Събирам забравени спомени 2

  • 42 681
  • 747
# 360
Виждам - на миризми сте го ударили hahaha

И "Пани Валевска" в синьо шишенце,Пипи! Hug
А ние с Аистенок сме имали и ..кученце-парфюм. Heart Eyes

"Собачка" се казваше.И го търсех много по едно време ...да се върна отново "тогава"  Confused обаче-не, ни пълно , ни празно намерих, мислех , че поне на картинка ще го видя...

Със закъснение - честит празник в къщата на Куркума!
Виж целия пост
# 361
Аистенок-нали разбра,че ще имаш още работа в темата.Още бебета идват. Laughing
Зная,че спите.Но покрай празника на Разград се сетих за побратимените градове от едно време.
Още ме е яд,че не прекръстиха моето село на Червен Китай.Да видите сега къде щеше да бъде малкия Пекин. Joy
Усукан небостъргач щеше да се полюшва сред царевиците на Дунавската равнина.... Blush
Виж целия пост
# 362
Посетих темата за "Миговете белязали живота ни" и се замислих, че май загърбвам всичко. Не мога да ги опиша или по-скоро са много. Онази тема ме натъжи, а тази макар и подобна ме зарежда.
Темата за миговете е много силна и много въздействаща, разтърсва, но и дава надежда.
В тази тема, като че ли вадим само хубавото от нещата, които са ни изградили, показваме местенцата в които сме се криели, за да се предпазим, спомените, които ни дават сили, когато сме най-уязвими.
Сега изникна пред мен спомена за времето в което пораснах - първия път, когато осъзнах, че аз съм отговорна/виновна за нещата които ми се случват.
Спомних си, колко е хубаво да си дете и да разчиташ на родителите си и се обещах да дам повече от това време на детето си.
Опитвам се да си спомня, какво съм чувствала и мислила на 10-12-13 и т.н., за да мога да помогна на синът си и да го разбера.
Сега споменът: Чувствам се ГОЛЯМА, с мама и татко сме на "купон", аз съм най-малката, но пак се чувствам голяма, другите общуват с мен, разговарят, а аз имам най-щурите мечти и вярвам в тях.
Е осъществих някой, но не и във вида им, други още са на дневен ред, ааа трети... ще видим..
Виж целия пост
# 363
  Да, Гуди, темата е много силна..четох я 3 дни подред и ме накара съвсем сериозно да се замисля над живота си. И аз събудих спомен от една голяма сватба, на която съм била към 5,6 годишна. Мама ме беше издокарала цялата в зелено ( милата, винаги свързва името ми с дървото Ела), даже самичка беше ушила палтенце от маслено зелен джинсен плат. Бе незабравим ден- чувствах се толкова докарана, а и с тумбата деца ни оставиха да вършеем и палуваме на воля. Помня, че чак кухнята на ресторанта бяхме обрисали  Laughing
Виж целия пост
# 364
Е.и аз си спомням и сватбите на които са ме мъкнали магларсена и натруфена в дркешки дето бяха "по-така", но си спомням и нашата на която бяхме и млади и стайри и деца
Децата се кефира най много
Сигурно са ни мислили за луди,... не че не бяхме.
Искам пак да правя бели и да ме  е страх, че ще ми се скарат (не са ме били, наказвали и почти не са ми се карали), но онова чувство, че правиш нещо непозволено....
Виж целия пост
# 365
Имам още Маскулин. От Валентина купуван. Най-ми харесва с бордо- етикета. имаше черен и златен, Тобака също помня, а после и Джакомо. Мъжка му работа. ей сега ще сложа някоя капка  Twisted Evil
Петък-вечер е , все пак Laughing
Виж целия пост
# 366
...ей сега ще сложа някоя капка  Twisted Evil
Петък-вечер е , все пак Laughing
и после в дискотеката танц "две потни бузи" Wink

http://vbox7.com/play:86b08551&al=1&vid=142652
Виж целия пост
# 367
Пресъхна ми устата и гласът ми един дрезгав,развълнуван стана..след Дедо и Гуди.
Трудно се пише след сетивата ви...
Не зная защо се сетих за първото момче,което си тръгна от живота ми.Изхлъзна се.
Лекувах се с Дамян Дамянов, Брулени хълмове,Мопасан...и нищо не помогна.
Ама,ме болеше душата Cry
Виж целия пост
# 368
Я разкажете кой как е ходил на детска градина! Да ви подсетя с нещо от сорта http://www.vbox7.com/play:3bfa49b7
Аз само си спомням няколко кадъра от яслите и след това, че първия ден от градината доста ревах, но една другарка така ме посрещна, че бързо ми мина всичко... Не знам, сега ми е много мъчно като трябва да водя детето си, макар че го спряхме, но от градината съм само с хубави спомени...
Виж целия пост
# 369
Лелеее Нотаре, това петленце, пак аромат ми довя - на прясно мляко и филия с ароматно краве масло и сладък мирис на мед. eat

       Детската градина, че то цяла приказка - едни кукли, едни чинийки и вилички, с които хранехме куклите. А, иии... наредени сме в полукръг, насядали на малки столчета /ръцете отзад, крачетата прибрани/, посредата учителката и на статив, картинки от приказката за "Кума Лиса и Косето". Слага учителката картинка, извиква някой от нас, посочва картинката с показалката и ...разказвай, разказвай детенце. Hug
Виж целия пост
# 370
С рев. На отиване, защото не исках да ходя, а на тръгване, защото не исках да си тръгвам. Само това помня.
Виж целия пост
# 371
На училище - с България - дела и документи, почне ли, трябва да изхвърчам.
Виж целия пост
# 372
  Ходила съм само на предучилищна. Бабино детенце бях  Mr. Green
Ами помня, че често бях наказвана в ъгъла, твърде енергична и шумна бях (май не съм се променила много). Момиченцата си играеха с кукли, аз пренебрежително им обръщах гръб.
Естествено игрите със строителите, часовете по рисуване и приложно и беснеето на двора си ми бяха съвсем по душата. Помня, че пеех на една Марияна:
 Имала Марианаааа
шапка с едно перцеее..
И на Николай:
Лай, лай,
кучето го лай
котката го дращи
Николай без гащи!
Виж целия пост
# 373
Лентата "отличник", с която манифестирах на 24 май. /Как не се пръснах от гордост и до днес се чудя. Laughing/
Тъмносинята манта с бяла якичка и училищна емблема на ръкава.
Първите ми дънки "Панака".
Кларковете. Няма такава удобна обувка.

Леле колко съм стара. Беше преди векове...
 
Виж целия пост
# 374
Хахаха, не си стара, щом помниш панака-та. И моите първи дънки бяха Панака, в 4 или 5 клас бях, ужасно много се фръцках с тях. А не се имам за стара  Mr. Green
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия