Много моля в устата ми да не се слагат думи, които не съм казвала.
Аз го разбрах по друг начин -иска детето да разбира нея , но тя детето не. Т.е не иска да го възпита, а да го дресира да не и чупи столовете и да не я дразни (защото миля и двете думи бяха употребени в 1 постинг) и да иска пъти по-малко дете от нея по команда да спре да му се играе
Ако наистина това си разбрала, значи не си разбрала правилно. Макар, че "чупене на столове" и "дразня" са употребени в един и същи постинг, не са употребени заедно, нали? Също никъде не съм споменавала, че детето ме дразни с това, че му се играе. Дори не съм казвала, че ме дразни дето разпилява неща по земята. Това, което ме дразнеше, е че ми се налагаше по емнайсе пъти на ден да залягам като рейнджър под дивана, посинявайки си ръцете в опити да измъкна поредната буква надълбоко или да размествам целия тежък диван, понеже от всички възможни места за разпиляване най-сладко е под дивана. Ами да, дразни ме? Поставя ме в позиция на хамалин и слугиня на вечно разположение.
Ако си прочела цялата тема вероятно си видяла и как разреших проблема - не с ограничаване на детето от разпиляване, нито с отнемане на буквите, нито с друг вид дресировка. Подходих компромисно, така че и двамата да сме доволни, а не баланса на удоволствието да е единствено у едната страна, за сметка на другата...
Относно "скъпоценните МИ столове" може би трябва да уточня, че също не клатенето само по себе си е големия проблем. Но той се клати бясно на детския си стол, който е дървен и сглобен с болтове и при клатене с такава сила и скорост до 10 дни би бил буквално неизползваем. Не бих оставила някаква вещ тенденциозно да бъде разрушена, само защото "децата са деца и им се играе". Едно е нещо да се разбие от свръхупотреба и динамично ползване, друго е просто от кеф нещо да разрушим. Освен, че няма да е налично когато ни трябва, вещите си имат стойност и не си представам на 2 седмици да купувам нов стол, за да не строша хатъра на клатещото се/играещо дете.
Което (важно е да уточня) не означава, че търся крути мерки с които да го отуча от "вредния навик". Търсех най-добрия начин, по който да се направи така, че хем вълка да е сит, хем агнето да е цяло. Начинът беше, че първо се намери причината, която провокира действието му, отстраних я и нещата сработиха.
Не знам и защо ме нареди до възпитателката от градината? Че чак и като "подобни" ни определи Време на вън имаме доволно, но няма как и никога да не сме си у дома? Педагогически принципи и теории не предлагам, а търся, като споделям как реагирам в дадена ситуация, така че да мога да получа корекция ако е необходимо. Идеи за наказания не търся също, не случайно на всяка страница повтарям словосъчетанието "причинно-следствена връзка".
Но пълна угодия на всички няма, както и усилието да се разбере напълно дадена ситуация понякога е по-малко сладко от даването на оценки отстрани...
По тоя повод ще разкажа една приказка:
Тръгнали дядо, внуче и магаре от едното село към другото. Внучето се вози на магарето, а дядото крачи отпред. Срещнали ги едни хора и се възмутили "Как е възможно! Детето - здраво, право, вместо да отстъпи място на стария човек, седи и си почива на гърба на магарето!"
Разменили си местата дядото и внучето и по пътя ги срещат други хора: "Горкото дете! Едва крета след това магаре с малките си крачета, а стареца пет пари не дава!"
Качило се и внучето на магарето, а насреща идват нови хора: "Ейййй, ще уморят добичето тези двамата. Ще му скършат гръбнака на хайванчето с тежестта си!"
Слезли и двамата, а насреща пак хора: "Будали! Магаре имат - пеша ходят!"
Хубав ден