Извинявам се, че нахлувам така в темичката, но не знаех къде на друго място да пиша... Не мога да повярвам...
Simma... оставаш за мен прекрасен, незабравим спомен.
Виж целия пост
Simma... оставаш за мен прекрасен, незабравим спомен.
Събирам забравени спомени 2
- Публикувана: 22 дек. 2010, 20:35 ч.
- Последно мнение: 24 май 2011, 19:39 ч.
# 587
7 апр. 2011, 09:22 ч.
Да почива в мир. Днес сигурно стават 40 дни...
Душата й е тръгнала по пътя си. Сигурна съм, че сега е по-добре.Мъката е за близките. Дано да успеят да я пуснат да си върви...
Виж целия пост
Да почива в мир. Днес сигурно стават 40 дни...
Душата й е тръгнала по пътя си. Сигурна съм, че сега е по-добре.Мъката е за близките. Дано да успеят да я пуснат да си върви...
# 590
8 апр. 2011, 19:03 ч.
Помните ли лунапарковете от нашето детство? Пуканките, стрелбищата с пушки с поизкривен мерник, въртележките, захарния памук,пуканките,блъскащите се колички? Ако ги помните и искате да ги видите пак мога да ви успокоя, че още съществуват 
Почнах работа в такъв в атракция-оцветяване на гипсови фигурки и рисунки с пясък. Няма изброените неща, но пък знам къде има 
Виж целия пост
Почнах работа в такъв в атракция-оцветяване на гипсови фигурки и рисунки с пясък. Няма изброените неща, но пък знам къде има
# 591
8 апр. 2011, 19:15 ч.
Помня, как да не помня. Любовен спомен от Лунапарка /а, защо го наричахме така... 
/. Голямото момче искаше да ме впечатли...удряше ли, удряше /блъскаше/ моята количка.
Ехх Ели, това лято видях, че съществуват, не са изчезнали...но не в България /макар, че всички, които все още възкрасяват това наше детство са българи/.
Хем ми беше весело, хем тъжно - и памук, и стрелбище и колички, Детство мое, което диша на хиляди километри от Родината /но не и в нея/.
Виж целия пост
/. Голямото момче искаше да ме впечатли...удряше ли, удряше /блъскаше/ моята количка.Ехх Ели, това лято видях, че съществуват, не са изчезнали...но не в България /макар, че всички, които все още възкрасяват това наше детство са българи/.
Хем ми беше весело, хем тъжно - и памук, и стрелбище и колички, Детство мое, което диша на хиляди километри от Родината /но не и в нея/.
# 592
8 апр. 2011, 20:32 ч.
Ели, ако става дума за детския кът, честичко ще се виждаме това лято. 
Виж целия пост
# 594
10 апр. 2011, 22:02 ч.
Не мога сега да го гледам, но го имам на двд и ми е супер любим 
Виж целия пост
# 595
10 апр. 2011, 22:18 ч.
Тези две очички, тези две малки езерца на слънчицето Ребека, ме карат наистина да се усмихвам на един мой далечен спомен от Рила. Слизайки от Мусала, някак се изпозагубихме по пътеките надолу. Някои се умориха, други през папрати и уханни тревички, стигнахме забързано поточе. Поруменели, като ябълки, ощипани от слънцето, решихме да изчакаме останалите. Дааа, ама огладнели, и какво имаме - една зелена, с росни капчици краставичка. Хубаво, решихме ще си я разделим. Но, краставичката падна в поточето и ...надолу, надолу...Ние е гоним, тя се пързаля по бързеите...И така, гонейки една краставичка, ни догониха и приятелите ни.
Тъпичко, но с аромат на бягаща краставичка и тичащо поточе...
Виж целия пост
Тъпичко, но с аромат на бягаща краставичка и тичащо поточе...
# 596
11 апр. 2011, 11:07 ч.
Ламтурниче, не съм във варненския кът. В момента работя в Шумен, а после се местя на Албена.
Защото обичам да ми е трудно
Странно, днес се сетих за компотите на баба от бели череши. Как се промъквах в мазето й, отварях буркана с лакът (пиратската) изпивах сока и нахално връщах буркана на рафта
Виж целия пост
Защото обичам да ми е трудно
Странно, днес се сетих за компотите на баба от бели череши. Как се промъквах в мазето й, отварях буркана с лакът (пиратската) изпивах сока и нахално връщах буркана на рафта
# 597
11 апр. 2011, 11:10 ч.
Същите идват и сега няколко пъти годишно в нашия квартал в София - пак има захарен памук, стрелбища, въртележки. А имаше и на морето.
Виж целия пост
Помните ли лунапарковете от нашето детство? Пуканките, стрелбищата с пушки с поизкривен мерник, въртележките, захарния памук,пуканките,блъскащите се колички? Ако ги помните и искате да ги видите пак мога да ви успокоя, че още съществуват Почнах работа в такъв в атракция-оцветяване на гипсови фигурки и рисунки с пясък. Няма изброените неща, но пък знам къде има
Почнах работа в такъв в атракция-оцветяване на гипсови фигурки и рисунки с пясък. Няма изброените неща, но пък знам къде има Същите идват и сега няколко пъти годишно в нашия квартал в София - пак има захарен памук, стрелбища, въртележки. А имаше и на морето.
# 598
11 апр. 2011, 11:23 ч.
Ели,трудно, трудно, ама дано поне да ти е весело!
Покрай една друга тема се сетих как навремето, трябва да съм била 3-4 годишна, майка ми ме пускала да играя пред блока с една овча хлопка, вързана с панделка на врата. Шетала си у дома, а когато звънчето замлъквало за по-дълго се провиквала от балкона:"Цвете?", и отнякъде се дочувало"Тук съм." и хлопката пак задрънчавала. Голямата ми дъщеря е на 6 и още не съм я пускала сама навън, но тогава времената бяха други. А и да я пусна, най-вероятно, ще е с GPS, а не с хлопка.
Виж целия пост
Ламтурниче, не съм във варненския кът. В момента работя в Шумен, а после се местя на Албена.
Защото обичам да ми е трудно
Защото обичам да ми е трудно
Покрай една друга тема се сетих как навремето, трябва да съм била 3-4 годишна, майка ми ме пускала да играя пред блока с една овча хлопка, вързана с панделка на врата. Шетала си у дома, а когато звънчето замлъквало за по-дълго се провиквала от балкона:"Цвете?", и отнякъде се дочувало"Тук съм." и хлопката пак задрънчавала. Голямата ми дъщеря е на 6 и още не съм я пускала сама навън, но тогава времената бяха други. А и да я пусна, най-вероятно, ще е с GPS, а не с хлопка.
# 599
11 апр. 2011, 12:27 ч.
Господи, смях се с глас на тази хлопка 
Тя майка ти е изобретила GPS-а бе На подобен принцип моята майка ми връзваше огромна, червена панделка. Та като се понадигне на пръсти (щом съм поизчезнала) да зърне тичащо алено петно
Ламтурниче, винаги ми е страшно приятно да работя с деца. А и намазвам на въртележки, бънджита и т.н
Виж целия пост
Тя майка ти е изобретила GPS-а бе На подобен принцип моята майка ми връзваше огромна, червена панделка. Та като се понадигне на пръсти (щом съм поизчезнала) да зърне тичащо алено петно Ламтурниче, винаги ми е страшно приятно да работя с деца. А и намазвам на въртележки, бънджита и т.н
Препоръчани теми