
Здравейте и от мен! Пак стана далече след последния ми пост, ама и нещо четенето не ми спори много напоследък.
Много болнички пак, ама дано поне на всички бързо им минава каквото ги тормози. Ние също сме зле откъм зъби- донякъде и аз отдавам лошия сън и трудното заспиване на това, но пък много време стана вече, дано не му остане по принцип това неспокойно спане, че не може да си почива добре детето.
Ние направихме последната имунизация с Пентаксима вчера - голям ужас пак с подуване, зачервяване на крачето, болеше го и не можеше да ходи милото та цял ден сме се гушкали с пръст в уста, четохме книжки и гледахме филмчета (това не е типично за него, днес пак фучи из цялата къща, ама е малко травмиран още от преживяването).

Гледам че все повече от мъниците тръгват на ясли. Ние сме далеч от идеята даже - зиписали сме се да чакаме в една само, ама не ми се пуска докато бебето не стане поне на половин година. Все се притеснявам какво чудо хреми и други заразни болести може да си довлачим от там, а иначе детето определено има нужда вече от по-разнообразна среда... засега обаче ще се задоволи с бабите, дядовците и лелите за през уикенда.
Аз иначе карам нетипично тежко тази бременост - последното беше засилване на контракциите още от края на 6я месец и вече пия цяла шепа хапове в тази връзка, гледам да се застоявам седнала и легнала повечко, а колко работа има вкъщи... не виждам как ще се справя да се стегнем до раждането. Добре че от баткото почти всичко е в добро състояние и ще се ползва, че поне за покупки не мисля много - само малко дрешки взех, да се разтуша и с малко шопинг...
Спирам с четенето и писането, че малкия го чувам, сигурно след малко ще става, та да посвърша още нещо в промеждутъка - до скоро пак, като доизчета назад ще пиша пак!
Леко бременеене и това да е последния ти повод за притеснение до края - важното е ,че се е оказал неоснователен! 

(аз пък искам три, ама дали ще ме огрее така да отеснее вкъщи незнам...
). То и с финансите е трудно винаги, ама все си мисля, че няма как да не се справим - особено щом мъжете са с нас и помагат. Аз също не можех да се зарадвам на бебока в началото (макар при мен причината да беше предхождащия аборт, а не непланираната му поява) , но сега пак си му говоря на име както и на баткото докато беше още на топло, при теб също ще надделее майчиното усещане и ще забравиш всички тези терзания. 

за букета. Дано Ема да се адаптира бързо
А мисля, че и най-сербез детето ще пореве поне малко за мама. На мен това ми е единият от страховете - ще реве и после трудно ще я накараме да остане в яслата. Другият е да не боледува много. Ти даваш ли превантивно някакви витамини или имуностимулатор?
Дано свърши по-бързо този път гадния период...

Напоследък хич не ми се пише,ама обещавам,че ще съм по-редовна вече!

