Новата година е дошла, мама за Септемврийска Точица разбра!

Оф, и аз мисля, че от прекалено четене човек може да се побърка. Затова последните дни съм го свела до минимум. Не че не съм изчела вече достатъчно, за да спя неспокойно...
Докато съм на работа, се стремя да си намирам възможно най-много, за да не се разсейвам със страховете си. От друга страна ми се струва все пак задължително човек да е информиран за основните рискове.

Аз пък ако има как и БХС не бих си правила, ама докторката иска . Колко от вас биха махнали бебето, ако излезе повишен риск, това си е само статистика в края на краищата

Добре дошли и  на новите мамчета , дето от  първия път  са хванали  ....
 И аз съм от тях ... Докато решихме , че ще бебеправим и хоп с един изстрел ...   - същия ден ми е бил първия плодовит  ден ... Е , да .... видяхме ,че е така 

Ами  ако ми покаже повишен риск  задължително ще си направя амниоцентеза ...

и аз също ще правя амиоцентеза ама до 22.02 не се приемам за бременна/тогава съм на преглед в фемина/.Преди 7години ги нямаше тези щуротии сега все по модерни изследвания има дето май само ни плашат.ако някой сега ми каже хайде на пустинен остров без доктори и изследвания смятайте че тръгвам

ако има голяма вероятност да е увредено детете сигурно ще го махна,незнам 
но дано да нямам тикива мисли 

Привет,мамчета!
Добре дошли на всички нови бременилки
Гледам,че пишете за вродените маформации-аз определено смятам да се възползвам от всички възможни изследвания за това,понеже все пак съм на прага на 38-мата си година и рисковете при мен са доста завишени,поне според писанията,които съм чела.Това обаче в ниаккъв случай не ме отклонява от мнението ми,че независимо какво правим,всичко е Божа работа.Чела съм и съм чувала за случаи на жени,които по време на бременност са преминали през всичкия ад на редица задължителни и препоръчителни изследвания за откриване на вродени маформации и въпреки всичко раждат увредени деца...Да не дава Господ! Според мен,ако тялото,умът и душата на човек за чисти,няма от какво да се бои излишно
Момичета,аз днес реших да си поговоря с дъщеря ми за бъдещата ми бременност и...опасявам се,че никак,ама никак не мина добре Отначало започна добре,но по някое време не знам какво точно се обърка,просто ми заяви,че нито смята да ме подкрепи,нито да ме насърчава за аборт-решението било лично мое и нея не я интересувало какво ще правя Стори ми се,че усетих коктейл от ревност,страх,срам и...всякаква липса на желание за разбиране.С две думи,каза ми да правя каквото искам!Тя скоро щяла да се маха от тук/понеже смята като завърши,да заминава да учи в чужбина/и моят бъдещ семеен живот изобщо не я интересувал,както и бебето,с което по нейните думи,изобщо нямало да има каквито и да било контакти!!! Де да беше само това обаче.На нова работа съм от 3 месеца и съм на временен ТД.Работата ми е свързана с с изключително тежко физическо натоварване и ще се наложи още в тия дни да изненада шефа с бременността си.Страх ме е,че нямам никакви законови протекции Работя в Лидл,а те са ужасни монополисти и това,което им се удава най-добре е да стресират излишно служителите си Днес споделих с някои колеги новината от бременността си и бях повече от приятно изненадана от радостта и подкрепата им...Със шефовете обаче определено няма да е така...
Ще се побъркам,момичета...Таткото ме испокоява и ме подкрепя изцяло,поне засега,но аз ТРЯБВА да работя заради дъщеря си Срам ме е да го кажа,но буквално съм на крачка от дефинитивното решение за аборт...Имам усещането,че ще объркам живота си тотално
Съжалявам за песимистияния пост!Знам,че никой няма нужда от това точно сега,но...имах нужда да споделя с някого,а знам,че вие бихте ме разбрали на 200%.
Прегръщам ви силно и пожелавам по-малко гадене и всякакъв бременски дискомфорт на всички!

Уффф....ама с колко граматични грешки съм си постнала настроението.... извинете ме всички!

Ох, КоТанче, нямаш си представа колко те разбирам, поне що се отнася до дъщеря ти... С големия ми син са почти набори. Не знам как ще му го кажа. Той и без това понесе много тежко раздялата ни с баща му преди пет години. Остана да живее е него. Не искаше да ме вижда или да говори с мен допреди няколко месеца  Едва на втори януари тази година се срещна за първи път с приятеля ми... И сега, като разбере, че съм бременна... Страх ме е да не скъсам окончателно тази толкова тънка връзка, която успях да възстановя между мен и него към момента...

А що се отнася до това да направиш аборт заради някакви си шефове  Защо казваш, че нямаш никакви законови протекции? За какъв срок е временния ти ТД? Може би има начин да се измисли нещо 

Стискам ти палци да намериш в най-скоро време разрешение на проблемите ти, за да се радваш на бременността си 

Котанче  
Недей така песимистично, за дъщеря ти предполагам новината е шок, но със сигурност след като премисли ще приеме малкото човече. За шефовете ти не знам, но със сигурност закона те пази при положение, че към датата на обявяване на новината си записана на ЖК, но не съм сигурна, защото си на временен трудов договор. Тук може да зададеш въпроса си или да видиш дали има подобен казус като твоя. Сещам, че в сйта на КНСБ, преди време имаше адвокати, които отговаряха на всякакви въпроси. Искрено се надявам всичко да се нареди при теб  . Не бързай още с обявяването на новината.

Хубава и спокойна вечер на висчки  

П.П. Котанче, до сега се рових и видях, че ако си на временен трудов договор не се ползваш със закрила. Колко време ти остава на временния договор, ако успееш да скриеш от тях и ако те прехвърля междувременно на постоянен, може и да е решение 

Котанче,ти си зрял човек и ще се справиш Убедена съм ,а и ти го знаеш ,че щерка ти ще си промени мнението като види бебенцето.Пък и тя като отиде да учи ти и съпругът ти без детски усмивки ще сте като  Куку и Пипи   Ще се справите ще видиш.Наистина се поразрови за правата си ,защото Лидл са чуждестранна фирма в България и нещата са по различни, от колкото с родните ни фирми.Горе главата  

Според мен, тук сме да се подкрепяме във всеки един момент и не ни товариш с нищо  

jaded ,според мене е по-добре да изчакаш малко да отшуми тая епидемия,тъкмо ще имаш време да се поинтересуваш малко за някой читав доктор, пък и предполагам, че ще е свързано с дооста чакане, сред хора болни от грип и не е много хубаво да стоиш там?!
Пък аз също ще питам тук-там и все ще намерим някой.

Мили момичета,нямате идея колко се радвам да видя,че ме подкрепяте тук! 
Независимо че не се познаваме,всяка една от вас внася светлинка в душата ми и ми дава надежда
Marpen,проблематиката ти ми е до болка позната!!!След развода ми се наложи години наред да си търся късмета в Европа и дъщеря ми живееше при баща си,докато отсъствах,понеже не искаше да живее с никоя баба.Впоследствие така беше свикнала да живее с него,че едва я накарах да се премести да живее при мен и майка ми,когато се прибрах от Норвегия окончателно.Няма да повярваш,но буквално я умолявах на колене да се пренесе при мен,а тя дори не подозираше каква мъка ми причинява,живеейки на 10 минути път от мен Но децата са такива-егоисти и манипулатори,колкото и да не искаме да си го признаем.Знаеш ли,само времето решава подобни проблеми-просто нещата ще се наместят от само себе си,без излишни драми.В такива ситуации е най-добре да не насилваме нещата,а да ги оставим да се слуват по естествен начин.В крайна сметка,природата не търпи празно място Синът ти ще приеме както теб и приятеля ти като едно цяло,така и бебето,просто му дайте време.От възрастта стават по-ревниви и сръдливи,а и по-егоистично настроени към собствените си интереси.Ето я и моята красавица например-иначе е прекрасно и много мъдро същество,но понеже в момента се чувства застрашена,макар и напълно излишно,придава фасони и се прави на обидена....А колко пъти сме говорили с нея,че всеки има право да търси щастието си до край.Остави нещата на съдбата-тя ще се погрижи за всичко!
Мадленка,diana_val4eva,сърдечно благодаря за дадената сила!Така или иначе ще се наложи да кажа в работата за състоянието,в което съм,пък да правят каквото искат.Някак си не ми се вярва да ме изритат като куче,но нищо не се знае.Имаме и гореща линия за контакти с психолози и социални служители от Бг,които помагат при решаването на по-сложни казуси и в крайна сметка,ще потърся правата си чрез тях,ако трябва.
Лека и мека засега на всички,мили мамета!

Котанче,е с такива позитивни мисли се живее добре и спокойно .Прегръщам те и да погалиш малкото тумбаче

КоТанче, не се притеснявай, предполагам,сама знаеш, че бременността, раждането и целият път, който ни предстои да изминем с малките ни съкровища, го прави безценен.Приеми, че понякога се случва така, че Господ се смее на плановете ни и обича да ни изненадва, за да ни напомня, че не сме ние тези, които можем с лека ръка да ги решаваме тези неща.
А за дъщеря ти напълно нормално е за нейната възраст да реагира така и като свикне с това, че семейството ви ще се попълни с още един малък човек, ще бъде много щастлива.
От теб сега се иска само да си спокойна, пък нещата ще си дойдат на мястото.Силно вярвам в това!!!!
Гушки на всички, от мен!!!