Размисли на кръстопът на един учител по литература

  • 4 091
  • 29
# 15
Впрочем, самата учебна програма примерно за 7-ми клас уж има за основна цел "подготовка на личности, които възприемат художествената литература като ценност, като достижение на човешката мисъл и изпитват стремеж и потребност да общуват с нея", а като погледнем какво става в учебните часове, сякаш целта е да научиш децата, че не е важно как те са възприели произведението, а какво едикоиси критици са казали, че трябва да се възприеме.

А на теста за кандидатстване след 7 клас има един въпрос, на който децата трябва да отговорят с няколко изречения. Когато публикуваха ключа към отговорите през май 2010, се оказа, че броят точки се определя въз основа на употребени от детето определени думи - тоест клишета. Понеже такъв вариант даваха за пръв път, представям си сега каква надпревара за наизустяване на подобни изречения пада  Mr. Green
Виж целия пост
# 16
Литературата винаги е била предмет със субективни оценки, ама опитите да сложат обективни критерии пак объркват нещата.
Виж целия пост
# 17
И аз мисля,че литературата е изкуство,както е музиката,живописта и др.Много се радвам,че все още се намират такива учители,които желаят да събудят тоз "заспал"българин.
Според мен в днешно време съзнанието на българина "дреме".Имам чувството,че още не сме се "събудили от сън" от онази Предвъзрожденска епоха.Е докога и аз не знам.
Много ми се иска в училище до обучават децата ни на добре подредена мисъл,добър изказ,но изискванията на учителите се свеждат само до красиво и грамотно писане и много тестове.Наистина децата ни през ден правят всякакви тестове по различни дисциплини и се състезават помежду си(което май не е на добре).
Още веднъж искам да изкажа дълбок поклон пред такива Учители като Вас Госпожо и дано такива като Вас да се преумножават!!!

Ще цитирам един мой любим текст от песен
"До всяко добро същество да застане поне още едно.......тогава........"
Виж целия пост
# 18
Учителките ми по литература и в прогимназията и в гимназията бяха точно такива. Никога не са ни карали да четем така наречената критика. За да изкараш висока оценка беше достатъчно да си прочел произведението, да си вникнал в него и да можеш да мислиш. Например в 11клас, последното ми класно по литература беше "Какво харесвам в творчеството на ...." и си избираш за кои от авторите изучавани през годината ще пишеш. Спомням си, че учебника ни за 10-11 клас по литература беше една огромна тухла изпълнена с неясни изречения (сигурно е била предвестник на днешните учебници  Laughing) Учителката още в началото ни каза, че няма никакъв смисъл да се мъчим да я четем, а да я ползваме само за биографиите на авторите и христоматията.
Страхотна учителка си имахме. Като се замисля обаче почти всичките ми учители от 1-ви до 11-ти клас са били все страхотни, с много малки изключения. Стараеха се да правят уроците интересни, да ни научат да мислим, да търсим причините, да си вадим изводи. Друг е въпросът, че дори и при това положение пак имах съученици, за които в училище нямаше нищо интересно.
Виж целия пост
# 19
Болезнено вярно! Все едно аз съм го писала, дума по дума се припокрива с моят опит.
Аз впрочем се отказах от преподаването, стената е непробиваема, особено след 7 клас.
Възпитаваме и обучаваме конформисти и зубрачи.
И двете страни се преструват, че се върши някаква работа, а де факто само се отбива номера.
Преподавах в елитна гимназия, издържах едва 1 година.
Системата е такава, че огромния процент от учениците предпочитат да научат нещо наизуст, но не и да си размърдат ума и да изразят собствено мнение.
Никога не съм изисквала от тях да назубрят чужди тези, биографии, фактология, просто за тях това е най-удобният вариант.
Не се съмнявам, че има колеги, които го правят обаче.
Виж целия пост
# 20
Дали някой би ми препоръчал подобен учител по литература за сина ми, 5 клас. С удоволствие ще го запиша.
Виж целия пост
# 21
Lilibon, за жалост вече не останаха учители като теб. И правилно разсъждаваш дали да не се махнеш...
Имам приятелка , учителка по литература , с която се запознахме заради сина ми , който е дислектик. Без уроци и ненужни харчове тя научи детето ми да чете, в истинския смисъл на думата.

Тя сложи основите на класа да разсъждават , да мислят... Също като теб в часовете й децата се деляха на две групи и пр.
Когато сина ми беше в 5 клас тя взе решението и напусна. Срещаме се - липсват й децата , училището , но казва , че не би върнала.
Защо МОН изгони истинските учтели, а после се вайка , че децата ни били неграмотни...
Виж целия пост
# 22
Роса, не съм аз учителката, която е написала това. Просто мислите й докоснаха сърцето ми и затова ги споделих. Мисля, че тя много ще се зарадва, като разбере, че не е единствената, която вижда нещата по този начин. И може би по-лесно ще намери решението дали да продължи да се занимава с децата в училище или да почне друга работа.

Благодаря ви за споделените хубави истории, момичета!   bouquet
Виж целия пост
# 23
Едно време се е учело реторика.
Изкуството да се изразяваш добре, да бъдеш убедителен, да накараш другите да повярват в твоето мнение.
Днес децата ни учат граматическите формулировки за дефиниция на сказуемото или функцията на метафората у еди-кой си автор, но обучението е подредено така, че те въобще не разбират, че ако използват повече глаголи, ще задържат вниманието на читателя/слушателя по-лесно, също както един наситен с действие филм увлича; и че добре подбраната метафора е едно от най-силните средства за убеждение, напр. когато трябва да убедиш рицарите си да те последват в битка или когато искаш да спечелиш президентски избори Simple Smile

Те нямат интуиция за силата на словото и това е безспорно в техен ущърб. За самостоятелното мислене да не говорим, подобна е ситуацията и по други предмети.
Виж целия пост
# 24
Да си учител по литература е призвание, като това да лекуваш хората. Моята любима учителка в гимназията беше по литература-невероятна жена с ярко присъствие-Славея Илиева. Дано има повече такива хора като нея и цитираната учителка-децата имат нужда от учители с душа .
Виж целия пост
# 25
Трудно ми е да повярвам, че толкова малко се е променило за последните 15-20 години. Да, прави сте, спор няма.

Лилита, разбирам огорчението. И все пак, докато са в училище или университет, няма непробиваеми стени и не е късно. Ключово е да срещат смислени учители по пътя. Просто резултатите може да не се виждат веднага.
Виж целия пост
# 26
Мислеща учителка- това е оксиморон, който образователната система отрича! На нея трябват учители, които са зависими- треперящи за заплатата си, покланящи се на по-горе стоящите, глупави изпълнители на задачата- да създават тъпи граждани. Немислещите лесно се управляват, затова нашите деца ще бъдат изпитвани с тестове- а,б,в избираш. Така се отчита,че всички деца се справят, но в цял свят при тестово изпитване прагът на минаване е 60%, че и повече(Това е за 3-ка!)  Децата ни са златни като потенциал, но няма как да го проявят в затворената система училище! Трябва промяна на системата, но смислено с идея за бъдешето на нацията и държавата, а не с популиски идеи и политически окраски!
Много са малко мислещите учители в България и още по-малко ще бъдат! В момента от студентите СУ никой не иска да бъде педагог. Не е тайна, че тези специалности са с най-нисък бал при приема.
За щастие на детето ми преподават и много качествени учители, но те съвсем не са в млада възраст...
Виж целия пост
# 27
Да си учител по литература е призвание, като това да лекуваш хората. Моята любима учителка в гимназията беше по литература-невероятна жена с ярко присъствие-Славея Илиева. Дано има повече такива хора като нея и цитираната учителка-децата имат нужда от учители с душа .

Напълно съм съгласна с горното мнение!
Учителят по литература задължително трябва да е обаятелен,завладяващ,да има присъствие,да увлича децата.За съжаление много малко са такива учители по литература!
Виж целия пост
# 28
Радостно е да разбере човек, че съществуват такива учители... Не че не подозираме за съществуването им, но те са толкова "голямо" малцинство  Sad. Много се отказват, именно защото борбата със системата е трудна. Искрено се надявам тази учителка да е от тези, които ще останат. Надявам се и децата ми да имат възможност да се срещнат с поне един такъв учител в образованието си, това би означавало много.

Като чета и се сещам за филма с Робин Уилямс "Общество на мъртвите поети" - беше от любимите ми в моята младост... Подобен е и "Усмивката на Мона Лиза". Жалкото е, че и двата филма разказват за едни отдавна отминали времена, преди десетилетия, а тук това е нашата действителност.

Лилибон, можеш ли да споделиш коя е учителката? Или къде е написано? Интересно е да се прочете повече от тази жена...
Виж целия пост
# 29
Имах страхотна учителка по литература в 11 клас - така нареченото УПК. Беше през 89/90 година, когато се сменяха ценности и идеали. Часовете по литература за нас бяха като глътка въздух и прозорец към света. Не си спомням произведенията, които имахме като учебен материал, но помня колко много ни даде тази жена като формиране на мироглед.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия