Забраненият плод (Aşk-ı Memnu) ~ 23

ти ще си ги пускаш вече  , аз се пенсионирвам

biskit, той вече съжалява. Но тази заблуда му е и за параван.
Незнае все още накъде ще го завее любовта. Не може без лъжа в живота.
Иначе думата нямаше да я има.

vania-Наистина ме хвърли в размисъл.Припомних си откъса когато Бехлюл е малък и Аднан говори с чичо му, който казва, че не може да го гледа.......Бехлюл седеше сам на стълбището-малък, безпомощен.......Сълзите му се стичаха.........     Може би това ,че се обгражда с много хора не означава че не е самотен.Не е намерил жената до този момент, която да накара сърцето му да трепне.Е, сега я откри и тя не е най-подходящата......Но какво да се прави-"Любовта не пита"!
От любов, човек се променя така,че сам не може да се познае............  

http://www.gecce.com/anketler/sonuc/sizce-bugune-kadar-dizilerde … iydi-656.html?m=2
Тук гласувах - една анкета. След като гласуваш
се отваря и виждаш .....наште хора.

Резюме за тази вечер.
Бехлюл не може да скрие от семейството си тревогата от предстоящото посещение на родителите на Елиф. Айнур споделя мъката си с Пейкер. Фирдевс признава, че е сгрешила по отношение на Нихал и Бехлюл. Дали обаче Нихал ще остави нещата, или ще се опита да накара Бехлюл да ревнува? Бихтер се опитва да измъкне от сестра си за какво са си говорили с Айнур.

Родителите на Елиф най-после пристигат. Бихтер става свидетел на разговор, който трудно може да бъде обяснен от Елиф. Старите навици на Фирдевс още не са изкоренени и тя не може да се откаже да си купи поредното скъпо бижу. Бехлюл не вярва на годеницата си за връзката й с Хилми. След срещата със сватовете, семейството на Бехлюл започва да осъзнава, че сватбата наистина ще се случи.

 
Тина гледаш ли Фириха 

Абсолютно вярно ! Само си мисля, че  не я ползва за заместител, а се скрива при нея, искрено се надява тя като по-силна да го избави от собствените му криввания.  Защото Бех. много ясно осъзнава, че  ставащото между него и Бихтер не е правилно и се чувства гузен и виновен  спрямо чичо си.  

че той започна ли

Думите са на Аднан, казани пред Бихтер, относно съпротивата в дома му  от нейното идване и на майка й.   Дори Бехлюл в началото реагира  неосъзнато против Бихтер, в същност протестът му беше срещу идването на чужд човек,  нахлуването в защитеното  пространство на децата  на силния  вятър, наречен Фирдевс и Бихтер.  Същото вероятно чувстват Нихал и много други деца в тяхното положение.
Цитирам дословно:
„Притеснявам се  и  за Бехлюл.  Това, което казваш  за  Нихал важи и за него,  дори повече.   Той е много самотно дете,  зад  привидното му спокойствие  се крие тревога и притеснение,  зад  радостното му  настроение  се крие тъга.  Той е като дете,  търсещо къде  да се скрие от  самотатата.  От мъничък остана  съвсем  сам  в  живота.  Съвсем  невръстен  беше  протегнал  ръка  на  живота и чакаше някой да я хване.   Аз  го  хванах.  Дори и днес,  когато го погледна, виждам онова  дете пред вратата,  с куфар  в  ръка.  Нямаше  смелост  да  влезе,  какво ли не правеше  за да го обикнем,  да  не  го  отпратим.”
Разказа на Шеесте пред Нихал за Бехлюл: " Когато дойде тук беше  като  фурия,  само  правеше бели, като, че ли искаше да   се  измори,  за да забрави.   После, изведнъж  изчезваше.   Намирахме го  качен на някое дърво или скрит  в  някой ъгъл, неутешимо да плаче.   От  малък  лудее,  за да забрави болката си.
Бехлюл е по-голям от Нихал със седем години.  Когато  майката на  Нихал е починала, Нихал е била на 7 години, Бехлюл на 14.  Още една загуба за Бехлюл.  Нихал се изживява като майка на Бюлент,  а Бехлюл се изживява като закрилник и  отговорен за Нихал.  Елементарно за деца, загубили родител и близък, обичащ ги човек, дарявал ги с нежност и ласки.

Има кадър от филма, в който Аднан си спомня как Бехлюл и Нихал седят като деца прегърнати,  силно притиснати.

Миналия петък но тъй като гледам втори епизод ще е по интересен 

 

tina86, събитията от детството остават следи до края на живота.

  А защо го е изоставила Седеф,някой знае ли? После той изоставя Пейкер,така беше ,нали? За коя е щял да се жени/споменаха нещо такова,преди Елиф/
  Страхът е неизбежен спътник в живота на всеки един човек и  е нужен,за да го предпазва и съхранява,но когато се превърне в спънка  за вземането на важни решения  и единствен аргумент,това вече е проблем. И затова растем и се развиваме,за да се борим с демоните си,а това става като се осмелим  да постъпим така както искаме,но не водени от страх. Освен това не съм съгласна,че Бихтер не е подходяща за него,напротив тя е човекът,който  се опитва да го изправи сам срещу себе си,да разреши вътрешните си конфликти и противоречия и да заяви свободно -аз искам това,обичам тази. По този начин ще стане една пълноценна и завършена личност.Точно тя му трябва  и  е жената,която  е можела да го отърве от всичките му страхове,но не би.
    Според мен Елиф я разиграва,никой не може да се скрие от чувствата си,това го осъзнава много добре.Просто нещата се отлагат във времето и има само още един наранен човек,в крайна сметка.Отчаян опит да спре нещата,докато този годеж се оказва още по-силен катализатор в привличането им-използва го донякъде ,за да я накара да ревнува и няма истинско намерение да се жени.Убедена съм,че ще си намери предлог,за да я разкара.
    А когато знаеш какво е болка,колко е тежко да те изоставят и си преживял толкова много,не трябва с лека ръка да причиняваш и ти болка на другите,а той го прави,при това донякъде съзнателно.

Не знам за Седеф, но мисля, че и Пейкер първа прекратява връзката им, това го даваха в началото. Не съм сигурна дали съм права, но си мисля, че Пейкер го напуска не защото й изневерява с Елиф, а защото той е беден, вечно е без пари и иска от Нихал, а Пейкер не без внушенията на майка си, не иска беден живот.  Доказателството е, че за 6-те месеца, през които Бех отива в Париж, Пейкер успява да  загаджи Нихат, че и да забременее от него, че и да организира сватбата си,  смятайки, че й е вързан в кърпа  охолния живот, а майка й ще бъде избавена от фалита с помощта на парите на бащата на Нихат.   Голяма скорост, а защо е била нужна ?   Не се ли прави така, когато бягаш от нещо, което неистово искаш ? Не се ли прави така, когато  знаеш, че  си прав, но безсилен да се справиш сам със себе си или с демоните си.  Тогава правиш прибързани неща с надеждата, че те ще те спасят от теб самия, вместо теб самия.

Ако греша, поправете ме.

да, така е. Отличен опит го знам