Какво ни кара да бъдем майки?

  • 5 643
  • 110
# 90 27 ян. 2011, 23:08 ч.
Но Гугъл знае всичко и намерих книгата и аворката, готова за разфасоване  Twisted Evil

http://www.amazon.com/gp/reader/0385527934/ref=sib_dp_pt#reader-link
http://www.yourtango.com/200921664/loving-your-husband-more-your-children

всичко започна от тази статия в Ню Йорк Таймс :

http://www.nytimes.com/2005/03/27/fashion/27love.html?_r=1

когато написва статията, започва да получава съобщения, как децата й трябва да й бъдат отнети, а мъжът й да я напусне и т.н.
Виж целия пост
# 91 28 ян. 2011, 00:36 ч.

Цитат
Детето не съм ли го родила за себе си ? Ами какво по голямо от дете /деца мога да искам от живота пари ,кариера , 3 висши ?  Имам си 1висше и ми стига , пари колкото толкова не ме тресе болна амбиция да съм независима жена с кариера предпочитам да съм майка домакиня . Това си е моето желание и моята потребност не я налагам на никой .

На мен пък това ми е интересно. Не се заяждам, не ме разбирай погрешно, но децата порастват и си отиват. Какво ще правиш когато това стане? Когато една жена стане на едни определени години ще е много трудно да прави, хайде не кариера, защото не желаеш, но поне да си намери прилична работа.
Виж целия пост
# 92 28 ян. 2011, 02:15 ч.
Не знам що ама тая тема ме кара да рева. Rolling Eyes

Бях на 20.Не исках деца.Бяха /и все още са ми/ същества от чужда планета.
По едно време мислех да си вържа тръбите само и само да нямам.Редовно пиех хапченцата да не стане фал.Някак инстинктивно усещах че бившия не става за баща.

Сега страшно много искам да имам дете от гаджето ми.Яд ме е и ме е страх как се отказват цигарите.Отлагаме по един куп причини.
Виж целия пост
# 93 28 ян. 2011, 09:09 ч.
Цитат на: 10 c's в чт, 27 яну 2011, 23:01
Цитат на: Dana_2010 в чт, 27 яну 2011, 13:34
Бъркаш ме, точно аз казвам същото, че има жени, за които мъжът е с предимство преди децата. Peace

Има и книга на тази тема, само че забравих името й, както и това на авторката, така че трябва да го приемете на доверие :–) Та, в Щатите излезе преди няколко години една абсолютно  кощунствена книга на една жена, която е майка на 2-3 деца, и книгата е точно за това, че поставя именно мъжа си на първо място, после са децата. Не защото 'му угажда" , а защото той е нейният партньор цял живот. Големи драми в сърцата на майките в Америка, как може каква е тая жена, анатема -  .... а жената си каза " аз го обичам повече от децата си". Призна си го, и те я разкъсаха



Това с мъжа за цял живот.....Представяш ли си ако утре същия този обожаван от нея мъж реши, че е намерил друга жена, с която да прекара остатъка от живота си. Е тогава вече настъпва истинската драма. Докато децата, дори да са на хиляди километри разстояние, те няма да престанат да ти бъдат деца никога.  Няма нищо лошо да поставя съпруга си на първо място, но да казва че го обича повече от децата си, не знам, не го разбирам това.


Виж целия пост
# 94 28 ян. 2011, 09:43 ч.
Цитат на: ina_maria в чт, 27 яну 2011, 17:52
Цитат на: viliko в чт, 27 яну 2011, 14:29
Освен качествен донор и добър баща - нищо за себе си ли не си искала от живота?

Детето не съм ли го родила за себе си ? Ами какво по голямо от дете /деца мога да искам от живота пари ,кариера , 3 висши ?  Имам си 1висше и ми стига , пари колкото толкова не ме тресе болна амбиция да съм независима жена с кариера предпочитам да съм майка домакиня . Това си е моето желание и моята потребност не я налагам на никой .

Не казвам, че я налагаш, но звучи странно да кажеш, че си родена само за да родиш дете. Повечето съвременнихора имат и други потребности.
Въобще за любов говорим ли при теб, емоции, секс, лични такива трепети?
Виж целия пост
# 95 28 ян. 2011, 09:45 ч.
Цитат
На мен пък това ми е интересно. Не се заяждам, не ме разбирай погрешно, но децата порастват и си отиват. Какво ще правиш когато това стане?
Ха! Започваш да им се месиш в живота, да ги контролираш и да искаш всичко да става с твоето знание. Не, никой не казва, че това става толкова грубо, става дума за интелигентни жени, все пак. Но, така си е в Бг - децата преди всичко. И един ден като се отделят от теб, губиш почва под краката си, започваш да се чудиш кой те наказа да живееш с този мухльо, с който осатваш..... Отнето ти е всичко, отнет ти е смисълът на живота. Довчера ти живееше чрез тях, дишаше, радваше се.... само посредством децата.
И като си помисля, че това не са измислици, а примери, доста често срещани от заобикалящите ме....
Виж целия пост
# 96 28 ян. 2011, 10:26 ч.
Като стана въпрос за смисъла, що за идиотия е  да раждаш деца, за да осмислиш живота си (?) ... не се ли превръщат децата в едни емоционални заложници и тапи за душевни липси?
Примитивно е, живота  на всеки човек би трябвало да е осмислен, именно преди появата на децата по един или друг начин, а раждането на деца на всяка цена мен лично ме плаши като изразено мнение, говори ми за сериозни дефиците в множество аспекти.

Обичам децата, но до този момент не съм усетила потребност да имам собствени. В този ред на мисли 10 c's ме е изпреварила и изразила напълно и моето виждане по въпроса.


Цитат
Детето не съм ли го родила за себе си ?

Не си, защото децата просто не ни принадлежат...
Виж целия пост
# 97 28 ян. 2011, 11:13 ч.
Аз нещо не разбирам темата е - ,, Какво ни кара да бъдем майки '' а не какви са ни потребностите в живота . Естествено 4е имам такива но най-важната са ми децата и радостта която носят , любовта която ти дават ит.н.  Аз съм доволна от живота си . Какво зна4и децата си отиват по своя път и спират да са ти деца ли ? Спират да те радват да ги обичаш или те теб? Умирате си да правите спорове кой какво казал и защо , всеки има право на мнение това е моето и това е. 

Интересно ми е ако тази тема е в проблемно забременяване какви отговори ще получи?
Виж целия пост
# 98 28 ян. 2011, 11:16 ч.
Не е нужно да се родиш с единственото призвание да се плодиш.
Децата са обикновено естествен развой в една сериозна връзка/брак. Но не винаги са първопричината - за да си т ърсим мъж.
Аз поне не го търсих донора целенасочено и настървено, първо се влюбих и го обикнах, после дойде детето...
Виж целия пост
# 99 28 ян. 2011, 12:34 ч.
Цитат на: viliko в пт, 28 яну 2011, 11:16
Не е нужно да се родиш с единственото призвание да се плодиш.
Децата са обикновено естествен развой в една сериозна връзка/брак. Но не винаги са първопричината - за да си т ърсим мъж.
Аз поне не го търсих донора целенасочено и настървено, първо се влюбих и го обикнах, после дойде детето...
Вили, че то и при мен беше така.  Crazy И аз така ги разбирам нещата.  Peace
Виж целия пост
# 100 28 ян. 2011, 12:39 ч.
И при мен беше майчинският инстинкт. Обичам децата просто... особено собствените си.  Laughing
Виж целия пост
# 101 28 ян. 2011, 17:36 ч.
Цитат на: perunika в пт, 28 яну 2011, 09:45
Но, така си е в Бг - децата преди всичко. И един ден като се отделят от теб, губиш почва под краката си, започваш да се чудиш кой те наказа да живееш с този мухльо, с който осатваш..... Отнето ти е всичко, отнет ти е смисълът на живота. Довчера ти живееше чрез тях, дишаше, радваше се.... само посредством децата.
И като си помисля, че това не са измислици, а примери, доста често срещани от заобикалящите ме....
Много ми харесва това мнение. Peace
Затова първо избирам мъжа,а децата идват после.Като те си тръгнат си оставам с него.
Виж целия пост
# 102 28 ян. 2011, 17:46 ч.
Цитат на: 10 c's в чт, 27 яну 2011, 23:08

всичко започна от тази статия в Ню Йорк Таймс :

http://www.nytimes.com/2005/03/27/fashion/27love.html?_r=1


Беше ми интересно да прочета статията.
Мисля, че авторката има своите основания. В крайна сметка децата порастват и поемат по пътя си, а партньорът е този, с когото се предполага, че ще бъдеш до края на живота си.

Знам, че майка ми ме обича много и е правила какви ли не жертви за мен, но когато баща ми почина (а той беше единствената и и голяма любов) видях, че в живота и остана огромна празнина, която никой (и най-малко аз) не би могъл да запълни. Въпреки че живеем заедно и сме в добри отношения, за себе си тя е останала сама.
Виж целия пост
# 103 28 ян. 2011, 18:39 ч.
Цитат на: Естел в пт, 28 яну 2011, 17:36
Цитат на: perunika в пт, 28 яну 2011, 09:45
Но, така си е в Бг - децата преди всичко. И един ден като се отделят от теб, губиш почва под краката си, започваш да се чудиш кой те наказа да живееш с този мухльо, с който осатваш..... Отнето ти е всичко, отнет ти е смисълът на живота. Довчера ти живееше чрез тях, дишаше, радваше се.... само посредством децата.
И като си помисля, че това не са измислици, а примери, доста често срещани от заобикалящите ме....
Много ми харесва това мнение. Peace
Затова първо избирам мъжа,а децата идват после.Като те си тръгнат си оставам с него.

Мхм! Именно.
За мен детето никога не е било и не може да бъде самоцел. Да, има жени, чиято реализация е да имат деца и толкова! Обаче! Живеем в свят, в който за съжаление жената е може да си позволи да бъде само майка.

Цитат на: viliko в пт, 28 яну 2011, 11:16
Не е нужно да се родиш с единственото призвание да се плодиш.
Децата са обикновено естествен развой в една сериозна връзка/брак. Но не винаги са първопричината - за да си т ърсим мъж.
Аз поне не го търсих донора целенасочено и настървено, първо се влюбих и го обикнах, после дойде детето...

Не мога да се изразя по - точно.


Цитат на: ina_maria в пт, 28 яну 2011, 11:13
Аз нещо не разбирам темата е - ,, Какво ни кара да бъдем майки '' а не какви са ни потребностите в живота . Естествено 4е имам такива но най-важната са ми децата и радостта която носят , любовта която ти дават ит.н.  Аз съм доволна от живота си . Какво зна4и децата си отиват по своя път и спират да са ти деца ли ? Спират да те радват да ги обичаш или те теб? Умирате си да правите спорове кой какво казал и защо , всеки има право на мнение това е моето и това е. 

Тук поне спор не виждам, съвсем нормална дискусия си е.
И да - децата като си тръгнат по пътя има вероятност да не те погледнат, особено ако са прекалено глезени, родителите са прекалено задушаващи, заминат на **** и т.н. Или може би около теб няма такива семейства??!?! И да - те не спират да са ти деца, но когато ги няма какво правиш? Това е въпроса и не мисля, че някой е тръгнал да спори. Просто си кажи мнението Simple Smile
Виж целия пост
# 104 28 ян. 2011, 19:26 ч.
Съгласна съм по принцип с мнението на Вилико. Това е най-добрият вариант. И при мен беше така/това търсих толкова дълго/. Но хората сме различни, животът и заобикалящата ни действителност е различна. Не всеки има щастието да срещне своята половинка и непременно от него/нея/ да има дете/а/. Това означава ли, че тези хора цял живот трябва да чакат? Аз мисля, че-не. Ако самият факт да имат дете ги прави щастливи, независимо от кого,и те са готови да отгледат и възпитат това дете с много обич, и са всеотдайни родители/в някои случаи и сами/-ние не бива да ги съдим. В крайна сметка децата са нашето бъдеще /без значение как са дошли на този свят/! Peace
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Здравейте,

Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
Благодарим ви предварително!

Към анкетата

Здравейте,
Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

Към анкетата