Предложението за брак - не се случва на всяка

да,и аз така мисля


имаме доста приятели,живеещи на семейни начела.някой нежни половинки наистина не искат брак,други искат,но не им предлагат.

Това е вярно, но пък една жена ако си постави за цел да накара мъжа да й предложи брак, ще го постигне. Ако я устройва каквото и да е като предложение, ще го получи. Не помниш ли една тема, в която авторката се канеше да абортира бебето си, понеже партньорът й не искаше да се женят, пък тя заяви, че дете без брак няма да ражда   Беше готова на всичко, на всяка цена да получи пръстен, просто дори не я интересуваше как се чувства мъжът й подложен на тая психоатака: "Ако не се ожениш за мен... така и така". Това е драстичен случай, но има и по - леки примери.

Моят мъж, като ми предложи, не приех, беше твърде рано, ама и не отказах 
Направих се на луда.
След една година, ми предложи пак, аз пак увъртах, след един месец се оказах бременна, тогава ме притисна до стената и каза "ще се женим и точка, както искаш и когато искаш, ама сватба ще има", и аз клекнах.
Ако не ми беше предложил, сигурно още нямаше да сме женени, нямаше никога да си обърна езика аз, нито пък да го провокирам да ми предлага. Не съм такъв тип жена.
Преди не вярвах в брака, мислех си че е все тая, нали се обичаме и живеем заедно, обаче сега се радвам че се омъжих.
Когато гледам записите или снимките от сватбата, ми е много мило. Децата също ги гледат, и голямата редовно ми казва, че иска да е булка, като мама. Ами може и да съм емоционална, ама за мен това са важни неща, за мен семейството е когато има брак, в моите си представи. Никой не обвинявам, повечето ми познати живеят заедно имат деца, щастливи са, но аз така разбирам нещата. 

Аз не харесвам брака като институция, защото според мен брак не е означава непременно семейство . Така беше при майка ми и баща ми- имаха брак, но аз не разбрах да са семейство . От там ми е тая неуважителност към брака.Травма някаква от детството ми е.
А по темата - имала съм само две супер сериозни връзки и от страна на тези мъже съм имала предложение за брак, но аз само като чуя самата дума и лошо ми става. С единият от тях вече сме семейство, но още не съм му казала "да". Той все казва, че ще продължава опитва и ще направи така, че да не мога да устоя на предложението му. Сигурно един ден ще склоня, но не знам защо, все още като че ли ме плаши това. Самата не се разбирам, защото го обичам безумно, имаме детенце, разбираме се чудесно, определено той е човека с който искам да изживея живота си и все пак...

Не знам как е по принцип и  обобщения не правя. Повечето двойки около нас са женени. На предложенията не съм присъствала, не знам какви са били, но се радвам, че приятелите ми са щастливи да вдигат сватби и вярват по някакъв начин в брака. Аз не вярвам и не мечтая за предложения, човекът до мен го знае и едва ли би ми предложил дори и да го иска. Така смятам, но предстои да разбера...

Аз съм от невярващите в брака. Може би и при мен е останало нещо от детството, което ме накара да се отнасям пренебрежително към него.
Имах приятели, които го знаеха и въпреки това ми предлагаха брак. Мъжът, с който живея сега не ми е прелагал. Знам, че ме обича и държи на мен и без да подписвам документи и слагам пръстени, доказва ми го ежедневно.

Ааа, това с поставянето на цел предложение за брак, не се брои! То, мъжете е достатъчно да ги напиеш до несвяст или да ги хванеш в депресия, и тръгват или да се женят, или да се самоубиват (то, май и двете си приличат ). Ама не е в това номерът!
А и има разлика между предложение и предложение. Когато е от неособено любим човек, това предложение за брак тежи, не изглежда никак романтично. Обаче, ако е от мъж (момче), когото обичаш, усещането е съвсем различно, едно такова, еуфория и неадекватност едновременно, особено ако е направено по много различен и артистичен начине, а не обичайното пръстен, падане на колене в някой ресторант. (Моето беше много готино и съвсем, ама съвсем изненадващо и необичайно).
Моето мнение е, че всичките женски приказки за това как без брак било по-добре, как било отживелица и прочие, са самооправдания, за да притъпят неудовлетворението. Просто мъжете им не искат да се женят или дори като правят предложение, то е някак служебно. Ако един мъж наистина толкова обича жената  до себе си, какво е това, което го спира да й направи предложение за женитба, нали и без това живеят заедно и вероятността да му откаже е малка?

А при мен това подейства точно наобратно.
Може и да греша, но не мисля, че брака на родителите рефлектира чак толкова много. Възпитана съм да уважавам семейството и да вярвам, че е нещо прекрасно, макар вкъщи да не беше така. Познавам хора, които са израснали в здрави семейства, но не са възпитани да го обичат и ценят. И изобщо не разбират какво е да си част от семейството.

Моите родители имаха брак, но не се разбираха. Израснах в скандали и плач... след като се раздели с баща ми майка ми постоянно ми повтаряше да не се омъжвам. Да си живея с половинката просто така без подпис. Абсолютно подкрепях тези й възгледи и на всичките си гаджета обяснявах, че не признавам брака... Е, да, но в един момент нещо ми стана. Замечтах да бъда не гадже, не партньорка, а съпруга. Исках бяла рокля и дива сватба. Явно всичко се преобърна когато срещнах правилния човек, знам ли и аз... Важното е, че нито за миг не съжалявам, че съм омъжена (Тук излъгах. Преди няколко седмици съжалих 100 пъти за тоя подпис като се наложи да се мъкна в студа и аз с него защото не може да продаде колата без мен  ). Имах най-вълшебната сватба. Точно каквато си мечтаех да бъде и най-сладкото предложение (макар и да го получих реално чак след като вече си бяхме запазили дата в гражданското  ) - http://album.svatbata.bg/mr_and_mrs_ivanovi/bg/photos/108524.html E, вярно, че вместо романтични обяснения в любов се чуваше само "Бълбук, бълбук", но беше нестандартно и ми хареса.

А колкото до отношението ми към небракувани двойки... ами то си е тяхна работа. Повечето от приятелите ни изобщо не ги знам имат ли подпис или просто си живеят на семейни начала. Това не променя мнението ми за тях по никакъв начин.

Малко офтопик...Клише, красавица си 

Да не се залъгваме, момичетата са различни, може да има и някое, за което правилото да не важи  .
Веднага давам пример със себе си - живеем си заедно 15-тина години, имаме дъщеря, имам и пръстен, поднесен с нужното послание /дори два/, ми... не съм омъжена.

Няма как да не се съглася с написаното от със Chanel.

Малко са дамите,които изобщо не искат брак.
Какви са причините ,само те си знаят.
Другите...ами другите чакат да им предложат.

Моят съпруг е третия мъж,който ми предложи брак.
Не че нямаше да живея с него и без подпис,но наистина е вълнуващо,когато знаеш и усещаш ,че точно този мъж те иска до себе си завинаги!

И мъжът й е готин...хм

Моля, написаното по долу никой да не приема лично ,а като мое мнение!

Много жени си мислят ,че брака им дава сигурност ,но това идва от комунистическо време когато така са били направени законите ,че да се разведеш е било невъзможно и дали живееш добре или не важното ,трябва да търпиш.Даже се водеше статистика как няма разводи и колко щастливи са хората с брак.Имало е дори ергенски данък -нещо като публично назидание не те ли е срам . Жените най-често не са работели, чистят, гледат децата, слушали са мъжете си, защото са били финансово зависими от тях.Да споменавам ли как са се гледали жените които пушат ,гримират се,носят късо ,изрусяват се ,не-дай си Боже им се ходи на дискотека,за разликата между заплащането на мъжа и жената тогава,а за табуто- секс и голота ! Ами това е бил смисъла на брака ,жената да потъпка собствените си нужди  да стане смирена в името на семейството.И много мъже все още които предлагат брак очакват от жените си точно в това да се превърнат  .
Не бих допуснала да бъда кротка даденост и нечия само с един подпис.Харесва ми да бъда  свободна бунтарка с тръпка и да не бъда просто "мойта съпруга" , защото това ми звучи като "моето куче" ,а да бъда "моето Слънчице ,моята Любов". Всяка от нас знае ,че брака не е "докато смъртта ни раздели"и надявам се не разчита подписа да и скрепи връзката. Не знам защо хората  бърка брак ,сватба , любов ?!Това са много различни неща. Брака ,чисто формално някой може ли да ми обясни смисъла му ?! Не е ли той просто подписване на договор и маркиране с пръстен ?! Защо всички бременни жени обезумяват и им става фикс идея да сключат брак и дори преди това да не са искали ? Каква е разликата ? Сватбата ,а тя не е ли светско събиране каквото можем да си направим винаги стига да искаме и да има с кого ,за да бъде приятно изживяване ,а не с един куп роднини които те мляскат ,пардон целуват без дори да ги познаваш ?!  Любовта ,тя вече е нещо съвсем различно от цялата тази безсмислица и единствено нужната.
Нека всяка от вас се замисли дали този брак не е прекалено идеализиран още от детските ни години , като зомбита още от приказките за принца и принцесата,как те се оженили,три дни и три нощи яли , пили и се веселили и заживели щастливо...И после какво ?! Никой не казва какво правиш после ?! Ами после повечето жени живеят с  розовите си мечтите и с това как като си нечия съпруга е върха на сладоледа . Да ,ама Не. Едно семейство не го прави подписа , сватбата и мечтите  ти за безоблачно щастие .
Мога много да говоря още... и  за това как  ненавиждам това със смяната на името . Защо ?! Аз имам име ,така съм се родила ,такава ме познават ,това съм аз. Трябва ли да ходя белязана на коя фамилия  принадлежа?Аз не съм ничия собственост ,ако съм на някого то съм на мама и татко- да тяхна съм.
Или още по-голямо безумие е ,да казвам "майко и татко" на хора които не са ми такива , съпруга ми да казва "бабо и дядо" на видимо по-младите ми родители. А това не е ли унижение ?!
Честно ,не виждам смисъл  брака ! Мога да измисля много ,хиляди неща по-интересни ,по-запомнящи се емоционално от подпис в обреден дом и цялата тая ,простете показност.
Дай Боже в живота ми винаги да се чувствам така сигурна и щастлива и да нямам нужда от подобни "доказателства" за любов . Смисъла на живота за мен е любовта, верността, уважението, грижите , отговорността да предпазиш от болка и травми,човека когото обичаш и в това ,че и двамата с всички сили ще се стараят да ги съхранят.