Тегобите на една домакинА или най-честите признаци на изтрещяване - 2

Хайде и аз да се разпиша...
Синът - почти на 5 г е много злояд и все го храня, все го моля, абе ужас. Щерката на годинка за сметка на това яде, та кеф да му у на човек. До този момент е яла само био храни, дребно пасирани и не е опитвала сол и зарах.
Та храня аз големия, върша още 1000 неща накуп, бода поредната вилица с парче кебапче и пържен картоф, виждам отворена уста и пъхам, продължавам да върша 1000 те неща, бода втора вилица с кебапче и картоф, виждам отворена уста и пъхам. Някъде сигурно към 10ия път се усетих, че отворената уста е на щерката  . Захраних я на куп с кайма, свинско, сол и пържен картоф, както и разбрах, че от непасираната храна нищо и няма  . Синът доволен потрива ръце и казва - аз повече нищо няма да ям. Ева ми повогна и изяде всичко, дето каза, че трябва  да се изяде и сега е време за десерт  . От този случай внимавам много, ма като храня брат и, дребната застава чинно до него с отворена уста и чака пак да се излъжа. Човек като я види ще каже, че не е яла от миналата година

Снощи си заредих пералнята както всяка вечер на отложен старт (като добра домакиня ползвам нощна тарифа ). На сутринта вадя прането, но смътно усещам, че нещо не е както трябва  . Простирайки осъзнавам, че дрехите нямат обичайният приятен аромат. След известен размисъл стигам до извода, че снощи не съм сложила прах за пране  Събрах на ново прането и пак в пералнята 

Тази сутрин си правих чай. Вместо да потопя пакетчето в горещата вода, го разкъсах и изсипах- както пакетче захар.

Взе да ми става навик къпането с чорапи 

Е вече ще се запиша и аз  в първата тема четох и не съм пропуснала нито един коментар,но ме беше срам да пиша ама да споделя.

      След като родих първото дете... Търся някакво яке дето само в моите мисли го има и никъде другаде. Най- накрая вървя си по магазините и виждам долу ниско на едно манекенче сложено нещо подобно. С бодра крачка се засилвам аз обаче не отделям очи от якето ама пълен захлас. Отварям врата все още гледайки в якето и преди да успея да вляза си удрям главата в нещо  Вдигам поглед и виждам,че на вратата пише ревизия и са спуснали металните решетки на половина и аз съм се ударила в тях  От вътре продавачките ме гледат все едно съм луда, аз смотолевих нещо от типа,че ще мина по късно излязох си и си продължих и много се смях на моята си отвеяност.
     
      Това да прибера нещо не на място и като ми потрябва да обърна къщата вече е навик. Последният път търсейки поредното нещо преглеждам навсякъде и няма го а много ми трябва. Мъжът ми на шега казва виж да не би пък да си е на място и беше там  , а аз понеже се познавам директно тръгнах да го търся без да видя на мястото му. Забравям си редовно чадъри в магазини или кафенета. Поля по две цигари едната туко що запалена в пепелника аз вадя и паля втора.
       Сега след второто съм толкова разсеяна,че даже не помня ситуациите, но една си спомням. Излезнали сме без дете като никога.Ходихме да хапнем като хората аз една отвеяна абе нещо ми липсва (дечурлига и врява) и в един момент така се отпускам, тръгваме си (освен това обядвахме много далеч) и по път за в къщи усещам,че ми няма дамската чанта (такова чудо не бях носила от 2 години най-малко и нямам навика) Добре,че се сетих на около 5 км, а не в нас. Вътре ми е всичко от ключовете за апартамента до документи за кола карти и всякакви такива. изтръпнала се връщам и се моля сервитьорката бързо да е от сервирала за я види,че бяхме и на външни маси преди някой да я е гепил. Мен ме беше срам и пратих мъжът ми да пита. За мое щастие я беше прибрала жената и нищо не липсваше.
      В последно време  имам нов номер и кога ли ще изпищя. Слизам от колата свалям количка от багажник настанявам малката, свалям баткото и докато обера всичкия багаж, чанти, играчки води вече гледам на сто посоки и тръгвам. В един момент се усещам,че не знам къде прибрах ключовете от колата и се връщам те си стоят или на капака на колата или висят на вратата без дори да е заключена колата  Има и още като се сетя ще се допълвам.

Да се разпиша и аз със скорошните ми изцепки.
И двете телета са болни - кашлици, сополи на килограм. Аз като сравнително съвестна майка събота и неделя решавам, че ще ги наливам през целия ден с чай. Три пъти варих, три пъти си намирах половината чай върху печката, която е на остъклената тераса. Слагам го на котлона и го забравям. Разбира се, че по някое време той решава да ме потърси и излиза от канчето. Добре, че котлонът автоматично изключва газта, когато течността излезе от съда и загаси пламъка. Не беше стигало до там сега, но друг път ми се е случвало.

 
Другия път гледай да топнеш пакетчето захар във водата  

ПП Аз още не бях домакиня, когато в подготовката на крем реших  да изсипя нишестето директно във врящата на котлона вода  Да отбележа, че знаех че се разтваря 

За да не е само запис
Аз като видна домакиня, ще гладя риза на мъжът ми. Любимата му, купена от Италия, чистак-бърсак нова.
Изпрах я на ръка, за да не я прецакам, и без да чета етикети, пльоснах ютията на яката и, а то в ризата имало някакви дантелени нишки и като се свиха изведнъж, ама за секунди, стана на нищо. Той само дето не се разрева.
Точно му мина и след два дена повторих процедурата на една друга риза, от тогава си глади ризите сам 
Придобивам сушилня, и съм предупредена от приятелки, много да внимавам.
Сушилнята ми е голяма, за да я напълня пускам две перални. Първата, тупам, сгъвам, гледам етикети, и редя в сушилнята, след малко почвам да се суетя около децата, ядосват ме, гоним се, храним се, бият се, и стана 100 часа, сетих се за пералнята, абсолютно машинално, извадих всичко и го хакнах в сушилнята, пуснах я и спокойно си легнах. На сутринта, три пуловера на мъжо, бяха смалени с поне 2 номера, чудесно ще прилегнат на детето, след някоя и друга година ) А на голямата панталонките и една жилетка, чудесно паснаха на малката и сестричка 

Мой розов пуловер сега е на щерката- много е доволна, излишно е да казвам че е вълнен, и явно сушилнята не му влияе добре
Иначе аз сипах пакет макарони в студена вода...не че не знаех как се готвят

Аз съм скромна.
На спряла кола за да свалиш стъклото трябва да врътнеш ключа четири пъти да светне лампата и тогава натискаш копчето.Не мога да карам,но мога да въртя ключа.Та завъртях ключа,натискам,натискам и не се отваря.Пак напъвам да въртя ключа и милото вика "натискаш копчето за затваряне,натисни го от другия край и ще отвориш".

И аз по чаената тема.
Сутрин обикновено си правя кафе и чай. Топля 2 чаши вода в микровълновата, като се опитвам непрекъснато да си завържа ръцете - отваряне на шкаф, вземане на чаши, наливане на вода, слагане в микровълновата - това, за да стане едновременно, ми трябва поне още един чифт ръце, но усилията ми в тази посока продължават   След като се стопля водата, мятам пакетче чай в едната (без да го късам   ) и в същата чаша сипвам 2 лъжички разтворимо кафе   След като вече се опитам да разбъркам, се чудя защо в другата чаша няма кой знае какво за разбъркване  
Извод: Нескафе "Ърл Грей" не е чак толкова лошо  

Това с гладенето на ризите ми е до болка познато

Чисто нова, спортно-елегантна риза, ще я гладя за 1-ви път. На гърба под яката има някакъв надпис (ризата е бяла на райета, а надписа черен) Плясвам отгоре ютията и размазвам надписа Мъжът ми ще тръгва след минута -първо е на работа, а след това на сватба(аз бях много бременна и не посетих това събитие). Облече си той ризката,аз си мълча, все едно нищо няма  и след 30 минути ми звъни мъжО, аз се правя на луда, все едно и аз не съм видяла - добре, че работеше в хотел и там му я оправиха някак. Бързо ми прости де

По фрапантното е, че и вторичт път, когато трябваше да я гладя ПАК залепих ютията , добре, че се усетих навреме и не размазах черното

И  мене така ме търси, само че кафето ... всяка сутрин ...

редовния ми номер (на който почти всички свикнаха  ) е като си бръкна в чантата (с размерите на училищно игрище в малък град-познато нали  ) и с най-паникьосания възглас съобщавам "няма ми телефона/портмонето/ключовете" и секунда по-късо ги откривам... просто това ми е начина да кажа какво търся...  явно...