Вилико, отстрани нещата изглеждат много лесно осъдими.
Поразрови се из мненията и и тогава давай мнение.
Поразрови се из мненията и и тогава давай мнение.
Къде видя съдене?
И защо да се ровя из мнения, че тогава да си съставя мое?
Какво ни кара да бъдем майки?
- Публикувана: 22 ян. 2011, 14:26 ч.
- Последно мнение: 31 ян. 2011, 12:26 ч.
# 60
26 ян. 2011, 17:47 ч.
Къде видя съдене?
И защо да се ровя из мнения, че тогава да си съставя мое?
Виж целия пост
Къде видя съдене?
И защо да се ровя из мнения, че тогава да си съставя мое?
# 61
26 ян. 2011, 19:47 ч.
Ето това е пример за свободна интерпретация.
Аз мисля, че Вилико продто искаше да каже, че е естествен процес, когато на една жена и напреднат годините да се замисли ей така от нищото. Може жената да има деца, може да няма, но аз съм чувала, че става при всяка жена и има много, които са искали поне още едно дете още от преди, точно тогава са се решавали с последния влак дето се вика, само заради тази естествена подбуда на тялото.
Виж целия пост
Аз мисля, че Вилико продто искаше да каже, че е естествен процес, когато на една жена и напреднат годините да се замисли ей така от нищото. Може жената да има деца, може да няма, но аз съм чувала, че става при всяка жена и има много, които са искали поне още едно дете още от преди, точно тогава са се решавали с последния влак дето се вика, само заради тази естествена подбуда на тялото.
# 62
26 ян. 2011, 21:32 ч.
Чиста женска завист! Това е! Да не остане някоя по-назад!
Виж целия пост
Здравейте на всички бъдещи и настоящи мами 
Искам да ви попитам въпрос, който ме тормози от доста време - какво именно кара една жена да иска да има дете, да преодолее страховете от бременноста, раждането и последиците след това, да не я интересува дали ще напълнее и др. негативни промени във външния вид? Всъщност, как преодолявате страховете си (ако имате такива)? Не се ли притеснявате дали всичко ще мине добре, дали ще родите безпроблемно и т.н., дали бащата ще ви помага в задълженията по време и след бременността и прочее неща, които вълнуват жените?
Като цяло искам да разбера в днешното напрегнато ежедневие какво ви дава силите да искате дете и да го родите, гледате?
Желанието ми е това да бъде една позитивна тема, в която да се споделят мотивите да желаем дете и също така да се опитам аз сама да се справя с гореизброените проблеми.
Така че, с нетърпение очаквам отговорите ви!
Искам да ви попитам въпрос, който ме тормози от доста време - какво именно кара една жена да иска да има дете, да преодолее страховете от бременноста, раждането и последиците след това, да не я интересува дали ще напълнее и др. негативни промени във външния вид? Всъщност, как преодолявате страховете си (ако имате такива)? Не се ли притеснявате дали всичко ще мине добре, дали ще родите безпроблемно и т.н., дали бащата ще ви помага в задълженията по време и след бременността и прочее неща, които вълнуват жените?
Като цяло искам да разбера в днешното напрегнато ежедневие какво ви дава силите да искате дете и да го родите, гледате?
Желанието ми е това да бъде една позитивна тема, в която да се споделят мотивите да желаем дете и също така да се опитам аз сама да се справя с гореизброените проблеми.
Така че, с нетърпение очаквам отговорите ви!
Чиста женска завист! Това е! Да не остане някоя по-назад!
# 63
26 ян. 2011, 22:55 ч.
С получаването на избор, ( нещо твърде скорошно, като исторически факт за жените), расте и броят на тези, които се замислят искат ли, и защо искат дете. И докато досега дежурния мотив е "инстинкта за размножаване" ( и ние минахме някаква кратка дежурна фаза на 'бебеправене", щото така трябва), социалните фактори вече са превалящи биологичните, особено сред жените, които наистина осъзнават, че избора е техен. Та, от тази гледна точка не знам другите жени какво ги 'кара', но мен никой и нищо не ме кара, ние досега не сме имали нужда от 3ти човек, не сме го пожелали истински и логично не се е появил. Теоретически искам детето ни да се появи около моите 40 ( +/- 1-2г) и ако е възможно да се получи, съм сигурна, че ще бъдем невероятни родители. Aко не- не. ( Да отчета все пак и факта, че аз съм по-осъзната откъм желание за дете, от мъжа ми, поради което отвреме навреме мнението ми се мени, като ветропоказател)
Виж целия пост
# 64
26 ян. 2011, 23:04 ч.
10 c's , това, че при теб го няма изначалният инстинкт, не означава, че при други го няма. 
Аз вече писах, че всъщност дадох избор на мъжа ми, още преди да ми стане такъв да реши - иска или не да стане баща СЕГА на децата ми. Понеже го терзаеха мисли от сорта - първо това, онова, трето, пето...Нямах скруполи да го сменя, нищо, че живеехме заедно отдавна, обичахме се и се разбирахме прекрасно. Просто за мен децата винаги са били на първа позиция и ако не е той, ок. Няма проблем, Все ще има някой друг, вероятно съшо толкова подходящ. Или по-малко. Или повече. Или донорска инсеминация. Или дори осиновяване. Но някакъв мъж да застане между мен и желаното дете/деца - не може да се получи. Всъщност, когато водехме този разговор аз бях на 19-20.
Все още смятам, че най-хубавото нещо на света са децата. И все още смятам, че независимо, че имам най-страхотния мъж на света, който е най-добрият и всеотдаен баща, не бих го чакала безкрай да се сети, че иска деца. Малко са мъжете, които разбират бащинството преди да го изпитат. Моят след първия месец на малката искаше второ дете. Откакто се е родило второто иска трето. А преди първото просто не знаеше какво е...
Допускам, че има жени оперирани от майчински инстинкт. Но в повечето вярвам, че е заложено.
Виж целия пост
Аз вече писах, че всъщност дадох избор на мъжа ми, още преди да ми стане такъв да реши - иска или не да стане баща СЕГА на децата ми. Понеже го терзаеха мисли от сорта - първо това, онова, трето, пето...Нямах скруполи да го сменя, нищо, че живеехме заедно отдавна, обичахме се и се разбирахме прекрасно. Просто за мен децата винаги са били на първа позиция и ако не е той, ок. Няма проблем, Все ще има някой друг, вероятно съшо толкова подходящ. Или по-малко. Или повече. Или донорска инсеминация. Или дори осиновяване. Но някакъв мъж да застане между мен и желаното дете/деца - не може да се получи. Всъщност, когато водехме този разговор аз бях на 19-20.
Все още смятам, че най-хубавото нещо на света са децата. И все още смятам, че независимо, че имам най-страхотния мъж на света, който е най-добрият и всеотдаен баща, не бих го чакала безкрай да се сети, че иска деца. Малко са мъжете, които разбират бащинството преди да го изпитат. Моят след първия месец на малката искаше второ дете. Откакто се е родило второто иска трето. А преди първото просто не знаеше какво е...
Допускам, че има жени оперирани от майчински инстинкт. Но в повечето вярвам, че е заложено.
# 65
26 ян. 2011, 23:22 ч.
Ами за мен мъжът ми никога не е бил тип 'донор', с него без него все ще се намери кой.
Аз искам дете точно и конкртно от този мъж. Никога не съм мислила за дете извън мисълта за него, мъжът ми. Но съм много съгласна с това, че мъжете са по-неосъзнати и с възрастта им става даже още по-далечна идеята за деца.
Но това е проблем който няма нищо общо с въпроса какво кара нас, жените да бъдем майки.
/ПС: Всъщност, разликата в мисленето ни е показателен за 2та начина по които ( това е някакава си моя теория) хората си избират съпруга/съпруг. Единият тип хора търсят някой, който да сбъдва техния собствен план за техния живот. Например ти си решила, че на 19 ще имаш дете и търсиш кой да се съгласи сега с твоя личен план за твоя живот. А други хора ( като мен) първо търсят човека за себе си, с който заедно да решават как ще протече живота им. Понякога се чувствам сантиментална будала, но моето устройство е такова, че не мога да кажа " айде сега правим бебе, или куршума", виждам нещата по-идеалистично/
Виж целия пост
Аз искам дете точно и конкртно от този мъж. Никога не съм мислила за дете извън мисълта за него, мъжът ми. Но съм много съгласна с това, че мъжете са по-неосъзнати и с възрастта им става даже още по-далечна идеята за деца.
Но това е проблем който няма нищо общо с въпроса какво кара нас, жените да бъдем майки./ПС: Всъщност, разликата в мисленето ни е показателен за 2та начина по които ( това е някакава си моя теория) хората си избират съпруга/съпруг. Единият тип хора търсят някой, който да сбъдва техния собствен план за техния живот. Например ти си решила, че на 19 ще имаш дете и търсиш кой да се съгласи сега с твоя личен план за твоя живот. А други хора ( като мен) първо търсят човека за себе си, с който заедно да решават как ще протече живота им. Понякога се чувствам сантиментална будала, но моето устройство е такова, че не мога да кажа " айде сега правим бебе, или куршума", виждам нещата по-идеалистично/
# 66
27 ян. 2011, 11:37 ч.
Не виждам нищо странно една жена да постави децата преди мъжа до нея. Всяка майка ще потвърди, че децата са й най-важното нещо в живота, а не мъжът. 
Не съм имала мъжът ми за донор, просто трябваше да бъда сигурна, че има същите виждания за живота като моите. И че те включват деца. Не бих го изоставила при обстоятелства, че не можем да имаме наши биологични, а в случай, че въобще не си представя живота ни с деца. Не знам така дали е по-ясно.
Не съм искала да ми сбъдва мечтите за живот, просто трябваше да знам дали гледаме в една посока. А не един към друг само. Плюс това един мъж не може да ми е център на вселената, това е било като съм била на 17.
В крайна сметка най-важният човек в живота ми съм първо аз.
Виж целия пост
Не съм имала мъжът ми за донор, просто трябваше да бъда сигурна, че има същите виждания за живота като моите. И че те включват деца. Не бих го изоставила при обстоятелства, че не можем да имаме наши биологични, а в случай, че въобще не си представя живота ни с деца. Не знам така дали е по-ясно.
Не съм искала да ми сбъдва мечтите за живот, просто трябваше да знам дали гледаме в една посока. А не един към друг само. Плюс това един мъж не може да ми е център на вселената, това е било като съм била на 17.
В крайна сметка най-важният човек в живота ми съм първо аз.
# 67
27 ян. 2011, 11:40 ч.
Klemy, не всяка майка обаче поставя децата пред мъжа си Поне аз съм убедена в това - има жени, на които мъжът до тях им е в пъти по-важен от детето. Хората са различни.
Виж целия пост
Поне аз съм убедена в това - има жени, на които мъжът до тях им е в пъти по-важен от детето. Хората са различни.
# 68
27 ян. 2011, 11:43 ч.
Възможно е. Аз поне не го намирам за нормално, лично мнение.
Виж целия пост
# 69
27 ян. 2011, 11:47 ч.
Ако се поставят децата на първо място, то, ако ги няма, животът с този мъж се явява безмислен. Когато те пък един ден си отидат /което е нормалната ситуация/, животът на тази жена ще изгуби значение.
Виж целия пост
# 70
27 ян. 2011, 11:48 ч.
Винаги съм се чудела на хората, които така трезво разсъждават и определят чувствата и усещанията си...Аз никога не съм можела, в тая насока - въобще не съм мислила за нищо, когато се събрахме с мъжът ми, просто...просто исках да е вечно с мен и това е.
Виж целия пост
# 71
27 ян. 2011, 11:49 ч.
На първо място не означава, че са единственото нещо в живота ти. Както и да е. Нещо не се разбираме.
Виж целия пост
На първо място не означава, че са единственото нещо в живота ти. Както и да е. Нещо не се разбираме.
# 73
27 ян. 2011, 12:45 ч.
viliko , аз не говоря за момента, в който сме се "събрали". Говоря за момента, в който бяхме гаджета 2 години, а година и полиовина бяхме живели заедно. Лично пред мен застана въпросът дали това е човекът, с когото ще прекарам живота си или просто си губя времето живеейки с някого. Защото колкото и да се разбираме и обичаме, идва (поне за мен) момент, в който нещата са или крачка напред или ... другото. Крачката беше напред и нито за момент не сме съжалили за това. Дано да е така и занапред. Но лично аз не разбирам отчайващо дългите връзки от по 7-8-12 години. Не са за мен просто. Или/или.
Виж целия пост
Говоря за момента, в който бяхме гаджета 2 години, а година и полиовина бяхме живели заедно. Лично пред мен застана въпросът дали това е човекът, с когото ще прекарам живота си или просто си губя времето живеейки с някого. Защото колкото и да се разбираме и обичаме, идва (поне за мен) момент, в който нещата са или крачка напред или ... другото. Крачката беше напред и нито за момент не сме съжалили за това. Дано да е така и занапред. Но лично аз не разбирам отчайващо дългите връзки от по 7-8-12 години. Не са за мен просто. Или/или.
# 74
27 ян. 2011, 12:46 ч.
Не съм срещала такива майки.
Нямам деца и в момента нищо не може да ме накара да родя дете.
Виж целия пост
Klemy, не всяка майка обаче поставя децата пред мъжа си Поне аз съм убедена в това - има жени, на които мъжът до тях им е в пъти по-важен от детето. Хората са различни.
Поне аз съм убедена в това - има жени, на които мъжът до тях им е в пъти по-важен от детето. Хората са различни. Не съм срещала такива майки.
Нямам деца и в момента нищо не може да ме накара да родя дете.
Препоръчани теми