Когато се роди моето момче, му чупят ключица, но не ни казват
отказвам да повярвам, че не са разбрали
чудехме се защо ни казаха един месец след раждането да се върнем в родилното за профилактичен преглед
към третия му месец забелязахме, че не движи дясната си ръка
и започна едно ходене по невролози със съмнения за пареза
къмто петия месец /колкото е това шушче от клипа/ започнахме рехабилитация
подмятаха го горкото като това от клипа, то плачеше много, но явно защото го е боляло... ужас, като си спомня и ми идва да ги избия пишман докторите
после се разболя и му направиха рентгенова снимка и разбрахме за ключицата
спряхме терапията
но бебето беше вече с прекрасно развити рефлекси, проходи много лесно и не падна нито веднъж
мислела съм си да заведа и това ми бебе на това момиче, защото беше много добро и ако не страдаше от ключицата баткото, мисля, че терапията беше много полезна
Виж целия пост
отказвам да повярвам, че не са разбрали
чудехме се защо ни казаха един месец след раждането да се върнем в родилното за профилактичен преглед
към третия му месец забелязахме, че не движи дясната си ръка
и започна едно ходене по невролози със съмнения за пареза
къмто петия месец /колкото е това шушче от клипа/ започнахме рехабилитация
подмятаха го горкото като това от клипа, то плачеше много, но явно защото го е боляло... ужас, като си спомня и ми идва да ги избия пишман докторите
после се разболя и му направиха рентгенова снимка и разбрахме за ключицата
спряхме терапията
но бебето беше вече с прекрасно развити рефлекси, проходи много лесно и не падна нито веднъж
мислела съм си да заведа и това ми бебе на това момиче, защото беше много добро и ако не страдаше от ключицата баткото, мисля, че терапията беше много полезна
Когато отидох за първа консултация ме предупредиха да не се шокирам, често майките излизали да не гледат, но аз останах, беше ми любопитно най-малкото кое му е толкова страшното/а то, не че е страшно, така го наричат само, хахаха/