Събирам забравени спомени 2

  • 42 681
  • 747
# 390
Накрая плахо попита: "Ама тя е доста далече другата градина, и през оградата ли ще ме прехвърляте? Ами ако падна?" Милата, беше възприела дословно идеята и през цялото време е треперила как ще я мятаме от едната до другата група /две отделни сгради на солидно разстояние/ като топка.  Joy Никой не се беше замислил, че децата възприемат нещата около себе си дословно.  Laughing

Това си е разбиващо направо!  hahaha Горкото дете Wink Това адски ми напомня как дъщеря ми втрещено ме пита след изявлението, че ще пазя диета "Ама как ще я пазиш? Ще си вземем ли куче най-сетне!?  Rolling Eyes"
Виж целия пост
# 391
И аз като сестра ти,Didranat не обичах промените.Не исках да ходя в първи клас,в Голямото училище.
Там мама ставаше Другарката.Харесвах всичко в градината.И манджите,и лелките и чистите тоалетни.И най-вече белите решетъчни креватчета.Аз обичах да гледам Николайчо през пречките,докато заспивах.Веднъж ми даде и половин дъвка.След 30 години му припомних че сме спали заедно.Беше забравил. Naughty
Виж целия пост
# 392
Ех, този първи клас. Едни големи кордели-пеперуди, си спомням дето бяха кацнали на плитките ми. Ама, бяха руски, бели на червени точици. Пеперуда с бяла якичка и чанта с Буквар...цял живот мина от тогава. Само, че нямахме Другарка в първи клас да ни посрещне, имахме Другар... и то с цигулка...хей така с песен на цигулка ни посрещна Първият учебен ден.

       ПП Аааа, старост-нерадост, добре дошло на новото попълнение  Hug При нас е хубаво, добре дошли   bouquet

           Олди, наистина я няма  Thinking
Виж целия пост
# 393
Петък е.
Помните ли очите на Отец Ередия в"Осъдени души",когато докосна ръката и...
http://www.youtube.com/watch?v=oCN9m2L2FNk
Лека нощ! Blush
Виж целия пост
# 394
И аз да се присъединя към групата на злоядите в детските градини  Laughing помня, че след обяд понякога даваха маслини, сирене и парче краставица. Първо изяждах маслините, после изчоплях с пръст семките на краставицата, а сиренето давах на един Данчо, той беше ящно детенце и ми помагаше самоотвержено в такива моменти  Laughing
А най-много обичах бухтите сутрин, поляти с един ягодов сироп... мммм... още си спомням как ухаеха!
Бяхме една групичка - аз, една дружка и две момчета. На всички разходки навън, все заедно играехме. Ние си връзвахме жилетките около кръста - за да си направим дълги поли "като големите"  Laughing мъжете ходеха "на работа", а ние "готвехме" под едно борче Laughing
Жалко, че много отдавна не живея в родния си град и съвсем съм загубила връзка със всички  Sad понякога завиждам на мъжа ми - с повечето си съученици от техникума, са били заедно и в детската.
Виж целия пост
# 395
Южняк играе по прашните улички на малкия ми град. Трака с клоните на дървета и блъска незалостени порти. По това време на годината момчетиите и някоя друга мъжкарана вадихме колелата. Имахме една работилничка - При Бункера. Мил, дребен майстор, не връщаше децата никога. Нямахме търпение  да ги отзимим пущините. Затягане на винтове, помпане гуми, потягане на спирчаки, някоя спица хлабава да се намести, смазвахме веригите, счупен педал се сменяше. Почти като истински сериозен годишен преглед. А седалките / и кормилата/ се вдигаха. Пораснали и силни деца. Щастливци.
Виж целия пост
# 396
И в детската и после в училище, все стърчах...Като си гледам снимките - направо съм пилон hahaha
Но пък рецитирах много и качествено.И хапвах здраво.После започнах с тренировките, та не можеха да ми насмогнат вкъщи на апетита.И двете ми деца не са злояди.
Виж целия пост
# 397
попаднах на "портативен" транзистор "Ехо"  Crazy
никакъв спомен нямам за това чудо, няма място за батерии  ooooh! нямам никаква идея как изобщо е работило.
Но пък има кожено калъфче с дръжка  Sunglasses
М'ого е джиджи   Mr. Green
Виж целия пост
# 398

На руски ли пише "Ехо",Гуденце?
Осторожно виж за дупчица,ако пазиш мъжко .От Елките едно време-ще стане.
Като го захраниш веднъж и ще пропее.
Всяко детство си има по един Бункер,Дедо. Laughing
Имаше едно специално ключе за затягане на кърмата.Ако искаш да се фукаш без ръце,не трябва да трепери.Само чичо Борис Мишката го имаше.Клечехме до магазина му като врабчета...
Виж целия пост
# 399
Колко ожулени колена помня от колелото-карах едно голямо,немско,на баба ми/ходела е с него на работа в града 7+7 км,на връщане- изкачване с бутане/.Но ни правеше волни и щастливи.
А днес ми мирише на минзухари и теменуги Mr. Green
Преди шест години се наложи да помагам на брат ми във фермата му в края на март.Изкарвах животните на пасището и попадах в приказка-тучна зелена трева изпъстрена с жълто-оранжеви и бяло-синьо-лилави петна.Небето-бездънно синьо.Слънцето препича,но не гони на сянка,а ветреца на талази носи аромати от които ти премалява под лъжичката.Пилета всякакви прелитат,цвърчат любовно,вият гнезда.Кравите настървено хрупат сочната трева и лениво помахват с опашки,някъде в далечината пролайва куче...
Виж целия пост
# 400
Вили  Hug..., останах без думи, стаята ми ухае от твоите думи...честно, толкова осезателно е всичко   bouquet
Виж целия пост
# 401
  На мен пък ми иде да извадя изумрудено зеленото и аквамарина с капки жълто и рубин Simple Smile
Благодаря ти!  Hug
Виж целия пост
# 402
Вили, като прочетох поста ти ми се прииска толкова много да е пролет вече...   bouquet
Виж целия пост
# 403
Елинор 777-от мен настроението,от теб вдъхновението и изпълнението.И да покажеш Hug
Слънчево ми е inna-bubulina Hug и искам да го предам и на вас.
chin Hugиде пролетта-първо в душите,после и навън.
Виж целия пост
# 404
Здрасти банда,
и аз бях от злоядите  Embarassed. Сега за съжаление не съм.
На градина така и не ме пуснаха - мама мноооого трепереше над мен. И на плуване не ме пусна, та сега на стари години ще се уча как да бягам от акулите.
Иначе градския живот в София явно не и се е виждал страшен, та ме пускаха да обикалям по цял ден.
Днес понеже се правя на домакиня и готвя, та се сетих как ме глезиха и до 18 годишна нищо не съм правила. После се изнесох и започнах да се уча и да се похваля сама, че иначе няма кой, добре се справям.
Вижте темата за нещата, които искаме да можем - страхотна е.
Аз си припомних много неща, които искам да мога и все още не съм опитала дори.
От темата - само кола прокарах, предстои да проплувам, да започна отново да рисувам - вече забравих как става  Sad. Уф, мнооого са още.
Сега да ви споделя един леко болезнен спомен - братовчед ми ме вози на Балканче. Аз съм седнала на багажника (явно съм била малка за да стоя права), а той ме вози по калдъръм - е дълго после ме боля дупето.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия