Как се гледат 13 деца?

И  аз не мога да го направя и не само не мога, но явно и не искам. Защото ако наистина исках, вероятно щях да вярвам и че ще мога. Това обаче не значи, че никой не може. Давам си сметка, че има разлика да живееш в града и на село, най-малкото за това, че там можеш да си произвеждаш поне част от прехраната, а аз и магданоза дори трябва да си платя. Също така разбирам, че деца живеещи на село имат много повече пространство дори заради двора, който имат. но не съм избрала да живея на село, може би по причина, че съм отраснала в града и така съм свикнала. Но пък ако се бях родила и живяла на село, не изключвам възможността да живея там и да чувствам добре.
Едно от най-важните неща, на които трябва да научим децата си е да бъдат щастливи. Сигурно някой ще каже, че това не се учи, но не е точно така. А за да бъде някой щастлив е много важно да цени това което има, да умее да се радва на всеки, дори и малък успех, да умее да се радва и общува със земята и природата, да цени и радва на живота и други такива наглед прости неща, които живеещите в града амбициозни хора често пропускат. Колкото повече има човек - толкова по не умее да му се радва. А тези хора ако успеят това да го дадат на децата си, значи са се справили добре.

 Стандартът ми е средностатистически и приемлив,не съм богата,не съм бедна,не лишавам себе си и семейството си от нищо,което е нужно,нито от дрехи,нито от храна,нито от почивка,нито от заделяне на спестявания за обучение. Семейното планиране разумните хора го правим обмислено,разумно и с горните глави и според възможностите си. Това ни отличава от другите видове.

Ивонска, знам, че е така....не споря....Просто амбициите ми са В ПОВЕЧЕ...не знам защо ....

Джеронимо, не скачам на "мъстия" , ноооо мамкаму ...13 деца ... искам да го възприема, но не мога....не е мъстия(боже, не е), ама вярно си помислих "котило" признавам си.... ....

Е стига де, Тумбе, тогава циганите дето се подкарват да раждат от 12-13 годишни и на 30 вече са завъртели поне 13 деца какво да им казване, че са котки ли? Ми не са.

И пак само времето ще покаже дали си се справила наистина! От сега е доста арогантно да имаш претенции.

Джеронимо , за тях имам друга дума, цяла тирада...ама ще ме обяват в расизъм....не одобрявам...

 Ирен, много си права, но звучиш много поетично. Реалността е грозна и жестока. Моите изводи за това семейство са на база това, което беше казано и показано - 16 човека живеят в ограничено пространство, едва свързват двата края, почивката е непостижима мечта, големите деца се грижат за по-малките, защото майката не е Шива и не може да огрее на всякъде, бащата работи за 700лв, ако има работа. Какви изводи можеш да направиш?! Семейството живее в страшна мизерия и нищета. Как мога да си помисля, че тези деца са доволни от живота си? Те не живеят на изолирано място, където не виждат други хора и да не могат да сравнят себе си с останалите.
 Тук изобщо не става въпрос за моите или вашите амбиции. Аз не съм амбициозна майка. Не съм и идеална.

 Имам претенция да кажа,че сме се отнесли с моя мъж отговорно спрямо децата си дотолкова,доколкото сме помислили кое е най-доброто за тях,и не сме направили повече от 2,за да могат тези две да са добре облечени,добре нахранени,отишли на почивка, с джобни парички и да се чувстват сигурни и щастливи в къщи. Имайки предвид,че и за 2 деца времето понякога не стига,не мога да си представя какво щеше да е ако имах още 11. Физически не е възможно да се обърне внимание на всяко едно от тези 13 деца както трябва. На думи толерантността звучи много красиво и модерно,но действителността има и своите битови измерения,далеч от философията. Пример-нямаме ТЕЦ в блока и се отопляваме на ток. Неудобството е,че е трудно 4 човека да се изкъпем един след друг,защото бойлерът не топли толкова много вода, и трябва да се поизчака малко,за да се стопли и за другите. Чудно ми е тези 16 човека,които живеят на 60 квадрата как се къпят и перат,и колко често им се случва да вземат душ. Как въобще в тази къща има някаква хигиена? Дали има някой отговор на този въпрос?

Предлагам, да спрем да надничаме в чуждото канче.
Ако, някои толкова желаят да се убедят, че са прави в разсъжденията си, да отидат на място и да се уверят - щастливи ли са или не, в кочина ли живеят, в краварник или в какво?

         Наистина не се усещаме понякога...

Ха-ха, поетеса съм си аз. Само че с такива мои поетични разбирания отгледах вече дъщерите си, в тази грозна и жестока реалност. И точно защото отдавна не съм на 20, разбирам, че колкото повече задълбаваме в това, колко грозна и жестока е реалността , толкова сме по-нещастни и недоволни от животът си.
Аз също искам и съм искала децата ми да се изучат и те вече го правят и трите са студентки. Ама ще кажа повече за най-голямата. Работи от 5 години като козметичка, бакалавър е по Публична администрация, а сега учи магистратура - Счетоводство, но никак не е убедена, че ще седне някога на бюро. Защо ли? Защото хем харесва занаята си, хем има доход, който образованието и трудно ще и осигури. Та имайте амбиции за децата си, но понякога е по.добре занаят да им дадете в ръцете.

Не съм чела темата, отговарям по мое мнение. Освен ако не съм Анджелина Джоли, за мене е немислимо и невъзможно, по моите виждания, в БГ да се отгледат адекватно, без лишения, 13 деца . Да се отгледат "как да е" сигурно може, в смисъл да оживеят...

Четете тази тема и помнете! След 20 години, когато България стане 2,5 милиона реално живеещи в страната, от които етническите българи са 40% да си я поприпомните.
Аз за "нормално" мразя да говоря, но е твърде нездравословно за една страна, когато на четири баби и дядовци, две стринки, един чичо и мама и тати се пада по едно отроче - лъснатко, обгриженко, със спестовен влог за образование.Нищо добро не я чака подобна държава. Твърде спорни са и добрините, очакващи отрочето...
Като все се питате "как" защо не се опитате да си представите как? Децата първо не са 13 - най-голямото е на 22 и много отдавна е излязло от категорията "дете". Половината от тях вече не са малолетни. Където има много гърла там има и много ръце. С нищо не им тежи помагането. Един ще изхвърли боклука, друг ще сложи масата, трети, четвърти и пети ще измият чиниите - вашите деца не правят ли това? Наистина жизненото им пространство е малко, с това няма как да не се съглася, но живота на село протича предимно навън. В много софийски двустайни жилища живеят родителите, порасналия син с жената и детето и голямата дъщеря с гаджето : 6-7 човека на 60 квадрата без двор, ама никой не ги е пратил за кастрация, щото нали само едно дете има в семейството - значи всичко е наред.

Не ядат в Макдоналдс и Кентъки а домашно заклано пиле. Не си хапват захаросани пуканки в Арена а хрупат напуканите от баба. Не ходят на "ол инклузив" а си играят на селската рекичка. Ужас, и това ако е живот! Мъка, мъкаааа...

Самурайка, 

В продължение на хилядолетия жените са раждали от влизане в детеродна възраст до излизането от нея. Нима някой смята, че тогава не е имало щастие?

Никога не би ми хрумнало да нарека човешко същество мАстия  Колкото до котило - би могло да се употреби само при едновременно родени деца 

Приемам, че за някого щастието е живот в условия на силна урбанизация със всичките му мръсотия, стрес и откъсване от природата, но ми е странен опитът за налагане на подобен модел и убедеността, че това е единствената истина.
Цивилизованите хора по цял свят се опитват да живеят под мотото "Назад към природата", вероятно има защо 

Тъжно е, че задоволяването на чисто материални щения се приема като синоним на щастие 

Преди малко даваха за Цанка /от с.Кънчево/ по Нова.  Изглеждат чисти, имат книги. Направи ми впечатление, че не получава майчинство, не лъже, не мами държавата.  Както много майки мамят с фалшиви назначения и точат НОИ с платено майчинство.
Те са си щастливи по своему, не всеки може да ги разбере. Питат децата: Получихте ли подарък за Коледа - и те казват: "Да, сладки и салата." Едното момченце каза: "Не ми липсва нищо, имам си всичко, щом имам братя и сестри!"
Сигурна съм в едно - че наистина се хранят здравословно, с лично произведено месо и зеленчуци, дори и да не са чували за "Гимел."

много си права , такова ще е развитието на страната , но всеки сам си го прави ...