ХИПЕРИНСУЛИНЕМИЯ - да се подкрепим! Тема 6

Благодаря за статията, ще изчакам приятелят ми да се прибере, че на мен ми е прекалено сложна материя. Не знам аз доколко успявам да контролирам хипогликемиите, но вече направих едно кардио на гладно. По принцип тренирам така: 1. ден - горна част, 2. ден - крака. 3. ден - почивам. 4. горна, 5. крака, 6 и 7 почивам. Сега съм решила третият ден да е само за кардио, отделно ще си го продължа и през другите дни, като увелича времето.Така ще станат пет тренировки за седмицата. Единствената ми надежда е тук. Метформинът не лекува. Може да подпомага, но не лекува.

nadindf и аз си мисля,че при мен е нещо такова, просто организма ми използва само въглехидратите.Всичко ОК, но при цялото ми старание нещо не се получава.Имам предвид,че сладко не ям, хляб -предимно бонус,зеленчуци и плодове, месо разбира се и пак така.Казваш така си била как си наложи да ядеш храни нисковъглехидратни като ти е лошо.Аз ако ям само месо и не мога да се надигна от кревата....Или метформина ти помогна? Аз категорично отказвам да го пия - първо, че не ми действа добре, второ че не искам да се оправя с лекарства.Просто не мога да разбера вече какво трябва да ям, та да постигна ефект.Единственото желание ми е да не ям през два часа като побъркана и да не ми прималява.Ако има начин да го постигна ще направя всичко, ама започвам да си мисля,че е кауза пердута моето.А това за сърцебиенето - като ми е зле винаги го има, погледа се замъглява, мозъкът ми буквално се парализира, не мога да говоря адекватно, почти не мога да мисля, единствено съм супер уплашена,че ако не хапна ще стане още по-зле.Абе чак не мога да повярвам,че още някой е изпитвал същото.По едно време започнах да си мисля,че съм едничка на света с тия симптоми   Отделно от това понякога си мисля,че си внушавам, т.е. че нищо ми няма, а просто съм се наплашила и затова все гледам да не пригладнявам и че си внушавам,че ми е зле.Но е факт,че като съм така и като хапна и се оправям за няма и 5 мин

Момичета, знам, че тук не е мястото, но трябва да споделя нещо.
Страшно разочарована съм от вече бившата ми половинка. Остави ме, защото се е влюбил в друга, която дори не е виждал на живо. Адски много ме боли...Не съм яла нищо цял ден, дори и вода не бях пила...Не мога да спя от няколко дни, нямам апетит, само ми се плаче и се самосъжалявам. Мисля си да се обърна към специалист Психолог или Психиатър, но ще ме натъпчат с успокоителни.
Нямам сили за нищо...Съжалявам, но наистина страшно много ме боли и знам, че тук ще получа подкрепа.
Още веднъж моля да ме извините за ненужния пост.

Тина, преживяла съм това, дори няколко пъти.Ужасно е, мислиш,че всичко вече е безмислено и няма да срещнеш друг такъв.Ама ако трябва да сме честни ще срещнеш да, и още как.Ако той наистина е влюбен в друга просто не заслужава любовта ти.Понякога ни се случват кофти неща за да могат да ни се случат други -много по-хубави.Казвам ти го като много препатила, защото едва на 27г срещнах човека до себе си, а дотогава море от сълзи по всяка любов.

Чакай, чакай, как така се влюби в друга, без да я е виждал на живо? 

Пишат си от месеци наред...Първо по фб, после са минали на скайпа, а от известно време и по телефона си говорят. Много добре му въздействала, докато ние се караме, тя го била успокоявала, и ми каза, че не знае дали ме обича, питам го - влюбен ли си в нея, еми не знам, сигурно...Казвал ли си й, че я обичаш - еми...мълчи. Много ми е болно, защото ме лъжеше, че тя била малка за него, тя е 5 години по-малка от него. Учи в София, живее там, а той е от Блг. Познават се от малки, поне така казва, но не съм сигурна дали не са се виждали и на живо. На нова година се затвори в тоалетната да говори с нея, а аз се притесних, че му е лошо...

Да ти кажа, според мен е нещо временно.Тия неща в интернет без на живо за мен не са сериозни.Има ред неща,които трябва да прецениш в един човек,а не можеш просто ей така по снимки и по чат.Така че това са си илюзии, които бързо отшумяват, особено след жива среща.Така че предричам,че скоро пак ще почука на вратата ти, а твой ще е избора дали ще му отвориш.Оставям Ви сега.Тина прегръдки и горе главата 

Тина, девойко хубава, виждала съм ти снимки от едни други теми на форума, заради някакъв льольо, дето чати в тоалетната ли се косиш? Знам, че е тегаво, навикът е голяма работа, но тоя пич ти прави само услуга. Искаш ли да бяхте стигнали до брак/деца и господинчото да ти сервира подобно нещо? Млада си, доколкото си спомням си само на 22, красива си, клиширано е, но животът е пред теб. Не си късай нервите и не си похабявай младостта заради някакъв мъжки плужек. Поплачи си сега, сигурна съм обаче, че след време ще оцениш случилото се като голяма полза в живота ти. И не, не си за психилози и т.н, още повече за успокоителни. Просто си по-емоционална. Май всички тук сме по-емоционални, но това не значи, че сме за успокоителни. Моята лична лекарка всеки път ми тика едни розови хапчета в ръцете и аз всеки път и обяснявам, че съм си добре. Има едни билкови хапчета мента, глог и валерин. Силно се съмнявам да имат кой знае какъв ефект, просто като ми е неспокойно, си взимам едно - и пласибо ефектът върши чудеса. Ако искаш, ги пробвай. Сега си направи един хубав чай, от името на всички разрешавам лъжица мед, и си пусни някой сезон на Сексът и градът. Саманта действа беозтказно в такива случай - личен опит. На втория епизод ще се почувстваш по-добре.

Благодаря за подкрепата, момичета! Знаех си, че мога да споделя с вас  Много е трудно да намериш хора, с които да споделиш подобно нещо и да срещнеш истинска подкрепа!
САмо като се сетя и умирам от яд...Започвам да треперя, а не ми е студено...Притеснявам се за себе си. Такова безсъние ме гони, че направо...След няколко дни имам изпит, не мога да си събера мисълта и да седна да чета, а уча Право, което не е лесно, даже никак.
Днес беше много щастлив ден за семейството ми, случи ни се нещо много хубаво, а аз не успях да се израдвам. Съкрати ми живота този човек, обичам го, но това неговото не беше любов...С тези нерви покрай него само си вредя на здравето, дано вече да поутихнат нещата, току виж инсулина влязъл в норма 
Имам един приятел психолог, ще си поговоря малко с него, той няма да ме натъпче с хапчета, поне в това съм сигурна.
Знаете ли колко пъти съм се чудила, дали покрай тая връзка не ми се откриха всички заболявания. Преди да го срещна, нямах проблеми с бъбреците, имала съм като малка, но 15 години нямах оплаквания. Започнаха ми бъбречните кризи като ни започнаха караниците. При всяка караница ми ставаше лошо, не можех да стана от леглото дни наред. Всички си мислеха, че се лигавя, а аз нямах сила да дишам от отпадналост.
Толкова много преживях заради него и неговите ревности и глупости...И за какво - да ми каже, че се е влюбил в друга...
Казваше ми, че няма да ме остави заради здравословните ми проблеми, че всеки ги има, а сега ми обяснява, че много пъти бил оставал с мен само и само защото не съм била добре здравословно и го било жал да се разделим, щото знаел, че трудно някой ще остане с мен като ми знае нещата.
Нямам думи просто...

Иначе да ви се похваля - с майка ми ще влизаме март месец в Ендокринологията в София, само че забравих в коя болница се намира. Там били много добри специалисти. Дано да се намери решение на моите въпроси.
Благодаря за подкрепата, момичета 

Тина миличка, знам, че ти е тъпо, гадно и те боли! За това   и   от мен! Поплачи си, потъжи си и после се стегни и продължи напред, защото този мунчо първо не те заслужава и второ ти е направил услуга!   Радвай се, че сега е показал колко е недорасъл и несериозен! Преди връзката ви да е станала още по-сериозна. Съжалявам, че се повтарям с горните мнения, но така мисля и аз!   Допълвам, че ти видях и слеващия пост...Тоя е бил голям кретен! Не може човек, който твърди, че те обича, да ти казва, че е с теб заради болестите ти! Ама ти НЕ си инвалид. Имаш някакви мижави проблеми, които много жени имат! Всеки човек си има слабо място, гените не се променят. Разликата е в това, че при теб са избили по-рано, но кой знае като избият при него, дали няма да е много по-тежко и сериозно...Егати кретена, много се ядосах! Това си е психологическа манипулация, за да ти подрива самочувствието!!! Бягай от него на далече и го забравяй по-бързо, миличка! 
Зарежи тия психолози и психиатри, те са много по-изперкали от нас!   Ние може да сме все чувствителни и раними души в тази тема, но за това сме тук да се подкрпяме.   Ако имаш нужда от психология, купи си някоя книга на Хорхе Букай и си задоволи нуждата!  
Ако пък искаш да се разсееш, вземи и прочети романа "Как да убиеш съпруга си".
Хората в живота се срещат и се разделят, когато не са един за друг. Тежко е и боли, но на всеки му се е случвало...
Като се съвземеш, ще можеш да се погрижиш за себе си и да не се натоварваш с негативни емоции, което само ще се отрази положително на здравето ти!   Вие май на последък доста се карахте...

Относно спорта - и аз четох такива статии...Не мога да отворя тази на Надин, но от няколко доктора вече чух - спорт през ден, кардио с пулс макс. (170-възраст) и макс. 1 час. Това при ир може да помогне. Всичко друго като гири и т.н. (, което и аз до сега правех  ), по-често и по-дълго вреди. Склонна съм да вярвам на тази теория, защото при мен до тук ефект от тренировките върху теглото нямаше. Като че ли и върху инсулина...

Инсане, трябва да се ограничат или спрат и плодовете в началото. На мен Тодорова ми каза, че повече от 2 плода на ден не са ми полезни.

Имам питанка за метформина. Той помага ли за отслабване? Организмът привиква ли към него? Може ли да се пие временно и да се спре? Пълнее ли се пак след като се спре? Има ли смисъл да се пие, след като съм си направила идеален режим на хранене за мен си и режим на трениране. (Това е от НГ и за това още не знам дали има ефект за килата... )

Някъде четох какво е точно действието на метформина - да пробие клетъчните мембрани и да ги направи по-чувствителни. Към метформин не привикваш, но доколкото знам отказът от него трябва да е плавен, и също не е хубаво да се почва и спира избирателно, решиш ли да пиеш - пиеш.
Това, което казвате за силовите тренировки, леко започва да ме притеснява. След 5 седмици ще ви кажат имат ли ефект

Ами аз прочетох, че метформинът подтиска производството на глюкоза в черния дроб и подобрява чувствителността на клетките към инсулина. Обаче аз питам за опита ви с това лекарство. Аз бих се преборила и с малко повече глад с килата все някак, но ме притесняват високите ми андрогени в следствие на високия инсулин и риска от аборт в ранните месеци от двете неща...Та в името на едно бебе и една по-лека бременност съм склонна да го пия. Пък и нали като се пиел през бременността не се качва много и бебето не става слонче...Въпросът е дали това би ми помогнало или като го спра ще стана хипопотам?!...
За фитнеса...ами правя чудесна мускулна маса, ама не свалям на кила  . Ще пробвам само кардио да правя поне един месец и ще докладвам!  За прилошаването при спорт мога само да ви споделя, че с времето организмът привиква и когато има повече малки храненеия и няма въглехидрати преди тренировка не би трябвало да ви стане зле! 
Забравих да кажа на инсане, че ако изключиш всякакви въглехидрати за 7 дни и си вкараш захар и инсулин в ред, а след това постепенно вкараш правилните въглехидрати, тези гладове и прилошавания ще се махнат за винаги, освен ако не ти е слаб ангела...Аз като прегреша и после пак малко ми трябва да влеза във форма. 

tina_star тоя човек е много глупав ако си мисли, че има жена, която не крещи. Жената през целия си живот минава през много трудни моменти, свързани с хормонални промени, които влияят и на психиката. То не е месечния цикъл, бременност и раждане, после-родов период. Явно емоциите са и средство за предпазване на психиката- да оставиш някой, заради друга, която се държала по-мило с теб е абсолютна глупост. Добре, че нямате деца, че заради тази мъжка тъпота толкова бракове се разтрогват.

insane aми трябва да си наложиш да ядеш на 4 часа. А през останалото време когато ми трепереше правех така- взимам една филия хляб и по една хапка- първо през 15 мин, после 20- важното е да си вземаш когато ти затрепери. Забелязала съм, че като го карам през просото след няколко часа до ден два и аз се докарвам до там - с постоянния глад. Обяснявам си го с това, че като похапва начесто или повече организма синтезира и повече инсулин- той обикновено е в неактивна форма и като има нужда от инсулин, той се активира. Проблема е, че като системно прекаляваш той си е там, повече, но неактивен и нещата бързо излизат от релси дори и с нормално хапване. Ами аз през последните месеци минах през няколко диети, които постепенно намаляват % въглехидрати, за това и не ми е ставало лошо- нормално хранене за диабетици, зоната, нисковъглехидатна диета, и безвъглехидратна (която не я препоръчвам на никой). Но и в храненето, както и в спорта човек трябва да си усеща възможностите, защото едно прекаляване- по-малко храна или повече тренировки, има обратния ефект.

Не знам дали сте видяли това, но явно доста си въобразяваме какво ядем- с тази захар в хляба може да се напъваме с колкото си искаме диети. Специално това да има захар в хлябовете за диабетици направо ме потресе- каква подигравка с хората:
http://dnes.dir.bg/news/samnitelni-hrani-dieti%D1%87ni-hljabove-7729364?nt=9

Jana Ina това с андрогените е абсолютно нормално за повечето пълни хора. Ефекта на метформина може да се оцени така- без метформин си на кански диети и с часове спортуваш, за да свалиш същите кила, каквито с метформин и малко спорт. Да не говорим, че при мен цикъла оказва огромно влияние и каквото сваля си го връщам обратно от хормоналния стрес, докато при метформина това не ми влияе. Проблема е, че повечето лекари изписват направо конски дози метформин и организма се стресира и спира да сваля. Дозата е много индивидуална. Също и зависи от хранителните навици. С ръжен хляб и по-малко метформин при мен ефекта е същия както с повече и обикновен хляб, с тази разлика, че нямам постоянното усещане, че ще се гътна някъде.

Общо взето излиза,че единствения изход е нисковъглехидратно хранене.Може би още трябва да огранича въглехидратите и да се опитам да правя по -големи паузи.Поне сладко не помирисвам вече.Ето това прегладняване ако изчезне и живота ще бъде прекрасен.Нямате и идея колко ми пречи,т.е. сигурно имате де...О.К. ще се опитам още да ги огранича.
Тина, ти как се уреди за еднокринологията?  Аз още не съм отишла при оная лекарка, но мисля да отида.Днес как си? Надявам се по-добре,нахранена и наспана.Като чета как ти е говорил приятелят ти все едно си на смъртно легло и не иска да те остави,защото си неспособна да се грижиш за себе си.Ама много са малко хората в отлично здраве.Пък и седнал да те съжалява.Ей представям си ако някой ми каже,че му е жал за мене. сигурно няма да се сдържа и ще го фрасна.Може всичко да е, ама не мисля,че нашето състояние е за съжаление.А нервите си ги пази, после никой няма да ти ги върне.Най-важно е здравето, мъжете идват и си отиват,както се казва след автобус и мъж не се тича - следващия е след 5 мин.Ако един мъж те заслужава не би постъпил така.Това е моето мнение.А колкото до изпитите - ако си сигурна,че това е твоето призвание, имам предвид правото сядай си на задника и чети яко,че после като завършиш далеч не е розово.След всичките стажове изпити, правоспособности и промиване на мозъка в университета ще разбереш,че има още хиляди като теб юристи, които и за 500лв се избиват заплата.Или трябва да си много добра,или връзки. затова мани сълзи и ами си вземай изпитите

Здравейте, момичета...От скоро и аз съм за вашата тема, накратко: След напълняване, липса на цикъл и неуспешни опити за забременявани ми откриха Хашимото(което сега е овладяно, благодарение на лекарствата), цикълът остана нередовен, нямах никаква лигавица, вместо това- извънменструлно кървене. От Май до сега цикълът ми идва, благодарение на Дуфастона. Възобновявайки опитите за забременяване се оказа, че имам СПКЯ(без да имам кисти).  След като щитовидните и репродуктивни хормони са в норма(ЛХ беше завишен заради поликистозата), та смятах, че със стимулация всичко ще е ок. Послевдва прием на Клостилбегид, но не и доминантен фуликул, отново Дуфастон и днес ми е 4-ти ден от стимулация с Фемара. На 3-ти ден от Мц си пуснах андрогени(леко завишени ДХЕАС и 17 ОН Прогестерон) и направих тест за ИР. Резултатът е :
         Глюкоза 0'     6,4mmol/l 
         Глюкоза 60'    14,1mmol/l 
         Глюкоза 120'   8.6mmol/l
         
         Инсулин  0'      11,4µIU/ml
         Инсулин  120'    131µIU/ml

Пациент на Д-р Катя Тодорова съм, нейният коментар от вчера е :
"Нивото на кръвната захар отговаря на критериите  за скрит захарен диабет тип 2, в комбинация с инсулинова резистентност". Въпросът ми е,  хиперинсулинемията диабет от 2-ри тип ли е или инсулинова резистентност ? Пия метфогамма и вероятно е наложително да започна диета. Смятате ли е, че е наложително да прекратя стимулацията  ?