Майчета 2009! - 5

Здравейте и от нас 
Не помня от кога не съм писала,но пък чета редовно 
Скорошно оздравяване на всички болнички и това да ви е за последно тази година!!!
Маги,мила ми дружке ЧЕСТИТО!!!Пожелавам на цялото семейство едно здраво и много послушно бебче през септември!Много целувки 
Смешко, ще остана без коментар.Знам че скоро ще стигнете до най-доброто решение!
Мигле,радвам се че най-накрая чу така очакваната думичка!Браво на Божи,че е ощастливил мама
Честита християнка на МарияП,Бог да е с Хриси и да й помага!
Моето диваче вече е голямо момче  Така си казваме вкъщи защото става все по-послушен!Говори много,казва изречения от по няколко думи,но правилно и съвсем на място!Има предпочитания коя приказка да му се разказва.Рисува много старателно с тебешир по паркета.Много сладко идва до мен на моменти и ме гушва,а понякога дори ме целува(много мрази да го целуват)Всяка втора или трета дума е мамо  Сега се пазим от прасешкия грип,че много лош се оказа.Давам превантивно Вит.Ц,много изцедени плодове,чайчета от лайка и мащерка с малко истински домашен медец,1/3 билков бонбон и се моля да ни отмине 
Разгледала съм всички снимки във фейса-е няма толкова хубави деца като нашите слънца!
Ето и малко от нас :http://www.facebook.com/#!/photo.php?fbid=188938454456201&se … d=100000201422452

Ааа, не! Аз имам вече имунитет  Таз болест не може пак да ме пипне!

Смехоранке, силно се развълнувах от твоята новина Ами аз пък много искам да си поискаш и заобичаш точицата и да се гушнете септември Дано не те разочаровам....ти си знаеш положението по-добре.
Момичета безкрайно мило ми стана за топлите честитки по повод изречената думичка от Божко. Много ви благодаря!
Платина-чудесно, че при Яна не се е оказал проблем с пръстчетата.
Болничките ме притесниха доста- на Мийка, на Дендри, на Лианка, на Вайза, на Аничка, на Мира да закрепват дечицата хубави.
Честито Свето Кръщение на куклата Мария П
Плами-Влади наистина ще става голям и речовит мъж! Браво-и снимките са заредени с енергия!
Днес беше чудесен ден за игри с шейна!

Здравейте момичета, аз доста се загубих , но откакто се върнах на работа нямам много време.

Честито на всички които съм пропуснала от последното си влизане.
Най- вече на Маги  
Смешко на тебе   и каквото решиш ще е най- правилното за вас .

При нас всичко върви на долу, добре поне че с Рая всичко е ОК . Гледат се с баба и, не много добре но като нямаме избор и така става.

Благодаря ви за подкрепата,много ви обичам! 
Сигурно ще задържим детето,защото мъжът ми настоява.Аз лично не съм готова и
не летя от щастие.
Много,много ми липсва мама сега! Ей,така да ми даде съвет,да ме успокои.........................
Такава депресия ме наляга,че направо се плаша от себе си.
Съжалявам,че ви тормозя с моите проблеми!

Смешко, стана ми тъжно след поста ти    Поговорете сериозно с мъжо и му обясни как се чустваш. Много му се ядосах. Той искал. Ами ти....

Не ни тормозиш, споко. Нали за това сме тук 

Хич не ни товариш споко Смешко!  Нали затова сме тук да се подкрепяме и в хубави и в лоши моменти!
Наистина трябва сериозно да си поговорите с мъжо, ама това ми се струва, че сте го направили вече!
Мами я споделете в момента с какво занимавате малчовците, че аз май пак съм малко на изчерпване!

Смешко, представям си какво ти е - уморена, объркана... Вярвам, че ще ви се наредят нещата добре и няма да съжалявате!! 
CrazyDeina, и аз си блъскам главата и си губя самочувствието на добра майка, нищо не ми ражда главата! Вкъщи четем книжки, ако имам някаква работа той се мотае около мен и си играе с разни тенджери и тави - но и това е до време. За съжаление често прибягвам до гледане на клипчета на компютъра  , за а си почина и аз. Навън също ми е трудно в момента - вчера не искаше нищо да прави в снега, нито да ходи, а да го нося. Иначе обича с шейната, но сега ми е трудно с нея по улиците, затова го карам в близкия парк. Не му е интересно да пишем с пръчки в снега, не става за топка, просто не знам.

Смешко, силно гуш и от мен. Каквото решиш - това е най-доброто за теб. Но каквото решиш ТИ, а не каквото мъжа ти иска. Според мен ти идва нанагорнище всичко. Никой не ти помага, по цял ден си сама с детето и си мислиш - как ще оживея още поне 2 такива години. Поговори си сериозно с мъжа си и кажи, какво очакваш от него като помощ - дали ще готви, чисти, подрежда, играе с Ицко за 2-3 часа, докато ти релаксираш - но някаква помощ. И ти си човек, и на теб ти трябва глътка въздух. А иначе - където 1, там и две   Виж, за три се изисква по-голяма кола.
Прегръдки.
CrazyDeina - може би аз не съм от най-полезните, че при нас сега е лято и го занимавам с разходки, но все пак вали от време на време и тогава какво правим
Пускам музика - детски песнички, той танцува като луд.
Четем книжки - много обича - С вечните въпроси - къде е кучето, къде е котето и т.н.
Давам му чашки пластмасови и слагам в тях малко замразен грах (или стафиди)- и да го изяде, не е голяма драма, поне по половин час ги пресипва една в друга, като свърши - пускам прахосмукачката.
Строи си неща с Легото - кубчетата ги нарежда, бута, занимавка - поне половин час.
Купих му количка (за кукли), голяма игра пада с нея, карат се хеликоптери, трактори, мечета, търчи като бесен с нея из къщата.
Имам разни пластмасови съдове и кутии - голямо нареждане и пренареждане прави.
Май това е.

Момичета, не се нахвърляйте върху съпруга на Смехорана. Човекът е щастлив, че ще става баща и се бори за това. Колко майки са в тази позиция и колко са тези, при които бащата на детето е на майната си или се прави, че то не съществува? Те са семейство - те ще решат. Щом думата му е важна за нея и е склонна да се съобрази с желанието му, пренебрегвайки своите усещания, значи има защо.
Аз няма да коментирам повече. Моята позиция е ясна.

Смешко, да ти призная нещо. Въпреки че искахме второ дете и работихме по въпроса, като направих теста, в първия момент и аз се чувствах така - едновременно щастлива и ужасно объркана. Единствените 40 дни, пред които съм стояла вкъщи, бяха след раждането на баткото. С него се върнах на работа, когато дребният беше на 40 дена. Правилно си прочела - 40 дена. Оборудвах една от стаите в кантората с кошара, всеки ден мъкнех количката, кенкуруго ... До този момент никога не бях стояла за толкова време удома, без да ходя на работа или лекции. Като си представих отново какво ме чака първите месеци от раждането с Ема - да стоя вкъщи и ежедневието ми да се върти между циците и нааканите памперси, и аз хванах гората от рано. Но постепенно свикнах с мисълта и какво предстои. Теглихме кредит, за да наваксам с осигуровките и оправим жилището ... и докато се усетим - скоро ще духнем втората свещичка на тортата.

Сподели притесненията си, дано ти олекне.

Здравейте дами! 
Отдавна не съм се разписвала, но и аз поработвам вече следобедите и не ми остава време за писане, иначе чета 

Първо да честитя на Мадленка за прекрасната новина! Лека и безпроблемна бременност ти пожелавам и едно здраво и сладко бебе на финала   

Смешко, имаш и моята подкрепа, каквото и да решиш 
Споделям мненията на Туиг. Когато видях положителния тест втори път бях като попарена. Нито беше планувано, нито нищо. Тъкмо от 5 месеца се бях върнала на работа и живота започваше да тече нормално. Толкова бях ужасена от това, което видях,  и ядосана, че първата ми реакция беше да вдигна скандал на мъжа ми  Отказвах да повярвам и да мина отново през това, виждаше ми се твърде скоро. След около седмица вече започнах да свиквам с мисълта и да правя планове и пренареждания на вече направените такива. Та така...сега мога само да се радвам, че не свърших това, което ми се въртеше в главата, а послушах съпруга си  Дано Калин някога не прочете тези неща 
Работата няма да избяга, да си отгледаме децата, пък ще работим все някога 

Такаааааааа,добър ден и от мен!Тук гледам има вирус,обаче аз съм се "ваксинирала" и влизам смело
Вчера почнах да пиша,но не знам защо не успях да публикувам.
Та честита бременност на Мадленка!Желая да е спокойна и здраво и хубаво бебе на финала!
Смешко,каквото и да решите със съпруга ти ще е правилно
Ако ме питате аз искам и трето,но финансова възможност и жилищна площ,йок

Занимания на Мина не умея и не предлагам.Три-четири пъти в седмицата я водя в детски център.Имам карта за намаление и там момичета /невероятни са/ се занимават с нея докато аз пия кафе,а трябва да тренирам по това време От днес за пореден път съм на диета
Връщаме се към 12.30 ,тя обадва и заспива.Като се събуди сестра й си идва от градина и играят двете.Та така при нас.
Не говори-т.е. казва мама,тате,като я питаш на колко години ще стане казва "на две" и това е.Както обичам де се шегувам с нея"Толкова си красива мамо,че можеш да си позволиш и да не приказваш"
Толкова от нас!Всичко чета и снимките във ФБ гледам

Отново искам да ви благодаря за подкрепата!
Мъжът ми е страхотен човек,разбираме се,обичаме се,винаги ме е подкрепя
във всичко.Но сега не е така.От неделя насам дъвчем този въпрос постоянно.
Снощи много ми дожаля за него,като ми каза:,,Ивче,аз съм толкова щастлив,а не смея да го покажа,като те гледам колко си тъжна и,как плачеш!"Скъса ми се сърцето!
Иначе притеснения много относно това,ако оставим детето.Апартаментът ни е малък,сега ни е тамън,но после....................Аз не съм сигурна физически дали ще се справям с новородено и неспящия нощем Ицко.
Мисля си,когато дойде моментът да раждам,че няма на кого да го оставим,докато съм в болницата.Да не говорим,че и на консултациите и всичките му там работи ще трябва да го водя с мен.
А и напоследък постоянно си мисля за мама,сещам се,как като родих Ицко ми се обаждаше постоянно, искаше да помогне,радваше се много милата............................... А сега........................
Лелеее,колко сълзи излях тези дни!И продължавам да лея.

Смешко,знаеш,че и аз съм без майка,като бях бременна с Мина свекърва ми претърпя операция на тазобедрената става и сега чак се възстанови.Сама съм ходила нан БХС и ФМ в Сф,в Плевен на консултации пак сама с Божидара,като бях в болницата Георги беше отпуска и на 11 ден от раждането бях сама с двете.Всеки ден съм ги извеждала по два пъти.Два месеца по късно взехме бавачка да разхожда Божи.С ръка на сърцето си признавам,че можеше и без нея
Това ти го пиша да видиш как е било при мен като грам нищо не спестявам.

Стана ми много тъжно, Смехоранка! И аз се просълзих, защото зная какво е да няма на кого да оставиш детето, какво е да ти липсва мама...Особено в такъв момент, когато искаш да споделиш. А и не само да споделиш.
Прави са всички, кгато казват, че каквото и да решите, ще е правилно за вас. И аз бих искала да дам подкрепа, но ще си позволя да разкажа две истории, защото твоите сълзи ми напомниха за тях.
Преди години едва моя колежка забременя непланирано и искаше да махне детето. Притесненията - липса на пари, живееха под наем, имаха детенце и едва успяваха да се справят,притесняваше се и за кариерата. Говорих много с нея всеки ден. Тя реши, че ще остави детето, но после разбра, че чака близнаци и пак започна да плаче всеки ден. Днес е щастлива майка на трима сина. Близнаците са много красиви, вече гимназисти. Тя ми е казвала не веднъж, че вече дори не си спомня колко трудно им е било. Останали са само щастливите спомени. Не може да си представи своя живот без тези прекрасни деца.
Пак преди години, но по-скоро, една приятелка изпадна в същата ситуация. Липса на пари, квартира, кой да помага, млади, какво ще стане с работата...Тя не плачеше, но много се притесняваше и като че ли не можеше да разтовари напрежението. И двамата искаха детето. И двамата се страхуваха много. Говорихме, говорихме, говорихме...Сега са в Канада, вече живеят в своя къща. Малката принцеса е много сладко дете. А те са много щастливи, че си имат момченце и момиченце.
Лесно е накратко да се разказват чужди истории. Трудно е решението. Аз съм сигурна, че ти ще се успокоиш като вземеш своето и ще се радваш след това на всяка следваща стъпка. Първата е най-трудна, но ти имаш най-важното - любовта и подкрепата на човека до теб. Каквото и да решите, ще сте двамата. А Ицко ще се радва и ще помага. С всеки изминал ден ще разбира повече.
Дано не съм ти досадила. Отчаянието е лош съветник във всяка ситуация...