответно по някое време започвам да изливам соса право върху крака на милото, ама естествено изобщо не се усещам. 

Наскоро изхвърлихме една тенджера след като опекох супата в нея.  Всъщност съм много добра в опичането на разни неща. 

А като стана дума за отмъщения, да споделя и аз.  Един път моят нещо беше в цикъл и реши демонстративно да ми подрежда лекарствата (според него са разхвърляни, но аз си знам кое къде ми е), та за да му покажа колко е хубаво някой да ти подрежда нещата на следващия ден му преподредих нещата - всички дрехи от скрина преместих в гардероба, като бельото му го забутах най-отзад, а най-неизползваните неща сложих най-отгоре и отпред, скрих му чорапите в един шкаф, а на тяхно място сложих разни джунджурии, както и му преместих всички дезодоранти, парфюми и тн.    За ефекта, мисля, няма нужда да обяснявам, само ще кажа, че аз си умрях от смях.

Да се запиша и аз при вас 

Прибирам се снощи у дома 15-тина минути преди мъжа ми. Аз - с температура и световъртеж, той по телефона - уморен, скапан, смачкан и унил  и решавам, че ще бъда добра и ще направя вечерята, въпреки, че той ми каза - "лягай си, аз като се прибера ще сготвя". Бързам аз като идиот, пускам котлона да загрява и започвам да чистя дробчетата му. Изчистих ги аз и взимам една купа, с идеята да я напълня с брашно и да ги оваля. Понеже, обаче всички буркани у нас са еднакви аз взимам и изсипвам едно доволно количество сол в купата. Ядосана и все по-бързаща изсипвам солта и слагам брашното. Котлонът вече е нагрят, аз слагам тигана, отварям шкафа, вадя олиото - сипвам олиото и виждам, че държа оцет! През това време фритюрникът вече е загрял, а аз още не съм обелила картофите, бутам една чаша - чупя я, почиствам, беля картофите - бухам ги във фритюрникът, след време го отварям, а картофите слепнали и изпържени само 1/3, защото олиото е малко, взимам олиото - сипвам олиото във фритюрника и гледам пак съм хванала оцета. В този момент мъжът ми се прибра аз вече без кръв обяснявам случилото се, той ми се изсмя, прегърна ме и оправи цялата бъркотия, която аз успях да сътворя 

Олеле, Поли, трябваше да се откажеш още на солта, да си спестиш нервите. 

Не съм, чудесно отмъщение! Следващият път като ми пипа кухнята, ще му преподредя инструментите. 

ИрПуц и аз стигнах до този извод, но късно 

Страхотна темичка, съжалявам,че чак сега я откривам 
Аз бременна,небремнна, с дете, без дете, все съм изтрещяла, така че мисля, че честичко ще се включвам 
Да споделя сега някои мои изцепки 
Преди няколко дни исках да сваля снимките от флашката на фотоапарата на лаптопа. Слота за флашката е от ляво, аз обаче със замах пъхам от дясно, където е сиди-то и изведнъж флашката ичезва  Сиди-то е вградено и съответно трябваше да занесем лаптопа да го разглобят за да я извадят  Мъжа щеше да получи удар  А момчетата, които го оправяха се спукаха от смях и не вярваха как е възможно 
В началото на годината пък си купувам винетака. И нали бяха казали,че трябва да си напишеш номера на колата върху нея. Взиммам я аз и почвам да пиша директно върху нея, тя нали е найлонова и химикала не ще да пише... Сменям няколко химикала и с 300 зора и повтаряне няколко пъти успявам да го напиша  И си мисля тез пък как може толкова сложно да го направят  РАзправям после на мъжа ми, а той направо се хвана за главата, колко съм изтрещяла 
И още колко такива имам,  всекидневно нови и нови... Така че пак ще се включа 

С винетката, на мен решиха да ми напишат номера на колата и ме питат какъв е. И аз почвам 088..., а те - Е как няма ли буква отпред? А аз     

То мойто колко е изтрещяване,не знам...Но до преди малко се смях като луда,чак със сълзи...Ама ей така от нищото като се разсмях...понеже се сетих,че майка ми казваше на сутиена ми "шапчица за близнаци" и като почнах да се смея с глас,сълзи потекоха,а мъжа ми седи и ме гледа все едно съм луда...На въпроса му защо се смея-отговорих с "Не знам" Та така,посмях се...и аз като лудите.

Болна съм и пия едни прахчета.Сутринта бързам да си изпия прахчето,че детето ми дава зор да му обърна внимание.Отварям чекмеджето,взимам "прахчето",наливам си вода,отварям пакетчето и изсипвам съдържанието вътре...Стори ми се някак по-странно от преди,ама си го изпих...Усетих се какво съм изпила след няколко часа в тоалетната Въпросното "прахче" беше едно саше Дуфалак.

Мисля си, че трябва да взема канела и ванилия и казвам: " Имате ли канелия ? ".
Подреждайки чашите в миялната: " Тази е чиста, тази - за пране ".

Майка ми пък непрестанно викаше на Тони и Сашко - Тошко

И моят мъж постоянно ме "стряска" като казва ще пускаме ли пералнята, а има предвид пускане на миялната