Stelfy, като малък брат ми го плашеа с някаква съсухрена старица в края на улицата (на село). Казваха му, че ще го дадат на нея, ако не слуша и това беше истинския "спек". И при мен пробваха номера, но незнайно защо, мен не ме плашеше. За останалото, объркала си хронологията. Не плашенето създава респект, а респекта прави плашенето.
И стига сте се дърпали като ощипани моми от тая дума "плашене". Закона ви заплашва, че ако откраднете ще лежите в затвора. На кутиите за цигари ви заплашват, че ако пушите е много вероятно да получите туморни образование, да станете импотентни и умрете преждевременно. Ако минете на червено, може да ви блъсне кола и да умрете. Какъв е проблема, че може да кажете на дете което има изграден респект към баща си (незнайно защо аз си имам такива впечатления, тука ми говореха, че само за салати го бивало), че като се върне от работа ще му се скара? Какъв? И като казах примерното "ще видиш ти, като се върне" използвах точно психологически похват при който детето си избира от какво да се плаше. Това е по-ефективно, отколкото да кажете "като се върне баща ти ще ти удари шамар". Даже второто няма да подейства. Ще се повторя, възпитанието се опира на принципа на моркова и тоягата - поощрението и наказанието. Ако можете само с моркови да го изучите, на добър път, аз поне не познавам такъв случай, може и да има.
Законът не ни "заплашва", а "предупреждава". Има разлика. "Заплашването" е всяване на необоснован страх. Надписите на кутиите с цигари ни информират за рисковете. Същото е и с пресичането на червено... Предупреждават те за рисковете какво би могло да стане, ако го направиш. Докато кому е необходимо да се изпитва страх към родител? Това е лицето, което трябва да ти всява сигурност, любов, закрила. Не страх. А респектът трябва да е под формата на пример и възхищение. Уважаваш го, че е такъв и искаш един ден да станеш като него. Страхът изобщо, ама изобщо няма място тук като форма на възпитание.