За възпитанието

  • 1 352
  • 12
От известно време се притеснявам дали ще възпитам добре дъщеря си. Близките ми се смеят, защото тя е много малка. Това, което виждам около себе си обаче ме плаши. Преди няколоко дни слушах един разговор в тролея- тинейджър се хвалеше пред няколко момиченца, че изпил 600 гр. алкохол и то на такъв език, че  трудно можеш да го разбереш. Това не е единичен случай. Със съпругът ми си разказваме подобни случки всеки ден. Това не е параноята на застаряващото поколение, което не разбира младите. Факт е, че днешншти деца са много прости. Как да предпазя дъщеря си от подобни компании. Дъщерята на наши приятели слуша чалга, въпреки че в тяхната къща никога не се е пускала такава музика. Дали ще мога да убедя нашата малка Мона, че културата, театъра, книгите, изложбите, променят възпитанието ти и светогледа ти. Как да я спася от съседчетата й, за които е най-важно да отидат на дискотека, родителите да им купят нова дреха и нова уредба, която да дънят до дупка. Дали не ни завладява онова малоумие и прагматизъм, което е характерно за хората от Запада, заради пренасищане. Понякога не мога да спя от тези мисли.  Дали Мона ще успее да прочете 1/3 от книжките, които аз и моят брат четяхме с невероятно удоволствие. Дали ще се "преборя" с децата на нашите съседи? И все пак, ако това стане, няма ли да я превърнем в изолиран от околния свят човек. Ужас! Тези мисли ме тревожеха още преди да забременея и да си призная честно отлагаха дълго моето решение да имам дете.
Виж целия пост
# 1
Spored men edno dete trqbva da se vazpitava ot malko .... no i tova ne e garancia, che deteto shte e takova kakvoto go vazpitash a i roditelite ne sa vinagi vinovni-vse pak ne moje da stoish nonstop s deteto ti ... ne moje da go sledish kakvo pravi i s koi druji. Az sashto se nadqvam deteto mi da popadne na dobra sreda ... a inache ot dete trqbva da se vazpitava i pone az ne bih dopusnala da psuva  kakto chuvam tolkova malki deca da pravqt...
Виж целия пост
# 2
Много си се заразмисляла! Наслаждавай се на моментите с бебето си, а след няколко месеца се върни обратно към темата и тогава се задълбочавай в мисли за възпитание. Laughing  Laughing  Laughing

Честно казано, не е лесно да се възпита едно дете. Моето ще стане на 3 години след 1 месец и в момента съм точно в този етап - как да я възпитаме, за да стане добър човек, да не е агресивна, но да не е и плашлива и т.н. Какво да ти кажа, много е сложно! За съжаление, децата не са като пластилин - хайде да ги оформим ТАКА. Те си имат характер, интереси, дори и различно ниво на активност, които са даденост и трябва да се тръгне от там. В общи линии ако родителите са основните възпитатели (т.е. детето не ходи на градина или гледачка) е необходимо да се четат книги, да се общува с други родители, много е ценен опита на тези с по-големи деца, но в общи линии аз карам по интуиция. Все пак майката (особено добре информираната майка) знае какво иска да постигне при възпитанието на детето си и това се стреми да развие у него. Моето дете е "добро", т.е. не е особено палава; обожава да чете (не сме седяли с книга в ръка всяка вечер от раждането и, както правят някои майки в Америка), но определено се стремим да развием интереса и към книгите. Детето ми е задоволено - има много играчки, стотици книги (купуваме ги от гаражни разпродажби; понякога купуваме по 10 книги за 1$!) , хубава стая, интересни развлечения и не мисля, че задоволяването на нормалните и потребности може да я "разглези". Аз я целувам много, но когато е нужно се караме и наказваме (стремя се наказанията да не са жестоки).
Абе изобщо не се притеснявай; ти си добра майка и ще си възпиташ детето добре. Самия факт, че се замисляш върху проблема е достатъчен. А най-важен според мен е личния пример, защото възпитанието е непрекъснат процес. Обикновено човек не си казва "ето, сега ще и кажа това или ще направя това и по този начин ще възпитам такава и такава черта у нея". Тя гледа ти какво правиш и така изгражда мирогледа си за света.
Ох, много се разпиказвах рано сутринта (тук е още 7 ам).

Нацелувай си бебенцето и му се радвай
Виж целия пост
# 3
Все пак зависи на каква компания ще попадне , с какви хора ще комуникира.По точно с какви ще и е приятно да говори и излиза.Мисля , че няма родители , които ще възпитат децата си на лошо.Не говоря за тези които не им пука за децата си  и за тяхното възпитание.И естествено , че от малко се възпитава на всичко .
Виж целия пост
# 4
Laura, брат ми живее в Канада, там се роди детето му и там го възпитава. Моля те, пиши ми за традициите във възпитанието там, ще ми е много любопитно.
Виж целия пост
# 5
Много е трудно да се възпита едно дете, особено ако искаш да е добре възпитано. Аз съм на мнение, че при възпитанието родителите оказват 90% влияние, останалото е влияние на средата на детето. Общо взето нашата работа, поне основната, е през първите 7 години - тоя лаф изобщо не е случаен. Аз смятам да си възпитам децата, както са ме възпитавали мен, т.е  да не са разглезени, безотговорни и егоисти най-вече. Понякога като видя някое глезанче, много ме хваща яд, че пак някой си е направил дете, от което после не може да направи човек. И наистина е много важно какво вижда детето у дома - дали отношенията между мама и тати са добри, дали се псува, дали се говори лошо за този или онзи. Просто децата попиват като гъби и понякога родителите не се усещат, че са направили някоя грешка, докато не стане вече късно. Иска ми се да вярвам, че ние с мъжа ми ще бъдем добри родители, такива, които обичат децата си и им го показват, но не ги оставят да им се качват на главите.
Скоро с един приятел си говорихме за децата, той има голям син и каза, че грешката, която не трябва да допускаме в никакъв случай, е да позволяваме други хора - баби и т.н. - да се месят във възпитанието на децата ни. Аз лично съм била свидетелка на много случаи, когато деца са били отгледани от бабите си(защото родителите им явно са били много заети, за да се занимават с тях  Close ) и тогава връзката между детето и майката и бащата е много слаба, ако я има. Не искам да се получи така с моите деца и смятаме с мъжа ми докато не станат децата поне на по 7 години да не ги оставяме при бабите и дядовците им за повече от няколко часа. Моите родители специално никога не са го правили това докато сме били малки със сестра ми и е факт, че винаги сме били близки и продължаваме да сме. Вече по-късно ако детето иска да си прекарва ваканциите при баба си примерно, лошо няма. Но за мен са били винаги много ценни моментите прекарани с мама и тати, когато сме ходили цялото семейство на море или планина и т.н. Изобщо всеки сам за себе си трябва да си намери правилния път и да го следва.
Виж целия пост
# 6
някъде четох че до 3-тата годинка характера на детето се е изградил до 70% така че остави ги близките и нека ти се смеят прави така както смяташ че ще е добре за тебе и детето после
Виж целия пост
# 7
Здравейте и от мен,аз мисля,4е като на4ало е най-важна атмосферата в семейството,отношението на 4леновете му един към друг и подхода на родителите извън къщи.След това идва и средата естествено тя също е едно от най-важните неща.Много е важно да изградим в децата си 4увство на сигурност,да ги нау4им да бъдат самоуверени,да отстояват правата си ,да се развиват и да бъдат любознателни Stuck Out Tongue И още нещо,мисля,4е днешното поколение не са хи4 прости,напротив доста са амбицирани,виждайки беднотията около себе си,осъзнават ,4е у4ението е свобода и се борят със зъби и нокти да оцеляват и да просперират Grinning
Виж целия пост
# 8
Мисля, че всичко ще е о.к.ако станеш най- добрата приятелка на дъщеря си и й внушиш доверие, така че да си споделя с теб, да те уважава и да ти подражава. Според мен ако не я разочароваш много с нещо всичко ще е наред, недей да се притесняваш.Все пак крушата не пада по- далече от дървото....А когато дойде момента да избира сама, може би ще избере вашите ценности пред тези на профаните отвън.
Виж целия пост
# 9
Decata maj sami si izgragdat xaraktera kato zapochnat da kontaktuvat s drugi deca..... Spored men ne e vinata v roditelite ako decata sa "problematichni"  Wink
Виж целия пост
# 10
Цитат на: Mushu
Скоро с един приятел си говорихме за децата, той има голям син и каза, че грешката, която не трябва да допускаме в никакъв случай, е да позволяваме други хора - баби и т.н. - да се месят във възпитанието на децата ни. Аз лично съм била свидетелка на много случаи, когато деца са били отгледани от бабите си(защото родителите им явно са били много заети, за да се занимават с тях  Close ) и тогава връзката между детето и майката и бащата е много слаба, ако я има. Не искам да се получи така с моите деца и смятаме с мъжа ми докато не станат децата поне на по 7 години да не ги оставяме при бабите и дядовците им за повече от няколко часа. Моите родители специално никога не са го правили това докато сме били малки със сестра ми и е факт, че винаги сме били близки и продължаваме да сме.


Всяка крайност е вредна а цитата по-горе ми се стори доста краен и като такъв неверен. Моя син е гледан от майка, татко и сестра ми почти четири години. С прекъсвания, от 1 до 5тата му година. Причината въобще не е такава каквато си написала и не е важна, истината е, че връзката между нас въобще, изобщо и по никакъв начин не е нарушена.
И още нещо, мисля, че майка и татко са ме гледали и възпитали добре, разбираме се много добре/татко за мое съжаление почина/ и нямам основания да смятам, че ще повлияят зле или лошо на децата ми. Нормални хора са и се съобразяват с мнението ни и изискванията ни/на мен и съпруга ми/... и затова тези няколко часа които отпускаш на бабите и дядовците не ги разбирам.
 Както и да е, заставам зад това
Цитат
Изобщо всеки сам за себе си трябва да си намери правилния път и да го следва.
Виж целия пост
# 11
Цитат на: Flash*
Цитат на: Mushu
Скоро с един приятел си говорихме за децата, той има голям син и каза, че грешката, която не трябва да допускаме в никакъв случай, е да позволяваме други хора - баби и т.н. - да се месят във възпитанието на децата ни. Аз лично съм била свидетелка на много случаи, когато деца са били отгледани от бабите си(защото родителите им явно са били много заети, за да се занимават с тях  Close ) и тогава връзката между детето и майката и бащата е много слаба, ако я има. Не искам да се получи така с моите деца и смятаме с мъжа ми докато не станат децата поне на по 7 години да не ги оставяме при бабите и дядовците им за повече от няколко часа. Моите родители специално никога не са го правили това докато сме били малки със сестра ми и е факт, че винаги сме били близки и продължаваме да сме.


Всяка крайност е вредна а цитата по-горе ми се стори доста краен и като такъв неверен. Моя син е гледан от майка, татко и сестра ми почти четири години. С прекъсвания, от 1 до 5тата му година. Причината въобще не е такава каквато си написала и не е важна, истината е, че връзката между нас въобще, изобщо и по никакъв начин не е нарушена.
И още нещо, мисля, че майка и татко са ме гледали и възпитали добре, разбираме се много добре/татко за мое съжаление почина/ и нямам основания да смятам, че ще повлияят зле или лошо на децата ми. Нормални хора са и се съобразяват с мнението ни и изискванията ни/на мен и съпруга ми/... и затова тези няколко часа които отпускаш на бабите и дядовците не ги разбирам.
 Както и да е, заставам зад това
Цитат
Изобщо всеки сам за себе си трябва да си намери правилния път и да го следва.


i na men mnenieto neshto ne mi dopadna.....
Nie  za sega sami si gledame decata, NO - ZA decata e MNOGO VAGNO da imat kontakt sus drugi xora i da mogat da prekarat egednevieto i bez mama i tati!
decata koito sa prekaleno zavisimi ot roditelite ..... ne se razvivat mnogo dobre v posledstvie............ tova si e moe nabljudenie razbira se  Wink Do dve godinki e mnogo vagen kontakta, no sled tova trqbva malko da se razredi......... i sus mnogo ljubov i podkrepa razbira se  Wink
Decata trqbva da si izgradqt sobstven sociqlen givot!
A roditelite mogat samo da gi naputstvat i podkrepqt v trudniqt proces na izgragdane kato lichnost..............
Виж целия пост
# 12
Цитат
Всяка крайност е вредна а цитата по-горе ми се стори доста краен и като такъв неверен.

Май или аз не съм се изказала правилно, или вие не сте ме разбрали. Не става въпрос за това децата да не прекарват изобщо време с бабите и дядовците. Просто някои хора децата им като станат на 2-3 години, а и по-рано, ги връчват на бабите да ги гледат, защото: работят и нямат време за децата или решават да учат и децата им пречат и такива подобни. Аз това имах предвид, че нямам намерение да го правя по простата причина, че никога не съм търсила лесното и не смятам, ако ми се стори малко трудно да гледам дете, да се предавам и да си търся кой да ми го гледа.
И между другото социален живот детето ми не би си изградило, ако не излиза да си играе навън или ако не ходи на градина. Не мисля, че социалният кръг включва роднините само.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия