НОЕМВРИЙЧЕТА в снега играят, тичат, скачат и умора нямат!

Здравейте мили момичета,
сутринта исках да ви пиша,
че ми трябват стиснати палци още веднъж,
имах нужда от вашата положителна енергия.......,
Не се съмнявам че сте ми помогнали днес, дори и да не успях да ви кажа
.............но ми се помрачи деня
със смърта на мой близък   ,
абсолютно неочаквано на баща ми брат му. ах Ах, какво да ви кажа !

Не ми се пише, прочетох ви и ви се радвам, извинете.

Гале моите съболезнования! Инцидент ли е било,не знам...съдба!

Аз ви чета момичета,но нещо се чувствам преуморена и затова не пиша. Иначе сме добре,Ивчето тая вечер е у свеки по нейно желание,малко ми е мъчно,то детето толкова е привързано към мене,че чак...притеснително. Но както съм изморена май е по-добре,иначе Ивчето сама се заиграва тея дни,радва се,ако участвам в игрите и на Пепеляшка особено,но не ме задължава като доскоро и по-добре. Толкова мисли за мен милата,че чак не смея да се похваля-дали мама е добре,изморена ли е може би защото доста време беше у баба си без да ни види Баща си,обаче колкото и да говоря не го признава,даже казва,че не го обича-защо? Правя и забележки,казвам и той колко я обича и я глези и НЕ,даже обувките не може да  сложи,само мама. Даже днеска сутринта се скараха двамата,тя истеричен рев и дране,все едно я колят,баща и раздразнен и обиден,че тя не му дава нищо,чудя се кой да успокоявам,а закъснявахме. Е такива ми ти работи.

Нецензурни думи още не използва,но то няма и откъде да чуе,от близо 3 мес не е ходила на ДГ....и ме е страх в тия грипни епидемии да я пусна,че видях баща и как изкара. Докато има кой да я гледа не бързам,само,че съвсем го е закъсала от социална гледна точка,не признава никое дете,идва и се гуши в мен от срам,много ме боли от това,как да и създам увереност?

За почивка не мисля още,камо ли за море,че на мен ми е хептен забранено,пък и пари няма и не се очертава да има,тъй,че по местните басейни в хотелите и това е май.

 Като задоволиш привързаността и. Това е моя начин. Като израсте нуждата си, ще стане самостоятелна и уверена.
 Лошото е, че не всички живеем в параалелната вселена на Юлчето  и нашите деца преминават през бебешкия пубертет. Поне моето де и то дооооста осезателно. Иска да си демонстрира възможностите вече да се разграничава от нас, да има лично мнение, да взима сам решения, да не е винаги съгласен с нас(даже да ни е все напряко, само за да демонстрира, че и той може да има думата). И ушким го разбираме, но пък нали гледаме да не го "изпусем" във възпитанито и често му стопираме мераците да се прави на шефче... трудно е хем да го възпитаваш, хем с действията си да не му казваш :"Ооо, не драги! Ти не си самостоятелен и нямаш право, защото си малък, защото не си кадърен. Ти ще си зависим от нас, ще ни слушаш и винаги ще става на нашето, защото ти нямаш права, никой не ти зачита правата, защото си слаб, а ние сме силни".  И чак понякога си мисля, че родителството е тежка задача и не знам мога ли да нося толкова тежко бреме... Но този пубер ме научи да не съдя с лека ръка другите родители. Иначе докато са малки е лесно - всичко, което трябва да правиш, за да възпитаваш е гушкане, гушкане и пак гушкане, неограничено и колкото ти е кеф. Храниш, преобличаш и гушкаш - кеф!

Гале, много съжалявам! Моите съболезнования 


Това ми хареса, само да беше и вярно 
За мен е важно да разпозная действителната причина за това, което се случва. Примерно - имахме едно кошмарно взимане на Иво мин. седмица, за което всички блокове около градината разбраха. Тук не преувеличавам, писъците бяха ненормални и продължиха повече от 10 минути . Явната причина беше, че отказах да му кача пантофите на шкафа. Истинската причина беше, че се беше събудил в 5 сутринта и не беше спал на обяд. Не мога да се сърдя на преуморено дете, мога само да изчакам да се преумори и от рев, да го успокоя след това, да го прибера вкъщи, нахраня и приспя. Така става и с възрастните - много често сме прекалено преуморени, за да можем да мислим ясно, а камо ли да разпознаем истинската причина за това защо околните реагират по някакъв начин. Да не говорим, че много хора даже и отпочинали и с ясно съзнание трудно формулират това, което действително искат да кажат.

Иво и Дани още са в период на подобна зависимост от мен, успявайки да раздразнят неимоверно мен и баща си и малко по-малко моите родители и родителите на Младен. Имам чувството, че прекалено много се опитваме да им помагаме на тези деца, защото мислим, че са малки и така им отнемаме инициативата, а им даваме чувството, че сме им задължени да вършим всичко за тях вместо тях. Затова се учим взаимно - аз и баща им - на търпение, докато някой пищи в коридора, че не може да си обуе обувките, без даже да се е опитал да го направи, а те се учат, че мама и тате не са бели роби и че е много хубаво да докажеш на самия себе си, че можеш повече, отколкото си мислиш. За всички замесени е изключително трудно, вкл. и за съседите.

Аз похвалих ли ви се, че си купихме кафе машина и - най-накрая - кана Брита?
Сега експериментираме с различни смеси кафе (машината ни е комбинирана с кафемелачка), а вкъщи сутрин се носи разкошен аромат на прясно смляно кафе 

Гале, много съжалявам! Моите най-искрени съболезнования!

Юле, подкрепям казаното от теб 
През последните месеци установих, че аз съм възпирала инициативата на Христо за домашните по някакъв начин и затова не можеше да седне да си свърши задълженията без моето присъствие в стаята, дори и без да помагам, да чете задачите си, без да се опитва да ги разбере и да твърди, че нищо не е разбрал, и т.н. В един момент на мен ми писна от това задължение и бурно се оттеглих  В резултат с днешна дата Христо не среща никакво затруднение, пишейки домашните си  Справя се дори по-добре, отколкото, когато му помагах 
Обвиняваме децата си, че не са самостоятелни, а всъщност ние ограничаваме техните възможности и желания за изява 

Ташче, в случаите на използване на нецензурирани думи от децата най-правилната тактика именно е да не се обръща никакво внимание  Скреч, много добре го е обяснила 

Стели, получих съобщението ти  Благодаря, мила    Не ти отговорих, защото смятах да ти се обадя на другия ден, че съм се затъжила за теб  Така и не го направих 
Аз също не одобрявам решението на Неделя да се пуши в сладкарниците им, но не мога да си позволя да ги бойкотирам 

Лили вече казва много хубаво "р" и "л"  Разпознава и пише буквичките на всички ни, т.е "А", "Л", "Р" и "Х"  Сутринта пак ми показваше, а аз и казах, че е крайно време да понаучим и някоя нова  Държа да поясня, че никога не съм я учила умишлено  От известно време прояви интерес към "четенето" и "изписването" на буквичките , а аз само и ги посочвам, тя сама си ги пише 

Хубав ден, маминки   

Здравейте, Благодаря!

Вие сте много прави  в твърдението, че изземваме от функциите и задълженията на децата. Те ще си останат за нс винаги малки и наши деца, но растат и разбират. Справедливо е да се държим с тях като с възрастни.
Ники също претендира, че е голям мъж, силен и като Спайдърмен се катери по сградите но като се нервира и повтаря че не може нещо да сглоби, нарисува или намери, ме побърква, аз го виждам че дори минимално усилие не полага, а само "не могаааааа"!!!! Киселяк. И аз като Юлчето прилагам тактиката да се нареве.
От градината започвада снася някакви странни изрази - смотана,ооооо ще умра направо, и т.н. Къде ги чува незна , но е смешно. Казва го точо на място. Сега манията му е да си облича една оригинална тениска на Бербатов-детска -подарък от Англия ни е. Веселата част е че всички в ДГ го наричат "Бербатов" така и той видимо е горд от факта/
Не мога да му я съблека, маймуни са големи.

Привет, момичета!
От сто години се каня да пиша.
Гале,
Юлче, честити ви придобивки!

Сладурче, и Рони е такава лепка, неизбежно е на тази възраст - майките са издигнати в култ. С Рони говорихме за халките на ръцете на мен и баща му и обяснявах, че като порасне и той ще си избере жена и ще й подари такъв пръстен. "Може би Бори от детската градина", казах, а той: "Не, тебе ще избера, защото много те обичам!"

Апропо, в петък ще празнуваме дървена сватба /5 г./ в разширен състав на кораба, на който се венчахме и после ни предстои меден уикенд, силно дъждовен според прогнозите, но няма да го отлагаме.

Таш, не знам с колко кг се бориш и какво си пробвала, но ето една много лесна диета - просто вечеряш по-рано - в 17ч. /на работа / или изобщо не вечеряш, или само плод с кисело мляко по-късно. Липсата на каквито и да било стъпала в новия ни апартамент ме накараха кача 4 кг и 1 кг си имах от преяждането в БГ - свалих ги всичките за 2 месеца само с ранна вечеря. Освен това почти спрях похапванията между основните хранения или в краен случай, ако ми се гризкаше нещо - плод.

И аз съм така, тежко ми е. Суперподготвена съм теоретично, но практическото приложение е трудноизпълнимо, когато пред себе си имаш конкретно дете и най-вече ти самият не си в топ-формата си. С психоложката се разделихме след третата среща, вече едва имаше за какво да си говорим. На втората среща изказа предположение, че Рони се буди нощем, защото го възпитавам твърде либерално. Звучи като тъпизъм, но има логика. Приложих съветите и още от първата нощ имаше резултат, после спа една седмица, сега пак съм нервна и съответно той не спи. Идеята й беше, че твърде малкото правила и забрани у дома създават на Рони усещане за несигурност и затова се буди нощем. Свекърва ми веднага ми разказа една история по темата - в САЩ през 70-те години /май беше/ имало такъв експеримент за либерално възпитание с минимален брой забрани, очаквало се децата, възпитавани така да станат изключително креативни, творчески личности, освободени, самоуверени и т.н.  Няколко десетилетия по-късно при анализ на разултатите се оказало, че очакванията не се били оправдали - децата не само не били по-креативни и по-успели от връстниците си, а напротив - били неуверени, уплашени, фрустрирани. Обяснението е точно посоченият от психоложката ми извод: малкото забрани и правила, правят детето неуверено и страхливо, защото се чувства изоставено, незакриляно и под. Не бях избрала либералният метод с някаква велика цел, мислех, че да се расте без забрани и правила е безкрайно приятно, защото като дете ми беше писнало от ограничения /като всички/. Оказва се обаче, че децата имат нужда от правила и то строги.
Та сега се опитвам да въведа правила у нас, колкото и да ми е неприятно, и да ги спазваме стриктно. Опитвам се да бъда строга, което също не ми допада, но явно трябва. Упражнявам се, когато трябва да говоря със строг и топъл глас - супер трудно ми е, защото за мен строг и топъл са антоними, строг и студен е традиционната комбинация. Но пък предишните ми опити да бъда строга се бяха провалили точно, защото говорех със строг и студен глас и дори не го осъзнавах.
Голям роман написах, дано някой намери нещо интересно в него.

П.П. В България май масово заведенията стават за пушачи, поне доколкото чета из форума. Истина ли е? При нас пък съвсем ограничиха пушачите, от скоро е забранено да се пуши и по спирките на градския транспорт /в подлезите от преди няколко месеца/, глобата е до 400 лв. Не съм виждала някой да контролира, но вече не виждам никой да пуши по спирките, пушат на 5-10 метра от тях. Сигурно основните глобявани ще бъдат туристите, които няма от къде да научат за забраната.

Подкрепям напълно  Така свалих 20кг.  Сега часът е изместен на 6.30-7.00, за да не качвам 

Галенце  ,  .

Ванилия, аз не разбрах сега на каква си с възпитанието. Постепенно стана по строга ли? За гласа ясно.
Нина е така - възможно най-малко огранияване. Думата НЕ не се употребява, предимно работя с убеждаване в избор на друг ( по-удачен ) вариант, заблуждаване ( но не с лъжа )...такива неща. Повечето пъти има успех, рядко са моменти на кризи, и то предимно след като е превъзбудена. Въпросът със спането обаче е ................. . Ние за 3 те години да сме спали няколко пъти ( един от които е момента с ксизала ) по цяла нощ. Обикновено спи до 12-1 и после се буди през няколко часа - сок, вода ...пишка ми се. Доста често бълнува, сънува, явно е по-чувствителна и се впечатлява от всичко, после го изживява отново и отново.
Та ако има ефект, по твърдото отношение - кажи да пробваме и у нас. 

Много ми е интересно да ви чета! Откривам себе си и детето си и знам, че не съм сама в задачата "възпитание" 

Галенце, моите съболезнования 

Едно от хубавите неща на получаването на отказ е, че свикваш да не изпадаш в криза всеки път, когато получиш някакво неодобрение. Научаваш се да приемаш отказите и да продължаваш живота си. Другото хубаво нещо на отказът е, че той служи като вид пример - ето това е ситуация, в която се казва "не" и ако някой ден изпадна в такава подобна ситуация, аз също ще кажа "не" по същия начин.

Данел ме манипулира емоционално, несъзнателно е, но понякога почти успява да ме разклати. Примерно му се карам за някоя дивотия или му отказвам нещо. Тогава той, през сълзи и с треперещ глас ми казва - забележете - "мамо, много те обичам". В този момент изпадам в безтегловност. Как може да е толкова малък и така интуитивно да успява да напипа най-тънката струна? Сигурна съм, че едва ли е седнал да обмисли как да се държи в случай на отказ, така че не го прави нарочно. Това сигурно е някаква по-висша и изтънчена форма на манипулацията "не те обичам!!!!!!", по друг начин не мога да си го обясня. Аз на това последното винаги отговарям - аз пък много те обичам, но това няма нищо общо с онова, което ти забраних. Но какво да му кажа, когато ме обича, а аз съм жестока с него?

Дита, писах ти на скайпа рано сутринта, забеляза ли ме? Ако не си, няма да почиваш в Китен 

Гале, 

Подкрепям това с ранната вечеря, работи безотказно, но става още по-хубаво, ако се превърне в навик 

Ванилия, как върви твоя 6-месечен период? На какви сладки и любими занимания се отдаваш

Родителството е най-сложната работа, с която съм се сблъсквала досега в живота си   Аз също активно работя по създаването на увереност в Кари, защото тя е плаха и прекалено деликатна. Също се боря с желанието й да й слугувам и да правя нещата вместо нея. Вбесява ме лесното предаване, когато срещне трудност и силно се надявам точно това да успея да променя  Това за обувките и виковете в коридора от Юлчето все едно аз съм го писала  Виктор е съвсем различен и се надявам двамата да си повлияят позитивно, с моя помощ разбира се 

Не мога да не се похваля, че последните две вечери спим напълно спокойно по цяла нощ  Точно по това време и Кари се научи да спи цяла нощ, ако сега и Вико се научи, ще си живеем доста по-добре  Дет се вика, дойде време за третото терминаторче шегичка

За сметка на това Кари вече не спи следобеден сън. Вашите деца как са в това отношение?

Хубав ден   

Гале

Канелска Много интересни неща си написала. нямах представа, че Рони няма никакви забрани. За мен либералните и консервативните методи винаги са се отличавали само по средствата, с които се налагат ограничения и по вида на ограниченията, а не по друго. Според онова, което знам е хубаво от ранна възраст да има прости и ясни правила, които да се спазват винаги. Останалото е въпрос на лично усещане и схващания за това как да се покажат границите на детето. Липсата на ограничения освен описаното от теб дава на детето грешна представа за света, защото реално той е пълен с ограничения и правила. Когато детето се сблъска с тях без да ги е получавало у дома не ги разбира, не ги приема и като възрастен постоянно се разочарова от откритието, че света не се подчинява на желанията му.
И от чисто любопитство- липсата на ограничения не те ли натоварва? Как минава един такъв ден, когато детето иска да яде шоколад за обяд и да излезе по къс ръкав през зимата, например? даже като те питам и си казвам, че все има някакви граници у вас. Изглежда ми невъзможно родител да издържи физически и психически на това детето да прави всичко, което иска, в момента, в който го иска.

skrech И децата си имат неприятни дни и неприятни моменти също като нас. И за едни неща са големи, за други още са бебета, та не им е лесно. От там и на нас. Затова и с увеличаването на годините на детето се увеличават и гледачите- баби, градини и тн, защото сам човек или двама могат да затънат и в бебешкия пубертет и в менящите се настроения.

Гале, искрени съболезнования! А това  е за теб!

Като ви чета и някак се успокоявам, намирам неувереността, плахостта и прекалената чувствителност на Стела за период, който скоро ще отмине като всичко останало. Дано! Защото вече взех да си мисля, че греша във ... възпитанието й и си отглеждам, благодарение на мен и вечните ми нервни изблици , едно неуверено и подтиснато дете. Това с "мамо, обичам те!" при нас е така: Стела прави беля или иска нещо непозволено или няма търпение за нещо и нервничи. Аз обяснявам първо тихо и кротко, ако се продължи в същия дух, повишавам тона и строгостта, а тя ме пита: Мамо, обичаш ли ме?. Винаги! Не знам защо си мисли, че като й се карам или не й позволявам нещо не я обичам , след като всеки път и казвам, че я обичам и я гушкам, дори когато е била непослушна или е направила нещо нередно
Креми,  напълно съгасна съм, че няма по-сложно нещо в живота ми от родителството!

Тази седмица ми започна кошмарно, дано не продължи така . Няма да пиша повече, че да не скапвам и вашето настроение, не мога да измисля нищо позитивно. Освен обичайте се 

И ние сме така с ритъма на събужданията, само че не иска нищо, освен да му държа ръчичката докато отново заспи. От март до септември си спеше по цяла нощ, но като тръгна на градина пак се развали нещо и се започна одисеята. Ако причината е сезонна, чакам с нетърпение да дойде месец март. Хомеопатията помогна на няколко пъти, но само за една седмица. Сега ще тествам строгото възпитание как ще помогне.

Бояна, и според мен в средствата е разликата - при нас всъщност има  ограничения, но са невидими - например всичко вкъщи е обезопасено, достъпните шкафове са с безопасно съдържание и няма нужда да ходя след Рони и да забранявам. Изглежда, че всичко му е позволено, но в действителност аз контролирам кое да е в неговия обсег. Според психоложката ми в това е проблемът, че контролът ми е невидим и той не го осъзнава и не се чувства защитаван от мен.
Малкото ограничения бяха и за мое улеснение - няма нужда често да правя забележки, защото е много трудно да направи някаква сериозна беля у дома. Всичките флумастери са на негово разположение, а никога не му хрумвало да надраска диваните или стените /не е креативен явно /. Не го карам да си прибира играчките по местата, защото вместо да кажа това 20 пъти в рамките на половин час, за 2 минути мога да прибера всичко, при това без да се изнервя. Не го карам да си прибира дрехите и обувките на определени места. Струваше ми се излишно на този етап и го отлагах за по-късно. Книги не е късал, нищо не е чупил, че да имам повод за повече забележки.  С такива радикални желания като шоколад за обяд и къс ръкав посред зима не съм се сблъсквала. Основната ми тактика беше - максимално съобразяване с желанията му, които не са в противовес с основните норми, като с това целя да избегна ревове и тръшканици, защото често съм с главоболие /от недоспиването/. А за Рони смятах, че е добре да расте максимално свободен.
Все пак не е получавал всичко, което поиска, веднага. На мен ми се струваше, че сме само малко встрани от средното положение, но май повече сме се отклонинили и ще трябва да възстановим равновесието между желания и правила.

Креми, добре ми върви почивката, възстановявам се. Планирам да отскочим до Париж напролет. Съпружието склони на 4 дни само , възмутително, но отначало изобщо не искаше, та и това е напредък. Още се моткам с резервацията, ако мога да спечеля още някой друг ден междувременно.
Пиши как е минала йогата на Кари. Ние се каним от месеци да ходим семейно, но все изниква нещо по-важно. Чудя се на Рони дали ще му хареса, той е по по-буйните изяви.

За следобедния сън - в колата заспива от раз, дори в 12 часа наобяд и често си правим туристически обиколбки на града, за да се наспи. Вкъщи приспиването е трудна задача - приказки, песни по 1 час, за да спи после час и половина.

Весе, 1:1 като при нас. Ангел ми казваше, че говоря студено, когато се опитвам да съм строга, но аз не му вярвах и му казвам, че той говори студено. При психоложката изведнъж сама се убедих, че настина говоря строго и студено. Съветът й беше, когато сме строги да не повишаваме тон - да говорим бавно, спокойно с вътрешна усмивка, която ще направи гласът топъл. Банално, всички знаем, че така трябва, но като се изнервим, това банално нещо става труднопостижимо.
Дано седмицата ти завърши добре.