Злоядо дете -как се справяте?????

Аз бях злояда и много ме тормозеха с яденето и ми е някакъв кошмар това седене с часове на масата сама и със залъка в бузата. Затова съм оставила Крис да яде когато и колкото иска, като от мен зависи единствено да му предлагам свястна храна. Примерно не разрешавам чипсове, бонбони, вафли преди хранене. Ама напоследък вече много започна да злоупотрябява и малко започнах да се притеснявам и да се пазаря за яденето... изобщо отказва да седне на масата, само "Не искам", "Мерси не съм гладен" и то това може да продължава цял ден, ден след ден, седмица след седмица.

Благодаря на всички за отговорите!
Вече и аз ще съм на този принцип да яде колкото си иска.Снощи проведохме с нея много сериозен разговор по тази тема и се опитах да намеря проблема. Тя май си е такъв характер ако в храната има и 1 черна точица трябва да се смени чинията,ако на дрехата си има 1 петънце намокрено или изцапано веднага се преобличаме  Но както казах почти 7 год едно и също.Ако искате ми вярвайте малкото е на 10 мес и изяжда повече от кака си и то за не повече от 10 мин.Абе направо да ти е кеф да го гледаш и при това изобщо не е дебеличко напротив 9 кг е  Малкото изяжда по 100 150 гр и след това почва да плюе и аз спирам веднага но знам че е наядено.Като чета по форуми бебета на 10 мес изяждат по 300 гр  на мен ми е направо необяснимо
Моля се да са живи и здрави пък да видим за напред как ще е 

Поздрави и  на всички

И тези са бисери. 

Не се налага да идва, но детето има някаква идея какво може да направи или поне ирационалния страх.

Може ли за такива както мен, които не виждат преблем в децата, да напишете едно определение за "злоядо дете".
Интересно ми е също така дали този етикет поставяте след консултация с лекар/диетолог/психолог или преди това?

Детето вече е голямо- на тази възраст аз не бих настоявала и молила да яде.
Като по малък синът ми беше много злояд и направо ме е докарвал до лудост(за цял ден 3-4 лъжички оризова каша) но не съм го мъчила да яде, защото помня, какво ми беше на мен като малка.
 Бях много злоядо дете. Помня, когато бях на 5-6 годинки, как двете ми баби ме влачеха по разни курорти - Банкя, Велинград и т.н. че от промяната да ми се отворел апетитът  Помня огромните чаши с прясно мляко и мед които ме караха да пия(и до сега ненавиждам млякото и все още ми се гади ако, лапна цяла лъжица мед) и безброй още спомени имам и все неприятни.Малко дълго стана, но с това искам да ти кажа, че ако детето ти е здраво и енергично, просто няма нищо притеснително в това, че не яде много.

Аз съм била много злояда като дете, помня, че до гимназията дядо ми седеше до мен и ако се зазяпвах нещо ми тикваше по една вилица в устата.Не съм с наднормено тегло, но пък и не изпитвам отвращение към храната. Сестра ми пък, която никога не е насилвана, яде колкото да не умре от глад.
Голямата ми щерка е много злояда. Като малка се чудехме с какво да я залъгваме, за да яде. Реклами пускахме, хранехме и куклите заедно с нея. После смених подхода и се опитах да направя храненето интересно- правихме таралежчета от кайма, крокодили от тесто, сандвичи с различни муцунки, гъбки и пингвини от варено яйце, картофени кюфтета, изрязани с формички за сладки и какво ли още не. И досега яде по-малко и от малката ми дъщеря. Сега по празниците си направих опит и я оставих да яде колкото иска. Ами изкара 3-4 дена на по хапка-две за закуска, няколко лъжички за обяд и няколко вилички за вечеря. Междинни закуски отдавна не давам, уж с цел да яде повече. Плодове не обича, яде само банани, четвъртинка ябълка с голяяямо убеждаване, парченце-две пъпеш през лятото. Домашни сокове не обича, като малка я лъжех, като ги пресипвах в купешко шишенце, но отдавна този номер не минава. Пие само по малко изцеден лимонов сок със захар и вода. Зеленчуци сурови също не яде. Домашни закуски не обича, въпреки, че често приготвям и смея да твърдя, че ми се получават добре- предпочита корнфлейкс, кроасани или рогчета. Десерт (голямата му казва "почерпка") давам само веднъж дневно, ако си е изяла и това и е единственият стимул да опразни чинията.
Малката яде повече, при това без залъгване, при нея проблемът е, че не и се седи на едно място, слиза от стола, обикаля, после пак се присеща, така че храненето се проточва много във времето. Има и периоди, в които яде по-малко и не я насилвам. Тя яде всякакви плодове и зеленчуци, или поне опитва, а ако не и хареса никой не я насилва. Но пък пие само вода, не харесва сокове, чай, прясно мляко и т.н.
И на двете менюто обаче е много ограничено- готвено ядат само картофи, ориз, супи и разни тестени неща, в различни варианти, разбира се. Направо до гуша ми е дошло да измислям какво да готвя. И двете са нормално развити. Голямата е слаба, но не и кльощава, а малката е пухкава, но не и дебела.

Моята беше така - злояда, хапваща две-три лъжици, още от самото захранване.
Консултирах се с лекари,все обясняваха, че ще го израсте, да не се притеснявам, накрая попаднах на един страхотен лекар  и той ми каза: "В домовете няма злояди деца - сама си направи извода." Е, определено ми помогна много. Но все пак беше малка дребната.
Не давах нищо между храненията, направих режим на хранене, когато откаже, просто не давах нищо до следващото хранене и така за около три месеца влезе в релси, прояде и спанак и супички и плодове. Тогава беше на две. Сега вече година по-късно пу, пу нямаме проблеми  никакви. Никога не насилвам, никога не моля, не залъгвам (освен когато сме някъде на ресторант и малката си е намерила другарчета за игра - е тогава постоянно я викам да хапва, но не я карам да седи на масата - това е мисия невъзможна.)
Знам, че този подход не помага при всички деца, но при нас помогна. До към двегодишна възраст беше малък ад и тормоз яденето. Помня как отварях по пет различни пюрета за да яде поне малко, помня как се нервирах, ядосвах, виках.....

Именно.
Ако искате детето ви да няма проблеми с храненето -  правете това!

ПОДКРЕПЯМ С ДВЕ РЪЦЕ!!!!

Зависи от детето. Аз не съм фен на обстановката в домовете, та да я пренасям вкъщи. Малко странен довод от лекар. Синът ми не живее под заплаха, че ако не яде в 12, в 13 няма да има ядене. Защото и аз не ям всеки ден по едно и също време и О! чудесно си спомням тоя режим от детството си. Не, благодаря. Въпрос на стомах, на харакетр, на каквото искате, но и аз предпочитам да стоят купите с плодове и ядки из къщата и да си взема, когато искам. Да, може днес да не ми се яде супа точно на обяд. Ще я пам за вечеря. Или ще ми се ядат яйца. Или просто салата. По абсолютно същия начин синът ми има свобода да избира време и храна. И се държи много отговорно, не ме разиграва, похапва си по малко, когато му се яде.

Ти нямаш проблеми. Всъщност - мислиш си, че нямаш проблеми За детето не можеш да твърдиш толкова категорично. Децата ядат заради себе си, а не за да угодят на другите. И ние така правим. Иначе те и в домовете нямат проблеми с децата...

Много е точен даже. Искал е да каже, че в домовете няма вманиачени майки и баби (Интересно, защо само те? Никога не съм чувала за вманиачени татковци и дядовци на тази тема... Освен ако не се водят по акъла на гореизброените.  ), които да влияят върху апетита на децата с маниите и стандартите си.
И друг път съм го писала - след тоновете поети апетитовъзбуждащи специалитети на официалната и народната медицина, майка ми ме е завела при най-добрия педиатър в града в онези времена. И е изплакала мъката си - злоядо дете. Човекът ме е прегледал, погледнал я и се засмял: "Единственото лекарство, което мога да Ви предпиша е - второ дете."
Майка ми е достатъчно интелигентна жена, за да схване намека. И да изпълни предписанието. В момента, когато тя и баба ми се вторачиха в апетита на брат ми, проблемът с моето злоядство беше решен.
Няма злояди деца, има луди майки и баби. 

Да те запозная с баща ми? Изречението "ако не го изядеш, ще ти го сипя във врата" почти ми се беше татуирало на челото.
Но сама си дала отговор защо ги има, ако и да са малко.

Съдейки по последвалата трактовка, не мисля изобщо, че става дума за липса на майки и баби в домовете. Но дори и за това да ставаше дума, не намирам липсата им за полезна. Още малко и ще рекламираме домовете като идеално място за възпитание на самостоятелни индивиди. Няма нужда. Липсата на редовно хранене, както и на питателна храна, обяснява защо децата в домовете са вечно гладни. Аз не бих предписала на собственото си дете подобно отглеждане и се надявам да не му се налага. То и в Африка злояди деца няма.