СЕПТЕМВРИйчето расте и не млъква то въобще!

Не е лесна работа възпитанието, ей!...

Ако детето лъже

Счита се, че децата до 3 години не могат да лъжат, защото опознават света посредством емоциите. А за лъжата е необходимо емоциите да бъдат потиснати.

1. Лъжата не рядко служи за средство облекчаващо живота на детето, особено ако родителите редовно му повтарят “не може”;
2. Често лъжата говори за това, какво е стаено в душата на детето, какво го безпокои и измъчва, кое предизвиква силен страх у него;
3. Явява се като метод за заобикаляне на стресовите ситуации;
4. Детето може да лъже дори тогава, когато знае, че можете да направите от “мухата слон”;
5. С помощта на лъжата детето се опитва да избегне наказание. Причините могат да са прекалено високи изисквания към него, не съответстващи на неговата възраст и развитие. Също така чести унижения с постоянни нотации и нравоучения;
6. Детето започва да лъже, ако родителите не му отделят достатъчно внимание. Тогава то прави опити да привлече вниманието на всяка цена. След като сте забелязали, че лъже, значи не ви е безразлично – такава е детската логика на този етап;
7. Децата лъжат, за да избегнат присмеха на другите;
8. Малкото иска да изглежда по-добро, по-сръчно, по-умно и т.н. отколкото е в действителност;
9. В пубертета лъжата може да се разглежда като опит да бъде защитено личното пространство, да бъде показана независимостта, за избягване на трудности. Разбира се, може да бъде опит да бъде избегнато наказание или да получат нещо, което иначе не биха;
10. Друга и много често срещана причина за лъжата при децата е страхът да не разочароват родителите. Дребосъкът се опитва да съответства на очакванията им. Непрекъснатото напрежение дали ще се учи добре, какви оценки ще има и т.н.. И ако те не съответстват на тези очаквания, то детето чувства, че няма друг изход, освен да излъже. В случая лъжата се явява в качеството на защитен механизъм от прекомерното.

Лъжата наистина има множество приложения: благородна, като метод за манипулация, заради самата лъжа и т.н. Колкото по-голямо е детето, толкова по-умело използва лъжата. Отначало почти неосъзнато, а впоследствие напълно осъзнато и целенасочено. Създайте в семейството такава атмосфера, при която лъжата няма да е необходима. Ако детето знае, че може да се доверява на родителите, да споделя тайните и страховете си, неговите постъпки се обсъждат и приемат, а наказанието не се използва в качеството на възпитателен инструмент, то мотиви за използването на лъжата могат въобще да не възникнат.

Когато изясняваме дадена ситуация, детето трябва да знае, че дори да е постъпило лошо, то това не означава, че е лош човек. Не бива да се спекулира с понятията “обичам те”, “не те обичам”.
Не рядко прибягват до лъжата, за да изглеждат значими в очите на другите: “Аз съм добър (умен, сръчен и т.н.).

Ако установите, че детето е излъгало, то спокойно и внимателно поговорете с него. Ако я използва за своя изгода, т.е. користно, то следва да се замислите какви пробойни съществуват във вашите с него отношения. Анализирайте случилото се и се опитайте да откриете първопричината.
Лъжата е невъзможно да бъде изкоренена напълно. Това, което е по силите на всеки родител е да обясни на малчугана какво е “хубаво” и кое не. Много е важен личния пример. Ето защо фрази от типа “татко не си е в къщи” трябва много внимателно да бъдат обмислени преди да влязат в употреба. Използвайте всеки удобен момент за да говорите на тази тема. Например, когато познат подарява играчка, която не  се харесва как да отговори без да засегне ответната страна, но и да не излъже.