9 деца в тристаен апартамент !

Всеки има право на мнение.
 

Напротив точно това се опитвам да обясня- харесва ли ни или не, сме разделени на класи и няма нужда да се опитваме всячески да издигнем овчаря до лекар, да го съжаляваме за избора му и да търсим 1001 причини, защо е станал това, което е. Което обаче не ни пречи да го уважаваме, защото без хора с неговата професия, няма да имаме мляко и месо на масата си, например, или онова чудно палто от вълна в гардероба.

Едно от 13-те деца било отличник в техникума за трактористи. Тук стана ясно, че това не носи престиж, не е като да е отличник в І-ва Английска. Не става ли ясно, че не може всички да сме от втория тип?

Всъщност не виждате ли колко сме различни дори всички в темата? Едни под успех разбират пари, други престижна професия (не е същото), трети личностна реализация, четвърти нещо друго.
Да си лекар може да е по-престижно, но и много по-малко платено от успял земеделец. Ха де! А сега, кой е по-успял? Някой роден в затънтено село, със средно образование, но съумял да завърти бизнес и да печели 20 бона в евро на месец, или лекар роден на пъпа на София, със заплата от 600лв?

Клеми, много ми харесва този цитат.
Аз, честно казано споделям някакво подобно виждане по отношение на децата, но мисля, че неговото тълкувание и приложение в съвсем практична насоченост в реалния свят има малко по-прозаично звучене.
Казано с думи прости, може би крайностите не са съвсем уместни и аз мисля, че в голяма степен ролята на родителите е определяща и много важна в това отношение.
Защото ако видя някой безхабеник, оставил детето си на самотек, обаче твърди, че искал детето му да има собствен избор, това не би ми попречило да го дефинирам за бехаберник и безотговорен към детето си човек.
И обратното - агресивен и нетърпящ възражения родител, който диктува пътя на детето си от самото му раждане докато може, удобно настанен под маската на загрижеността, отново не би ми попречило да видя истинското му лице.

Мафани, точно това мнение споделям и аз.
Считам, че уважение от чисто човешка гледна точка абсолютно заслужава всеки- от царя до пъдаря, аз съм демократ по убеждение.
И ми е омръзнало от кандидат-директори, подходящи единствено за овчари /без никакъв обиден подтекст/.
Защото няма как просто всички да са директори, трябва да има и овчари, млекари, фермери и прочие, в това, освен, че няма нищо лошо, както отбелязах малко по-рано може и много добре да се живее, да се реабилитира нормалния живот близо до природата, да се гледат животни, градини, лозя, житници, да се строят хубави къщи с разкошни градини, да се раждат там деца, за тях да има училища, а градските хора да си купуват по една извънградска вила у нас, а не в чужбина и да са спокойни и "село" да стане синоним на почивка, красива природа и релакс, а не обидно нарицателно.

Клеми,децата са ти малки още и този разговор ще бъде интересен да
го продължим след 10 години!
Има неща,които ги осмисляме на даден етап и житейски опит , и те уверявам,
че когато настъпи момента за избор на училище,от две възможни близо до дома -
ще избереш по-доброто !/или поне това,в което няма циганчета/
Не може да не ме интересува насоката на развитие,особено до момента,в който
изцяло зависи от семейството.

красива белла , явно последно време не мога да се изразявам писменно разбираемо. Ще избера по-доброто училище, за дъшеря ми вече сме го избрали и е почти на другия край на София. Но става дума, че се опитваме да избираме това, което пасва на нея, а не това за което мечтае да речем баща й.  Много се надявам да не навираме наши несбъднати блянове на децата си. Искам да се развиват така, както те искат, а не както мама и тате смятат за добре. И ако все пак до определена възраст е допустимо, то за изборът на професия ми се струва направо подсъдимо. После цял живот да са нещастни, че са станали адвокати (примерно), вместо журналисти( пак примерно). Предпочитам сами да сбъркат в избора си, да почнат едно, второ, трето, докато сами намерят себе си, отколото ние да ги вкарваме в правилният коловоз (според нас).
Надявам се, че съм станала по-ясна.

Когато дъщеря ми кандидатства за гимназия, аз я подкрепях в избора й, срещу всички загрижени роднини, че не е правилно.

Е, как дете в 7ми клас ще има ясна идея за живота и това, което иска? Аз например роптаех, че са ме записали в езиково училище, исках си кварталната гимназия, щото там ми бяха приятелчетата...Ама сега оценявам. 

Чета мисли и виждам в бъдещето! Ще висиш на опаша или ще платиш руушвет да ти приемат детето в хубавото училище на другия край на града, ще изкарате известно време, но в един момент ще установите, че пътят е твърде много, детето трябва да става твърде рано, няма да може никога да се прибира и тръгва самички, че елитно не означава идеално. Ще започнете сериозно да обмисляте варианта да я преместите в по-близко училище, защото не можете до седми клас да я водите и прибирате.

А това за  избора, щастието е едно родителско дрън-дрън, което много бързо ще се стопи като ви повлече системата. ако детето е в елитно училище с амбициозни родители, ще стане една... и децата ще трябва просто да правят това, което трябва и няма да има значение какво искат. Поне не и докато ходят на училище. 

Не знам за бъдещето, ама ми прочете миналото....

Съвременните деца трудно се подават на внушения и смело гонят целите си.
Клеми,разбрах те!Не съм се и съмнявала,че ще направиш най-добрият избор за училище и ето го
момента : ти го правиш,защото имаш възможност в рамките на този град,да избереш най-
доброто към момента.А тази майка,в рамките на най-близкият град и при наличие на N ..броя
деца е в невъзможност да направи този избор по ред причини .
Съответно,едното дете има възможност от ранна детска възраст да получи най-доброто.
Така стои въпросът при класите.

Как са те записали, нали се кандидатства? Никога не бих го причинила на децата си.   Аз сама записвах дъщеря си и когато ме питаха за втори език, й се обадих да  питам нея.

Е, как как 
От началото на годината беше ясно. Първо се започна с уроците по бълг. и математика. Естествено беше да се пробвам за най-престижното тогава...

Записването за втори език,няма нищо общо с училището.
Когато записвах голямия син,един баща ходеше напред-назад и се вайкаше,че детето му
е прието в някакво СПТУ по машиностроене в Ботунец,където учителите не желаят
да преподават и текучеството им е драстично.
Така,че има значение КЪДЕ учи детето!