Ловяхме жаби, но пък раснах като Златното момиче. Реката покрай нас течеше в различни цветове.
Виж целия пост
Събирам забравени спомени 2
- Публикувана: 22 дек. 2010, 20:35 ч.
- Последно мнение: 24 май 2011, 19:39 ч.
# 721
14 май 2011, 20:30 ч.
ха, 70-те? Само Вълчо и аз имаме спомени от тогава, Веселчееееее 
Един юноша весел, влюбен в света!
Търсех любов, търсех мечти
и приятели търся и до сега
Виж целия пост
Един юноша весел, влюбен в света!
Търсех любов, търсех мечти
и приятели търся и до сега
# 722
14 май 2011, 21:09 ч.
Аз . 
Виж целия пост
Ура, затопли се и идва ваканцията. 
Кой си разпознава букварчето?
http://media.snimka.bg/8591/023436799-big.jpg?r=0
http://media.snimka.bg/8591/023436802-big.jpg?r=0
Кой си разпознава букварчето?
http://media.snimka.bg/8591/023436799-big.jpg?r=0
http://media.snimka.bg/8591/023436802-big.jpg?r=0
Аз .
# 723
14 май 2011, 22:40 ч.
ДобрА вечер, приятели! 
Не съм ви забравила, макар че скоро не съм се появявала тук.
Това http://media.snimka.bg/8591/023436799-big.jpg?r=0 букварче е и мое. Ех, колко мило ми стана сега.
Благодаря!
Много сте се размечтали. Отново е топло тук!
Виж целия пост
Не съм ви забравила, макар че скоро не съм се появявала тук.
Това http://media.snimka.bg/8591/023436799-big.jpg?r=0 букварче е и мое. Ех, колко мило ми стана сега.
Благодаря!
Много сте се размечтали. Отново е топло тук!
# 724
15 май 2011, 22:30 ч.
Хайде, каня Ви на джанката. Колкото грахче са станали, днеска ги налазиха дребните мои цветенца и тревички. . Под водачеството на стройната голяма тополка. 
Хареса ми тази алегория.
Усетих се като дъб, дето наръсил жълъди, здрав, а от близо - и кората се понапукала, и някои клони скърцат. И едни катерички са се заселили сред листата и гъделичкат ли, гъделичкат...или май просто са ме налазили разни буби, че вадих днеска старо дюшеме.
Виж целия пост
. Под водачеството на стройната голяма тополка. Хареса ми тази алегория.
Усетих се като дъб, дето наръсил жълъди, здрав, а от близо - и кората се понапукала, и някои клони скърцат. И едни катерички са се заселили сред листата и гъделичкат ли, гъделичкат...или май просто са ме налазили разни буби, че вадих днеска старо дюшеме.
# 725
18 май 2011, 20:15 ч.
Това http://media.snimka.bg/8591/023436799-big.jpg?r=0 букварче е и мое. Ех, колко мило ми стана сега.
Ха, сега кого изхващах, че взел букварче от библиотеката и не го върнал.Тези илюстрации ми напомнят много за една друга книжка (вероятно от същия илюстратор), много я харесвах, но- убий ме, не се сещам за заглавието й 
В библиотеката записвахме книгите в едни двулистни картони- в зелено или жълто....с подпис срещу всяка книга. Все се чудех как да сместя заглавието на дребните редчета
То и до скоро ,може би, ръчно се вписваха книгите, не както напоследък-чат, баркода и готово- на ти фактурката
Виж целия пост
Това http://media.snimka.bg/8591/023436799-big.jpg?r=0 букварче е и мое. Ех, колко мило ми стана сега.
В библиотеката записвахме книгите в едни двулистни картони- в зелено или жълто....с подпис срещу всяка книга. Все се чудех как да сместя заглавието на дребните редчета
То и до скоро ,може би, ръчно се вписваха книгите, не както напоследък-чат, баркода и готово- на ти фактурката
# 726
18 май 2011, 23:07 ч.
Не съм, не съм. Снимах си го на една изложба в Централна баня.
Виж целия пост
Ха, сега кого изхващах, че взел букварче от библиотеката и не го върнал. ....
Не съм, не съм.
Снимах си го на една изложба в Централна баня. 
# 727
18 май 2011, 23:57 ч.
Май месец е, цъфтят маковете..Помните ли как правехме принцеси от тях?
Виж целия пост
# 728
19 май 2011, 05:54 ч.
Благодаря на всички,напомнили ни толкова ....неща.....
Елинор,помня маковете,помня принцесите.
Помня,че черният цвят/семето/не трябваше да го докосваме ни най-малко.
Но нормално ли е да не го помня всичко това,без твоя помощ?
Толкова неща,които са били -и мои спомени,си ги припомних с ваша помощ.
Сякаш живота ме е сграбчил и съм затикнала любимите неща в сандък голям и скрит далеч.
И за да пиша по темата-помните ли как се крадяха череши?
По това време беше.Май месец.Ние чупихме цели клони.Грозно го намирам сега.Прекършихме толкова нов живот.Но тогава?Деца бяхме....Родители имахме.Аз само майка,но много строга.Приятелчетата ми бяха също със сериозни родители.Кой лекар ,кой шеф на окр.съд.Но пак не можеха да ни съсипят играта./родителите./и си крадяхме И ядя(о)хме,без да ги мием,разбира се./черешите/
П.С..Има ли сега в градовете черешови дръвчета?Е,не че ще крада пак.Интересно ми е да науча.
Виж целия пост
Елинор,помня маковете,помня принцесите.
Помня,че черният цвят/семето/не трябваше да го докосваме ни най-малко.
Но нормално ли е да не го помня всичко това,без твоя помощ?
Толкова неща,които са били -и мои спомени,си ги припомних с ваша помощ.
Сякаш живота ме е сграбчил и съм затикнала любимите неща в сандък голям и скрит далеч.
И за да пиша по темата-помните ли как се крадяха череши?
По това време беше.Май месец.Ние чупихме цели клони.Грозно го намирам сега.Прекършихме толкова нов живот.Но тогава?Деца бяхме....Родители имахме.Аз само майка,но много строга.Приятелчетата ми бяха също със сериозни родители.Кой лекар ,кой шеф на окр.съд.Но пак не можеха да ни съсипят играта./родителите./и си крадяхме И ядя(о)хме,без да ги мием,разбира се./черешите/
П.С..Има ли сега в градовете черешови дръвчета?Е,не че ще крада пак.Интересно ми е да науча.
# 729
19 май 2011, 10:04 ч.
Еееех, припомнихте ми колко обичахме да берем крадешком джанки и череши. Не че си нямахме из нашите дворове, но другите бяха някак си по-вкусни, по-така. Имаше една череша в двора на Здравната служба - общинска собственост, но незнайно защо не ни даваха да се катерим по нея. Е, тази череша беше най-мечтаната. Веднъж ни спипа един смахнат старец, развика се, всички избягаха и ме оставиха мен, най-малката, сама на черешата. А беше висока, пущината. Като нямаше кой да ме свали, засилих се и скочих. Паднах на един камък и боли - не боли, хукнах към къщи. После ми шинираха спукания крак в Пирогов и като забравих болката, бях най-гордото дете на света - никой в махалата не беше виждал такова нещо: бяха ми сложили една Г-образна шина да държи стъпалото неподвижно, всичкото това беше солидно бинтовано и стъпалото ми беше два пъти по-дълго напред. А бе фукня от всякъде бях, пък и горда, че съм му избягала на страшния старец. 
ПП. Има череши и сега, но децата не играят толкова навън, седят пред компютрите и берат виртуални плодове. Отдавна не съм виждала дечурлига да подскачат да си откъснат плодче пътьом.
Виж целия пост
ПП. Има череши и сега, но децата не играят толкова навън, седят пред компютрите и берат виртуални плодове. Отдавна не съм виждала дечурлига да подскачат да си откъснат плодче пътьом.
# 730
19 май 2011, 10:21 ч.
Здравейте,
Снощи си говорихме със сина-оказа се,че знаят всички череши и джанки на територията на града.В едно с "опасностите"около всеки обект.Та -нищо не се е променило.С изключение на това,че някога ни порицаваха ОФ-бабичките от кварталната организация,а сега не се знае на кой луд с картечница могат да налетят децата.
И като споменах ОФ-помня как току що навършила 18 същите "квартални бабички"дойдоха с букет цветя и благопожелателно надписана книга да ме калесват да упражня за пръв път правото си на глас.
А помните ли селскостопанските бригади в началото и края на всяка учебна година?Нас ни "заточваха"в едно близко село на лагер.Една седмица беряхме ягоди,на следващата-череши.След обяд бяхме задължени да спим
/колко любови се зародиха тогава /,а вечер в столовата какви дискотеки ставаха.Колко трепети,докосвания,въздишки.И как учителите ни дебнеха,а приятелите прикриваха за някоя скришна целувка....Беше си половин месец купон от всякъде,а накрая и ни плащаха
Виж целия пост
Снощи си говорихме със сина-оказа се,че знаят всички череши и джанки на територията на града.В едно с "опасностите"около всеки обект
.Та -нищо не се е променило.С изключение на това,че някога ни порицаваха ОФ-бабичките от кварталната организация,а сега не се знае на кой луд с картечница могат да налетят децата.И като споменах ОФ-помня как току що навършила 18 същите "квартални бабички"дойдоха с букет цветя и благопожелателно надписана книга да ме калесват да упражня за пръв път правото си на глас.
А помните ли селскостопанските бригади в началото и края на всяка учебна година?Нас ни "заточваха"в едно близко село на лагер.Една седмица беряхме ягоди,на следващата-череши.След обяд бяхме задължени да спим
/колко любови се зародиха тогава /,а вечер в столовата какви дискотеки ставаха.Колко трепети,докосвания,въздишки.И как учителите ни дебнеха,а приятелите прикриваха за някоя скришна целувка....Беше си половин месец купон от всякъде,а накрая и ни плащаха
# 731
19 май 2011, 11:46 ч.
Една от последните ми бригади беше за ябълки в Пчелник. Следобеден сън нямаше задължителен, но това не ни пречеше да свиваме глава под дърветата за дрямка на шарена сянка
Виж целия пост
# 732
19 май 2011, 12:53 ч.
Здравейте! Елинор, мерси, че ми го припомни...........
Аз си спомням само 3 бригади през ученическите си години-2 за домати и 1 за грозде, после дойде "демокрацията".......На последната помня, че ни платиха около 80 лева, с които си купих зелено пуловерче, отдавна проядено вече от молците.......
Моят мъж е луд фен на спомени и преживявания от детските и ученическите години, постоянно го гони носталгия по тях-имал е много щастливо детство.Казва, че това са били най-веселите, щури и безгрижни години в живото му.Аз пък му отговарям, че е защото не е имал отговорности и жена, която да го ядосва.............
Виж целия пост
Май месец е, цъфтят маковете..Помните ли как правехме принцеси от тях?
Здравейте! Елинор, мерси, че ми го припомни...........
Аз си спомням само 3 бригади през ученическите си години-2 за домати и 1 за грозде, после дойде "демокрацията".......На последната помня, че ни платиха около 80 лева, с които си купих зелено пуловерче, отдавна проядено вече от молците.......
Моят мъж е луд фен на спомени и преживявания от детските и ученическите години, постоянно го гони носталгия по тях-имал е много щастливо детство.Казва, че това са били най-веселите, щури и безгрижни години в живото му.Аз пък му отговарям, че е защото не е имал отговорности и жена, която да го ядосва.............
# 733
19 май 2011, 15:50 ч.
Макове няма много по нашия край - е, има де, ама до магистралата и баба беше забранила под страх от смъртно наказание да припарваме. За сметка на това беряхме царевичните ниви и от малките кочанчета със свилата правехме кукли.
Виж целия пост
# 734
20 май 2011, 14:00 ч.
От тези градини с ябълки, а и другите в района, имам много особени, но хубави и интересни спомени....от преди 26 години...въпреки повода по който бях там!
Аз пък да ви покажа, към какъв спомен се върнах вчера - класика в жанра http://www.youtube.com/watch?v=R6sNkw-PVQY
Виж целия пост
Една от последните ми бригади беше за ябълки в Пчелник. Следобеден сън нямаше задължителен, но това не ни пречеше да свиваме глава под дърветата за дрямка на шарена сянка
Аз пък да ви покажа, към какъв спомен се върнах вчера - класика в жанра http://www.youtube.com/watch?v=R6sNkw-PVQY
Препоръчани теми