Спешен въпрос за аборт поради мисед

Днес ми 4 ден от аборта (на 12.01) и сутринта се събудих от кръвотечение. Не беше нещо страшно, но определено имаше доста. Нямах болки, но след това започна една много неприятна тежест от пъпа на долу. Коремът сякаш ми е подут, макар и визуално да не се забелязва кой знае какво.
Пия Аугментин (и някакви хапчета срещу гъбички).
Сега като чета темата, се чудя дали да очаквам допълнително кръвотечение, заради тази неприятна тежет в корема Направо имам чувството, че ще се пръсна
Незнам какво да очаквам, а всичко изглеждаше като да е перфектно - нямаше кръвотечене, нямаше болки или тежет. Но днес като ходя, ставам, сядам направо си усещам матката (незнам въможно ли е)

По същия начин съм и аз. Спокойно, дори и много обилно да прокървиш, знай, че има ли съсиреци, те трябва да паднат, така че стой на тоалетната и гледай да изхвърлиш всичко. Аз вчера щях да пукна от страх, но в крайна сметка така трябва да стане. Дано не ти се случи, защото, когато не знаеш, се шашкаш изключително много. Аз звънях по нощите на Николов, та го събудих горкия, но ме успокои и ми каза да си купя Метергин за да се оправя. Не се тревожи за нищо, но ако тече само кръв в много обилни количества потърси лекаря си. Упех ти желая и бързо възстановяване.

на мен пък ми казаха ,че с такива симптоми-тежест и кървене  се ходи на АГ  .. дори личната вчера ми по припомни...

Ами аз се консултирах по телефона. Във вторник съм на преглед. Имам доверие на моя гинеколог. Аз тежест имах в деня след аборта, понеже много ме боля след него. Няма страшно, стига лекаря да е запознат, той сам преценява. В крайна сметка нали затова ходим и си даваме парите, за да получим качествено обслужване. При всеки проблем уведомете лекаря си, не четете толкова форумите, аз от много четене стигнах до лудост   

Ох, ако знам какво да правя вече...Стоя, чакам да видя какво ще стане и се притенявам да безпокоя лекаря си. Все си представям как е някъде с приятели човекът и аз го безпокоя в събота вечер с моите притеснения...

Пипиоле виж сега, аз като изкървих вчера изобщо не мислех, че в 1: 30 той спи и т.н. Но се обадих, тъй като той ми прави процедурата и ако има някакъв проблем, все пак той е наясно. Мислсех да отида в някой спешен център, но нито знам къде, нито нищо ! Първосигнално е в паника да се свържеш с личния си гинеколог. Никой няма да ти се разсърди, нито да сметне за науместно, тъй като все пак си пациент и той е поел отговорност към твоя случай. При него ще ходиш на контролни да види как си и т.н. Не се тревожи и аз мислех преди, че е нахално и т.н., но все пак това не е шега работа.
Не се тревожи, казвам ти, вчера 1 л. сиг беше с кървища и съсиреци, а съм жива още... Ако не дай си Боже стане нещо пак звъня и така. Консултирай се, не бери душа ! Достатъчно безотговорна е и здравната система и обществото към нас, та ние да се съобразяваме с нещо, което всъщност е в наш интерес и способбства за нашето благополучно възстановяване.

малко късно се включвам, но- веднага след операцията (мисед в 12 г.с.) започнах с арника монтана 5сн по 5 гранули- на 15 минути ме обезболяваше, на втория час бях на 20 минути, а след два часа болките спряха, а кървенето беше единични капчици 

Здравейте! Не посмях да се регистрирам, докато съм щастливо бременна... сега обстоятелствата го налагат - имам нужда да споделя с вас, жени, преживели моята трагедия.
На 12.01.2011 г. прокървих - просто капчица, бях в 11 г.с. Веднага отидохме в Шейново (там бях избрала да ходя на ЖК, като първият ми преглед в тази болница предстоеше на 15.01.). Оказа се, че бебето ми няма сърдечна дейност от предната седмица, когато се разболях и имах ужасна кашлица и три дни вдигах температура (макс. 38). На 13.01. направих аборт. В първите часове след него се успокоях, че важното е, че съм жива и предполагаемо здрава... С всеки изминал ден обаче психическото ми състояние се влушава... Мисля, че ще полудея и по-страшното е, че никой с никакви думи не може да ме успокои. Аз съм на 30 г., беше ми първа бременност и ужасно много го исках. Сега пия ципрофлуксацин и сякаш ми се иска да започна чай от бял равнец - знам, че действа добре на хормоните, а и против кръвоизливи в матката. Моля ви за мнение за чая!

galia_vn по-принцип арниката е за изчистване на кръвоизливите, за след операция и раждане. А това за психическото състояние е нормално, от тежкия трус на хормоните е- бих ти препоръчала глог мента валериан или жълт кантарион за нервите, но на мен в първите месеци след аборта билките изобщо не ми действаха. Не се страхувай да отидеш на невролог за някакви успокоителни- на мен ми беше много трудно и само дето някоя глупост не направих

nadindf благодаря, че ми отговаряш... питах за белия равнец, защото чета, че след аборт много момичета страдат от липса на или нередовна менструация, а моята се регулира от него. Иначе май наистина ще опитам поне с мента, глог и валериан - не мога да спра да плача, а от днес вече съм на работа и някак не е удобно...

Здравей Галя ! Искам да ти кажа, че тъгата е неизбежно чувство в ситуацията, в която всички, пишещи тук се намираме. Поплачи си колкото искаш ! Имаш правото, не си мисли, че не е удобно да си тъжна. Ако можехме винаги да контролираме емоциите си, едва ли щяха да съществуват съответните специалисти или медикаменти срещу депресията. Ако имаш нужда, вземи си отпуск, отиди с любимия човек на някое красиво място, което ти напомня за юношеството например. Някъде, където ти е било весело и ни най-малко не си помисляла за бебета и семейство, а само за младежки забави.
След като аз разбрах, че бебето ми не се развива, а вече се бях подготвила всеячески за бременността, а и след това, се сринах за секунди. Беше ми много мъчно, плаках 3, 4 дни постоянно, проклинах себе си и всички, които ми бяха черни. И най-много се сърдех на Бог, този, който не мога да съдя. С болката взех да се справям като си мислех за други неща, като например, как е време да се взема в ръце и да загърбя много неща. Покрай всичко научих на кой мога да разчитам, кой наистина проявява грижа към мен, и кой предпочита собствените си интереси.
Относно билките, не знам какво да ти кажа, тъй като не пия билки, пия антибиотика, който и ти, както и Метерген, заради кръвоизливите.
Искам да ти пожелая по-бързо физическо и емоционално възстановяване и да ти кажа, че за съжаление много жени са преживели нашите неволи, а след това са се радвали на безпроблемни бременности и здрави дечица. И както са казали хората- всяко зло за добро. В началото така се дразнех, когато някой ми го кажеше, а сега вярвам , че е така, или поне се надявам...

Теичка, благодаря и на теб за подкрепата! Ужасно ме е страх! Бях 100 % положително настроена и ми се случи това! Сега, когато съм срината емоционално и дори след време, няма как да бъда спокойна... Страхувам се дали ще забременея пак, дали ще оживее, дали ще го износя, дали пак няма да се разболея точно тогава... Опитвам се да си спомня помислила ли съм някога нещо лошо на някого, че Господ ми праща такова изпитание. И много добре знам отговора - още не бях срещнала полвинката ми, когато повечето ми приятелки се омъжиха и забременяха. На всички винаги съм пожелавала хубави неща и искрено съм вярвала, че някой ден и на мен ще се случат... така и стана ...
Изпадам в ужас като си помисля, че пак ще следя овулация и ще треперя с надеждата да не ми дойде... После пък ще треперя колко време ще живее... Истината е, че изкарах много тежък грип и всички около мен са на мнение, че е за добро, тъй като вирусът дава много тежки последици върху плода.
Сигурно ви отегчавам, но истината е, че с времето проблемът ми се задълбочава, вместо да отшумява... наистина ще си купя нещо леко успокоитено, иначе ще умра от мъка...

galia_vn никой не отегчаваш. Самата аз се чувствах така преди месеци, но полза то това освен да се травмирам себе си нямаше.  Стягай се и продължавай напред- след 3 месеца ще можете да пробвате пак, а грипове вече няма да има , поне в следващите 6 месеца, така че карай пълен напред- твоето бебе те чака някъде там.  Първия аборт е нещо нормално за повечето жени- пиродата си отиграва нещата. Има даже и такава тема:

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=396549.0

Галя, щом смяташ, че леко успокоително ще те накара да се чувстваш по-добре- вземи си. Но имай предвид, че към някой лекарства с времето се развива зависимост, а после е много трудно да се откажеш. Аз лично предпочитам да си изплача очите, да мине цялата моментна мъка, не че не си поплаквам отвреме навреме, но едно време не е имало хапчета, а хората и тогава са тъжали. Знам, че живеем в 21 век, и именно на това дължа неуспешните бременности, повечето болести и т.н. Храним се с болкуци, навсякъде около нас е мръсно, не знам какво да очаквам.
Относно страха от следваща бременност, страх ме е, че може да се случи същото, но за мое успокоение ще си направя едни изследвания. Днес бях на контролен- всичко ми е наред. Тук искам да благодаря на д-р Валентин Николов (Св. Лазар), който беше изключително любезен и отзивчив, въпреки всичките ми капризи, среднощни обаждания и т.н. И най-вече заради професионализмът му. Хистологията показа стандартното, с две думи - неуспешна бременност, поради хромозмомна несъвместимост. Имам и друг един аборт, не мисед, а спонтанен, преди 3 години. И двете ми бременности бяха непланувани- особено първата, тогава пушех, пиех, скачах, работех като луда и хал хабер си нямах, че съм бременна. Абе май е Божа работа, но аз ще си направя изследванията, за да не се шашкам, и ако има нещо да го предотвратя.
На никого не пожелавам нашата съдба, аз също винаги съм се радвала на познати, които са били бременни, и винаги съм си представяла моята бременност по същия начин. Е, явно живота е решил да ми поднася изненади, аз само се моля следващия път да бъдат приятни, най- приятните !

Момичета, от цялото си сърце ви пожелавам всички лоши неща да останат в миналото! Дано всички имаме деца, за да се чувстваме пълноценни жени.
Аз трябва да си взема епикризата на 28.01. Не вярвам много на хистологията с оглед на това, че при постъпването ми в болницата в деня на аборта, една сестра ме накара да попълня бланка за съгласие, като отговоря цитирам "на всички въпроси с отговор не" ... като фигурираше и въпросът: "Има ли ли сте Т в последните 2 седмици". Не попълних анкетата по нейните инструкции, но ме достраша и да напиша "да", защото реших, че може да има отношение към упойката и да ме върнат, знам ли  . Мисля да съчетая вземането на епикризата с контролен преглед.
Колкото до успокоителните, аз лично съм много против, но явно изглеждам крайно отчаяна, щом чак шефката ми ме посъветва да си купя
А за опитите... в момента дори само мисълта за секс ме отвращава (не мога да се позная, дано е кратковременно, че много страшно  )