Събирам забравени спомени 2

  • 42 676
  • 747
# 225
Коледа мина, Нова година също. И Йордановден, Ивановден...
Да е живо и здраво името на всички празнували. Дълги години да си го носят.

Днес развалих елхата. Знам, че трябва на Йордановден, но пътувах и окъснях малко
Да ви питам нещо глупаво... Embarassed Винаги ми е сякаш малко тъжно като развалям елхата. При някой от вас случва ли се или само аз съм си такава смахната? От дете си ги имам тия леки емоции, но и като голям човек са ми съвсем ясно изразени.

Ели, първият ти роман? Я! Не знаех. Нещо в детските години ли?
Дедо, наистина не мога да разбера защо така ми действаш. Дори да не прочета, само аватара ти като видя, и ми се допива червено вино. Crazy
Inna bubolina, разбирам те. Помня всичките си домашни любимци. Маца, Пешо, Шери... Човек натрупва спомен и от какво ли не.
Виж целия пост
# 226
 Не си смахната, на мен също ми е тъжно, като прибирам коледната украса.
Ама ми е тъжно и когато прибирам сандъчетата с цветята от балкона...и когато гледам бебешките дрешки на децата ни..и когато махам след влака. Ние сме носталгици, това ни събира тук.
А първата и последна книжка е тази  Laughing Мечтаех за коте, не ми позволяваха да гледам у дома и попълних липсата като го измислих..и съживих в книга Simple Smile Нямам идея къде е тетрадката с нея.
А с Дедо имам и други асоциации- баскетбол, волейбол, минало, усмивка, ведрина, уют.
Виж целия пост
# 227
        Добро утро, приятели!

 На Йордановден и аз с тъга развалих елхата. И винаги е така. Както казвате и вие, и аз тъгувам за какво ли не. Такива отпечатъци от дребни наглед неща има в сърцето ми. И аз като Ели много тъгувам като прибирам сандъчетата от терасата. Някои от цветята умират, трудно ги прежалвам...А за бебешките дрешки -  Heart Eyes. Дъщеря ми е вече на 17 , а още не съм изхвърлила лигавчетата с петна от ябълков сок, и панталонките с дупка на коляното. Пазя и счупените им играчки и ред други дребни и вече непотребни неща. Пазя и малки бележчици, които мъжът ми ми е писал в първите години от брака ни. Беше ми направил на един малък лист "паспорт", написал ми данните, но измислени от него, нарисувал ме... Heart Eyes Накрая написал - "Обичам я". За мен, де.
 Ох, размечтах се, просълзих се, а не трябва. Денят сега започва.

 Аз като видя Дедо, представям си моят  дядо и ...прегръдка. Мил спомен, това е.
 Дедо, не се натискам, навяваш спомени.  Hug
Виж целия пост
# 228
Елхата тази година ми беше много красива!
Но накарах децата да я разтурят... И винаги така правя. Гадна съм , но... С толкова мерак , за няма и един месец...
Както писа Вълка в друга тема , винаги не знам какво кажа и как се държа , когато изпращам хора, или си вземам довиждане с някой.
От малка мразя да изпращам или да ме изпращат.

Тогава си забравям и репликите и имам чуството , че съм пълен глупак.


Дедо - хубаво , мераклийско вино , с тънко , много тънко мезе! Grinning
Виж целия пост
# 229
Като видя на Дедо аватара и ми се присънва Куба,омайния аромат на пура......Старецът и морето. Blush
Когато бях малка мечтаех да надничкна зад рамото на писател,докато трака по клавишите на старомодна пишеща машинка.Да се докосна до изписаните листа му,музата...
Елхата развалям полека.Не изхвърлям никога ръкописните картички,събирам ги в кутия от обувки.
Прегръщам,целувам,когато изпращам някого,винаги стискам детска ръка...Като тате..Лека му пръст... Cry
ПС.И коняк помага.По една капачка. Laughing
Виж целия пост
# 230
Айде сега, асоциации Laughing Иначе в правилна посока се движите - вино, усмивка, прегръдка, мерак, омайна пура Embarassed
Обмислях да го закривам тоз Дедо и нещо по-палаво да предложа - лошото момче или Батето Mr. Green
Но вие ме спряхте.
Виж целия пост
# 231
Един соц. виц , разкаван навремето тайно.
За жалост, последното изречение все още е валидно за нас.

Обсъждали лидерите на три държави : Америка, Русия и България, идейни проекти за гербовете си и избрали:
За Америка - мушмула - като капитализма - колкото повече гние , толкова по сладък става.
За Русия - индианец с нож в уста - бранят социализма въоръжени до зъби.
За България - хипопотам - потънали в говна до гуша, ма еиййй такааава устаааа отворили.


Виж целия пост
# 232
Роса, Роса, наистина актуално, ама за сега, във времето назад, не бяхме такива, тогава и снега беше по-бял, и студа по-здрав, и на хипопотама устата не беше така широко отворена.  Еййй този хипопотам ми навя спомен, когато дъщерята беше малка, викаше му Тип-там.
    Елхата в къщи от години я държа украсена до Китайската Нова Година, чак тогава с много любов, нежно, нежно слагам всяка лъскава играчка в картонената кутия, която вдигам горе на гардероба, до следващата Нова Година. Хей така, си увеличавам удоволствието и спокойствието, да й се радвам по-дълго.

    Дедо, да не си посмял да сЪ променяш...Достатъчно ми е да те погледна и ми замирисва на Море, ако ще и вънка хала да блъска.
Виж целия пост
# 233
Обмислях да го закривам тоз Дедо и нещо по-палаво да предложа - лошото момче или Батето Mr. Green
Сакън, недей ! Достатъчно момчета, които се правят на лоши, има във форума. А и няма да ти отива.   Wink
Да не е само спам - чета ви с огромно удоволствие. На мен самата рядко ми се появяват такива спомени -  малко ми е тъжно за което, но се успокоявам с това, че който не помнел детството си, значело, че е имал много щастливо такова.... Simple Smile
Виж целия пост
# 234
Добра среща, мили хора!
Минаха празниците, все още съм безработна, но с настроение.Изчетох ви с удоволствие.
Веселче и моята баба е от Кондофрей hahaha
Виж целия пост
# 235
MB, къде се загуби, бе момиче?
Липсваше Hug
Виж целия пост
# 236
Роса, нямам компютър под ръка, затова...днес използвам бонус hahaha
Виж целия пост
# 237
И на мен,Моля Благодаря!РодА,родА..... Hug
И как живеехме без компютри..по 2 пъти надничах в пощенската кутия за писмо от приятелка.От войник не съм получавала,защото не можех да чакам.
"Чакай..та,чакай...!" Joy
ПС.Вчера видях мъж с очите на Вълка,ама прясно обръснат.
На шията заклан,с деликатно листче тоалетна хартия залепен.След бръсненето.
Сетих се,че и с наплюнчен вестник съм виждала.
Ох,Дедо си стържеше гръкляна с бръснач. #Crazy
Виж целия пост
# 238
 Аааа, помня как пожелах да обръсна веднъж татко. Той деликатно въздъхваше като го клъцвах да не ми скърши хатъра  Laughing Тук онзи ден реших , че съм превъртяла. Миришеше ми на баща ми..Като някакъв полъх минаваше край мен дъх на бор, лавандулов спирт. А то синчето си сменило АШ с нещо твърде напомнящо тези аромати..Та мине детето покрай мен и аз пуля очи от спомена за мирис.
Виж целия пост
# 239
И мойта елха още стои наредена. Ама честно си признавам - мързи ме да я разваля, не толкова по сантиментални причини Embarassed
Такава апатия ме е обзела последно време, че нищо не ми се подхваща Tired Влача се като куца кобила Rolling Eyes
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия