Колко често бившият ви мъж вижда детето/ децата ви?

  • 11 167
  • 98
# 90
Здравейте, наскоро се разделихме с бащата на сина ми. В добрият вариант няма да се стигне до дело за родителски права, а ще има споразумение. Проблемът е, че детето все още е бебе и той смята, че въпреки това е добре да прекарва по 20 дни през лятото с него в родния си град. Разбира се, това ме притеснява. Освен това иска да идва при нас през ден - честота, с която аз не бих искала да го виждам  Simple Smile Както се казва, нито през ден, нито през два. Разбира се, склонна съм да поставя своите желания и притеснения на второ място ако се окаже, че нямам избор.

Молбата ми е да споделите, моля:
1. Как успяхте да се споразумеете за честотата на контактите си с бившия /с когото имате дете/деца/
2. Как уредихте това в съда в иска си за родителски права- доброволно, или със спор.

Благодаря предварително

Скромната ми практика показва, че универсални правила няма. С жена ми се разбрахме да вижда детето всеки уикенд - идва вкъщи и прекарват целия уикенд заедно докато мен ме няма. За момента работи добре, но това е едва от 4-5 месеца.
Виж целия пост
# 91
Всеки ден ги вижда, а когато иска, ги взима в тях да преспат. Убедена съм, че това е най-доброто за децата ми.
Това дали ми е приятно или не, не го взимам от значение  Peace
Не спазваме уговорката в споразумението при развода-опитваме се да се държим като интелигентни хора, търсещи най-доброто за децата си. Докато можем.
Виж целия пост
# 92
     Кали, не се тревожи, с времето ще ти стане и приятно. Особено като започне пубертета, децата имат силна нужда от мъжки авторитет. Моят син от години ходи при баща си по същия начин - не всеки ден, защото таткото отсъства, но всяка седмица е по два дни е при него, и при всяка възможност - за по-дълго. И смятам, че открихме отличния вариант за нашето дете, и за самочувствието му, и за контрола, ако щеш. Като има комуникация между родителите, не се стига до сценки от сорта "Тя мама ми разрешава..." за нещо забранено.
Виж целия пост
# 93
     Кали, не се тревожи, с времето ще ти стане и приятно. Особено като започне пубертета, децата имат силна нужда от мъжки авторитет. Моят син от години ходи при баща си по същия начин - не всеки ден, защото таткото отсъства, но всяка седмица е по два дни е при него, и при всяка възможност - за по-дълго. И смятам, че открихме отличния вариант за нашето дете, и за самочувствието му, и за контрола, ако щеш. Като има комуникация между родителите, не се стига до сценки от сорта "Тя мама ми разрешава..." за нещо забранено.
Абсолютно. опитвам се да поддържам възможно най-добри отношения с бащата.
децата го виждат и са спокойни. поне засега.
разделени живеем, децата май още не са свикнали напълно, особено големия, но никога не бих лишила баща им от виждане с тях. докато той самия го иска  Peace
Виж целия пост
# 94
Благодаря за темата и за коментарите, дами!
Много ми беше полезно да ги прочета!
Ние не сме минали през спораумение в съда за родителски права. Така и не разбрах защо БНД не се възползва от възможността, докато течеше заседанието за издръжката, да поиска официално и режим за свиждане.

И при нас в началото имаше какви ли не тормози, че ще си вземе детето, че ще го вижда всеки ден, а бързо се стигна дори до молби от моя страна да дойде да я види, че тя го търси. Сега се виждат много рядко, рядко се и чуваме по телефона. На мен това ми е ОК, но много ми е мъчно, когато видя след срещата между двамата, как малката го търси и се надява, че той е някъде в къщи .- в банята, в хола... търси го и дори не може да спи както трябва, просто усещам, че тази нестабилност й се отразява. Пък от друга страна на мен вече ми е по-добре без БНД и чорапите му наоколо.

Така че, май всички трябва да разчитаме само на времето, което да направи раните по-малко болезнени.

Жалко само за децата, толкова много от вълшебството на детството изчезва, когато се разделят родителите... Понякога мисля,че бих предпочела да не я раждам, отколкото да гледам такова страдание, но естествено, това е прекалено... Което не намалява болката.
Виж целия пост
# 95
Съгласна съм с kalli .И аз по всякякъв начин се опитвам да съм в добри отношения с нашия татко.Неискам детето да страда ,защото знам ,колко е привързан към него.Давам му детето почти през ден два ,когато го поиска или когато малкия поиска да отиде .Понякога ми е малко неприятно ,че  не е при мен по два три дена ,но в крайна сметка ,аз имам син ,а момчетата все пак имат нужда от мъж ,защото аз немога да му дам насока в чисто мъжките неща.
Виж целия пост
# 96
Понякога ми е малко неприятно ,че  не е при мен по два три дена ,но в крайна сметка ,аз имам син ,а момчетата все пак имат нужда от мъж ,защото аз немога да му дам насока в чисто мъжките неща.

А понякога, мила, не се ли опасяваш, че таткото може да направи от тсина си копие на себе си по отношение на "чисто женските неща"?
Т.е. да му формира такава позиция към жените и отношенията с тях, която е довела точно до разрива между вас като родители? Въобще дали може да се избегне подобен индиго-ефект?
Виж целия пост
# 97
Бащата на сина ми почти винаги нямаше време да го взима или казваше,че няма пари и много рядко го взимаше,а когато вече уж беше по свободен и финансово по стабилен детето вече не искаше да ходи при него или да се виждат и така и без него стана на 18год.и сам вижда и разбира нещата,че за да си виждаш детето не ти трябват нито пари нито толкова време,а само повече желание и да ти е на сърцето.Сега когато е голям баща му повече се навърта около него не знам какво очаква,аз го отгледах сама и по късно с помоща на вторият му баща заедно.
Виж целия пост
# 98
Една вечер от седмицата (не всяка) малкият спи при него, на сутринта ми го връща.
Понякога го взима от детска и пият сок за половин час.
Детето иска повече, но това са желанията на таткото.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия