НОЕМВРИЙЧЕТА в снега играят, тичат, скачат и умора нямат!

Здравейте,

Галенце, съболезнования .

Васко пък е във фаза, с която се справя с всичко сам-сам си слага паста за зъби върху четката, сам се обува, събува, слага раницата, якета, шапки, чорапи, вечер за баня, храни се сам. Абе всичко- цялата грижа по себе си, рев настъпва ако се опитам да му помогна. Когато си загащва долната тениска в пижамата реве ако не я изпъне хубаво и не е гладко загащена и пак не дава да му помагам. Това всичкото от градината. Много ме облекчи - допреди все вършех всичко вместо него, за да става по-бързо. Но пък ми е малко гузно, че всичките тези неща не ги е научил от мен. Добре че майка ми го гледаше за няколко месеца като бебе та махна памперса, че кой знае кога щях да я свърша тази работа
 
Не мога да си допиша, че Деян реве, а и отиваме за Васко. Целувки на всички .

И аз да се включа с две-три думи 
Ей, днес много ме радвате, отдавна не бях имала толкова материал за четене 
Галенце, моите съболезнования.
Креми, Дара ни скъса нервите през последните уикенди с нежеланието си да спи следобеден сън. Какви ли не маймунжулъци измисляше, то не бе преобличане, не бе лягане в активната гимнастика на бебето ... и какво ли още не. Накрая реших, че спираме следобедния сън и това е. Дано поне през летните жеги се навива да легне да си почине малко, нали през лятото късно си лягаме за нощен сън, пък сега и без това в 20:00 започваме да се оправяме за лягане.

Крем, Симона спи следобед, понякога изключително лесно заспива, днес например ми опъна нервите...но тя определно има нужда от малко сън, защото вечер заспива най-рано в 22.30  и сутрин куква с нас в 7. Което според мен е малко сън за тази възраст...
 
Юле, разкажи ми повече за бунгалата, имат ли климатик, комари, храна или магазини наблизо?

Аз сигурно съм писала,ама да кажа,че Ива не спи следобен сън от 1 год насам,има 5-6 изключения най-много,е в градината я натискат,но пък и там колко ходи,ей на 3 мес вече не е.

Роси браво на Лили,че има желание да пише и рисува,а си спомням,че бяха още бебета дето се вика като беше пуснала нейни рисунки Моята принцеса само Пепеляшки и принцове са и в главата,ама една черта не може да направи,нито иска,даже не ще да рисува и оцветява. Абе въобще не знам какво я влече всъщност.

Аз съм значи по средата между либералите и консерваторите. Само че не знам дали това значи, че съм в идеалната среда или се лутам без посока  . Докато беше малък, забрани и правила не е имало. Всичко беше любов и прегръдки. Като започна да може да прави бели, реших какво мога да прежаля, то му беше позволено(примерно винаги е имал право да вади тенджери и тигани от шкафа, колкото пъти си иска и да ги прави каквото си иска. Шкафа с пликове също). Каквото не можех да преживея, го правех недостъпно(вдигам високо всичко, към което проявява нестихваш интерес, а аз не искам да го пипа). Забрани на практика не е имало. После, като поотрасна, започнах да вкарвам правила, но се стараех в тези правила забраните да бъдат минимум, защото съм чела, че прекалените забрани изнервят детето. И сега положението ни го описах вече - той иска да бъде самостоятелен, иска да се налага, демонстрира си възможностите да има право на глас, а ние ту го парираме, ту му позволяваме да надвие, за да не му смачкваме мерака да бъде напорист и да си отстоява правата. Смятам, че правила трябва да има(вече на тази възраст), не за мое удобство, а за да е наясно той, че живота има правила. Но  не смятам, като психоложката на Ванилия, че трябва правилата да са все забрани и все по много. Не бих поставила излишно правило без причина, само по презумпция, че забрани трябва да има.
 Не знам... сега като философствам ми изглежда много ясна картинката какво точно трябва да правя и ми се струва, че не мога да ви обясня с думи. Значи има полза от изливането на мислите във форума  . Само че моите проблеми са малко по-различни. Митко не се лепи за мен и не ме кара да му върша неговите работи. Той сам се справя и аз го насърчавам в това. Обаче упорито държи да командва. Аз вече няколко пъти му обяснявам, че както той има право да иска/не иска, така и аз имам права. Казвам му го по различен начин, но държа да му вметна, че съм човек с права и ако той ми върви на пук, аз също няма да се съгласявам да му изпълнявам желанията. Понякога си мисля, че ме е разбрал много добре, но друг път отказва даже да ми изслуша пледоарията и започва да скимти, че не искал да говоря  . Понякога ми се налага дълго да го слушам как реве, защото е прекалил(това е нещо като да мрънка недоспало дете, но той го прави и напълно отпочинал, нахранен и бодър), но ако желанията му не са прекалени, нямам против да стане на неговото. Ние си имаме един номер за стопиране:"ЗА последно". Без значение какво ще е. Когато прекали или изобщо не бива да прави нещо, тогава или ние или той предлага да е за последно и повече компромиси не се правят, категорично.
Бояна, ясно де, ама дай практически идеи вие как се справяте, защото на нас изпълнението ни куца  Как хем да не му режа крилата, хем да му покажа правилата  Много иска да командва това дете и не търпи възражения(но не случи на майка-  като ме треснаха бременните хормони, да видиш как и аз не търпя възражения, пък ушите ми на колко рев се наслушаха...)

Като ми текне мисълта, няма спиране 

Днес бяхме на рожден ден на свекървата, както на годишнина от сватбата им, а и те по принцип са си определили този ден за техен семеен празник ден на благодарността. В залата за непушачи беше пълно. Очаквах да сме само ние, но явно има фенове на закона за тютюнопушенето и без да имат малки деца.

Скреч, това е за нашия частен случай с Рони - лично той има нужда от повече правила и забрани. При всяко дете тази нужда е различна, но след като при нас има проблем /не се храни и не спи като другите деца/, търсим причина и чувството за сигурност, давано от по-големия родителски контрол е поредната хипотеза, която на този етап се оказва вярна в нашия случай. Ще я тествам и по-нататък. Версията на психоложката за лошото му хранене е, че му предлагам прекалено голям избор - значи пак съм либерална. Трябвало две неща максимум да предлагам и ако не иска, да седи гладен. Не че свекърва ми не ми го е казвала 100 пъти, но на свекърва, по-малко вяра се има, затова и самата тя ми препоръча да ходя при друг психолог не при нея.
Убедих се, че Рони има нужда от правила, като го гледах колко щастлив и сигурен се чувства в детската градина. Притеснявах се, че ще е като дресирано коте, ще му отнемат свободното мислене с толкова правила , но не - доволен е. Не му прави впечатление, нито когато ги преместят в друга стая, нито когато неговите лелки ги няма, нищо не го притеснява, защото установеният ред е стабилен и не се влияе нито от лелите, нито от стаята. А пък как яде там, не е истина! Затова повярвах в хипотезата на психоложката.
И при нас тенджерите бяха в разрешената зона и в момента ще ги подменям изцяло, защото имат паднало покритие от многото блъскане. Не се ядосвах когато Рони ги блъскаше - тъкво чудесен повод да подменя ергенският избор на мъжа ми, който изобщо не ми отива на кухнята.
По повод командоренето - и при нас е така, давам му право на избор, но за някои неща естествено само аз решавам и казвам "Аз съм майката, аз решавам", при което Рони повтаря същото. Ако се зароди спор кой има последната дума, не отстъпвам по никакъв повод, дори и преди това да съм била склонна да му разреша исканото, само и само да разбере кой командва.
Ревне ли, абсолютно сигурно е, че няма да получи това, което е искал, само защото го иска с рев.
Това упражняваме през последните месеци.
Ох, и на мен като ми текне мисълта няма спиране.
Отивам да си пия кафето с вестник.

Това упражняваме и ние Изпращам я в спалнята да се успокои и като се върне, казва: "Спокойна съм, мамо, сега може ли...."
И не знам как да реагирам, ако разреша нещото след като се е наревала, няма ли да си помисли и следващия път: "ще порева малко в спалнята и мама ще разреши". Ако пък не го позволявам, не съм ли прекалено строга, не знам.... Може би засиси от конкретния случай, но повечето пъти става въпрос за липса на търпение от нейна страна, а не за искане на невъзможни неща. В смисъл, иска да й пусна филмче, например, ама сега - на момента, аз съм заета и казвам да почака, тя започва да се дере, буквално, след втория отказ. И какво, ако се нареве, а аз все още не мога да пусна филмчето, се започва всичко от начало. Или след като се е наревала, зарязвам мойта работа и пускам филмчето, защото тя е спокойна вече, а това е било условие, за постигане на желанието. Не занм объркано звучи, дано ме разбрахте.

Айде, оставям ви до по-късно!
Целувки

Добър ден,

Впечатлена и пленена съм от постовете ви , адски са ми интересни и занимателни, имам нужда от това, да мисля за странични неща и да се занимавам с работа, днес съм 1/2 ден, защото в 15,30 ч... е..... на Централните...... !
Както и да е.
Ники днес имат в ДГ открит урок, поканиха и родители от 9,30ч ама как да отида. Много съжалявам, че не смогнахме. Имаше рецитал, песничка, сценки Страшно се вълнуваше милия и ми рзказваше и репетираше. Мамина душица.
Вече не заеква така, съвсем леко на моменти. Изчистил е говора си. Станал е доста самоуверен и на момети ни държи сметка, кара ни се.... по детски рзбира се. "кара ни дасядаме сбаща му на масата , дава ни по 1тетрадка и да пишем...., подвиква от време на време-хайде деца/ученици " много смях ви казвам!
Спокоен ден.

Ох като ви чета едни и същи магарийки...не е само моето значи . Аз уж си мисля, че съм някакво средно положение с малко, но спазващи се правила, без да правя много забележки, но признавам си много пъти сдавам багажа-от преумора понякога гледам само мир да има .

Малко да отклоня темата-кое кремче беше против белези-Креми и друг ако се сеща . Деян си проби устата със зъбите отвътре падайки върху ръба на столче. Ръбът пък му разцепи отвън мястото точно под доланата устна. Не са го лепили, лекарят каза, че и двете не са много дълбоки и почиствам с тантум верде след хранене. Но забравих да го питам, та затова питам вас мислите ли, че има нужда от крем против белези при положение, че не е лепен и е мъничко или да мацна за всеки случай?

За следобедния сън-спи още.

Гале, прегръщам те

Здравейте, 

нямам много време днес, само за
Лили - Витасин, и контратубекс - но не знам дали става за деца.

Утре петък - повече 

Много ви обичам като се разпишете така   

Ванилка, браво, че даде засилка на темичката 

Галакси, съжалявам, миличка  , няма начин да свикнем с такива загуби.
Целувки на малкия Бербатов, той знае ли кой е?Фукльовци малки  /Алекс ходи с един костюм на костенурка нинджа/.

Лилчо, Медхен знае кое е кремчето 

Гале, моите съболезнования 

Ванилия харесва ми как не пишеш с месеци,а после по два-три километрични поста на ден,супер По много странен начин отглеждате Рони,то са хомеопати,психолози То,акосе замисля тогава цялото отглеждане на Ивчето е супер странно,тя пък отказ не търпи като Стелито на Весето иска всичко и веднага.Одеве даже отнесе едно шамарче,че искаше на секундата някой да и обърне внимание и не дава да поговорим с баща и и аз нервната и майка и лепнах шамарче

Току-що се скарахме и с мъжо,все нещо му било мъгляво и неясно при мене,та го отнесе и той,ама с тая пуста ревност и недоверие
В четвъртък  и петък пак съм в София,  стиснетете ми  отсега,ако може по едни палци. И братовчедка ми няма да я има,така,че софийски майчета приемам оферто за пренощуване в четвъртък вечер

Ще ми се да можех да ти дам акъл, но всеки сам усеща най- добре как да постъпи. Ти най- добре си познаваш детето и най- добре ще усетиш какво го подтиска и какво просто го слага в релси. А за хормоните не се кахъри, и ти си хора, никой не очаква майката да е вечно щастлива и спокойна. Децата ни вече са големи и повече активно ни подражават, та освен отношението към тях е важно и какво отношение имаме към себе си. Може човек по учебник да възпитава уверено дете, но ако самият той е неуверен това трудно ще стане. Единственото, което бих те посъветвала, което съм сугурна, че знаеш е като родиш да обръщаш много повече внимание на баткото. Ако трябва го разглези за известно време. Това би трябвало да ти спести доста нерви и детски драми. Хайде, не остана време.

sladurka Не се съди строго. Никой от нас не е от желязо. Стискам палци за София.

Климатик няма, но тъй като бунгалата са в нещо като рехава гора, горещина не сме усетили, а бяхме там началото на юли, ако не се лъжа. Комари има, от огромния вид, още първата вечер два ме хванаха и се опитаха да ме отнесат нанякъде с предполагаема цел натрупване на запаси от кръв за зимния сезон. Разгоних ги със спрей и след това просто се пръскахме редовно. На прозорците имаше мрежи против комари и в бунгалото не сме имали. Ние бяхме в бунгалото с 4 легла, то е с 2 стаи с по 2 легла и още едно голямо пемещение с легло за гости, както и подвижно барбекю остстрани. В малките бунгала не съм влизала, но половината бяха ремонтирани, а на другата половина им предстоеше ремонт. Банята беше с бойлер, плочки, много прилична. Навсякъде е окосено и много добре поддържано, има и малка детска площадка с люлки, пързалка и пясък. Паркингът за колите е в къмпинга. Храна имаше наблизо - в една съседна станция имаше стол на народни цени със заявка от предния ден, имаше закуска, обед и вечеря. Магазини има в Китен, който е на 5 минути път пеш. Плажът е на 7-8 минути. На мен пак ми се ходи, но Младен се оплаква от дължината на леглата (ако тръгнете да се жените пак, търсете си мъже със стандартна височина, щото дългите са все прецакани откъм обувки и легла и много мрънкат). Ние си направихме разходка с лодка по Ропотамо на връщане, то е близо до Китен. С Младен ходихме да пазаруваме пържоли в Царево, щото в Китен нямаше пресни охладени или нещо такова, не помня точно какъв ни беше проблема, но беше нещо свързано с барбекюто  естествено 
Още нещо - имаше пълен набор от домакински съдове, прибори, чаши, печка с котлони и хладилник.