Спешен въпрос за аборт поради мисед

Моят съвет пък е след първи аборт да си направите пълни изследвания -и  генетични, и  имунологични, и хормони на щит. жлеза, и микопразми и уреяплазми.
Преживяла съм два спонтанни аборта. След първия ми казаха - спокойно, случва се, и никой не ме насочи към изследвания. Забременях втори път, но и вторият път се оказа миссед. Чак тогава си направих изследванията и се откриха проблеми - тромбофилии и НК клетки. След провеждане на лечение забременях 3ти път, и сега съм в доста напреднала бременност. Е, дай Боже бебето да се роди живо и здраво, разбира се, но мисълта ми беше, че се забавих много  - защото и след двата аборта трябваше да изчаквам по 6 месеца, и - ето ти я година само от изчаквания... Ако си бях направила изследванията още след първия аборт, и бях започнала лечение при второто забременяване, вярвам, че би имало голям шанс втората ми бременност да бъде успешна.

Maghalena, пожелавам ти безпроблемно раждане и едно здраво и хубаво бебче    Аз също съм решила да си направя изследванията, защото не искам да минавам през същия кошмар трети път ! Не съм мазохистка ! Дано всичко ми е наред, но дори и да не е, по-добре да взема мерки, защото много искам да бъда майка, може би го искам повече от всичко. Сега и аз ще чакам около 6 месеца, все пак ще ставам на 25 в края на годината, смятам, че нямам време за губене. След 30-те, риска от генетични нарушения и мутации при бебето се увеличавт. Не, че съм престаряла, напротив, има мами , които забременяват и раждат на по 30 и, 40. Лошо няма, но не искам да попадам в графа рискова бременност. Като се замисля колко жени правят аборт всеки ден, и то без проблеми, само защото не го искат и ме хваща яд. Това е друга тема на разговор, много оспорвана, поради факта, че все пак живеем в 21 век, и че сме много демократични и свободолюбиви, но аз никога, при никои случаи не бих направила аборт по желание. Мое виждане, но все пак всеки има свой мироглед и морални ценности.
Момичета, аз искрено съжалявам за всяка една наша загуба и се надявам да не ни се случва вече, но трябва да се пазим и да бъдем малко по-загрижени за себе си. Тези "излишни" според някои хора пари за изследвания могат да ни спестят много трвоги, физически и емоционални травми. Ще  ми се изследванията да бъдат безплатни, но като всяко друго и те струват пари. Успех на всички, дано се зарадваме на щастлива бремненност и прекрасни  
  

Естествено, това, че са направени всички изследвания и е предприето лечение не е 100% гаранция, че следващата бременност ще е успешна, но повишава шансът. Също да спомена, че ако конкретните мъж и жена нямат вече едно дете, е хубаво и партньорът да си направи генетични изследвания - т.нар. кариотипиране. Да не се окаже, че жената пръска луди пари за нейните изследвания, както и за лекарства, и бременността пак не се получава успешна, защото има проблем в партньора. Разбира се, това са много редки хипотези, де, но все пак - едно вземане на кръв се изисква да се направи на партньора.

И ти си права, първо аз ще си направя и ако всичко ми е наред, мъжа няма възражения и той да се подложи.

След 2 спонтанни аборта ,тябва да си направите иследвания . Хубаво е да се обърнете към гениколог занимаващ се с репродуктивни проблеми защото той ще ви насочи най-точно какви иследвания да си направите за да не губите време.
Наистина е хубаво да родите до 30г ,нищо че сега масово се забременява на 35 или 40 . Това е така поради финансови,социални и здравословни проблеми. Но това са рискови бремености. Между 23 и 30 жената е най-здрава и все още няма здравословни проблеми в следствие на възраста ,които ние не усещаме но промените настъпват. Така че действайте момичета ,колкото по-рано толкова по-добре

Здравейте момичета, да се включа и аз в темата...след 2 спонтанни и един миссед по коледа....като "хубав" новогодишен подарък
Изследванията са най-доброто което може да направите за себе си (пък и не само за себе си).
Аз направих всички имунологични и генетични изследвания още след втория спонтанен. Но макар и с терапия се оказах с трети аборт- този път миссед. Не го пожелавам на никого , по-скоро пожелавам всички в този форум да сме здрави и да се видим в някоя по-приятна тема от форума.
Сега почти месец след миседа се опитвам да търся отговори на всички въпроси - на някои намирам-на някои не. Опитвам се да се възстановя психически за да опитам отново след месец -два. Не се отчайвайте, не се отказвайте. Нека си помагаме една на друга.

Ако има момичета от Варна- пишете ми за да обменим информация за специалисти, процедури и др. Можем да сме полезни една на друга вместо да се нервираме.

Здравейте момичета, както повечето в тази тема така и аз преживях мисед, за съжаление в 18г.с. Няма нужда да обяснявам как съм се чувствала, защото всеки който го е преживял знае какво е. Макар за мен това да бе първа бременност, съответно първи аборт реших да направя всички необходими изследвания, за да мога да предотвратя или поне намаля процента това да се повтори. Сега след като се откриха някои отклонения в генетичните изследвани и имам назначена терапия за евентуална следваща бременност се надявам, тя да завърши успешно. 

Между другото има една тема, която на мен лично много ми помогна да превъзмогна мъката след случката. На който му е интересно да заповяда.

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=550353.0

Успех на всички   

Момичета, благодаря за мненията, относно миседа, а и изследванията след това. На доста момичета ще бъде полезно да знаят накъде да поемат и защо трябва да бъдат по-отговорни към себе си и бъдещият живот, който предстои да износят.
Много хубава тема си дала Креммито ! Пожелавам здраве на всички и повече никога да не ни се случват подобни лоши неща !
 

Здравейте момичета!
Включвам се малко по-късно от другите, но май сега чак мога да си разкажа болката. На 20.01 бях на БХС  (12г.с.)заедно със съпруга ми, за да може да види и той малкото сърчице как тупти... Както се очаква, пиша Ви тук, в момента който сложи ехографа на корема ми, гледайки на един голям ТВ, виждаше се ембрион, но нямаше пулс, нищо не трпваше, пусна звука и пак нищо... За стотна сълзите ми бяха тръгнали, а мъжа-не бе виждал нищо и не можа и да разбере веднага. Докторката ме попита боледулвала ли си, вдигала ли си тежко - но не, аз бях толкова радостна и щастлива от това че съм бременна, че за тези три месеца не съм била болна, пазих се от тежка работа и т.н. 24.01 бях запланувана за абразио. Първото ми, яд ме беше че толкова съм се пазила като момиче за да няма нежелани бебета и сега така ми се случи - първа бременност и какво стана - мисед?!?!? На бебето му е спряло сърцето още в 10-та - толкова не би ми е било мъчно отдавана. Исках да Ви кажа че загубих родителите си през 3 години като бях тийнейджърка още и това е нещото което ме кара да ми бъде още по-зле - НЕВЪЗМОЖНОСТТА да направя каквото и да е било срещу това, което ни се случва...   В деня на абразиото - припаднах, неможех да дишам от страх... В момента който се събудих - сякаш съм сънувала кошмар, кошмара че изобщо съм била бременна, че ми се е случило всичко това. Някак бе ми останало зад гърба. Единственото което чуствам сега е една БЕЗКРАЙНА и безгранична тъга, тъга по това което неможахме да имаме.  В момента чакам, чакам да спре да ми тече това неприято кафеникаво нещо, чакам да не ме е страх да правя секс, чакам кога ще ми кажат докторите че мога да опитваме отново, чакам, чакам... Като всяка бъдеща майка изпитвах несигурност и безпокойство по това което ни очакваше - сега вече знам готова съм да бъда майка, да обичам и да бъда обичана!!!Искам да пожелая на всички които са изживели нашите страдания, да ни се случи нещо наистина красиво, малко и плачещо   

Миличка  Много съжалявам за това, което си преживяла. И в миналото и преди броени дни. Искам да ти кажа, че зацапването ще спре, на мен, вече ми спря съвсем, а аборта беше на 11.01. 2011, в 11 и нещо... Странно, но факт... За бебе- както казал лекаря- между 3- 6 месеца. Секс- когато ти спре зацапването. Аз още не съм правила баш секс, но съм предупредила мъжо  . Искам да ти кажа, че ще имаш детенце съвсем скоро и не се тревожи. Може би е било болно... Не се знае, може би само Господ ги разбира тези неща... В такива моменти трудно знам какво да кажа, какво да посъветвам и дам упора. Искам само да не се отчайваш, и веднага, селед като ти кажат започвате с бебепревенето. Ще видиш, че всичко ще е наред. Аз покрай моя мисед за колко още мои приятелки разбрах, че са преживели същото... На много млади момичета се случва, не се тревожи. Само трябва да бъдеш спокойна и най-добре си намери (ако нямаш) добър лекар, на който да имаш доверие. Вярвай, и знай, че всичко ще бъде наред. Успех !     

Благодаря ти за милите думи, след като в четвъртък разбрахме, в петък сутрин аз вече мислех по различен начин "Господ ни е помогнал като ни се е случило всичко това, за да не се мъчим в последствие ако е имало проблеми", което не ми пречи от време на време да ми е мъчно. Благодаря че ме успокояваш, въпреки че и ти съвсем скоро си минала през същото.  Надявам се съвсем скоро да се срещнем в "Бъдещи майки" 

при кого ходиш за проследяване, кой ти прави кюртажите и какви изследвания си правила във Варна, може и на лични

Здр  моми4ета  да си излея души4ката и аз По  последен цикъл  трябва да съм 11-12  г.с. ,. но  бременноста е останала  във 7 г.с. .Утре ми  предстои  кюртаж и ми е много  тежко  Как  вси4ко се срива  само за миг

bobynka ,  , пожелавам да се възстановиш по-бързо и след 3 месеца да се включиш в друга една тема. 

Все едно чета собствените си преживявания.
Съжелявам за случилото се с теб. Просто направи необходимите изследвания , за да не стане късно и да не страдаш отново. Не се отчайвай, аз поне още не съм се отказала, не бива и ти да го правиш.