Книга, която не можах да дочета!!! - 2

  • 128 471
  • 858
# 795
“Спасителят в ръжта“ е една от най-любимите ми книги, както всичко друго на Селинджър. Много ми е любопитно тези, които не са я харесали дали са чели друго от автора и как го намират Grinning
аз лично не съм, но сега, така като казваш, ми стана леко любопитно...  Flutter
Виж целия пост
# 796
Ами Спасителят за мен е най-разбираемата му книга, разказите са доста особени и затова ми е интересно ако не си разбрал Спасителят, как ще схванеш останалите му произведения Grinning
Виж целия пост
# 797
“Спасителят в ръжта“ е една от най-любимите ми книги, както всичко друго на Селинджър. Много ми е любопитно тези, които не са я харесали дали са чели друго от автора и как го намират Grinning

Да, разкази. Също не ме грабнаха. Разбирам идеята и пластовете, но не ми представлява интерес.

Впрочем, напълно е възможно да си "разбрал" дадена книга и да не я харесваш. Въпрос на лично усещане и предпочитания.

Виж целия пост
# 798
В "повелителят на мухите" идеята е по-сложна - тя е че като затвориш група мъже/момчета на един остров от който не могат да избягат веднага почва класово деление на ловци и жертви. Жул Верн също е писал по темата (само че неговата книга е по - "детска"), а и идеята на "Полет над кукувиче гнездо" на Кен Киси е много подобна - там са затворени в едан лудница и са разделени на аутсайдери и хора, които не са аутсайдери.
Подобни моменти има и в "Параграф 22" които дели хората на 2  - висшия ешелон който си живее живота (полковник Каткарт, подполковник Корн, хитрия Майлоу т.н.) и обикновените войници, които гинат като мухи. Йосарян е по средата, както в "Полет над Кукувое гнездо" Макмърфи е по средата.


И "Цар Плъх“ може да се нареди в същата графа по сюжетна линия.
Виж целия пост
# 799
Много модерният Хорхе Букай "Да се обичаме с отворени очи"

Виж целия пост
# 800
Някаква книга, написана от рейнджър, ходил на няколко мисии в Афганистан. Сюжетът беше малко муден, можех да го преглътна това, но силата на автора не е в писането, дано е бил по-добър войник,  отколкото писател.
Виж целия пост
# 801
Не знам дали някой е писал по-напред и се извинявам, ако повтарям книгата, но "Врява и безумство" на Уилям Фокнър Sad  Sad
Виж целия пост
# 802
Не знам дали някой е писал по-напред и се извинявам, ако повтарям книгата, но "Врява и безумство" на Уилям Фокнър Sad  Sad
Оооо, това е странна книга. Заинатих се да я прочета и когато зотворих книгата започнах да осъзнавам колко е гениална. Отворих я и я прочетох втори път - вече с удоволствие. За първи път ми се случва такова нещо. Книгата наистина е гениална.
Виж целия пост
# 803
"Да убиеш присмехулник".. от една година близо съм я заразяла на девета глава, като се насилих да стигна до нея, просто защото единственияг, който ми беше интересен до тогава е съседа  Grinning може по-нататък да и дам отново шанс, защото всички много я хвалят, но да видим кога ще дойде този момент  Simple Smile
Виж целия пост
# 804
Не знам дали някой е писал по-напред и се извинявам, ако повтарям книгата, но "Врява и безумство" на Уилям Фокнър Sad  Sad
Оооо, това е странна книга. Заинатих се да я прочета и когато зотворих книгата започнах да осъзнавам колко е гениална. Отворих я и я прочетох втори път - вече с удоволствие. За първи път ми се случва такова нещо. Книгата наистина е гениална.

Тъкмо я започнах. В началото съм, много ми е оплетено. Прескача от случка в случка, сезони, години... Нищичко не разбирам.
Виж целия пост
# 805
Не знам дали някой е писал по-напред и се извинявам, ако повтарям книгата, но "Врява и безумство" на Уилям Фокнър Sad  Sad
Оооо, това е странна книга. Заинатих се да я прочета и когато зотворих книгата започнах да осъзнавам колко е гениална. Отворих я и я прочетох втори път - вече с удоволствие. За първи път ми се случва такова нещо. Книгата наистина е гениална.

Тъкмо я започнах. В началото съм, много ми е оплетено. Прескача от случка в случка, сезони, години... Нищичко не разбирам.
Търпение... Книгата е много, много трудна...
Виж целия пост
# 806
"Да убиеш присмехулник".. от една година близо съм я заразяла на девета глава, като се насилих да стигна до нея, просто защото единственияг, който ми беше интересен до тогава е съседа  Grinning може по-нататък да и дам отново шанс, защото всички много я хвалят, но да видим кога ще дойде този момент  Simple Smile

също един път я почвах и зарязвах след няколко страници - не ме привличаше и това е; допреди няколко месеца - по препоръка, даже по споменаване в някаква връзка от страна на близък... Много ми хареса - посланието, динамиката, самия разказ - меден, но истински.
Виж целия пост
# 807
Зарязах "Баба праща поздрави и се извинява". Не ми стана ясно авторът за деца ли пише, за възрастни ли, за кого? Подейства ми малко като пресолена манджа.
Виж целия пост
# 808
"Врява и безумство" е бич за любителите на линейното повествование, че и много хора приказват едновременно, на всичкото отгоре. Гениална, наистина.  Grinning Търпението бива възнаградено на финала. Или може би не.  Wink

Виж целия пост
# 809
 "записки от подземието". на Достоевски. Ненавиждам книги без пряка реч. Е, в тази книга от  около 160 страници имаше  по-малко от 17 страници с пряка реч.

Също и "Сто години самота" на Маркес - книга в която няма никакво действие.

"Капан за Сънища" на Ст. Кинг - след първите 80-90 страници се отказах, умрях от скука, след като все още нямаше никакво забележително събитие. Не може един пролог към действието да е по -голям от една - максимум две страници.

"Война и мир" - Толстой ми се видя тежък , муден и прекалено философски,едвам дочетох "Ана Каренина" от този автор, пък и лъже-моралът на книгата не ми допадна, а социалистическо-анархистическите размисли в  книгата - още по-малко.

като цяло дочитам книгите, но ненавиждам книги в който няма действие, а се точат.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия