28 Декември 2010
Иван Бакалов
статия в http://e-vestnik.bg (препечатвам без разрешение)
Сигурно всеки се е ядосвал, че заради този клюкарник „Фейсбук” си е губил времето, закъснявал е за срещи, задачи и т. н. Има ли начин да се справим? Който иска да успее в това начинание, трябва да си наложи правила (виж ги по-долу).
Една приятелка ми прати покана да си направя профил във „Фейсбук” още преди 3 години. Направих си, без снимка и подробности. И забравих за него. След време започнаха атаки по мейла - някой си нещо ме кани, виж моя профил, пита ме и т. н. Влизах от дъжд на вятър, не ме интересуваше.
След около година атаките станаха прекалени. Вече започнаха да ми пишат познати по пощата и да питат аз ли съм този. Накрая не издържах - сложих снимки, да ме познават, сложих малко подробности в профила.
И се започна. Тоя и оня взеха да ми стават приятели. Включително напълно непознати ми пращаха покани. Отказвах ги. Отказвах и на познати - ами не ща да им чета и следя вълненията. Кой поискал съвет, кой изтеглил късметче, кой харесал нещо си, кой писал някъде си.
Пощата ми се задръсти с разни важни съобщения кой какво направил във „Фейса”. Всеки ден - все повече. Промених си настройките да се опазя, но няма как да се спасиш напълно. Отказвах покани за приятелства, докато усетих, че това ми създава проблем. Един ден ме среща бивша колежка. Викам „Здрасти, кво става”, тя ме гледа сърдито и казва: „Значи, не искаш да сме приятели”. Аз отначало не разбрах, чудех се с какво съм я обидил, докато загрях, че има предвид „Фейсбук”. А сега, де… Опитах се нещо да се оправдая, ама не става… Какво да обясниш - защо не ща да сме приятели във „Фейса”.
Обидените станаха цяла групичка. Аз пратих наивно няколко покани за приятелства в началото, после престанах. Единствената полза от „Фейсбук” беше, че се намерих с приятели и познати, с които отдавна сме загубили връзка. Един живее във Виена, други - в Щатите и т. н. Можеш да потърсиш по име и който си е направил профил - излиза. Макар че е удивително колко много хора откриваш с еднакви имена и фамилии, и с твоите включително. Не е за вярване колко адаши се оказва, че имаш между 15 и 60 години - това е приблизително възрастовия диапазон на хората във „Фейсбук”.
В мрежата има състезатели, които си правят група от по 3-4 хиляди приятели. Канят всеки наред и приемат всяка покана. За какво им е, не знам. Искат като пуснат някоя снимка или шегичка, да ги види по-голяма публика.
Рекордьор е Любен Дилов. Той е като гуру. Направо професионален фейсбукар с хиляди фенове. Напише някоя от своите шеги-вицове, и отдолу започват да въздишат с „ах” и „ох” войскова част от 70-80 почитателки. А още 200-300 пък праскат по едно like с палеца нагоре. Да се приобщят към купона.
Голям купон, наистина. Малко са профилите, които са обект на толкова интерес. Затова Дилов се принуди, като събра към 5000 приятели, да си направи фен-профил. С около 28 000 почитатели е в момента. Казва, че в него имало към 30-40 хиляди влизания на ден да му четат вицовете-статуси. И издаде книга с тях. И - ашколсун - книгата се продаде в десетина хиляди тираж, в два варианта - с меки и твърди корици.
На мен лично не ми трябва толкова публика, нито съм сатирик с желание да пиша шегички всеки ден. Всеки използва „Фейсбук” за нещо. Ако ограничиш употребата, може да е полезен. Ако се ровичкаш в него всеки ден - ужасно губи време. Цъкаш да видиш дали някой ти е обърнал внимание на линка, на поста, на новата снимка от еди кой си купон. И същевременно попадаш в страшен капан, невероятен клюкарник - на когото и да напишеш нещо, го научават стотици и хиляди други, а ти научаваш безсмислени новини кой с кого станал приятел или се присъединил към някоя популярна до тривиалност “Фейсбук”-група, например “Да помогнем на Веселин Маринов да спре да пее”. Да, ама не спира. Пука му.
И се забиваш в десетки линкове, клипове, снимки и т. н., които сипят разни познати и непознати. Направо ужас.
Затова ето няколко правила - за онзи, който не иска „Фейсбук” да му пречи на работата и да му губи времето:
1. Избягвай да ставаш приятел с хора с по 2-3 хиляди приятели, не приемай покани за приятелства от непознати и прегледай настройките си в профила (Privacy Settings). Някои потребители във „Фейсбук” имат от по няколкостотин до няколко хиляди приятели. Нагласи си настройките в профила (Privacy Settings) кой може да вижда информацията за теб, снимки, бележки. Когато тя е достъпна за приятели на приятелите ти (friends of friends), това може да означава 10-ина хиляди души и всеки от тях ще вижда информацията за теб. Да не говорим, че настройките може да са така направени, че не само приятели на приятелите, а всеки да може да ти чете в профила, да ти гледа снимките, цялата лична информация. Някои точно това искат, но други - не. Например жените и мъжете от определена възраст нататък не обичат да им се вижда годината на раждане.
2. Приеми си правила за влизане във „Фейсбук” - примерно по веднъж вечер. Сутрин е излишно. Стената във „Фейсбук” се напълва (с глупости) през деня, докато потребителите са на работа. През нощта по стената пишат по-малко и сутрин няма смисъл да се ровиш. Някъде към късния следобед всеки е накачил по нещо. Тогава можеш да прегледаш всичко и да видиш дали някой не ти е писал. Но дори не е задължително да преглеждаш всеки ден. Всъщност „Фейсбук” е губи време за скучаещи. Влизаш само за малко, а изведнъж си изгледал 2 клипа, един фотоалбум, прочел си поне 1 излишна статия, към която някой е праснал линк. Наложи си поне два дни от седмицата да не ползваш „Фейсбук” и ще видиш, че няма да изпуснеш нищо.
3. Трий безмилостно от стената всеки твой приятел, който се заиграва с разни подаръци, късмети, съвети, игри. Глупаво е да губиш всеки ден по 5-6 минути от живота си, за да прочетеш, че Х и Y имат нужда от повече бетон или муниции в някоя идиотска игричка, или някой ти прави тъп подарък. Такива приятели ги махай от стената, не губиш нищо. Ако ти трябва да видиш какво става с тях, можеш да посещаваш понякога профила им и да прегледаш техните “активности”.
4. Не включвай „Фейсбук” докато вършиш работа на компютъра. Със сигурност някой ще избълбука някое съобщение с тъпия въпрос „Какво правиш?” и ще ти загуби от времето. Или докато му отговориш, ще се заплеснеш в някакви неща по стената и ще закъснееш с работата.
5. Не включвай „Фейсбук” едновременно със „Скайп”. Ефектът е кумулативен. Започват да те прехвърлят като топка от едното на другото. Ако имаш към 200 приятели във „Фейсбук” и още 50-60 в „Скайпа”, със сигурност ще полудееш да отговаряш ту на един, ту на друг. И така най-често стават гафове - пишеш с двама-трима в „Скайп”, с още 1-2-ма във „Фейса” и току объркаш репликите.
6. Регистрирай си във „Фейсбук” отделен мейл. Защото „Фейса” е гаден шпионин - иска ти паролата на мейла. Не я давай. Не могат да ме убедят, че тази парола строго се пази и няма възможност някой да злоупотреби. Той самият „Фейсбук” открито злоупотребява - разпраща разни покани до всички адреси в пощата ти, а отделно те засипва с покани от пощите на други. Отново губи време.
7. Влез в настройките (Account Settings) и махни почти всички известявания по имейла (Notifications), които ти праща „Фейсбук”. Той е настроен да известява с мейл за всичко - когато някой хареса нещо, когато напише, коментира, таг-не те на снимка (закачи ти името), кихне, пръдне и т. н. И за всичко това ти получаваш мейл. Абсолютно излишно. Задръства ти се пощата и отново губиш време да четеш и триеш. Може да оставиш само да ти напомня с мейл кой кога има рожден ден.
Иначе „Фейсбук” може да бъде полезен. Да видиш линк за нещо, което си изпуснал по вестници и сайтове. Да научиш новина. Да поздравиш бързо и ефектно за Коледа и Нова година приятели. Да поканиш на купон. Да видиш клип, който не си виждал. Да чуеш някое рядко изпълнение от Youtube, на което не си попадал. До прочетеш някоя забележка от приятел, на чието мнение държиш.
Но за всичко това е достатъчно да влезеш и по веднъж на ден. Дори и 3 пъти седмично.
Покрай „Фейсбук” и „Скайп” забравихме разговора на живо…
Виж целия пост
Иван Бакалов
статия в http://e-vestnik.bg (препечатвам без разрешение)
Сигурно всеки се е ядосвал, че заради този клюкарник „Фейсбук” си е губил времето, закъснявал е за срещи, задачи и т. н. Има ли начин да се справим? Който иска да успее в това начинание, трябва да си наложи правила (виж ги по-долу).
Една приятелка ми прати покана да си направя профил във „Фейсбук” още преди 3 години. Направих си, без снимка и подробности. И забравих за него. След време започнаха атаки по мейла - някой си нещо ме кани, виж моя профил, пита ме и т. н. Влизах от дъжд на вятър, не ме интересуваше.
След около година атаките станаха прекалени. Вече започнаха да ми пишат познати по пощата и да питат аз ли съм този. Накрая не издържах - сложих снимки, да ме познават, сложих малко подробности в профила.
И се започна. Тоя и оня взеха да ми стават приятели. Включително напълно непознати ми пращаха покани. Отказвах ги. Отказвах и на познати - ами не ща да им чета и следя вълненията. Кой поискал съвет, кой изтеглил късметче, кой харесал нещо си, кой писал някъде си.
Пощата ми се задръсти с разни важни съобщения кой какво направил във „Фейса”. Всеки ден - все повече. Промених си настройките да се опазя, но няма как да се спасиш напълно. Отказвах покани за приятелства, докато усетих, че това ми създава проблем. Един ден ме среща бивша колежка. Викам „Здрасти, кво става”, тя ме гледа сърдито и казва: „Значи, не искаш да сме приятели”. Аз отначало не разбрах, чудех се с какво съм я обидил, докато загрях, че има предвид „Фейсбук”. А сега, де… Опитах се нещо да се оправдая, ама не става… Какво да обясниш - защо не ща да сме приятели във „Фейса”.
Обидените станаха цяла групичка. Аз пратих наивно няколко покани за приятелства в началото, после престанах. Единствената полза от „Фейсбук” беше, че се намерих с приятели и познати, с които отдавна сме загубили връзка. Един живее във Виена, други - в Щатите и т. н. Можеш да потърсиш по име и който си е направил профил - излиза. Макар че е удивително колко много хора откриваш с еднакви имена и фамилии, и с твоите включително. Не е за вярване колко адаши се оказва, че имаш между 15 и 60 години - това е приблизително възрастовия диапазон на хората във „Фейсбук”.
В мрежата има състезатели, които си правят група от по 3-4 хиляди приятели. Канят всеки наред и приемат всяка покана. За какво им е, не знам. Искат като пуснат някоя снимка или шегичка, да ги види по-голяма публика.
Рекордьор е Любен Дилов. Той е като гуру. Направо професионален фейсбукар с хиляди фенове. Напише някоя от своите шеги-вицове, и отдолу започват да въздишат с „ах” и „ох” войскова част от 70-80 почитателки. А още 200-300 пък праскат по едно like с палеца нагоре. Да се приобщят към купона.
Голям купон, наистина. Малко са профилите, които са обект на толкова интерес. Затова Дилов се принуди, като събра към 5000 приятели, да си направи фен-профил. С около 28 000 почитатели е в момента. Казва, че в него имало към 30-40 хиляди влизания на ден да му четат вицовете-статуси. И издаде книга с тях. И - ашколсун - книгата се продаде в десетина хиляди тираж, в два варианта - с меки и твърди корици.
На мен лично не ми трябва толкова публика, нито съм сатирик с желание да пиша шегички всеки ден. Всеки използва „Фейсбук” за нещо. Ако ограничиш употребата, може да е полезен. Ако се ровичкаш в него всеки ден - ужасно губи време. Цъкаш да видиш дали някой ти е обърнал внимание на линка, на поста, на новата снимка от еди кой си купон. И същевременно попадаш в страшен капан, невероятен клюкарник - на когото и да напишеш нещо, го научават стотици и хиляди други, а ти научаваш безсмислени новини кой с кого станал приятел или се присъединил към някоя популярна до тривиалност “Фейсбук”-група, например “Да помогнем на Веселин Маринов да спре да пее”. Да, ама не спира. Пука му.
И се забиваш в десетки линкове, клипове, снимки и т. н., които сипят разни познати и непознати. Направо ужас.
Затова ето няколко правила - за онзи, който не иска „Фейсбук” да му пречи на работата и да му губи времето:
1. Избягвай да ставаш приятел с хора с по 2-3 хиляди приятели, не приемай покани за приятелства от непознати и прегледай настройките си в профила (Privacy Settings). Някои потребители във „Фейсбук” имат от по няколкостотин до няколко хиляди приятели. Нагласи си настройките в профила (Privacy Settings) кой може да вижда информацията за теб, снимки, бележки. Когато тя е достъпна за приятели на приятелите ти (friends of friends), това може да означава 10-ина хиляди души и всеки от тях ще вижда информацията за теб. Да не говорим, че настройките може да са така направени, че не само приятели на приятелите, а всеки да може да ти чете в профила, да ти гледа снимките, цялата лична информация. Някои точно това искат, но други - не. Например жените и мъжете от определена възраст нататък не обичат да им се вижда годината на раждане.
2. Приеми си правила за влизане във „Фейсбук” - примерно по веднъж вечер. Сутрин е излишно. Стената във „Фейсбук” се напълва (с глупости) през деня, докато потребителите са на работа. През нощта по стената пишат по-малко и сутрин няма смисъл да се ровиш. Някъде към късния следобед всеки е накачил по нещо. Тогава можеш да прегледаш всичко и да видиш дали някой не ти е писал. Но дори не е задължително да преглеждаш всеки ден. Всъщност „Фейсбук” е губи време за скучаещи. Влизаш само за малко, а изведнъж си изгледал 2 клипа, един фотоалбум, прочел си поне 1 излишна статия, към която някой е праснал линк. Наложи си поне два дни от седмицата да не ползваш „Фейсбук” и ще видиш, че няма да изпуснеш нищо.
3. Трий безмилостно от стената всеки твой приятел, който се заиграва с разни подаръци, късмети, съвети, игри. Глупаво е да губиш всеки ден по 5-6 минути от живота си, за да прочетеш, че Х и Y имат нужда от повече бетон или муниции в някоя идиотска игричка, или някой ти прави тъп подарък. Такива приятели ги махай от стената, не губиш нищо. Ако ти трябва да видиш какво става с тях, можеш да посещаваш понякога профила им и да прегледаш техните “активности”.
4. Не включвай „Фейсбук” докато вършиш работа на компютъра. Със сигурност някой ще избълбука някое съобщение с тъпия въпрос „Какво правиш?” и ще ти загуби от времето. Или докато му отговориш, ще се заплеснеш в някакви неща по стената и ще закъснееш с работата.
5. Не включвай „Фейсбук” едновременно със „Скайп”. Ефектът е кумулативен. Започват да те прехвърлят като топка от едното на другото. Ако имаш към 200 приятели във „Фейсбук” и още 50-60 в „Скайпа”, със сигурност ще полудееш да отговаряш ту на един, ту на друг. И така най-често стават гафове - пишеш с двама-трима в „Скайп”, с още 1-2-ма във „Фейса” и току объркаш репликите.
6. Регистрирай си във „Фейсбук” отделен мейл. Защото „Фейса” е гаден шпионин - иска ти паролата на мейла. Не я давай. Не могат да ме убедят, че тази парола строго се пази и няма възможност някой да злоупотреби. Той самият „Фейсбук” открито злоупотребява - разпраща разни покани до всички адреси в пощата ти, а отделно те засипва с покани от пощите на други. Отново губи време.
7. Влез в настройките (Account Settings) и махни почти всички известявания по имейла (Notifications), които ти праща „Фейсбук”. Той е настроен да известява с мейл за всичко - когато някой хареса нещо, когато напише, коментира, таг-не те на снимка (закачи ти името), кихне, пръдне и т. н. И за всичко това ти получаваш мейл. Абсолютно излишно. Задръства ти се пощата и отново губиш време да четеш и триеш. Може да оставиш само да ти напомня с мейл кой кога има рожден ден.
Иначе „Фейсбук” може да бъде полезен. Да видиш линк за нещо, което си изпуснал по вестници и сайтове. Да научиш новина. Да поздравиш бързо и ефектно за Коледа и Нова година приятели. Да поканиш на купон. Да видиш клип, който не си виждал. Да чуеш някое рядко изпълнение от Youtube, на което не си попадал. До прочетеш някоя забележка от приятел, на чието мнение държиш.
Но за всичко това е достатъчно да влезеш и по веднъж на ден. Дори и 3 пъти седмично.
Покрай „Фейсбук” и „Скайп” забравихме разговора на живо…
Който иска го ползва, който не иска - у лево. 
