И аз нямах проблеми, ходих на едни обучения от сутрин до вечер и вкъщи се редуваха сестра ми, другата леля или бабите с шишето без проблем, още септември месец, значи доста малка е била.
И аз съм за среща.
Янче, и на мен ми се иска бебче вече, ама не ни е дошло времето още. А Кая как искааа...Малко ми е жал, че няма да стане както си мислех - да не са с много голяма разлика. Заради нея исках да са с около 4 години, да са си по-близки, ама сега по-скоро виждам вариант като с мен и сестра ми - пет години и нещо. Ще видим, както стане, човек не може всичко да програмира в тоя живот.
Виж целия пост
И аз съм за среща.
Янче, и на мен ми се иска бебче вече, ама не ни е дошло времето още. А Кая как искааа...Малко ми е жал, че няма да стане както си мислех - да не са с много голяма разлика. Заради нея исках да са с около 4 години, да са си по-близки, ама сега по-скоро виждам вариант като с мен и сестра ми - пет години и нещо. Ще видим, както стане, човек не може всичко да програмира в тоя живот.
Не се отчайвай, помисли за различни варианти. БГ икономика е толкова зле в по-малките градове, особено на север, пък и не знам точно как се търси работа сега и не мога много да те посъветвам. Ако се върна в БГ ще ми е като втора емиграция. Само гледай да не се подтискаш, че е много страшно. Имай вяра, че ще се оправите. 
Аз яко се насметох. Поисках направо да ме остави, да ми го предизвика, за да има време за упойка, но тя не пожела. Искала да почне естествено, което ми направи добро впечатление. Още нямаме име.
). 
, но Уинкс е права не трябва да се отчайваш,а да вярваш в по добрите дни.
да родиш като мен.
защото не я знам...никога не готвя с грамажи, гледах някаква рецепта с прясно мляко слагах това и онова и въобще не знам как се наду така...
/. Докато бях там и на едно момиченеце му се доака и тя си го прати да отива - не отиде с него, защото няма как да остави всичките деца навън/това по повод бърсането.../. 
От данданията е имало смисъл