Страх!!!

  • 8 481
  • 67
# 60
За себе си - не се страхувам нито сега, нито някога съм се страхувала в буквалния, физически смисъл. Единствено ме е страх да не спре да ме обича. Но това си е нормално, когато обичаш някого.
Що се отнася до другите... Аз не съм особено склонна да съчувствам на битите от мъжете им жени. Може да звучи много коравосърдечно, но е така. По две причини. От лични наблюдения върху няколко близки двойки съм останала с впечатлението, че на тези жени им харесва това, колкото и абсурдно да звучи. Няколко пъти съм била свидетел как буквално си го търсят и дразнят побойника умишлено, докато не ги ошамари. Не бих повярвала, ако не го бях видяла с очите си.  #Crazy И второ - нормално мислещата жена като я бият си събира багажа и децата и се маха, независимо какво и струва това. Да стоиш 20 год с някой, който те бие... е никой не може да ме убеди, че за 20 год няма да намериш начин да се махнеш, ако наистина го искаш.
Виж що се отнася до родителски побой (и всякакъв тормоз) върху деца... там съм склонна дори да се саморазправям с насилника, дори да ми е непознат. Два пъти съм се карала в градинката с майки, които така здраво налагат децата си пред всички, че мойте се разреваха от страх.  ooooh!
Виж целия пост
# 61
Цитат
Няколко пъти съм била свидетел как буквално си го търсят и дразнят побойника умишлено, докато не ги ошамари.

Причината за това не е мазохизмът, повярвай.
Просто тези жени знаят, че рано или късно ще ги ошамарят и ускоряват нещата, за да не "тръпнат" в очакване  Confused
Не се опитвай да вникнеш в психологията на жертвата, там няма логика. Приеми, че се развива нещо близко до стокхолмския синдром  Confused
Виж целия пост
# 62
Не,не живея в страх,но съм виждала мъжа ми 2 пъти много ядосан,но се е сдържал.Виждала съм и баща ми ядосан на майка ми,но никога не я е удрял,за разлика от комшиите...До нас живееше младо семейство-жената 22,23 годишна,мъжа и малко по-голям.Тая женица колко бой е изяла не е истина.. Sad Вечно ходеше със слънчеви очила,а един път даже и счупи ръката.Всички от входа знаеха и тя някак вече не го криеше.Мъжа и до колкото си спомням пиеше и явно ,тогава ставаше цялата работа.Случи се веднъж да се прибера от лагер и нямах ключ,нашите трябваше да се върнат всеки момент,а аз думках по вратата(бях трети или четвърти клас).Той явно ме е чул и ме покани у тях (врата до врата бяхме) да ги изчакам да се приберат.Дрямах там известно време,нещо говорихме и нашите се прибраха.Като разбраха,че той ме е поканил се притесниха,спомням си много добре,че се смутиха и очевидно бяха притеснени,че съм му гостувала.Разпитаха ме какво сме правили и ми казаха повече да не ходя там. ooooh!Явно е имало защо.. Tired
Една съученичка редовно идваше с насинено око-баща им ги биеше на ред-нея,двете и сестри и майка им...Направо да го хванеш тоя и да го пречукаш...А за комшийката...Тя се разведе и сега има друго семейство.Майка ми веднъж ми я показа (вече не я помня)-беше с едно детенце и явно мъжа и-изглеждаха щастливи... Peace
Виж целия пост
# 63
Ако някога ми  се случи да ме е страх,или да съм финансово зависима от човека до мене,и да не искам да съм с него,ще се разделим,мисля,че една жена ако не иска да е с един мъж,няма нещо което може да я спре,може би да я забави да,но не и да я спре.
Виж целия пост
# 64
В миналото ми имаше такъв период, но не беше свързан с физическо насилие. Някак си чуждия страх на хората от него, се прехвърли и на мен... Повече сама си внушавах, но имаше моменти, в които като кажеше нещо и ме смазваше само с поглед. Общо взето, целият му начин на живот се отразяваше на чувството ми за страх, само с думи и поглед ме смразяваше. Определено се съобразявах какво говоря, с кой излизам, до кога и т.н. Не след дълго си дадох сметка, че това не е за мен, а и имаше по-голям фактор да прекъснем отношенията си. Скоро се виждахме по работа (не точно, но все тая) и това чувство за страх го няма, но то е най-вероятно защото нищо не ме свързва с конкретния човек към днешна дата Peace
Виж целия пост
# 65
Не живея в страх, но съм имала и такива моменти!
Виж целия пост
# 66
Не,не живея в страх,но съм виждала мъжа ми 2 пъти много ядосан,но се е сдържал.Виждала съм и баща ми ядосан на майка ми,но никога не я е удрял,за разлика от комшиите...До нас живееше младо семейство-жената 22,23 годишна,мъжа и малко по-голям.Тая женица колко бой е изяла не е истина.. Sad Вечно ходеше със слънчеви очила,а един път даже и счупи ръката.Всички от входа знаеха и тя някак вече не го криеше.Мъжа и до колкото си спомням пиеше и явно ,тогава ставаше цялата работа.Случи се веднъж да се прибера от лагер и нямах ключ,нашите трябваше да се върнат всеки момент,а аз думках по вратата(бях трети или четвърти клас).Той явно ме е чул и ме покани у тях (врата до врата бяхме) да ги изчакам да се приберат.Дрямах там известно време,нещо говорихме и нашите се прибраха.Като разбраха,че той ме е поканил се притесниха,спомням си много добре,че се смутиха и очевидно бяха притеснени,че съм му гостувала.Разпитаха ме какво сме правили и ми казаха повече да не ходя там. ooooh!Явно е имало защо.. Tired
Една съученичка редовно идваше с насинено око-баща им ги биеше на ред-нея,двете и сестри и майка им...Направо да го хванеш тоя и да го пречукаш...А за комшийката...Тя се разведе и сега има друго семейство.Майка ми веднъж ми я показа (вече не я помня)-беше с едно детенце и явно мъжа и-изглеждаха щастливи... Peace


Ужас! Как търпят тези жени... Shocked
Виж целия пост
# 67
Ами първата явно не го е изтърпяла и го напусна-той беше някакъв изрод..Млада,хубава жена,а вечно посинена.. #2gunfire #2gunfire #2gunfire А съученичката ми беше към 5-ти,6-ти клас, когато идваше често с насинено око.  Sad Много тъжно ми беше за нея... Sad
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия