КАК ДА ОТДЕЛЯ ДЕТЕ НА 3г ДА СПИ САМО

  • 3 830
  • 42
# 15
За сега два дена се справям и със спането отделно и с ходенето на градина(да не ме чуе дявола).От днес играе и народни танци и се надявам да и е интересно.Сутринта ми каза ,че нейната приятелка иска да види една нейна книжка(това ми дойде добре дошло).Ще видим как ще е тази вечер?Подготвила съм и една изненада(подарък пъзел) за да я поощря за това ,че ме слуша.
 
Виж целия пост
# 16
за да не отварям нова тема,и моят въпрос е подобен.почти на 3г. е дъщеричката ми,има си самостоятелна стая,в която спи сама от почти година и половина, но проблемът е,че иска да заспива задължително в моето легло (ако не - вися клекнала до кошарата й и иска да й държа ръката докато заспи,ужасно изморително е) и през нощта на няколко пъти дотичва от нейната стая пак в моето легло.като заспи-пак я местя в кошарата, и така накрая,на сутринта и двете сме недоспали и недоволни  ooooh! дайте ми съвет как да я отуча от този навик моля ви   bouquet
Виж целия пост
# 17
sunko И при нас е ситуацията нещо подобно както ти описваш. Или някой трябва да си легне с нея на голямото легло или на малкото до нея. Но от 4ри дена реших, че ще я приучвам да заспива сама, понеже половинката е в командировка и аз нямам възможност да вися по час и нещо при нея докато заспя. На всичко отгоре съм бременна и ми тежи бая да се кълча до малкото легло.
Та след като и прочитам приказка и казвам, че е време за лягяне, оставям някаква лампа да свети и вратата на стаята оставам все още, казвам и, че съм в другата стая и така. Това естествено не става без съпротива от нейна страна.
В началото ставаше след мен, аз я връщах в леглото. Почва се програмата ако, пиш, ако, пиш. Тези желания ги удовлетворявам, защото в момента махаме и ношния памерс. Първите вечер подплакваше от другата стая и ми викаше, но и се обаждах и и казах, че съм тук и да заспива. Повъртяваше се и заспиваше.
След 2-3 вечер все оше казва, че не и се спи, но не се тръшка така. Понякога след приказката и давам да погледа някоя книжка и да си заспи.
Все още работим по въпроса.
но всичко е може би ти да решиш, че не трябва да я приучиш и да си кажеш, че повече не може така да висиш докато заспи, че трябва сама да се научи.
Моята е доста твърдоглава и си държи на нейното. Първите 2-3 вечери са най-зле.
Ние не сме приключили още с приучването, но поне сега не ми се налага да вися по 2 часа при нея. Е тя не заспива веднага, пак и трябват 30/40 мин, но ис мисля, че с времето ще свикне.
И като се събуди през ноща идва при нас, но аз онбичам да си я гушкам и тя си доспива до сутринта пи нас. Но си мисля, че с времето и това ще мине и ще си спи по цяля нощ спокойно.
Успех и просто трябва ти да решиш, че е момента да заспива сама и да си малко по-постоянна и да не се отказваш при ако се се сръфи.
Виж целия пост
# 18
Мисля си, че детето или спи само, или не спи само. Всякакви подобни навици са объркващи, натоварващи и изморителни.
Когато детето е готово го отдели и толкова... Може да четете приказки, да си поговорите гушнати в леглото, но идва времето за сън. Тогава детето "расте най-много, става най-силно и здраво" Wink

При нас лампата се гаси, оставям вратата открехната, светната лампа в коридора и не пазя тишина. Децата, според мен са по-спокойни, когато ясно чуват звуците от живота в къщата.
По същият начин откликвам на всяко повикване. Ако прекалят се карам Simple Smile Но не трябва да се чустват изолирани и сами.
През ноща гася в коридора, но оставям лампата в тоалетната светната, пак открехнати врати и не е пълна тъмнина. Така не ни будят, ако им се ходи до тоалетната, а и не ги е страх от тъмнината.
Виж целия пост
# 19
Дъщеря ми направи 3 години през декември 2010 и все още спи при мен. Започна да спи при мен на 1 и 10месеца (тогава тръгна на ясла и беше страшен период!). Преди това и за следобедния и за нощния сън си спеше в нейното легло в същата стая, сега то стои абсолютно неизползваемо! Понякога ми е нужно да спя без да ставам и давам вода и тнт през нощта...но удоволствието да те прегърне през нощта, да усещаш миризмата на заспалото човече, да се събудите една срещу друга сънени или просто да си съвсем наблизо, когато заплаче и успееш да погалиш и кажеш "спокойно!",ми носи неимоверно щастие и смятам,че няма да е за дълго! Децата растат и все повече искат да се отделят от рано, та за това когато стане, стане, нямам никакво намерения да я приучвам и насилвам!
Виж целия пост
# 20
Децата растат и все повече искат да се отделят от рано, та за това когато стане, стане, нямам никакво намерения да я приучвам и насилвам!

Категорично съм съгласна  Peace Моят син започна да спи при мен на спалнята на 1.9г. На 2.10г.реши, че иска да спи сам в стая. На 3 г.се върна при мен на спалнята. Не съм се опитвала по никакъв начин да влияя на решенията му, ясно ми е, че на 15 със сигурност няма да спи при мен.
Виж целия пост
# 21
Синът ми трудно свикна да заспива и да спи сам... на 4 години и половина, когато със сестра му ги отделихме в детска стая. Колкото по-късно, толкова по-трудно, май.
Виж целия пост
# 22
... Колкото по-късно, толкова по-трудно, май.

такива са и моите наблюдения
Виж целия пост
# 23
Съгласна съм, че няма дете на 15г, което да спи при мама, да е с биберон и памперс  Peace
Макар, че свят широк  Mr. Green

... Колкото по-късно, толкова по-трудно, май.

такива са и моите наблюдения
и моите  Peace
Виж целия пост
# 24
... Колкото по-късно, толкова по-трудно, май.

такива са и моите наблюдения

А моите пък не, поне с моето дете.
Пробвала съм я на около годинка да я оставям да реве и се влиза през определени минути при нея. Е първия път рева 1, 5 часа  #Crazy Беше толкова натоварващо за мен, а и за нея със сигурност  Cry Накрая заспа разбира се. След около 1 седмица долу горе са научи да заспива сама, но всичко трая някъде 3 седмици и тръгна на ялса и от един ден вече не работеше.
Не ми се искаше да си тормозя детето по този начин.
Сега вече на 2 години и 4ри месеца може да и обясниш като човек и си разнира от дума. Е сърди се малко, но това не е онзи рев като на годинка, на малко детенце оставено сам само в стаята.  Confused

сега сигурно ще кажете, че и на годинка е късно, което може би е така, но периодично съм пробвала преди това на около 6 месеца и не се е получавало. Е тогава съм я оставяла не-повече от 5-10 мин да пореве, но ми е стигало.
Поне при моето дете тази метода не действаше и ми беше много по-лесно и приятно да си я гушна и да си заспим.  Wink
Виж целия пост
# 25
Знам аз, че голям стрес е за детето да се оставя да плаче, Вече различни са случаите, де. То нали много си зависи и как е протекла бременността - дали мамата е била спокойна или пък някакви стресови ситуации е имало. Една приятелка си завършваше висшето образоввание докато беше бременна, и общо взето и беше много напрегнато - крайни срокове, изпити...Е, успя да се справи с това, но детенцето се оказа и то някак си изнервено. Съдираше се да реве по цели дни и нощи, не знам откъде толкова енергия събираше...Сега вече е на 2 годинки - живо и здраво, но не се отделя от майка си. Голям стрес и ужас е ако се наложи да го остави дори на бабите... Естествено спи при нея, абе за полата й, дето се вика...
Мисля, че всичко това е до време, но много важен е социалния живот с връстничета, няма начин
Виж целия пост
# 26
о, не, за мен рано е преди 3-4г...не и малки бебета. И аз се бях пробвала преди това, но не винаги се получаваше.
Аз съм огромен противник на това детето да се оставя да реве. И на всяка цена да се научи да спи само. Полека, постепенно, с много любов, малко обяснения и така. Без да се травмира и чуства отхвърлено.
Виж целия пост
# 27
  Здравейте.Искам да се похваля ,че без много сръдни и с малко повече обяснения ,че мама и татко се обичат и трябва да спят в тяхното си легло, а малкото момиченце си има собствено и трябва да спи там, при нас нещата се получиха.Една вечер се опитах да я накарам да спи при нас ,защото беше къпана ,а не искаше да си спи в чувалчето и аз за да не стоя будна цяла нощ и да я завивам, а тя се обърна и ми каза "нали с тати се обичате".Стана ми много смешно ,но и много тъжно някак ми липсваше гушкането.Сега от време на време я моля да дойде при мен и тати да спи и не ми отказва.Но кажа ли че ще си спи в леглото се съгласява веднага.Не съм опитвала да я уча да заспива сама.Мисля ,че ако и това си отнема ще порасне много бързо , а някак си това не ми се иска да се случи.
Виж целия пост
# 28
Децата постепенно трябва да се научат да спят сами. Моите деца заспиваха сами още на 10 месечна възраст и когато се събудят/ако вскичко им е наред/ не плачат. Леглата на двете деца се вадеха едно от друго. Когато за първи път сложих малкия да спи сам в голямо легло /горното/ беше на 2 г. и половина. Първата вечер падна при брат си и се разпищя, втората - пак падна, но на сутринта ги намерих да спят заедно. След това постепенно спря да пада и в един момент вече всичко си беше наред. Мисля, че не е добре при първите признаци, че на детето не му харесва това, на което искате да го научите, да се отказвате. Но наистина всичко трябва да се прави с много търпение, обяснение и любов.
Виж целия пост
# 29
моето дете също спи при мен... а като беше бебе - спеше в леглото си до мен... парадокс -.... но явно трябва да се израсте ..
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия