Предложението за брак - не се случва на всяка

Шанел, нарочно го правиш, сигурна съм. Скоро не е имало битка в никоя тема.
Аз да си кажа де - в брак съм, не виждам никаква разлика с преди това.

argun,който ме познава тук знае,че съм кротка личност.Какво искам аз?Да се получи тук нещо подобно на партито в къщата на Дик Дайвър.Нищо повече не искам.

Не мога да претендирам за изчерпателност предвид краткия ми семеен стаж, но за мен има разлика преди и след брака. Макар и малка, тази разлика ме прави много щастлива. Гордея се, че съм с такъв мъж и, че нося неговата фамилия. Разбира се в битово отношение - какво ново да има
Ще дам един пример...Имах една колежка, която всеки ден ме питаше кога ще се оженим (а ние бяхме заедно от 8-9 месеца, но живеехме заедно). Тя е на 30+ с две деца от един и същ мъж, с когото живеят заедно, но нямат сключен брак. След стотното запитване 'Айде де, няма ли да се жените вече?!' й казах, че щом толкова иска сватба - да си направи нейната  Последваха някакви мънканици как не се били оженили по някакви си причини. Аз й казах, че не ме интересува. (а ние се сгодихме преди да направим 1г)
П.С. Имам приятелки, които откровено признават, че не желаят брак...не и преди 30.

Права си, Шанел, така е.
Аз нямам брак с партньора си.
Има и друго, което мен така и не ме устрои, предложението с половин уста, това на два пъти ми се случи - когато се преместихме с "мъжа ми" в новото жилище, и когато разбра че съм бременна. Аз такова предложение няма да приема. Не съм просякиня, която да чака милостиня. Щом не се сеща как да ми предложи, няма да се омъжа. Не и ей така. Не и без сватба в цялата й прелест и сватбено пътешествие.
А от бивши съм получавала предложение за брак - на два пъти, единия път беше за да ме спре да не си тръгна и да го напусна, втория път пак в такава притискаща ситуация.
Голяма каръчка съм - никога не ми се е случвало истински хубаво и от сърце някой мъж да ми предложи брак, защото му желае и обича, не от някакви притеснения: "Какво ще кажат хората" или "Ами кво толкоз - ще разпишем в гражданското"  
Но неуважително към омъжените не се отнасям, просто когато живееш заедно с някой с брак или без, битовизмите са си същите, проблемите са ви същите, та затова понякога е без значение дали имаш брак с този човек или не.

Страхотен отговор,честен.Благодаря.

Пиперлива тема! Аз обаче ще си кажа съвсем честно..

Писала съм и в други такива и не ме страх да си призная, че гледам на двойките с брак с повече разбиране, отколкото на двойките, които не желаят. Може би, защото самата аз вярвам в брака като институция и ми харесва.

Повярвала съм и все още вярвам в "добри и лоши времена", харесва ми да нося неговата фамилия и да сме навсякъде официално семейство, исках да празнувам с всички нашето обвързване и всеки да знае, че това е моят мъж... Ей, такива повърхностни неща ми стоплиха душата, като ми предложи брак. И тъй като съм сигурна, че с него искам да остарея и всичко да делим- материално или не, не съм си и помисляла да кажа не.

Всъщност имам приятелки от всеки вид- разведени, номъжени, с деца, без деца, жеалещи деца, нежелаещи...
Не ми пречи да си ги обичам въпреки различните ни разбирания.

Но какви всъщност са аргументите, които говорят против брака?

След като имаш дете, си обвързан завинаги. Това не може да е водещото...
Пари? Има и договори, които се грижат никой да не бъде излъган.
Скъпа сватба? Има и малки уютни тържества.
Нещастно обвързани родители? Ами човек може да стои и търпи, а дори и да не е подписал т.е. до характер е.
Несигурност в партньора?.. Досега само веднъж една позната каза, че това е причината. Но е достатъчна.
Мъжът не е попитал? .. И това съм чувала. За съжаление връзката им се разпадна, след като тя не искаше да го чака повече.


П.П. Дали съществува щастлива и хармонична връзка, след като единият е отказал предложението за брак на другия...?

Понякога така е най-добре...Безкрайно благодарна съм, че предишният ми приятел не ми предложи брак, защото и двамата щяхме да сме нещастни заедно.

Ако е възможно, то е много трудно. Според мен винаги (колкото и дълго да продължи) този отказ ще нагарча...Много боли от несбъднати мечти.

А,ето това имах предвид!Че предложат ли ти-приемаш.Не ти ли предложат-не приемаш.

 Аз пък не го разбрах много добре.Губи ми се връзката между брак и щастие.

Няма връзка и не е задължително. Предлагали са ми 3 пъти /различни мъже/. С първите 2-ма знаех, че няма да потръгне - отказах - нямаше драми. Предложението на мъжа ми го приех - наистина беше най-романтичното от трите, но нямаше да се поколебая да откажа, ако самата аз не исках този мъж за съпруг.

За мен беше дошъл моментът, след който или се разделяме или правим крачка напред. Бях си въобразила, че мога да обичам за двама. Затова се радвам, че макар тогава да ми беше тъжно, след време осзънах от каква по-голяма беда се бяхме спасили. По-скоро аз 

Да допълня, че никога, ама никога преди да срещна мъжа ми, не съм искала да се омъжвам, а да не говорим за деца.
Беше голяма изненада за всички.  

На едно гадже, когато бях на 17-18, много му се искаше да се жени. Имах чувството, че му беше все едно за коя.
И като "скъсахме", даже ми подхвърли, че бил купил и пръстен и какво изпускам.
Къде, бе, приятелю, си тръгнал с тази кутийка?  

Разбрах!
 Аз съм от "бракуваните".В началото  предложението не ме вълнуваше, беше спонтанно от негова страна, аз не исках, но неговата и моята рода буквално ми стъжниха живота, докато се съглася. Смятах, че ни е рано. Сега се радвам, ако не бях приела тогава, на по-късен етап сигурно аз щях да му предложа.
 В приятелския си кръг по-скоро това е едно от нещата ,които изобщо, ама изобща не ме интересуват-с брак, без брак, дори не съм сигурна кой по какви закони е с половинката си.

Аз съм във въздрастовата група (на 25г съм), в която от няколко години се смята за немодерно   да се обвързваш чак так. Когато брат ми се ожени преди 3г и нещо, тъкмо бяха навършили 23г с неговата съпруга и всички питаха ' Да не е бременна  ?' . Не беше...
П.С.може да ви се стори смешно, но ми се иска съпругът ми да беше първият и единствен мъж в живота ми...Понякога ми става кофти, че съм казвала 'обичам те' на друг - на онзи  
П.С2. Мисля си обаче, че ако се бяхме срещнали по-рано нямаше да се 'видим' по същия начин. Аз се промених много през последните 5 години и доста време ми отне да разбера какво ме прави истински щастлива, за да го потърся... А то стана случайно