Събирам забравени спомени 2

Ужас, като се прочетох и направо ми се дорева - извинете мили хора за правописа, но явно така се отразява лечението на носталгията с вино  .
За детска градина не мога да споделя, защото не съм ходила, но на предучилищна - забавачка им казваха тогава, бях.
И имам спомен от едно тържество - подготвили бяхме театър, аз с перука, а ме сърбиии та две не виждам. Мама и тати в публиката си мислят, че е от притеснение.
Е оказаха се въшки, явно хванати от перуката  . По-късно ги споделих с цялата рода  .

Моя най-ярък спомен от детската градина е за незаслужено унижение.
До четвъртата ми година ме отглеждаха на село баба и прабаба.После нашите решиха да ме приберат в града и да ме пуснат на градина,но с една година напред/искаха да почна училище на шест/.Озовах се във вече сформирана/втора година/група нахакани и по-големи от мен "гражданчета".И още първия ден някой ми сви филийката полагащ ми се хляб Станах и си поисках от другарката едно коматче И докато другите се хранеха аз стоях наказана до прозореца за това,че говоря по "селски".И до края на годината децата ми викаха селянка.Трябваше много да се моля в къщи,за да ме прехвърлят при връстниците ми на другата година.И да минат доста години,да се сблъскам с творчеството на Хайтов,с обясненията му за красотата на архаичния език,за да се почувствам реабилитирана/или помилвана /И към днешния ден да изпитвам гордост от мъдростта на селянина.

http://vbox7.com/play:22e0e061
  ох, върна ме далееееч....

Детската градина свързвам с едно мазе със счупени детски легла, накачулени едно върху друго. Не съм искала да ям и са ме наказвали със затваряне в мазето. Помня само, че една дебела лелка с мустаци ме плашеше, че ако не ям, ще ме изядат мишките.  Е, не проядох, но започнах да заеквам. Така че съм ходила на детска градина точно една седмица, докато открие майка ми, защо съм започнала да заеквам и не направи необходимия скандал и ме спре от градина. Затова пък има 2-годишен стаж в предучилищната. До обяд, без ядене и спане!
Но пък съм отгледана от всички възможни баби и прабаби, съседки, роднини и познати и имам прекрасни спомени от люлки на дворовете, огромни резени домашен хляб, поръсен с олио, чубрица и червен пипер; домашен пестил и кисела вОда, която правеше съседката ни от диви плодове. 

Аз имам само приятни спомени от детската градина Бях нервно и щураво хлапе и не ме свърташе на едно място. Следобяд никога не спях И имам спомен как с учителката излизахме и играехме в снега.
След години я срещнах случайно в една болница - беше станала ренгенов лаборант, а аз водех малкият си син с пукната глава и целият в кръв Веднага се познахме и си припомнихме старите години Каза ми - нормално е да имаш такива деца, ти беше още по-щура на техните години Та се посмяхме за сметка на хлапето(нямаше му нищо сероизно)

- познато...

Здравейте, приемате ли нови попълнения?

Виждам, че споделяте за детската градина. Нямам много ярки спомени от там, освен, че счупих на едно другарче очилата, защото ми се изплю в супата, а сетне стоях с  вдигнати ръце до стената, докато не дойде мама да ме вземе.
Имам ярък спомен обаче от първият ми учебен ден.
Като цяло съм дребничка, съответно бях и дребно дете. Спомням си как влязох в класната стая и седнах на последния чин.
Госпожата започна да ни съобщава и всяко дете което си чуеше името ставаше за да го видят съучениците.
Дойде и моят ред... казват ми името, аз ставам.....
а госпожата възкликва : Елена, стани де.... !
отстрани се чува родителски глас : ами тя е станала...  
(седнала съм била по-висока, отколкото права)
 

Здравейте, отдавна се каня да пиша в темата, много е готина.


За детската градина – понеже бях много злояда ( за разлика от сега) страшно мразех времето за хранене, гадеше ми се от тия фрикасета, макарони на фурна , нишестета за десерт. ...но се изхитрих, тъй като имах колит и се налагаше да спазвам известна диета, аз фактически я допълних с всички храни които не харесвах. Другарките тъпчеха храната в устите на злоядите деца, а на мен ми беше достатъчно да кажа ‘Мама каза, че това не трябва да го ям защото съм болна’...Но пък с нетърпение очаквах да започне детското и да ни пуснат телевизизора...Двадесет щастливи минути на ден. 'Семейство Мейзга'...Тишина...

Ходещи и говорящи кукли. Първите си раздвижваха краката като ги изправиш и хванеш за ръка...ходеха демек, а вторите като ги сложиш по гръб и после изправиш издаваха едно мяукащо ‘Маммааааа’   Майка ми ходи на екскурзия в Съюза и ми беше донесла куп прекрасни подаръци, между които и една такава говоряща Наташка- русокоса, миловидна, с една кокетна лилавка рокличка. Аз обаче мразех кукли наподобяващи хора, обичах плюшени животинки, и тази Наташа, бидейки човек, отключваше неподозирана жестокост у мен. Играех си с нея на претенд-игрички, представях си, че се е напикала, а аз започвах да я тръшкам, скубя за русата косичка и ритам между краката. Исках да страда. Отношението ми към плюшените ми зайчета и мечета беше далеч по-хуманно.

Писма до непознати другарчета. Началният ни учител ни уреди да си пишем с деца от едно село, където беше преподавал преди. С години си писах с една Станка, писмата ни бяха тумбести и очаквани с голямо нетърпение. Всеки ден проверявах пощенската кутия за поредното писмо от  Станка натъпкано с изрезки от вестничета, обвивки от шоколади, картинки от дъвки станиоли. Съдържанието на писмената част от пратката се свеждаше до отчет до кой урок сме стигнали по различните  учебни предмети.

Още по-яко беше, обаче, да си пишеш с русначе. Ирина от Калининград беше една от главните радости в живота ми от първи до трети клас. Какви картички имаха руснаците ехейй...в България беше немислимо да се намери нещо толкова красиво. Гледах ги и ги пипах с блогоговение...След началното училище станах много комерсиална, ходех редовно в пионерския дом и забирах куп писма от русначета (уж да ги раздавам на съучениците в ролята си на звеневи). Така се снабдявах с красиви картички и други руски чудесии без да с емъча да пиша писма на руски.

Мирисът на свобода. Интересно вие с какви аромати свързвате свободата...За мен това са всички миризми (на шУма, на листа, на цветя, на животинска тор, на изгорял бензин от минаващ Чавдар...), които ни съпътстваха като скитахме на воля из полетата, деретата, горичките напролет (да берем кокичета и минзухари), разходката пеша до съседното село...без възрастен придружител, без на някой да му мине през ума за отвличания, убийства , педофили и пр. Слядяхме със затаен дъх Седморката на Блейк, аз се идентифицирах с Джена, ходех с дънки с навити крачоли и се стараех да докарам нейната походка. Един ден приятелка ми каза с нескрито възхищение ‘Ти ходиш като Джена.’ Разтопих се тотално...

За тая вечер стига, че като се потопя в тия спомени сън няма да ме споходи.

Добре дошли на Новобранките   ! Няма да ви искам, като един друг съфорумец, снимки по бански, но е желателно да си излеете душата тук и до най-дребната подорбоност на вашите спомени.
Като каза chin счупих, се сетих как аз в детската градина бях спънат от едно момиче, неволно разбира се, но падайки се фраснах точно в ръба на масата и един зъб си замина преждевременно. От тогава помня как ми викаха, че ми е "рядка оградата", а другарките тогава ме караха, може би защото освен техен любимец и късно казах "Р", да казвам "Обичам Райна като мед" и "В рудниците има руди"  

Този спомен е от времето, когато съм ходила на ДГ, но не е мой, а на майка ми.
Винаги съм била капризна по отношение на храната. Това, което не съм искала да ям съм го прибирала в джоба на престилчицата и после съм изхвърляла в тоалетната. Ако не забравя и не го занеса у дома. Веднъж, намирайки едно кюфте, мама ме попитала дали и супата ще изсипя в джоба, ако не я харесам. Отговорила съм: "Не мога, другарката ще ме види."     Добре, че е имало причина, която да ме спре.

Аз обичах да си хапвам в детската градина, но имаше едни следобедни закуски -сандвичи, които редовно отиваха в шахтата в двора на детската градина.   

В детската градина се хващахме на редичка един зад друг,за крайчето на престилката.Всяка пролет така подредени отивахме да гледаме завръщането на щъркелите в блатото на Гръстенище.По склоновете на долището имаше натежали от цвят сливи,джанки и череши.Любовният танц на щъркелите.Мъжките извиваха глава назад и потракваха нетърпелито с клюн.
Пс.Здравейте,момичета и бъдещи майки!
Колко е хубаво-нови бебета ще си имаме в темата..Да замирише на пролет!
ОЛДИ я няма

Веселчето, добре заварили    

  Добре дошли, новичките
И аз бях злоядичка, ама залепях филийките на масичката отдолу 
Баба ми пък милата- то не бяха влакчета в тунела, то не бяха войници на поход, то не бяха мравки  хапките...От четиримата братовчеди, хранени на една маса-аз винаги отнасях тиквения медал 

Добре заварили и от мен.  Отдавна надничам, сега ми дойде ищаха да извадя спомените си и се присъединя.

Аз на градина не съм ходила /както разказах по-рано тук за неяденето, мишките и мазето/, но сестра ми натрупа стаж и за мен. И като по-голяма, аз я водех и вземах. Когато дойде време да я прехвърлим в по-горната група, въодушевено й описвахме колко хубаво е там и как ще я прехвърлим есента и т.н. Колкото повече я подготвяхме за тази промяна, толкова повече се омърлушваше и затваряше сестра ми. Накрая плахо попита: "Ама тя е доста далече другата градина, и през оградата ли ще ме прехвърляте? Ами ако падна?" Милата, беше възприела дословно идеята и през цялото време е треперила как ще я мятаме от едната до другата група /две отделни сгради на солидно разстояние/ като топка.  Никой не се беше замислил, че децата възприемат нещата около себе си дословно.