Училище за бъдещи и настоящи майки "Супер МАМА, супер БЕБЕ" - Пазарджик 10

на Пещерско 66. Без уговорка, не сме плащали и една стотинка.

повече подробности тук http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=323177.0;topicseen

Честит ти втори син, мама Барба! Да ви е жив и здрав Илия, щастливо детство му желая!!!   

И да ви подсетя, че утре сутринта в 11 часа в Комплекса е срещата с гост-лектор д-р Вилма Михайлова, за холистичната медицина, хомеопатията, устройството и функцията на имунната система, начините, по които можем да я подпомогнем, както и за видовете имунитет (пасивен и активен) и подходящи продукти на АкваСорс за по-добър имунитет.

Честит втори син, мама Барба и от мен!Да ви е жив и здрав малкия Илия,и да има весело и щастливо детство!   

А за срещата утре-всеки ли може да присъства?

Честита втора рожба на мама Барба!  


Предполагам, да.

Мили настоящи и бъдещи майки, щастливи сме да ви поканим на лекция, с гост-лектор д-р Вилма Михайлова, за холистичната медицина, хомеопатията, устройството и функцията на имунната система, начините, по които можем да я подпомогнем, както и за видовете имунитет (пасивен и активен) и подходящи продукти на АкваСорс за по-добър имунитет, която ще се проведе първата събота на месец април – 02.04.2011г. с начален час 11:00ч – в Комплекса за социални услуги за деца и семейства – гр.Пазарджик, бул. "Александър Стамболийски" 48.

Холистична медицина – медицината на 21 век!

Лектор – Д-р Вилма Михайлова – МЦ "Хирон" - специалист-педиатър, холистичен лекар и класически хомеопат

Програма:
11:00 – 13:00ч. – Какво е холистична медицина?
13:00 – 13:30ч. – Почивка с поднасяне на енергийна напитка.
13:30 – 15:30ч. – Продуктите АкваСорс! Чудото, наречено "Кламат"!

Грешката е моя !

лекцията е от Курса за бременни мами ли?

 Здравейте
казвам се Диана и съм от Пазарджик . Бременна съм с второто си слънчице и имам желание да посещавам подобен род лекций. Кога се провеждат ? Каква е цената?

Привет, Диана, добре си дошла в отбора! 
Училището за бъдещи и настоящи майки е напълно безплатно. Датите за месец април и всичко, което те интересува се намира в първия пост на първата страница от темата. 

А утре за какво ще си говорим?

Здравейте момичета!
Ето и аз намерих време за своя разказ, в началото исках да е нещо красиво с някакво поетично название, исках да споделя и чувствата си, но все нещо ме спираше и не намирах подходящи думи.
Затова ето с по малко емоции по кратко за нещата които преживях.
Ако трябва да говорим за раждането ми, няма кой знае какво за споделяне, може би защото  в секциоото всичко много планирано и няма особени изненади.
Освен лекаря ми който влезе в родилното почти гол
Чудех се какво ли ще прави с мен, за това за което беше подходящо облечен аз не ставам
Добре нека да започна от начало.
Не исках да е планово секцио затова през цялата бременост се пазарих с лекаря да ме вземе тогава когато започнат контракциите, накрая стигнахме до компромис, ще идвам всяка седмица на преглед и ако има индикации за раждане оставам.
Затова 3 седмици поред ми се наложе да ставам рано и да ходя да ми слушат тоновете и да ме преглеждат на ехограф.
Последната седмица мислих че вече ще изпадне това дете от мен, толкова долу го усещах и толкова ми тежеше. Няколко дена преди прегледа бях се запътила към Пловдив, но се размина.
Така че тръгвайки на 23 на преглед знаех че няма да ми се размине.
За самата операция мога няколко неща да кажа, не ме е боляло, по точно не усещах нищо какво правеха в корема ми, усетих само как ме бутнаха, Петър преди това ме предупреди, "сеща ще го вадят".
О да, за Петър също е интересно, бяха го сложили да седи до главата ми, зад пердето, ама там пречеше на анестезиолога и той го премести малко напред, толкова малко че Кондев видя цялата ми операция.
Иначе всички "ексти" от упойката ги знаех и затова не се притеснявах. Втрисането, трудно дишане, усещането че ти е студено. Радвам се че ме подмина главоболието, но и това знаех че може да го избегна ако пия много и първите поне 20 часа да не ставам.
Пих по 5-6 литра течности на ден, това е много, за някой даже непоносимо много.
Пих защото исках да се грижа за Крум и исках да имам кърма. Пих основно чай за кърмачки и сок от ананас.
Крум проплака, показаха ми го, и заедно с татко отидоха да се мият и обличат, след 5 мин Петър ми го донесе. Закърпиха ме и ме откараха в стаята, след 15-20 мин донесоха Крум от тогава не сме се разделяли.
Малко хаотичен разказ се получи, гледах да споделя фактите до като спи моя владетел.
Етоооооооо пак ще ядем, разказа за кърменето очаквайте в следващото включване.

г-жа Стихийно бедствие , радвам се, че всичко е минало леко и нямаш лоши спомени от раждането, според разказа ти.
А ти къде ражда? в коя болница?

Г-жа Стихийно бедствие, радваме се, че сподели с нас. С нетърпение чакаме да чуем за кърменето. Много се смях с тия  доктори. Кондев значи изкара една специализация.

Ади, курсът започва от начало. Не мога да съм сигурна за какво ще си говорите (мисля, че за бременността, после ще е за раждането), може да се обадиш на ак. Антонова и да питаш, но каквато и да е темата, ще ти е от полза.

Г-жа Стихийно бедствие роди в Торакс нейния Крум.

Супер, аз това чаках 

Сега за кърменето!
Бях сигурна че ще успея, не знаех само дали по трудния или лесния начин.
Продъних ушите на Иванов че искам детето да е до мен от момента в който го родя, предупредих педиатъра че не позволявам ни то една манипулация без да присъствам аз или съпруга ми.
Единствено от което отстъпих, исках да му дам гърда още на операционния стол, анестезиолога ме убеди да отложа тази процедура поне с половин час, говорихме надълго и нашироко, в крайна сметка приех че упойката е още в мен и не е най доброто което мога да предложа на детето си.
Като го донесоха Крум, някъде след 20 мин му предложих гърда, малко трудно ми беше в легнало положение но се нагласихме, така лежахме около 25 мин на една гърда после също на другата, не съм засичала времето просто ориентировъчно говоря. Не сучеше разбира се през цялото време, цокне малко и задреме, след малко пак.
Разбирах че освен няколко капки коластра няма какво да получи от гърдата ми, но също така знаех че колкото повече седи на гърдата ми толкова по скоро ще слезе млякото ми.
До като той беше спокоен и аз бях спокойна, трудно ми беше да лежа с 3 кг върху гръдния ми кош, но нямаше как да легна на страни, едно на ръка че бях с абокат, другото за ради самата операция не можех да се обърна.
Минаваше време и естествено не му стигаше това което можех да му предложа, и тук вече ми потрябваха знанията от курса а по точно сигурноста която ми даде той.
Това става на втората нощ, някъде към 12, по принцип нощите бяха по трудни.
Знаех защо не трябва да позволяваме да дават АМ в родилното.
Знаех че пиенето от биберон ще го откаже да суче, обаче още като бремена знаех че няма да мога да издържа детето ми да се дере от глад, а аз да го слушам, затова бях готова.
Бях си купила ей такава лъжичка
http://lemprica.com/2010/09/medela-softcup-advance-cup-feeder/
помолих акушерката да ми направи 15 мл АМ, което сипах в лъжичката, сложих Крум на гърда  и го оставих да се "труди" около 30 мин, след това му дадох 5 мл изпи го и заспа.
След около час пак се събуди с рев, сложих го на гърда и помолих акушерката да ми направи пак адаптирано мляко, след като сука доста време пак му дадох АМ с лъжичка, изпи го и заспа до сутринта.
Някъде към 6 станахме и двамата вир вода мокри, в стаята беше много горещо, Крум беше целия червен загрят от моето тяло и температурата в стаята.
Станах напълних му ваничката с вода и го сложих вътре (това някога ми го препоръчваха за обезводняване за Емката).
Смених му дрешките, изкъпах се и пак му предложих гърда, доста време откара на гърдите ми след което му дадох пак с лъжичката малко чиста вода (притеснявах се да не се обезводни, много беше горещо в стаята). Дойде лекаря прегледаха го и пак го сложих на гърда, преди това стиснах гърдата малко и видях че има мляко и рееееееееееев от щастие не можех да се успокоя , мушнах му цицата и звъннах на Гери.
Сега Крум, не иска вода (опитвах няколко пъти), не иска биберон (също опитвах).
Така че не е АМ отказва децата ни от гърдата а незнанието ни, как и какво да правим.
Радвам се че бях подготвена, радвам се че имах всички Вас защото иначе надали щях да успея.