Насред пубертета

  • 4 800
  • 66
# 45
Нямам нищо против вашите изказвания, напротив много внимателно ви чета постове, защото и аз всеки ден се чудя къде греша.
Точна рецепта за отглеждане на деца няма.
Опитвам се да се държа приятелски с децата ми, но в повечето случаи  злоупотребяват с това приятелство.Всичко е наред до момента в който ми зададат например въпроса : Може ли да отида на рожден ден и да се прибера вместо в 10 часа в 12 часа? Естествено аз отказвам защото не им е мястото по заведенията по това време, и от този момент приятелството застива.
Имам и други подобни примери, но сега не ми се пише.В спорове влизаме всеки ден почти, опитвам се да бъдем равни, но е много трудно да се угоди на всеки.
Виж целия пост
# 46
мами вашите тинейджъри спортуват ли нещо по сериозно? в смисъл да ходят примерно на плуване 3 пъти в седмицата, или спортни танци вечер или каквото и да е? посещават ли някакви други курсове извън училище? имат ли си хоби?
моите деца са малки, но каката е с ужасен характер - много в гневна, говори с голямо напрежение, има някаква мания все да е първа и т.н. крещи, вика, абе....когато и мине това и състояние е супер внимателна, разумна, умна, става мила, разбираща. още е малка и се гушка в нас, търси ни и има нужда от нас. но...в чудо сме се видели от гневните й изблици и не ми се мисли, ако някакси не ги тушираме, какво ще правим като порасне. затова и си мисля да я натоваря с спорт, че там да си излива енергията и да се успокоява.
затова и питах вашите тийнове тренират ли нещо? аз някога тренирах и нямах време ни за алкохол, ни за цигари, ни за грим, ни за нищо. успеха ми е бил добър. и мога да ви уверя че родителите ми пак не бяха доволни от мен!
Виж целия пост
# 47
Anaise, мисля, че спорта би помогнал за намаляване на гневните изблици, но не напълно. Имам познато дете на подобна възраст, с подобна симптоматика. Май си е до характер, има подобрения , но това , че трудно преглъща поражение и конкуренция- си е факт, който съм виждала неведнъж.
Виж целия пост
# 48
Опитвам се да се държа приятелски с децата ми, но в повечето случаи  злоупотребяват с това приятелство.Всичко е наред до момента в който ми зададат например въпроса : Може ли да отида на рожден ден и да се прибера вместо в 10 часа в 12 часа? Естествено аз отказвам защото не им е мястото по заведенията по това време, и от този момент приятелството застива.

За колко големи деца става въпрос и от какъв пол?
Понякога е нужно да се правят компромиси. Например синът ми е звънял да ме предупреди, че изпраща момиче и ще се наложи да закъснее след вечерния час. Кое в случая е по-важното? Това, че АЗ съм казала, че в 22.00 ч. трябва да е вкъщи или задължението, което ТОЙ е поел към момичето? (Мъмренето след това си е едно на ръка.)
Припомняйте си по-често какво сте правили вие самите на тази възраст и преосмисляйте приоритетите.  Simple Smile
Идва време, когато мнението на гаджето е по-значимо от това на мама - съжалявам, но е факт. Още по-жалко ще е, ако не е така. (Здравей, ДиС!  Laughing)
Виж целия пост
# 49
Опитвам се да се държа приятелски с децата ми, но в повечето случаи  злоупотребяват с това приятелство.Всичко е наред до момента в който ми зададат например въпроса : Може ли да отида на рожден ден и да се прибера вместо в 10 часа в 12 часа? Естествено аз отказвам защото не им е мястото по заведенията по това време, и от този момент приятелството застива.

За колко големи деца става въпрос и от какъв пол?
Понякога е нужно да се правят компромиси. Например синът ми е звънял да ме предупреди, че изпраща момиче и ще се наложи да закъснее след вечерния час. Кое в случая е по-важното? Това, че АЗ съм казала, че в 22.00 ч. трябва да е вкъщи или задължението, което ТОЙ е поел към момичето? (Мъмренето след това си е едно на ръка.)
Припомняйте си по-често какво сте правили вие самите на тази възраст и преосмисляйте приоритетите.  Simple Smile
Идва време, когато мнението на гаджето е по-значимо от това на мама - съжалявам, но е факт. Още по-жалко ще е, ако не е така. (Здравей, ДиС!  Laughing)


Дъщеря ми е на 16 г. а синът ми на 15 г.. Кромпромиси правя непрестанно. Това с пребирането го дадох като пример, и не като супер голям проблем.
Децата ми никак не са лоши, а по скоро аз прекалявам понякога с параноите.На всяко закъснение винаги си мисля само лоши неща, и се започва едно звънене по телефоните.Осъзнавам че не съм права в такива моменти но съм в процес на преосмисляне. Thinking
На ясно съм, че рано или късно минавам на втори план и нямам нищо против, такъв е живота.
Виж целия пост
# 50
Стига бе, според сина ми аз съм единствената майка, която звъни непрекъснато и тормози горкото си чедо.  Laughing
Виж целия пост
# 51
Стига бе, според сина ми аз съм единствената майка, която звъни непрекъснато и тормози горкото си чедо.  Laughing

защо ли ми звучи познато  newsm78 Mr. Green
Виж целия пост
# 52
Стига бе, според сина ми аз съм единствената майка, която звъни непрекъснато и тормози горкото си чедо.  Laughing

Хе-хе, Как` Сийка, този приз - най- звъняща и тормозеща майка, отдавна стои над камината ми Simple Smile Сега съм номинирана в категория Недаваща да има гаджета до 16 си година, Недаваща да се ходи по дискотеки и още няколко по-незначителни категорийки Simple Smile

Виж целия пост
# 53
Айде и аз в клуба на звънящите и питащите майки. Значи не съм била единствена, ха-ха!

Виж целия пост
# 54
Само да знаете как ми олекна , че не съм единствената звъняща майка.
Мислех си,че няма друго куку като мен. А ако не ми се вдигне телефона от първия път - "подпалвам моторетката" яко. Mr. Green
Виж целия пост
# 55
Момичета, пишете за кукувщените си, защото взех да си мисля, че съм за преглед Simple Smile Моята все ми казва, че другите майки не били такива.
Дъщеря ми не само не вдига от първия път, но си е сложила мелодия, по която знае, че съм аз и не си прави труда да си погледне телефона. Винаги все нещо и се е случило с телефона. Я сам звука му ще се е намалил, я целия телефон ще се е бъгнал и изключил. Писнало ми е  Twisted Evil Не схваща, че колкото ми прави тези номера, толкова аз ще си държа на нещата, които забранявам. Имам чувството, че всеки ден участвам в битката на титаните. Ту аз имам превес, ту тя. Уж съм поохлабила хватката, но има неща като връзката с нея, за които ще държа винаги и ще е хубаво да го разбере.
Виж целия пост
# 56
Дъщеря ми не само не вдига от първия път, но си е сложила мелодия, по която знае, че съм аз и не си прави труда да си погледне телефона. Винаги все нещо и се е случило с телефона. Я сам звука му ще се е намалил, я целия телефон ще се е бъгнал и изключил. Писнало ми е  Twisted Evil Не схваща, че колкото ми прави тези номера, толкова аз ще си държа на нещата, които забранявам.
Явно не сте приятелки с дъщеря ти. Confused
А по колко пъти звъниш на ден?

Моите дъщери винаги ми вдигат телефона, освен ако не са в метрото и нямат обхват. Така съм ги научила.
Нооо Naughty аз не прекалявам със звъненето. На голямата си дъщеря/15г./ позвънявам най-много по един път на ден, обикновено след приключване на учебни занятия. Питам как е минал денят й, кога ще се прибере вкъщи и толкоз,  не досаждам с много въпроси Mr. Green. От повече позвънявания се въздържам, освен, ако не е належащо, защото хем е безсмислено, хем рискувам да стана досадна, особено ако постоянно задавам въпроси от рода на: Как си? Къде си?
Виж целия пост
# 57
Най-вероятно сега ще те упрекнат, че не си добра и загрижена майка. Мен са ме упреквали ,ама в друг аспект. Например в това, че аз и мъжът ми имаме нужда от лично време-например гледаме филм, който е интересен само за нас /въпреки, че става за гледане и от деца/, а не стоя 24 часа залепена за детето си и гледам с него детски филми. Внимание и време винаги намирам за сина ми, но не може той да си мисли, че родителите нямат други занимания освен него.
Виж целия пост
# 58
ха ха ха много сме hahaha дори съм стигала да звъня на познати, да ми кажат коя е най близката клетка, която последно е прихванала разговор, защото звъня, не ми вдига телефона, аз щях да умра просто, а тя била забравила да ми кажа че този ден е на извънредна тренировка и телефона й е бил в шкафчето на съблекалнята..........луда работа, но не мога да се преборя със себе си. Еее и аз все пак се ограничавам със звъненето, затова и като не вдигнат, просто изпадам в луда паника ........
Виж целия пост
# 59
луда работа, но не мога да се преборя със себе си. Еее и аз все пак се ограничавам със звъненето, затова и като не вдигнат, просто изпадам в луда паника ........
Аз си мислех че съм единствения комплексар, дето си тормози големите деца...ми и аз изпадам в паника като не ми вдигнат....дори като ми вдигнат ми се накарат че ги притеснявам излишно...чудя се да се смея ли или да се сърдя!!!! Laughing
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия