Няма начин вече да не е имало такава тема, ама аз не я открих, така че ще си питам, а ако някой има линк, да дава.
Имам далечен детски спомен - аз съм на гости в леля ми - аз на около 7-8 години, нейната дъщеря на около 5-6 /две години е по-малка/. Аз й разказвам страшни неща за торбалани, вълци, баби яги, мечки и т.н. /можете да разберете, че мен много са ме плашили/, на другия ден леля ми сяда и говори с мен и ме моли да не й разказвам такива неща повече, понеже нея не я плашат. Аз бях ужасно учудена - как може така, та Торбалан беше част от моя живот - вечер като легнех гледах главата ми да не гледа към гардероб, че всички злодеи излизат от гардеробите, да не е към прозорец, че може и от там да влезнат, да не е към врата, че от там също може да се появят, абе мъчение беше да заспя - седях в тъмното и чаках да дойдат да ме... в същност и аз не знам, какво щяха да ми направят като дойдат.
Но понеже форумът е за деца да си кажа и аз - аз не плаша децата си, дори се бъзикаме и с торбалан, и с кумчо вълчо, щерка ми толкова харесва кумчо вълчо, че ходихме специално в неделя до Джъмбо, за да открием играчка Кумчо вълчо - ами няма такива, добре че там продават
части за куклен театър, че намерихме една вълчова глава
.
Синът ми към втора - трета група в детската, започна да се прибира с истории за злодеи - надявам се, разказани от другите деца, а не от госпожите. За седмица - две се разбрахме, че няма такива злодеи и не сме имали проблеми като например нощни страхове. Сега вече не ги коментира, не са му интересни явно.
Та въпросът ми е - вие плашите ли децата си с измислени злодеи и какво очаквате да постигнете по този начин?
Виж целия пост
Имам далечен детски спомен - аз съм на гости в леля ми - аз на около 7-8 години, нейната дъщеря на около 5-6 /две години е по-малка/. Аз й разказвам страшни неща за торбалани, вълци, баби яги, мечки и т.н. /можете да разберете, че мен много са ме плашили/, на другия ден леля ми сяда и говори с мен и ме моли да не й разказвам такива неща повече, понеже нея не я плашат. Аз бях ужасно учудена - как може така, та Торбалан беше част от моя живот - вечер като легнех гледах главата ми да не гледа към гардероб, че всички злодеи излизат от гардеробите, да не е към прозорец, че може и от там да влезнат, да не е към врата, че от там също може да се появят, абе мъчение беше да заспя - седях в тъмното и чаках да дойдат да ме... в същност и аз не знам, какво щяха да ми направят като дойдат.
Но понеже форумът е за деца да си кажа и аз - аз не плаша децата си, дори се бъзикаме и с торбалан, и с кумчо вълчо, щерка ми толкова харесва кумчо вълчо, че ходихме специално в неделя до Джъмбо, за да открием играчка Кумчо вълчо - ами няма такива, добре че там продават
части за куклен театър, че намерихме една вълчова глава
.Синът ми към втора - трета група в детската, започна да се прибира с истории за злодеи - надявам се, разказани от другите деца, а не от госпожите. За седмица - две се разбрахме, че няма такива злодеи и не сме имали проблеми като например нощни страхове. Сега вече не ги коментира, не са му интересни явно.
Та въпросът ми е - вие плашите ли децата си с измислени злодеи и какво очаквате да постигнете по този начин?
, абсолютен върл противник съм и съм забранила на бабите да го плашат, точно защото мен са ме плашили и изобщо не разбирам що за метод на възпитание е да всяваш страх и да гипсираш детето до степен да не може да си извади чорапи от гардероба вечер. 
Защото аз лично бях много страхлива като малка от ей такива глупости. 
