

За концертите изпълнявани на стълбището, за смеещите се гласове на бащите ни под асмата пробващи майсторската ракия на някой от тях и боцкайки розови домати с много магданоз..за новата рокля на мама от басма, ама модела изваден и споделен с колежки от така драгоценното Бурда. За страшните разкази изшепнати с тайствен глас на свечеряване сгушени до забравеното през лятото училище. За къпините, за горските ягоди- неповторим аромат и вкус. За уроците в гората- за тревичките, за птиците, за сенките и водата. За плажа на шарена сянка, с диня заровена на прилива барабар с десетина бирички светло пиво, за безкрайните игри в морето, а после за отмъщение се овъргалвахме като прасенца на пясъка. Майките пищяха и викаха за авторитетно мъмрене бащите ни.
същата брада, същото яке...
трепна ми сърцето както и за гадже в пубертета не е трепкало



. Добре, че не стана беля!



Препоръчани теми