Как да постъпя, когато санкцията на нарушено правило работи срещу мен (ферман)

Много моля в устата ми да не се слагат думи, които не съм казвала.


Ако наистина това си разбрала, значи не си разбрала правилно. Макар, че "чупене на столове" и "дразня" са употребени в един и същи постинг, не са употребени заедно, нали? Също никъде не съм споменавала, че детето ме дразни с това, че му се играе. Дори не съм казвала, че ме дразни дето разпилява неща по земята. Това, което ме дразнеше, е че ми се налагаше по емнайсе пъти на ден да залягам като рейнджър под дивана, посинявайки си ръцете в опити да измъкна поредната буква надълбоко или да размествам целия тежък диван, понеже от всички възможни места за разпиляване най-сладко е под дивана. Ами да, дразни ме? Поставя ме в позиция на хамалин и слугиня на вечно разположение.
Ако си прочела цялата тема вероятно си видяла и как разреших проблема - не с ограничаване на детето от разпиляване, нито с отнемане на буквите, нито с друг вид дресировка. Подходих компромисно, така че и двамата да сме доволни, а не баланса на удоволствието да е единствено у едната страна, за сметка на другата...

Относно "скъпоценните МИ столове" може би трябва да уточня, че също не клатенето само по себе си е големия проблем. Но той се клати бясно на детския си стол, който е дървен и сглобен с болтове и при клатене с такава сила и скорост до 10 дни би бил буквално неизползваем. Не бих оставила някаква вещ тенденциозно да бъде разрушена, само защото "децата са деца и им се играе". Едно е нещо да се разбие от свръхупотреба и динамично ползване, друго е просто от кеф нещо да разрушим. Освен, че няма да е налично когато ни трябва, вещите си имат стойност и не си представам на 2 седмици да купувам нов стол, за да не строша хатъра на клатещото се/играещо дете.

Което (важно е да уточня) не означава, че търся крути мерки с които да го отуча от "вредния навик". Търсех най-добрия начин, по който да се направи така, че хем вълка да е сит, хем агнето да е цяло. Начинът беше, че първо се намери причината, която провокира действието му, отстраних я и нещата сработиха.

Не знам и защо ме нареди до възпитателката от градината? Че чак и като "подобни" ни определи Време на вън имаме доволно, но няма как и никога да не сме си у дома? Педагогически принципи и теории не предлагам, а търся, като споделям как реагирам в дадена ситуация, така че да мога да получа корекция ако е необходимо. Идеи за наказания не търся също, не случайно на всяка страница повтарям словосъчетанието "причинно-следствена връзка".

Но пълна угодия на всички няма, както и усилието да се разбере напълно дадена ситуация понякога е по-малко сладко от даването на оценки отстрани...
По тоя повод ще разкажа една приказка:

Тръгнали дядо, внуче и магаре от едното село към другото. Внучето се вози на магарето, а дядото крачи отпред. Срещнали ги едни хора и се възмутили "Как е възможно! Детето - здраво, право, вместо да отстъпи място на стария човек, седи и си почива на гърба на магарето!"
Разменили си местата дядото и внучето и по пътя ги срещат други хора: "Горкото дете! Едва крета след това магаре с малките си крачета, а стареца пет пари не дава!"
Качило се и внучето на магарето, а насреща идват нови хора: "Ейййй, ще уморят добичето тези двамата. Ще му скършат гръбнака на хайванчето с тежестта си!"
Слезли и двамата, а насреща пак хора: "Будали! Магаре имат - пеша ходят!"

Хубав ден

Пропуснали сте думите които цитирах:

Очевидно с Вас не е така и този начин не минава. Нали затова е темата?

ПП: Само да уточня, че следващото цитирано не са мои думи, просто потребителката е объркала вложените тагове.

Не виждам противоречие - бащата на децата на Ирен е имал респекта на децата, без тя да ги плаши с него. Аз също не намирам плашенето за добър начин за спечелване респект някому и че човек сам си печели респекта - т.е. едно и също сме казали?

оооо ъ то темата била само zа поzнати и то с намерение потупване по рамото ... ОК.
Stelfy виж си първото zапитване. на него отговорих. там основанието ти в един пример е ъ да не се чупи стола .  
Е и да , не мога да опоzная хората от един ми ти постинг и zатова коментирам него и впечатлението, което той оставя у мен  
и не каzвам, че не иzлиzате всн. За мен свободата на децата е ограничена основно от начина ни на живот в днешно време 

От един постиг не винаги се разбира, но ако си направиш труда да прочетеш не цялата тема (защото наистина отнема много време), но всичко което е писала авторката - нещата  се виждат малко по-ясно.

Ако темата е за познати - прощавайте, но мястото ми не е в нея.

ок, както каzах отговарям на поставения вспрос, но ме мсрzи да правя аналиz на авторката четейки страници инфо...

Офф: vorfax, мъж ли си бее... аз сега разбирам Всичко рязко си дойде на мястото.

Абе, това е обществена тайна

Много вярно. Няма какво да добавя освен, че подкрепям мъдрата мисъл на Кака Сийка. Другото съм го писала на скайпа.

Здравей. Дъщеря ми е вече на 3г. и описаните ситуации са ми много познати. За всяка от тях бих постъпила по различен начи.
1) За клатенето на стола за хранене - бих го преместила от стола, ако наистина е на път да счупи стола. Ако все пак е много важно да се наяде - ще го нахраня на друго място - напимер на масата, пред TV, т.н.
2) Хвърля си играчките - кажи му, че има право да си ги хвърля, но обясни, че счупени играчки не държиш в къщи. Ако счупи някоя - изхвърли я. Бързичко ще се научи да си пази нещата.
3) Пищи - изведи го в съседната стая (ако е необходимо остави вратите отворени за да те вижда и да не го е страх) + обяснение, че писъците са ти неприятни, но ако на него му е приятно да се слуша ок, а когато спре ще се радваш да ти прави компания отново. Ако не мине номера, а се върне и продължи да пищи - аз лично бих заплашила, че ще накажа. В случая с дъщеря ми - т.к. я извеждам и оставям вратата отворена - казвам, че ще я затворя, ако дойде ревяща/пищяща. Действа, макар да може да си отваря вратите 
4) За буквите - нищо лошо няма, че ги разпилява. Просто посъбирай веднъж на 2-3 дни каквото е останало. Не са скъпи, може да си купите пак.
5) За скачането върху стол - свали го за няколко секунди. Ако ти обещае, че няма да скача, тогава го върни на стола.
6) За това, че си му крещяла - ами то всеки крещи понякога. Аз лично като се усетя, че съм започнала много да викам си давам сметка, че ми е време за почивка и се обръщам към услугите на някоя баба за ден-два  . Ако има на кой да оставиш детето дори за един следобед пак е нещо. Дори и майките имат нужда от малко време за себе си.

 

Не съм чела цялата тема, защото пак виждам голям спор и голям спам
С една дума: детето ти е малко, а твоите очаквания - големи. На тази възраст беше немислимо да се опитвам да прилагам и половината от твоите методи за възпитание. Има си време за съзряване, осъзнаване и проумяване.

Мерси за съветите и на вас

Наистина имам нужда от почивка - и физическа, и психическа... И да направя нещо дето обичам само за мен си... Добрата новина е, че почивката ми идва в събота сутринта с рейса от Стара Загора за цели 7 дни! Хип-хип! Лошата новина е, че при предишните ми 2 почивки (в 2 поредни месеца по веднъж) реално не можах да си почина, защото детето отказва да стои при някой друг освен при мен, нито да си играе с друг, нито друг да го храни, приспива, за излизане да не говорим. А по-рано не беше така... свекърва ми напълно можеше да ме отменя... Но сега само "мамамамамамама" трябва да огрее навсякъде... Може би защото сме плътно лепнати един за друг непрекъснато, ама това е..

Нещата междувременно са кои по-добре, кои с временни резултати, кои по-зле... Само преди 2 седмици хвалех хлапето на баща му за разни неща и буквално на следващия ден все едно не беше същия... Преди няколко дни бях посъветвана да не се притеснявам ако детето плаче, когато не му дам нещо, защото и той има право да се чувства зле и да си изрази емоциите (с което съм напълно съгласна), а аз отговорих "оооо, то мойто никога не реве, само крещи и опитва да удря" Точно 2 дни по-късно започна и да реве. Сочно и напоително, с тръшкане и мнооого драма! Често, но затова пък много силно...

Наистина сме на прага на "ужасните 2", не знам дали не сме влезли даже предсрочно (той от самото си раждане е по-сложен от останалите, та психически се готвех за брутален пубертет, ранен и продължителен)... (не си вадя изводи за това от описаното в първия постинг ). За всичко е страшно опак от няколко седмици насам, не ме чува като говоря, не възприема аргументи (както досега), на мирни опити да го заведа, за да свършим заедно нещо започва да се опъва, дърпа, скимти, крещи, бяга и не знам какво още... Не ме пуска да си свърша някаква работа за 1 минута, само "мама, мама, дойдо!"

Всячески се опитвам да участвам адекватно в тези му състояния, но те са безброй на ден, едно след друго, интензивно... И аз се изгубвам, понякога... вече... преставам да знам правилно ли постъпвам, дали му гласувам твърде много свобода или без да искам аз се инатя за нещо... Но уморително е, много.... Изчерпващо бих казала... И заради това, че когато капризничи и издевателства над мен за някаква дивотия аз в общия случай опитвам с благ тон му говоря как го разбирам, че му е зле, но не бива еди какво си, защото така и така..., но вътрешно ме обзема някакъв неизразен бяс и неизразена агресия, които сигурно ще ме поболеят в някакъв момент...
Макар, че напоследък явно ги изразявам, защото се случва да повишавам тон много по-често от преди... когато да не кажа, че никога, ама почти никога не съм го правила... Възможно е и противно на принципите ми от безсилие да ми се е отплеснала ръката някой и друг път Срам ме е да си призная, ама ако ще го играя честно трябва да си кажа, че когато думите са били безсилни се е случило... И много ми е гадно, че се е стигнало до там...

Чудех се, ако наистина сме влезли предсрочно, ще излезем ли по-рано?
И не, честно, как се издържа това?!

Непрекъснато се сещам за подписа на Madam Chocollate "Господи, дай ми търпение... И си го искам веднага, чуваш ли!!!" Цитирам по памет... така и аз се чувствам...

Туй то. Отивам за шоколад!

Всички сме минали през тези периоди, спокойно. Свекърва ти нека го вземе, за да си починеш. Да реве малко, ще му мине. Недей го мисли чак толкова много. Едно твое - едно негово желание. Почини си, имаш явна нужда от това. И се срещай с повече хора с малки деца и си организирайте денят заедно, за да може Светлин да контактува с много и различни "светове".

Свекърва ми няма да го вземе, а ще идва у нас през деня
Уви, приятелки с малки деца нямам освен една, с която ни се разминават "режимите" тотално, а площадката е напълно празна и съдейки по миналата година така ще е до пролетта

Имаш форум "БГ-мамма" и ми казваш, че няма с кой?!.... ...За 5 г съм се запознала с толкова много мами, поддържаме прекрасни отношения дори и сега през скайпа. Докато си бях сама с децата месеци наред не се прибирах от хайманосване 9 -21 ч. Никола бе плътно до мен на фризьор, козметик, шопинг, клубове и по поляните извън София. Чакам с нетърпение лятото да се прибера в София за 2 месеца без таткото.