9 деца в тристаен апартамент !

Вилико,защо един мъж?
Аз също не мога да се справя !
Човек преценява възможностите си.
Е,не искам животът ми да е между мивката и печката,както и не мога да
съчуствам за нечии личен избор!!!!

Ами има разлика!
В някой училища учебните занятия почват в 7.30ч.!
И не е ли вярна приказката - "който си има брада да си я чеше?"

Не се знае от каква среда са, за да бъде отговорено на този въпрос. Но със сигурност Димитрина нямаше да отбележи никакви успехи в полонистиката.

Защото приемам, че жените са по-оправни с домакинството и децата. Колкото и да има изключения.
Аз не съчувствам също, напротив, опитвам се да намеря обяснение само защо големите не работят и защо е разхвърляно в тях   За мен това е най-логичния довод.

полонистиката и даренията/длъжни сте да ни давате, защото ние сме готини/ явно са двигателната сила в семейството...

      Абе и аз имам три деца и апартамент ми дадоха едно време, но за да го вземем, трябваше да го платим веднага, цялата сума накуп, без право на кредит дори! Добре, че родители и роднини дадоха, та вместо на банки ,връщахме на роднини после. И живяхме с години в необзаведен апартамент, само една готварска печка, легла и съдовете за хранене!Майка ми ми беше дала старата и пералня, от тези кръглите , с перка на дъното и маркуч за източване.Димитрина иска без пари, ми не става!Вече им е даден един безплатно.

Едно време на всички даваха жилища  
Дали от работата, дали ведомствено, дали от общината. Всички имаха и книжки с влогове - директно от заплати и службата. Въобще не можеш да го сравняваш! Цените на жилищата, които се полуваха така - въобще не бяха така непосилни, както е сега реалната им цена - при заплата от 200-300лв и жилище за 18 000лв - сама сметни - на баба ми жилището толкова е струвало! Тристаен, тухла, в Гео Милев.

Ми аз бях със заплата 140 лева, мъжът ми със 170 и жилище за 23 000 лева, пак си беше непосилно.Не е въпроса в цената, въпроса е,че ни дадоха, но си го платихме.

Да бе, не е въпроса в цените - айде сметни сега ако взимаш 500лв - как ще купиш апартамент за 80 000 ЕВРО??? Глупости...

  Не искаш или не можеш да ме разбереш  !? Те са и го дали без пари, тя не иска да купува или под наем, тя иска да и се даде абсолютно безплатно. Дадено и е едно така, иска още едно така!А е продала собственото си!Като е продала собственото в центъра е могла да купи два в Подуене!

Заговорихме за даването на жилища. Затова уточнявам - как е б ило едно време - нещо, което ти сама спомена. Да, тогава се е давало лесно, плащало се е по-лесно от сега.
За Димитрина не говорех в случая, просто уточнявам, защото твоя пост поставя погрешна представа.

Добре, бе. Всеки трябва да си преценява, ясно. Обаче...не ми казвай, че в едно семейство поотрасналите деца нямат задължения. Или че не помагат според силите си за по-малките. Аз лично не виждам нищо по-малко гордо в това да заведеш братчето до градината, от това да идеш за кило картофи. А при девет деца, все едно-две големшки са свободни сутрин за половин час. Не говоря за къпане и миене на дупета (въпреки че не виждам проблема едно 18 годишно "дете" да смени памперса на бебето, ако не е гнусливо, де). Друг е въпросът, че точно с памперсите и другите хигиенни му работи няма причина да не се занимава бащата, щото е свободен като птичка.   Тогава някой да простре вместо него...

По-скоро - все едно да спориш със самата Димитрина.

Също така имам чувството, че поддръжниците на Димитрина изобщо не четат постовете на своите опоненти, или ги четат, обаче не схващат съдържанието.

Не знам колко пъти досега се уточни че:
- в момента живеят в четиристаен апартамент /три спални, хол и кухня/
- той им е даден в разрез със закона
- им е предлаган по-голям, но кварталът не им харесал
- им е предлаган още един двустаен, но за срок от две години, ама това не ги устройвало /просто защото през 2 тези години по-големите им деца ще са навършили пълнолетие, Димитрина със сигурност си е направила тази сметка, и семейството вече няма да е с девет, а ще е със седем, или шест деца/

Аз също съм домакиня и не работя. Но това е избор, направен  от съпруга ми и от мен, след като сме обсъдили семейния си бюджет и сме преценили, че ще се оправим само с неговата заплата. Ако се наложи - тичам на борсата без да се замислям. И без да претендирам, че образованието ми е прекалено високо, за да работя като продавачка или като хигиенист.
В нашата кооперация има една жена с две осиновени деца. Съпругът й я е напуснал и сега тя сама се оправя с децата. Ходи на работа на смени /работи нещо, което няма нищо общо с образованието й, но то й носи повече пари/. В останалото време /след нощна например/, вместо да си почива цял ден, работи и на друго място. Децата й чистят входа /срещу заплащане/, работят почасово и на други места. Ученици са, при това отличници. Хората са намерили начин да се препитават и да си покриват разходите. Нито са седнали пред общината да хленчат, нито викат медиите да им намират спонсори.
Защо за някои хора да е нормално да посрещат сами съдбата си и да правят всичко възможно да живеят нормално, а за други единствения изход да е просията? Говоря за хора, които са здрави и трудоспособни.
Познавам и други бедни семейства, които живеят в теснотия, а децата им работят, въпреки че са ученици.
Със сигурност децата на Димитрина са изключително талантливи и е немислимо да се отделят от висшите си цели, за да помагат в семейството. Но когато те е подгонил недоимъкът, не можеш да си позволиш да летиш в облаците.

Вили, за едни лесно, за други-не чак толкова.
Обаче темата е за това, че Димитринка не иска нито лесно да си плаща, нито трудно.Иска да не плаща, да и дадат.Пак.И Пак.
И ние като крайнонуждаещи се едно време с лихвоточки "взехме" апартамент след годинИ чакане.Обаче не даром, а нашите изплатиха 20 000 със заплати от 180 лв баща ми и 130 майка ми.Сама сметни колко са им дали и дали са им дали, или продали.Има разлика.Благоволиха да им позволят да закупят.Това ако е даване...

Хич не беше лесно това даване.  А апартаменти, по-големи от тристаен, нямаше.   И не знам откъде ги извади тия 200-300 лв. Майка ми се пенсионира с 240.
Но не е там въпросът, де.