да кажем, че не съм разбрала, пийс;-)
за мен Димитрина и семейството й да се заселят в някое пловдивско село не означава лишаване на децата от достъп до образование, култура, технологии и т.н - не означава лишаване от духовност. Хубаво включихте спомените от едно време на село при баба, която хваща максимум първа програма и слуша новините по радиоточката 'на центъра'. Но вече живеем в съвсем друго време и тези деца са носители на това време.
Днес си мислих за тях и за примери на многодетни семейства в Щатите. Не сетих за такова в Манхатън, например. Ами всички живеят там, където животът е по-евтин и има условия тези деца някак пространствено да бъдат дарени, а не лишени.
Мислих си и нещо друго, за това какво е истинска нужда и призвание да си майка, и какво не е.
Следя един блог на една жена, която има мисля 4 деца , може би са вече 5, не знам.
Тя е майка. това иска да прави и прави. Живеят на село, сред природата, тя е издала вече няколко книги за creative family, за здравословен начин на живот, хранене, пост-консуматорстко поведение, всяко дете следи развитие, вади някакво ноу-хау, блогва ( от село:), снима, има креативни проекти с децата си, изобщо е една жена, която е страхотна не само за децата си, но и за читателите си, бъдещи родители и т.н.
Димитрина някак не я усещам с подобен заряд на призвание, което ми е чудно, защото за да имавш толкова много деца, значи чувстваш, че ставаш.
Виж целия пост
за мен Димитрина и семейството й да се заселят в някое пловдивско село не означава лишаване на децата от достъп до образование, култура, технологии и т.н - не означава лишаване от духовност. Хубаво включихте спомените от едно време на село при баба, която хваща максимум първа програма и слуша новините по радиоточката 'на центъра'. Но вече живеем в съвсем друго време и тези деца са носители на това време.
Днес си мислих за тях и за примери на многодетни семейства в Щатите. Не сетих за такова в Манхатън, например. Ами всички живеят там, където животът е по-евтин и има условия тези деца някак пространствено да бъдат дарени, а не лишени.
Мислих си и нещо друго, за това какво е истинска нужда и призвание да си майка, и какво не е.
Следя един блог на една жена, която има мисля 4 деца , може би са вече 5, не знам.
Тя е майка. това иска да прави и прави. Живеят на село, сред природата, тя е издала вече няколко книги за creative family, за здравословен начин на живот, хранене, пост-консуматорстко поведение, всяко дете следи развитие, вади някакво ноу-хау, блогва ( от село:), снима, има креативни проекти с децата си, изобщо е една жена, която е страхотна не само за децата си, но и за читателите си, бъдещи родители и т.н.
Димитрина някак не я усещам с подобен заряд на призвание, което ми е чудно, защото за да имавш толкова много деца, значи чувстваш, че ставаш.
До свекър ми на село живее младо момче /няма 30 години/, местният коляч на животни.