Злоядо дете -как се справяте?????

Добре де , да оставим домовете. Моето дете си е яде по рождение. Дори и с температура 39 градуса си яде. Ама все си боледува милата.  По - горе писах , че аз съм прояла на 12 години. Здрава като бик съм . Ям си всичко. Нямам отвращение към нищо. Но ще Ви разкажа за кучето си. 9 години ми скъсваше нервите от злоядост и майка ми се хилеше , че така ми се връща , че съм я тормозела.Това чудо на природата по седмица е стояло гладно. Като се роди малката , се пресели в съседния апартамент при леля ми. Съжителства с друго куче. От първият ден там яде,  та се къса вече 6 години. Законът на глутницата. Има борба за храна. Същото се отнася за детски градини, домове и прочие. А е всеизвестно , че не прекаляват с порциите. В градината на дъщера ми , които не си ядеше филийката Божидарчо му я взимаше.
    На мен лично и това не ми действаше. Мразех да ходя на градина , че ще ме карат да ям.При соца бях заляна от домати, портокали и всичко каквото се сетиш, защото майка ми работеше в Булгарплод. Започнах да се храня по чисто хормонални причини, хвана ме пубертета.  Чудя се покрай тази тема какъв е проблема в злоядото дете , ако е здраво.

не се залъгвайте, не всички деца в домовете са ядящи, просто на никой не му пука кое колко яде... и моето дете е от дом - в дома ядеше като за последно, от момента, в който си дойде в къщи... е супер злояд, ха сега де

Според мен - първо и последно правило - не се правят циркове и трагедии от това,че детето е злоядо.....Каквото яде - такова. Даваш, предлагаш, яде - не яде и .....не си впечатлен какво има/няма после в купичката...... Няма - 1 лъжичка за мама, една за тати.....една за здравно-осигурителната каса, няма самолетчета, няма въртолетчета, гаражчета и т.н.Кой ял - ял, кой блял - блял.....това е!

Говорим за здраво дете, нали? Не за дете евентуално с някакъв здравословен проблем - да не се случва на никой това!!!!!!!

Момичета какво се хванахте за тези домове. Ясно е като бял ден какво е искал да каже докторът. Не се вторачвай, не се вманиачавай, пробвай друг подход.

Всички сме съгласни, че еднакви деца няма, всяко дете е различно, уникално и затова подходът към детето трябва да е нагласен спрямо самото дете, не се правят общи изводи, не се водиш по други деца, по баби, по книги, а по детето.
 
Едни деца не понасят режимите, други сами си ги искат, трети са някъде по средата. Аз не казвам, че всички трябва да са като моето, че аз съм реагирала най-правилно, а напротив - просто споделям какво е помогнало при нас.
Сега винаги има купа с плодове, малката си иска понякога,но например не слагам вътре банани, защото те засищат и ще провали обедното да речем хранене, слагам ябълки, портокали, круши и т.н. Винаги следя дали е яла плод, колко е яла, ако сутринта не си вземе, следобедната закуска започва с плодове, а понякога и стях свършва.

Ядки не държа никога на масата, просто сме малки още и  е толкова опасно задавянето с ядка, че предпочитам да си го спестя. Бисквитите за мен не са хипер полезни за да се мотаят по масата и затова ги давам като закуска например следобедна с кисело мляко, но много рядко.

Пак да подчертая - това са си мой виждания, не ги натрапвам, не смятам че са правилни, но при нас си действат. Детето беше злоядо, вече не е.
Дзвер, то тогава проблемът за неяденето на детето е в теб, не в него. Как там всичко е хапвало, а при теб не? Дано скоро си оправи хранителните навици.
 
Основен фактор за ужаса на нас майките е , че като не хапват, децата ни не получават всичко нужно на организма. Определено си е така, затова трябва да се намери подход и начин детето да се храни нормално и правилно. Понякога уви това не става, но вече сме в 21 век, има си хранителни добавки за всякакви случай. Офф, това последното само си го мисля де, не съм се ровила и не съм чела по въпроса, защото хич не съм фен на подобни добавки, но ако трябва и това е решение. При нас помагаше много адаптираното мляко, тя си пиеше препоръчителната доза от 400мл. на ден и аз бях спокойна. Спрях го чак преди два месеца, тоест чак след третия и рожден ден.

Знам колко е изнервящо злоядото дете, как те докарва до хистерия, как си мислиш, че си се провалила, как се притесняваш, тюхкаш и т.н. Затова пожелавам на всички майки да намерят правилния път и да забравят какво е това да не иска да яде детето.

А защо е сатнало злоядо детето  Аз си го обяснявам при нас със силните колики в началото и после при захранването пак се появиха и просто инстиктивно детето решава - храна, после болка и така става омагьосан кръг. В един момент преминават коликите, но в подсъзнанието на детето остава връзката храна-болка.
Спортът също помага много за спиране на злоядство. Но не за балет и гимнастика, говоря за спортове като плуването например, като тенис на корт, там няма как да не си хапваш след това..

Не мисля, че едно дете става злоядо. Просто, когато се изключи фактора "липса", по една или друга причина (недостиг, режим и т.н.), то си става каквото си е. Моето дете и като новородено, и в детската градина, все си е злоядо, в смисъл че яде една трета от това, което ядат другите. С тази разлика, че в неговата градина по масите винаги има плодове (бананите също, те са ценен източник на витамини и минерали и няма лошо да заместват тестото, например) и ядки (това по повод задавянето, което е възможно и с хляб, но за разлика от хляба са в пъти по-полезни, особено за дете, което може да не поема достатъчно витамини и аминокиселини от останалото ядене), като не иска да яде в 12, може да получи плод, кракер, или нещо друго и по-късно. Това е и моята тактика. Релакс, съгласна съм с Мама Цоцоланка.

Аз също съм такова дете и толкова са ми черни спомените от това насилствено ядене, че още ме държат. Родих се като бях далеч и не давах отчет какво и кога съм яла и можех да си карам на една ябълка цял ден. И освен това, съм била винаги активен спортист. не проядох, но съм си екстра.

Това е  Циркът свършва, когато публиката се разотиде...

Разликата от задавяне с хляб и ядка е, че ако се задави с хляб и той попадне в дроба, хлябът се резорбира от организма, докато ядката, ако попадне в белия дроб трябва да се вади. Всичко се резорбира с изключение на ядки и кокалчета.

   Моето шиле дори и злоядо не мога да го нарека. То просто не обича да яде. Няма нито едно ядене което да обича, освен печена риба. На морето девет дена не хапна нищичко, освен солети и сокове. Накрая действително се разболя, но не знам дали беше от това, че не яде.
    Аз също не обичах да ям. Дори като млада жена ако съм на гости гледах потайно чинията и преценявах колко е прилично да не изям, та да не се обиди домакинята. Чак преди няколко години проядох като нормален човек.
    Не знам да се притеснявам ли или да не му обръщам внимание. Всъщност не му обръщам и не го карам. Ама то пък наистина може с дни да не яде, ако не му бутнеш нещо в устата.

Искам съвет. Ще ходим при педиатърката утре, но поради нейната некомпетентност, не знам какъв ще е резултата, за това искам да  попитам и тук.
При нас се е случвало да повърне от глад. Два пъти досега е ставало така. Преди доста време, не помня кога, и днес сутринта. Вечерта отказа каквото и да било, хапна половин филия хляб, че и по-малко, а на сутринта, още докато се обличаше й стана лошо на стомаха и повърна само сокове.
Дадох й любимия кус кус, повърна пак. Може би защото все още й е било лошо. Направих й филийки с масло и малко захар, изяде ги и нямаше проблеми. Няма температура, изобщо няма признаци да е болна.
Пие много вода. Освен през деня, традиция стана всяка вечер, след като й се прочете приказката, да изпива по половин чаша.

И при това положение как да не се опитвам да я накарам да яде? А тя като каже "Не!" за храната, това означава, че е невъзможно да я нахраня, освен ако не й я сипвам направо в гърлото.........

Като беше мъничка, ядеше много добре - основно, десерт, и всичко до дъно! Откакто стана на година и половина, почна да отказва, а сега, на 3 и половина, мога да кажа, че е страхотно злояда. Опитвахме се да не я насилваме, но явно ще се налага занапред!

Китана, помоли педиатъра за пълна кръвна картина.
Явно, че нещо не е съвсем наред .

Ще й кажа за всякакви изследвания! Само да ми откаже! Защото и това се е случвало - да ми отказва направления или да крие, че на детето трябва да се направят изследвания...
Мислела съм да я сменя - всички наоколо са такива! А е по-добре да е в квартала поне.

Ти какво имаш предвид, като казваш за кръвната картина?

Виж кръвната захар на детето. Сигурно всичко е наред, но все пак провери.

При упорито нежелание за хранене трябва да се проследи кръвната картина.
И все пак педиатъра трябва да отговори на всичките ти въпроси и да прегледа детето обстойно.
Няма да й се даваш! Изискай направление и за урина!

Да, кръвна захар пуснете. Аз съм с ниска кръвна захар - хипогликемия и ако не се храня редовно - на 3-4 часа, започва да ми се гади и до повръщане съм стигала 

Дъщеря ми беше много злояда , сега вече не толкова.  Това, което разбрах за себе си е, че детето не трябва да се насилва да яде. Като не иска да яде - оставям я гладна до следващото хранене. Откакто процедирам по този начин сякаш нещата са по-добре . Напоследък даже сама отива в кухнята и започва да удря по хладилника
Всички деца са различни... както и възрастните . Едни са по-едри , други по дребни, а трети с наднормено тегло.